Решение по дело №745/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 342 от 10.07.2024 г., постановено по анд № 20244430201038/2024 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 24-0257-000173 от 26.04.2024 г. на Началник група в ОД на МВР – Плевен, РУ – Долни Дъбник, с което на С. А. А. от с.Крушовица, обл.Плевен, на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДП, за това, че на 3.04.2024 г. в 16,10 часа в с.Крушовица, обл.Плевен, на кръстовище, образувано от улица Г. Д. и улица Д. Б., управлява лек автомобил БМВ 525 ТДС с регистрационен номер [рег. номер], като не използва пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а извършва резки рискови маневри – подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила, завърта в кръг автомобила 2-3 пъти в една и съща посока и преднамерено го извежда извън контрол.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от С. А. А., чрез адвокат Н. Н. от Адвокатска колегия – Плевен, който сочи, че съдът в мотивите на решението е приел, че А. е автор на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност по чл.104б, т.2 от ЗДвП, което е установил от разпита на свидетелите Г. и Н. и на актосъставителя Л. Ц.. Счита, че при внимателен преглед на показанията на тези свидетели се установяват разминавания относно твърдените от тях факти, които противоречия, макар и дребни, създават несигурност относно обективността на изложените и твърдяни от тях факти. Счита, че е налице разминаване между показанията на свидетелите Г. и Н. и показанията на актосъставителя Л. Ц., която в разпита си пред съда заявява, че няма как да знае дали установените от нея следи по асфалта са оставени от автомобила на А., като същата потвърждава и твърдяното в жалбата срещу процесното НП обстоятелство, че причина за поднасянето на автомобила е намиращият се върху платното пясък и прах. Твърди, че в този смисъл са и показанията на свидетеля на защитата – А. С., че по асфалта е имало пясък. Касаторът счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение, т.к. съдът не е обсъдил справка изх.№ 216 от 19.06.2024 г. на Кметство с.Крушовица, с която съдът е информиран, че на процесното кръстовище има видеонаблюдение, но за посочената дата не е съхранен запис от техническото устройство, поради големия интервал от време. Счита също, че при липсата на преки очевидци на нарушението и несъхраняване на записите от видеонаблюдението, изводът на съда за наличието на категорични доказателства за извършеното административно нарушение е необоснован. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Н. с пълномощно по делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага подробни съображения за нейната основателност, моли съда да я уважи. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът, Началник група в ОД на МВР – Плевен, РУ – Долни Дъбник не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, чрез пълномощник с редовно пълномощно за касационната инстанция и е допустима.

При извършената служебна проверка за допустимост на обжалваното решение, касационната инстанция установи основание за недопусимост на оспореното решение и съответно - за обезсилването му, поради което проверка за правилното приложение на процесуалния и материалния закон не е необходима.

Жалбата против Наказателно постановление № 24-0257-000173 от 26.04.2024 г. на Началник група в ОД на МВР – Плевен, РУ – Долни Дъбник, поставила началото на производството пред Районен съд Плевен, е подадена от жалбоподателя С. А., чрез адв.Н. Н., самата жалба е изготвена, подписана и подадена от адв.Н.. Нито към жалбата обаче, нито в хода на съдебното производство пред Районен съд-Плевен, е приложено/представено пълномощно за адв.Н., по силата на което последният да може валидно да представлява жалбоподателя А., с права да изготви, подпише и подаде жалбата, и за процесуално представителство по самото въззивно дело.

Така подадената въззивна жалба, според настоящия касационен състав, е била недопустима, като подадена и подписана от лице, което не притежава надлежна представителна власт да изготвя, подписва и подава жалби от името на А., нито с права да го представлява пред съда. Районният съд не е констатирал този недостатък на въззивната жалба, поради което е провел недопустимо въззивно производство, съответно приключило с недопустимо решение. В случая, наказаното с НП лице не е подписало и подало жалбата до районния съд, а и не е упълномощило надлежно за това процесуален представител – адвокат. Подаването на въззивна жалба представлява процесуално действие, което, за да е валидно, когато се извършва от пълномощник, последният трябва да е лице, упражняващо адвокатска професия , което е надлежно упълномощено от наказаното лице, като за доказване на това обстоятелство е необходимо да представи надлежно писмено пълномощно затова. Такова в кориците на въззивното дело липсва. При това положение, действията, извършени адв.Н. пред съда, т. е. изготвянето, подписването и подаването на жалбата против наказателното постановление от името на наказаното лице, са извършени без необходимата представителна власт и е следвало да бъдат потвърдени от последното. Тук следва да се посочи, че при липса на надлежна представителна власт на посоченото като пълномощник на жалбоподателя лице, което безспорно определя нейната допустимост, съдът е следвало да се съобрази с разпоредбите на чл. 323, ал. 1, във връзка с чл. 320, ал. 1 и ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН. Нормата на чл. 320 от НПК определя съдържанието на жалбата, а съгласно нормата на чл. 323, ал. 1 от НПК, съдия от първоинстанционния съд връща жалбата и протеста, когато не отговарят на изискванията по чл. 320, ал. 1 и ал. 3, ако в седемдневен срок от поканата пропускът или несъответствието не бъде отстранено. Приложима в случая е нормата на ал. 3 - жалбата да е подписана от подателя и това е така, защото жалбата е подадена от С. А. чрез неговия представител по пълномощие адв.Н., при което липсата на пълномощие се явява липса на подпис на жалбата от наказаното лице-жалбоподател. Следователно, жалбата е следвало да бъде оставена без движение от районния съд, като на нейния подател е следвало да се определи срок за отстраняване на тази нередовност, като му се укаже да представи пълномощно за адв.Н., чрез когото е изготвена, подписана и подадена жалбата, респективно да се укаже на жалбоподателя да потвърди тези действия на адв.Н.. Следвало е да се укаже още на страната, че в случай, че ще бъде представлявана от адвокат в съдебното производство, пълномощното следва да включва и права за процесуално представителство по делото. Ако това не бъде сторено в определения от него срок, съдът е следвало да върне жалбата и да прекрати производството по делото.

Съобразно изложените по-горе обстоятелства, след като не е предприел действия в тази насока, районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, поради което и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, въззивното решение следва да бъде обезсилено, а делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да приложи процедурата по предоставяне на жалбоподателя на 7/седем/-дневния срок по чл. 323, ал. 1, т. 1 от НПК, за отстраняване на посочената нередовност на така подадената въззивна жалба.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 224 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 342 от 10,07.2024 г., постановено по анд № 20244430201038/2024 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Плевен, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

Преписи от решението да се изпратят на страните.