Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Велико Търново, 14.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново,
в съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 603 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58, вр. с чл. 88, ал. 2 от Изборния
кодекс/ИК/.
Жалбоподателят Политическа партия
„Български социалдемократи“, чрез пълномощника си, е обжалвал решение №126 от
01.10.2019 г. на Общинска избирателна комисия – Велико Търново /ОИК/,
потвърдено по административен ред с решение №1309 – МИ/07.10.2019 г. на
Централната избирателна комисия /ЦИК/. Жалбоподателят поддържа, че това решение
е незаконосъобразно, тъй като принципът на уседналост е спазен. Сочи, че
постоянният адрес на издигнатия от него кандидат за общински съветник С.В.Д. е
вписан преди 26.04.2019 г., а и през последните години кандидатът живее и
работи във Велико Търново като треньор в СНЦ футболен клуб „Етър“ според
представения трудов договор. Освен това този кандидат се обучава във ВТУ
„Св.Св. Кирил и Методий“ във Велико Търново. Сочи, че волята на законодателя, а
и логиката на закона сочат на изискване
за уседналост съобразно живеенето на кандидата в съответното населено място
през последните шест месеца, като изискването за настоящ адрес е само формалност.
Това, че издигнатият от партията кандидат е живял във Велико Търново, е
основното изискване на закона, при което заличаването на регистрацията на кандидата
е незаконосъобразно. В открито заседание допълва аргументите си, като сочи, че
от представените пред съда доказателства е видно, че центъра на жизнени
интереси на кандидата за съветник е несъмнено в България, като това
обстоятелство е приоритетно при тълкуването и прилагането на разпоредбата на
чл.397, ал.1 от ИК. Моли за отмяна на процесното решение и изпращане на
преписката на ОИК – Велико Търново с указание за регистрирането му.
Ответникът – Общинска избирателна
комисия, чрез представителя си отрича основателността на жалбата. Аргументира,
че комисията е спазила материалния закон, като по-конкретно е спазила
изискването на чл.397, ал.1 от ИК вр. с §1, т. от ДР на ИК.
Заинтересованата страна С.В.Д. поддържа
основателност на жалбата и незаконосъобразност на оспореното решение.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл.88, ал.1 вр. с чл.58, ал.1 от ИК, след изчерпването на
задължителния административен ред за
обжалвана на решението, при който решението на ОИК е потвърдено от ЦИК.
Жалбоподателят е легитимиран да оспори посоченото решение, доколкото именно
тази политическа партия е издигнала този кандидат за общински съветник според
събраното по делото предложение до ОИК – Велико Търново и по аргумент от чл.156,
ал.1 от ИК.
По същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Според мотивите на оспореното решение
на ОИК – Велико Търново, този акт е постановен след като с писмо от 01.10.2019
г. на ЦИК е било указано, че до 18 часа
на същия ден следва посоченият кандидат за общински съветник да се заличи
поради това, че не отговаря на изискванията на ИК. Посочено е и, че след като е
поискана служебно информация за настоящият адрес на този кандидат, е установено
чрез справка, че той има настоящ адрес за периода от 25.10.2000 г. до
21.08.2019 г. включително в Съединените американски щати. При това е прието от
ответната комисия, че този кандидат няма пасивно избирателно право поради
неспазването на изискването на чл.397, ал.1 от ИК.
Решението на комисията е валиден акт,
издаден в изпълнението на правомощията и по чл. 87, ал.1, т.15 от ИК. Решението
е взето при изискуемия се по закон кворум и с пълно мнозинство на целият и
състав – чл.85, ал.3 и 4 от ИК.
Не са налице нарушения на
административно производствените правила, които да са съществени, тъй като са
спазени специалните изисквания на чл.85, ал.6 и 7 и чл.86 от ИК.
Основният спорен въпрос по делото е
дали издигнатият от настоящият жалбоподател кандидат може да бъде кандидат за
общински съветник в Общински съвет – Велико Търново предвид разпоредбата на
чл.397, ал.1 от ИК.
Според тази разпоредба в приложимата и
редакция:“ Право да бъдат избирани за общински
съветници и кметове имат българските граждани, които са навършили 18 години към
изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват
наказание лишаване от свобода и са живели най-малко през последните 6 месеца в
съответното населено място.“.
Всъщност страните не спорят за всички
предпоставки на закона, а само за наличието на последната от тях, според която
кандидатът следва да е живял най – малко
през последните шест месеца в съответното място. Изискването за
уседналост на съответният кандидат, което нормата поставя, следва да се тълкува
взаимосвързано с допълнителната разпоредба на §1, т.5 от ДР на ИК. Тази
допълнителна разпоредба има дефинитивен характер и изчерпателно сочи
съдържанието на израза „Живял най-малко през последните 6 месеца в съответното
населено място“, който е част от хипотезите на чл.397, ал.1 и 2 от ИК. Според първата
алтернативна хипотеза на тази допълнителна разпоредба кандидатът следва да е български
гражданин, който има постоянен и настоящ адрес на територията на съответната
община или кметство; според втората алтернативна хипотеза кандидатът трябва да
е български гражданин, който има постоянен и настоящ адрес в различни общини
или кметства на територията на Република България; според третата алтернативна
хипотеза на нормата кандидатът следва да е гражданин на друга държава – членка
на Европейския съюз, който има адрес на пребиваване на територията на съответната
община или кметство. Последната хипотеза с оглед съдържанието си, а и предвид
правилата на логическото тълкуване, се отнася до изискването на чл.397, ал.2 от ИК, която не касае настоящият случай.
Изискванията на дефинитивната
разпоредба на §1, т.4, букви а/ и б/ от ИК са дадени кумулативно, т.е.
кандидатът следва да има адресна регистрация и по постоянен и по настоящ
адрес на територията на съответната община или кметство; респ. в различни
общини или кметства на територията на Република България. Всъщност по делото не
е спорно, а и събраните доказателства установяват, че кандидатът има постоянен
адрес на територията на Република България в град Велико Търново още от 08.06.2005
г. Спорно е дали регистрирането на настоящ адрес едва на 21.08.2019 г. от
кандидата за общински съветник на територията на община Велико Търново е
съвместимо с изискването на принципа на уседналост, респ. със законовото
изискване на чл.397, ал.1 от ИК.
Изразите „постоянен и настоящ адрес“ са
легални и се съдържат в разпоредбите на чл.93, ал.1 и чл.94, ал.1 от ЗГР.
Според втората разпоредба – която е релевантна за случая - „Настоящ адрес е
адресът, на който лицето живее.“. Съотношението между първата и втората
разпоредби на ЗГР води до извода, че постоянният адрес е функция от избора на
лицето за вписване на регистъра в неселението, а настоящият адрес е адрес по
смисъла на чл.89, ал.1 от ЗГР където лицето живее постоянно. Постоянното
живеене на определен адрес поражда императивно задължение за живеещия да
регистрира там своя настоящ адрес по смисъла на ЗГР извън първоначалната
регистрация – чл.99, ал.1 от ЗГР.
От събраните по делото доказателства –
справка относно история на настоящ адрес, както и от служебно събраната от съда
справка - се установява, че кандидатът
има регистриран настоящ адрес по смисъла на чл.94, ал.1 от ЗГР във Велико
Търново едва от 21.08.2019 г., поради което за него не е налице една от
кумулативните предпоставки на изискването на чл.397, ал.1 от ИК.Както се маркира,
видно от тази справка а и от справката, изискана от съда, настоящият адрес на
лицето в гр.Велико Търново е с дата 21.08.2019 г,. докато законът изисква
наличие на настоящ адрес поне шест месеца преди деня на провеждането на
изборите, или както е посочено в решението на ОИК наличие на такъв адрес към
26.04.2019 г.
С оглед на релевираните оплакванията,
които са в смисъл, че изискването на закона е формално, следва да се отбележи,
че правилата на ИК се тълкуват стриктно с оглед характера на регулираните чрез
тях обществени отношения и при съобразяване на поставената чрез прилагането на
съответната разпоредба цел. В това отношение е необходимо да се уточни, че разпоредбите
на чл.397, ал.1 и ал.2 от ИК имат за своя цел прокарването на принципа на
уседналост на кандидатите, които са български граждани, а и граждани на ЕС, с
оглед законовите функции на Общинските съвети като основни органи на местно
самоуправление. Този принцип е израз на разбирането на законодателя, че лице,
което не живее на територията на определена местна общност, обединена чрез
административно-териториалната единица община /чл.2 от ЗАТУРБ/, не би бил
полезен за тази местна общност в качеството му на член на основен орган на
местно самоуправление.
Всъщност разпоредбата на чл.397 от ИК е
в логически и телеологичен синхрон с разпоредбите на чл.90, ал.1 от ЗГР и на
чл.99 от ЗГР, една от целите на които разпоредби е преустановяването на
инцидентни вътрешни мигрирания на избиратели и кандидати, която цел се извлича
от мотивите към законопроекта за
изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, последствие приет
и обнародван в ДВ, бр.55/2015 г.
Най – сетне, както се изложи по-горе,
разпоредбите на чл.90 и на чл.99 от ЗГР
са императивни, като неспазването им от една страна води до
административно-наказателна отговорност /чл. 116, ал.2 от ЗГР/, а от друга
страна на плоскостта на изискванията на ИК - до лишаване от възможността да
бъде упражнено както активно, така и пасивно избирателно право /чл.396,
чл.397/.
Полагането на труд в населено място на
територията на една община, независимо от продължителността на съответното
правоотношение, не е сред критериите за уседналост, които законодателят е
формулирал в закона.
Дотук изложеното води налага отхвърляне
на жалбата.
Водим от дотук изложеното,
Административният съд – В. Търново, тричленен състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Политическа партия
„Български социалдемократи“ против решение №126 от 01.10.2019 г. на Общинска
избирателна комисия – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: