Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 132
Гр.Кубрат, 20.07.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд
в публично заседание на двадесет и осми юни, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Великова
при секретаря В.Д. като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело
№ 40 по описа на
КРС
за 2016 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство
с правно основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.84 от ЗЗД.
Ищецът И.Н.М., ЕГН **********
*** твърди, че с влязло в законна сила Определение № 1/29.01.2015г. по НОХД №
295/2014г. по описа на РС гр. Кубрат за прекратяване на наказателно
производство със споразумение, ответникът А.И.А. е признат за виновен в това,
че на 11.09.2014г. в гр. Кубрат, обл.Разград, умишлено му е причинил
средна телесна повреда - счупване на черепа в лява теменна област, довело до
проникване в черепната кухина на И.Н.М. *** - престъпление по чл.129, ал.1 във
вр. с ал.2 от НК и на основание чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от четири месеца, чието изтърпяване е отложено за тригодишен
изпитателен срок. В резултат от виновното поведение на ответника, причинил на
11.09.2014г. посочените телесни увреждания, ищецът твърди, че е претърпял
неимуществени вреди. Ето защо моли съда да постанови решение, по силата на
което да осъди ответника А.И.А. да му заплати сумата 15 000.00 лева –
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане, като
претендира и направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковата
молба и пледира за уважаване на предявените искове в пълен
размер.
Ответникът
А.И.А., ЕГН ********** ***, редовно уведомен за постъпилата искова молба, в
срока по чл.131 от ГПК не депозира писмен отговор.
В
съдебно заседание, при редовност в призоваването не се явява и не се
представлява.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
До
месец септември 2014г. ищецът И.М. стопанисвал кафе аперитив „Тео”, находящ се
в гр.Кубрат, на ул.Цар Освободител № 10.
На
11.09.2014г. вечерта заведението „Тео” посетил ответникът А.И.А. заедно със
свои приятели. Въпреки че преди това били употребили алкохол в друго заведение,
отново поръчали уиски и водка. След като се почерпили солидно, поискали ищецът
да усили звука на музиката и станали за танцуват. По време на танците А.
съборил една от тонколоните на земята. Това ядосало ищеца и той се скарал на
ответника, при което възникналият скандал прераснал в сбиване, в което се включили и останалите от
компанията. По време на боя А. хвърлил порцеланова чиния срещу И.М., която го
ударила в областта на главата.
Същата
вечер – на 11.09.2014г. И.М. бил приет по спешност в Хирургично отделение на
МБАЛ „Св. Иван Рилски” гр.Разград като лечението продължило до 21.09.2014г. и
били извършени консулти със специалисти - неврохирург, невролог и офталмолог.
Изписан бил от отделението с окончателна диагноза: счупване на черепа в лява
теменна област.
От
изготвената на ДП № 236/2014г. по описа на РУМВР гр. Кубрат съдебномедицинска експертиза се установява,
че в резултат на нанесения му побой, И.Н.М. е получил: счупване на черепа в
лява теменна област; разкъсно-контузна рана в слепоочно-теменна област;
разкъсно-контузна рана по левия кант на езика; кръвонасядания по главата,
тялото и крайниците; клинични данни за сътресение на мозъка. Кожната рана с
подлежащо счупване на черепа се отнася към медикобиологичния критерий
проникващо в черепната кухина нараняване, а останалите увреждания са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.
С
влязло в сила съдебно Определение № 1/29.01.2015г. по НОХД № 295/2014г. по
описа на РС гр. Кубрат за прекратяване на наказателно производство със
споразумение, ответникът А.И.А. е признат за виновен в това, че на 11.09.2014
г. в гр. Кубрат, обл. Разград, умишлено е причинил средна телесна повреда -
счупване на черепа в лява теменна област, довело до проникване в черепната
кухина на И.Н.М. *** - престъпление по чл. 129, ал.1 във вр. с ал.2 от НК и на
основание чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири
месеца, чието изтърпяване на основание чл.66,ал.1 от НК е отложено с тригодишен
изпитателен срок.
От
представеното писмо № 1652 за изследване на ищеца в Частна болница Реяп,
РТурция, се установява, че на 11.12.2014г. същият е посетил болничното
заведение с оплаквания като: силно главоболие, парене в лявата част на главата,
замъглен поглед, вътрешно неспокойство, нарушение на сърдечния ритъм и
отпадналост. Били извършени медицински тестове, които установили: пукнатина в
скелета на лявото ухо; резултатите от кръвните изследвания са над нормалните;
изхабяване на очните нерви и запушване на очните канали с кръв, деформирала се
течност вътре в клепача; нараняване и смазване на меката тъкан в долните части
на коляното.
От
показанията на св.Ю. М. – съпруга на ищеца, се установява, че след инцидента на
11.09.2014г. животът на И. и съответно на семейството им коренно се променил.
Съпругът й продължавал да изпитва силно главоболие, не можел да търпи висок
шум, преустановил бизнеса си със заведението, спрял да спортува, не можел да
играе заедно с децата. Станал силно избухлив, свръхемоционален и прекалено
превъзбуден. Не издържал на виковете на децата, когато играели, дразнел се дори
и от най-дребните неща, което водело до чести пререкания и конфликти между
съпрузите. В този смисъл са и показанията на св.М., която констатира драстична
промяна в поведението и състоянието на ищеца. Твърди, че преди бил общителен,
контактен, усмихнат, весел, а сега почти не говорел и изглеждал мрачен.
По
инициатива на ищеца се изготви съдебномедицинска експертиза с оглед
установяване на актуалното здравословно състояние на пострадалия, според която
претърпяната тежка черепно-мозъчна травма, субективните оплаквания и обективно
установената патологична неврологична симптоматика към момента дават основание
да се приеме диагноза: Посттравматична церебрастения, която по своята
медикобиологична характеристика обуславя постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Заболяването се е проявило след претърпяната черепномозъчна
травма, продължава и до сега с картината на: психични смущения като лесна
уморяемост, емоционална лабилност, нарушение в съня, обща отпадналост,
намаляване на психичната продуктивност, намалена работоспособност и
неврологична симптоматика - главоболие,
вестибуларни смущения, световъртеж, неувереност, слабост на
вниманието.Състоянието може да има голяма продължителност – месеци, години,
десетилетия, а в някои случаи – цял живот. Според експерта е налице
причинно-следствена връзка между получената на 11.09.2014г. открита
черепно-мозъчна травма и клинично изявената посттравматична церебрастения.
Срока на оздравителния процес при такава черепно-мозъчна травма не може да се
определи категорично. Към момента са налице късни последици от преживяната
травма – както обективно доказани, така и с влошаване качеството на живот.
Според вещото лице активното
проследяване на неврологичния статус следва да продължи и в бъдеще.
Установената
фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
С
оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.45
и чл.84 от ЗЗД.
Съгласно
чл.45 и сл.
от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, като вината на увреждащия се предполага до доказване на противното.
Обезщетение се дължи за всички вреди - имуществени и неимуществени, явяващи се
пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да
установи обективните елементи от състава на правната норма, т.е. наличието на
противоправно действие или бездействие, предприето от ответника, което му е
причинило вреда, както и причинната връзка между действието и вредата.
Субективният елемент от състава на деликта - вината, разбирана като конкретно
психично отношение на лицето - изпълнител към собственото му поведение и
неговите обществено укорими последици се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.
Безспорно
е, че с влязло в сила определение, с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното
производство, постановено по НОХД № 295/2014г., Кубратски районен съд е признал
А.И.А. за виновен в това, че на 11.09.2014г.
в гр.Кубрат, обл. Разград, умишлено му е причинил средна
телесна повреда - счупване на черепа в лява теменна област, довело до
проникване в черепната кухина на И.Н.М. ***. Разпоредбата на чл. 300 ГПК
задължава гражданския съд, който разглежда гражданските последици от едно
престъпно деяние да съобрази присъдата на наказателния съд относно наличието на
деяние, неговата противоправност и вината на дееца. Предвид това настоящият
съдебен състав приема за безспорно установено, че на посочената дата (11.09.2014г.)
ответникът е причинил на ищеца посочените травматични увреждания, описани в СМЕ
по ДП и в настоящото съдебно производство увреждания - счупване на черепа в
лява теменна област; разкъсно-контузна рана в слепоочно-теменна област;
разкъсно-контузна рана по левия кант на езика; кръвонасядания по главата,
тялото и крайниците; клинични данни за сътресение на мозъка.
На
фона на безспорно установеното противоправно и виновно поведение на ответника,
съдът следва да определи по справедливост размера на обезщетението за
причинените на ищеца неимуществени вреди, сочени в исковата молба /болки,
страдания, негативни емоции, стрес, дискомфорт/, в резултат на получените
телесни увреждания. Така причинените болки и страдания произтичат пряко и
непосредствено от поведението на ответника /налице е пряка
причинна връзка между тях/ и се явяват неимуществени вреди по смисъла на
чл.52 от ЗЗД,
за чието обезщетяване деецът отговаря. Дължимото обезщетение, по смисъла на
цитирания законов текст, се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на съда по
същество на конкретни обстоятелства, вкл. характера на увреждането, състоянието
на пострадалия, личността на причинителя и др. Моралните вреди са индивидуално
определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото
за преодоляването им. При определяне на дължимото обезщетение следва да се
държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на
съществуващите обществено-икономически условия на живот. В тази връзка
съдът съобрази, че сочените неимуществени вреди са причинени от деяние, явяващо
се престъпление против личността по смисъл на НК, което се отличава с висока
степен на обществена опасност и при това извършено умишлено.
Касае за причинени множество на брой телесни увреждания, в резултат на които
несъмнено ищецът е търпял болки и страдания. Кардинално се е стигнало до
промяна на начина му на живот, като на първо място същият е преустановил бизнес
дейността си, тъй като имал главоболие, световъртежи, лесно се уморявал.
Неудобствата и дискомфорта са му причинени най-вече от черепномозъчната травма,
която към настоящия момент е довела до диагнозата: Посттравматична
церебрастения, която по своята медикобиологична характеристика обуславя постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Това означава, че трайно напред
във времето същият ще търпи болки и страдания, ще следва да бъде под непрекъснат
неврологичен контрол и няма категоричен срок, в който тези неблагоприятни
последици да отшумят или да бъдат редуцирани. Изложеното до тук мотивира съда
да приеме, че претенцията на ищеца за обезщетение на причинените му неимуществени
вреди е основателна и категорично доказана, поради което следва да се уважи в
пълен размер.
Съгласно
правилата на ЗЗД при задължения, възникнали от деликт, длъжникът изпада в
забава от момента на увреждането - 11.09.2014г. Тъй като задължението за
обезщетение е парично, размерът му се определя съгласно чл. 86 ЗЗД.
Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати претендираното от ищеца обезщетение
за неимуществени вреди ведно със законната лихва считано от 11.09.2014г. до
окончателното им плащане.
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът представя
доказателства, че е направил разноски в размер на 800.00 лева – платено
адвокатско възнаграждение и 150.00 лева – възнаграждение за изготвена СМЕ,
поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на И.М. сумата общо
950.00 лева сторени разноски по производството.
Ответникът
А.И.А. следва на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати държавна такса по
сметка на съда в размер на 600.00 лева.
Мотивиран
така, Кубратският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА,
на основание чл.45 от ЗЗД, А.И.А., ЕГН ********** *** да заплати на И.Н.М., ЕГН **********
*** сумата 15 000.00
(петнадесет хиляди лева, нула стот.) лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на умишлено причинена му средна телесна повреда на 11. 95.
2014г., за което по НОХД № 295/ 2014 год. с Определение № 1/29.01.2015 год. на
РС гр. Кубрат А.И.А. е признат за виновен, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането - 11.09.2014 год. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.И.А.,
ЕГН ********** *** да заплати на И.Н.М., ЕГН ********** *** сумата
950.00 (деветстотин и петдесет лева,
нула стот.) лева – разноски по
делото съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
А.И.А., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд гр.Кубрат сумата
600.00 (шестстотин лева, нула стот.)
лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Разград в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: /П/
Ал. Великова