РЕШЕНИЕ
№206 6.06.2019г. град Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав
На двадесет и шести март две
хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
секретар:Величка
Новакова
като разгледа докладваното от съдия Ралинова
гражданско дело №112 по описа за
2012 година
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК по
отношение на първите двама ответници и по чл.108 от ЗС спрямо третия ответник.
В
депозираната искова молба от „С.Г.К.К.“ ЕООД,със седалище и адрес на управление
гр.София ж.к.“Стрелбище“ ул.“Майор Първан Т.“ №26 ап.1,представлявано от
управителя В.Л.,със съдебен адрес ***,адв.В.Д. срещу „Р.Т.И.“,със седалище и адрес на управление Пасеа Естейт,Роуд
Таун,Тортола Британски Вирджински Острови регистрирано под №96657 от 1993г.,със
съдебен адрес ***-6,чрез адв.А.А. САК, „С.Б.” ЕООД със
седалище и адрес на управление в гр. София ж.к. „ Мотописта„
част 2 бл.53Е вх.б ап.9, представлявано от управителя И.В.Н.,“М.“ ЕООД,със
седалище и адрес на управление гр.София район Витоша ул.“Беловодски път“
№15-17,представлявано от П.А.М.,с участието на трети лица помагачи - Г.И.Д. и К.Т.К.
/трети лица помагачи на страната на ищеца/,като срещу първите двама ответници
са предявени положителни установителни искове по чл.124 ал.1 от ГПК,а по
отношение на “М.“ ООД иск по реда на чл.108 от ЗС,за следните имоти:поземлен
имот ,с площ от 107 029 дка с
НТП-производство на електроенергия и ½ идеална част от поземлен имот с площ от 4 152 дка и двата в землището
на село С.
Ищцовото
дружество твърди, че е собственик на недвижими имоти ФЕЦ - соларен парк, находящ се в землището на с. С. и изграден в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № , с обща площ от 107029 кв.м., с НТП - Производство на електроенергия, при
граници и съседи, имот: № -
производство на електроенергия на „Солсбор -К.Г.Д" ООД, имот № -
производство на електроенергия на Солсбор К.Г.Д ООД, като имотът е образуван от имот № , както и собственик
на 1/2 идеална част от ПОЗМЛЕН ИМОТ № , в землището на с. С., община
П., с площ от 4152 кв.м., с НТП -
производство на електроенергия, при граници и съседи: имот № - полски път на
Община П., имот № - полски път на
община П., имот - полски път на Община П., имот № - полски път на община П., имот № -
производство на електроенергия на "Солсбор К.Г.Д" ООД, имот № -производство
на електроенергия на Солсбор К.Г.Д ООД, като имотът е образуван от имот № . Твърди се, че към
момента на депозиране на исковата молба фактическата власт на имота се
осъществявала от ответникът „Р.Т.И.", действащ чрез П.М.. Последният управител и
представляващ и на ищеца „СОЛСБОР
Г.К.К" ЕООД. Фактическата власт върху имотите се държала без да е налице правно основание за това.Ищецът е
изложил следните факти в първоначалната искова молба, а именно, че по молба на П.А.М., същият е приет за съдружник в
„СОЛСБОР К.Г.Д" ООД с 50 %
дружествено участие, последното дружество едноличен собственик на капитала на „СОЛСЛБОР Г.К.К" ЕООД. Участието
на П. М. в двете дружества не било самоцелно, а следвало да осигури
изграждането на две фотоволтаични електроцентрали, находящи се в с. С., община П. В тази връзка е отбелязано, че г-н Д. е специалист в областта на енергийната
инфраструктура, имал богат опит и познания
в изграждането на проекти от подобен вид, като под негово ръководство били изградени значителен брой обекти.
Именно след като се запознал с ФЕЦ, с.
Л., П.М. бил впечатлен от изработения проект от техническа гледна точка, както
и от възможността за бърза възвращаемост на инвестицията и пожелал да бъде включен в изграждането на ФЕЦ, с. С.
В края на 2010 г. и първата четвърт на 2011 г.
„СОЛСБОР Г.К.К" ЕООД изградил
електроцентрала - ФЕЦ СОЛАРЕН ПАРК, с
капацитет 5000 киловата (5мегавата), находящ се в землището на с. С.,
Община П., местност „А. Б.“, в землището на с. С. и
изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № с обща площ от 107 029 дка, с НТП - Производство
на електроенергия, при граници и съседи, имот: № - производство на
електроенергия на „Солсбор - Г.К.К" ООД, имот № - производство
на електроенергия на С.Г.К.К. ООД, като имотът
е образуван от имот № . Била изградена и втора електроцентрала в с . Сбор, собственост на С.Г.К.К. ООД.
Сочи се,че част от финансирането на
електроцентралата било осигурено именно от съдружника
П.М., чрез офшорна компания, чийто директор бил той -„Р.Т.И.".
Ищцовото дружество твърди,че в нарушение на
всички договорки със „СОЛСБОР Г.К.К" ЕООД по реда на Закона за особените залози, „Р.Т.И." чрез П.М. пристъпил към изпълнение към търговското предприятие
на „СОЛСБОР Г.К.К" ЕООД и без да било налице правно основание за това.
Целта на пристъпването към изпълнение била да се
придобие от П.М. лично или чрез други лица изцяло изграденият соларен
парк и да бъдат игнорирани от дружеството останалите двама съдружници и
управители - Г.Д. и К.К.. Отново
се изтъква, че П.М. не е участвал
по никакъв начин с труд и усилия в изграждането на соларния парк.
Пристъпването към изпълнение било вписано на
30.04.2011 г. в Търговския регистър, като позовавайки се на вписването на това
обстоятелство,„Р.Т.И." упражнявал фактическа власт върху
собствените на дружеството недвижими имоти - земя и соларен
парк, находящи се в с. С., община П. Твърди се, че на 15.08.2011 г. без наличие на предвидените
от закона предпоставки П.А.М. извършил продажба
на Търговско предприятие на „СОЛСБОР Г.К.К" ЕООД с
купувач „С.Б." ЕООД, регистрирано седмица преди датата на
продажбата, с едноличен собственик на капитала офшорна компания и
управител лицето М. А., които бил управител и на други дружества, част от
„кръга М.", и регистрирани на адреса на П. ***-17.
Считат, че развитието на описаната по-горе ситуация била предвидена от
П.М. от самото начало и дори и първоначалната
идея била да се придобие лично или чрез
подставени лица предприятието на „СОЛСБОР Г.К.К" ЕООД и
да бъдат отстранени от управлението му като съдружници и управители
лицата К. и Д. -тоест чрез използването на правни средства да
бъде отнето предприятието на „СОЛСБОР
Г.К.К" ЕООД.
Посочено е, че съгласно действащия устройствен
акт на „СОЛСБОР Г.К.К" ЕООД, решенията
на едноличния собственик на капитала се вземали от Общото събрание на
„СОЛСБОР К.Г.Д" ООД, отразено
в протокол - чл.22 от Устава на дружеството. В
разглеждания случай, не било имало надлежно свикано и проведено заседание на Общото събрание на дружеството, на
което да е взето решение за сключване на договора за заем и за
сключване на договор за залог на търговско
предприятие, както и за определяне на съществените им условия. Твърди се, че видно от направените вписвания по партидата
на едноличния собственик на капитала на
„СОЛСБОР Г.К.К" ЕООД - „СОЛСБОР К.Г.Д“ ООД, общото събрание на съдружниците към 15.12.2010 г. се е състояло
от трима души - К.К., Г.Д. и П.М.. Доколкото с договора за залог на търговско предприятие се обезпечавал кредит на
дружеството и се учредяват тежести относно вещни права, то от
изключителната компетентност на Общото
събрание на съдружниците било да вземе решение за сключването на договора за залог на търговското предприятие и да
определи съществените му условия - чл.22,във вр. с
чл.21 т.6 от Устройствения акт на „СОЛСБОР К.Г.Д" ООД. Твърди се, че
в случая общото събрание на дружеството едноличен собственик не било нито надлежно свикано, нито надлежно проведено,
нито подобно решение било взето и отразено в протокол от заседание на
Общото събрание, съгласно изискването
на чл. 22 от устройствения акт.
Излагат се обстоятелства, че в разглеждания
случай от правна страна, за да възникнат правните последици на договор за залог на търговско предприятие, с
което се обезпечава кредит в тежест на дружеството заемодател,
както и за да се учредят тежестите на
недвижимите имоти, включени в активите на търговското предприятие бил предвиден сложен фактически състав, който предвиждал решение на едноличния собственик на
капитала и на основание на взетото решение -сключване на договора в предвидената от закона форма. Тъй
като не е било взето надлежно решение от компетентен съгласно
устройствения акт орган - Общото събрание
на дружеството едноличен собственик - не
била възникнала надлежна воля от страна на
залогодателя да сключи договора за залог на търговско предприятие и договор за заем, с всички произтичащи от това правни
последици.
С оглед изложеното, договорът за залог на
търговско предприятие бил нищожен, тъй
като липсвало валидно съгласие за сключването на сделката - чл.26 ал.
2 от ЗЗД,а съгласно чл.293 от Търговския закон изявлението по сключването, по изпълнението или по
прекратяването на търговската сделка било нищожно, ако не било отправено в установената от закон или от страните
форма. Тъй като договорите за заем и
залог били нищожни, същите договори не биха могли да обвържат с правните си последици ищеца.
Сочи се, на следващо място,че дори да се
приеме, че договорът за заем и договорът за
залог не са нищожни по изложените съображения, „Р.Т.И." бил в пълно неизпълнение на клаузите на договора
за заем и договора за залог.Съгласно чл.9 от договора
за залог в случай, че залогополучателят „Р.Т.И." забави с повече от 10 дни искане от страна на заемополучателя/залогодател „СОЛСБОР Г.К.К" ЕООД, не можел да иска предсрочно връщане на полученото,
включително не може да се ползва от
правото да пристъпи към изпълнение към търговското предприятие на залогодателя преди изтичане на 8 годишния срок на
договора.В нарушение на чл.9 от договора за заем обаче „Р.Т.И.."
действащо чрез управителя /който е и съдружник и управител
на „СОЛСБОР Г.К.К" ЕООД/ - П.М.
и пълномощника му - адв. А.А. не било превеждало
в срок дължимите по договора за заем суми и съгласно договореното в анекса към същия договор и въпреки, че „СОЛСБОР
Г.К.К" ЕООД е депозирало писмени искания до „Р.Т.И.."
и П.М. за плащане на фактури за задължения на „СОЛСБОР К.Г.Д" ООД
към IМIТЕС GtBH, тези плащания били забавени повече от 10 дни, а видно от водената между страните писмена кореспонденция,
като резултат от тази забава IМIТЕС GtBH,
спряло работата по обекта. Отбелязва се, че
по изрично настояване на П.М., всички
плащания са извършвани директно от „Р.Т.И.",
по заявка на „СОЛСБОР Г.К.К" ЕООД.
Сочи се,че „СОЛСБОР Г.К.К" ЕООД подавал заявка за дължимите плащания във
връзка с изграждането на ФЕЦ, а „РАДИАНТ ТЕХНОЛОДЖНИ ИНК" в изпълнение на
договорките между страните, заплащало директно на съконтрахентите на „СОЛСБОР Г.К.К" ЕООД.
Именно поради забава на плащанията
от страна на „Р.Т.И.." към „СОЛСБОР Г.К.К" ЕООД с повече от 10 дни, последното дружество било изпаднало
в забава за плащане доставчиците си, за което същите са потърсили правата си по
съдебен път и са налагани
обезпечителни мерки по реда на обезпеченията на бъдещ иск, както и са заведени съдебни спорове пред СГС -
т.д. 2306/2011г. на Софийски градски
съд, т.д. №60/2011 год. на Пазарджишки окръжен съд.
Излагат се обстоятелства, че съгласно чл.12
от Договор за залог, „Р.Т.И.", не можело да пристъпва към
изпълнение преди да е изграден и въведен в експлоатация соларния
парк, за изграждането, на който са предоставени
средствата. В нарушение на цитираната разпоредба на договора за залог, залогополучателят
пристъпил към изпълнение с изявление от 19.04.2011 г., връчено на
21.04.2011 година.
Прави се алтернативно искане, ако се приеме,
че договорът за заем и договорът за залог не са нищожни, то
на основание чл.87 ал.2 предложение последно от ЗЗД, ищецът развалял сключения договор
за заем от 16.11.2010 година и договор за
залог на търговско предприятие от 15.12.2010 година с нотариална заверка с всички произтичащи от това правни последици, уредени от закона, включително с разпоредбата на
чл. 88 от ЗЗД - обратно действие на
развалянето.Това определяло и правния интерес на ищеца от предявяването на иск с
правно основание чл. 108 от Закона за собствеността за осъждането на ответника
„РАДИАНТ ТЕХНОЛОДЖНИ ИНК" да
предаде владението върху
собствените на ищеца недвижими имоти,към момента на депозиране на исковата
молба.
Сочи се, търговско дружество „С.Б." ЕООД
било сключило договор за покупко-продажба на търговско предприятие, част от
което били и процесните недвижими имоти бил налице правен интерес от
обвързването на същия ответник с правните последици от решението по настоящото
исково производство, доколкото същото търговско дружество не било придобило
твърдените от него права на основание договор за продажба на търговско
предприятие на „СОЛСБОР Г.К.К" ЕООД, тъй като праводателят - „Р.Т.И."
не е имал право да се разпорежда с това предприятие като залогодател, и
договорът за залог на търговско предприятие бил нищожен, по изложените по-горе
подробни съображения и не е породил никакви правни последици. Никой не можел да
се разпорежда с права, които сам не притежавал, затова договорът между „Р.Т.И."
и „С.Б." ЕООД, с който е прехвърлено търговското предприятие на „СОЛСБОР
Г.К.К" ЕООД не е породил вещното-правно транслативно действие по отношение
на недвижимите имоти, предмет на иска.След оставяне на исковата молба без движение, с молба вх. №3397 от
12.04.2018г. ищецът заявява, че поддържа
изцяло иска с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността спрямо
ответника „М." ЕООД, което дружество прави признание, че упражнява
фактическа власт над процесиите имоти.
По отношение на останалите двама ответници -
„Р.Т.И." и „С.Б." ЕООД, поддържат, че е налице за ищеца правен
интерес от предявяване на установителен иск, а не осъдителен, доколкото същите
оспорват правото на собственост на ищеца върху процесните имоти, но и двамата
ответници заявявали, че са се разпоредили с тези имоти преди вписване на
исковата молба и не упражняват фактическа власт върху тези имоти.
Заявяват, че по отношение на вида на
търсената от ищеца защита, следва да се има предвид и следното от фактическа
страна на спора, а именно, че исковата молба е предявена на 25.01.2012 година
спрямо ответниците „Р.Т.И." и „Солар България 1" ЕООД. Фактическа власт
върху процесните имоти, считано от 03.05.2011 година упражнявал ответникът „Р.Т.И.", който в
качеството си на залогополучател по договор за залог на търговското предприятие
на „СОЛСБОР Г.К.К“ ЕООД е пристъпил към изпълнение преди падежа на
задължението, без да има право на това.В мотивите на влязло в сила решение на
СГС по т.д. 3612/2012 г. приложено по делото, се установявало,че е упражнил
правото си по чл. 34 от ЗОС,без да са налице предпоставките за това.Заявява се,
че с отговорите на исковата молба
първите двама ответници твърдят, че са сключили договор за покупко-продажба на
търговското предприятие на С.Г.К.К. ЕООД на 15.08.2011г. но същият този договор
бил вписан на 12.04.2012г. в Търговския регистър след завеждане на исковата
молба. По тази причина, първоначално ищецът предявил иск с правно основание чл.108
от ЗС спрямо двамата ответници -доколкото за ищеца това са лицата, които
оспорвали собствеността и упражняват фактическа власт върху процесиите имоти
към датата на предявяване на исковата молба.
Твърди се, че в последствие, съгласно
вписания през месец юли 2012 година в публичния търговски регистър договор за
продажба на търговското предприятие между С.Б. ЕООД и ответника П.С. ООД от
10.05.2012 г., било извършено ново разпореждане с процесните недвижими имоти с
приобретател П.С. ООД /с предишно наименование ЗММ СОЛАР ЕООД/, поради което
искът по чл. 108 от ЗС бил насочен и спрямо този ответник, а исковете по
отношение на останалите двама ответници били изменени от осъдителни в
установителни.
Оспорват въведеното от ответниците твърдение,
че ищцовото дружество не било собственик на процесните имоти. Твърди се, че в
нито един момент дружеството не било преставало да бъде собственик на имотите,
а извършените от ответниците помежду им сделки представлявали сделки с чужди за
тях права и не пораждали правни последици по отношение на действителния
собственик на недвижими имоти - дружеството ищец. Оспорва се и въведеното от
ответниците твърдение, че цитираният и приложен към отговора и на тримата
ответници договор от 15.08.2011 г. за продажба на търговско предприятие на
„СОЛСБОР Г.К.К" ЕООД между ответниците „Р.Т.И." и „С.Б." ЕООД,
бил оригинерен способ за придобиване на недвижим имот. Твърди се, че
оригинерният способ за придобиване засягал само третите добросъвестни лица, а в
случая заявяват, че нито един от
ответниците не бил добросъвестен.Оспорват също, че са настъпили твърдените от
ответниците правни последици на договора от 15.08.2011 г. за продажба на
търговско предприятие на „СОЛСБОР Г.К.К" ЕООД между ответниците „Р.Т.И."
и „С.Б." ЕООД, от който договор второто дружество претендирало да черпи
права на собственик, като е направено изрично възражение за нищожност на този
договор, като твърдят, че ищецът продължавал да е собственик.Сочи се,че договорът от 15.08.2011 г. за продажба на
търговско предприятие на „СОЛСБОР
Г.К.К" ЕООД противоречал на закона. Не били налице материално-правните
предпоставки, предвидени от закона, за да възникне правото на кредитора да
извърши продажба на търговското предприятие. Вземането за събиране на което
кредиторът е обявил кредита за изискуем осем години преди падежа към момента на
обявяването му за изискуем и към датата на продажбата на търговското
предприятие - 15.08.2011 г. - не е било изискуемо, съгласно решението на
СГС.Твърди се, че кредиторът не бил уведомил по надлежния ред длъжника в
производството по ЗОЗ за пристъпването
към изпълнение, не била изготвена от кредитора оценка на търговското
предприятие преди продажбата; не бил уведомен длъжникът за предприетите
действия по продажба на предприятието, както и, че не била платена цената от
продажбата на търговското предприятие.
В условията на евентуалност, ако не бъде уважено
така направеното възражение за нищожност на договора поради противоречие на
закона, се моли съдът да разгледа
възражение, че договорът за продажба на търговско предприятие от 15.11.2011г.
заобикалял закона и с позволени от
закона правни средства се постигал един забранен от закона резултат - заложният
кредитор придобивал без съгласието на залогодателя предмета на залога.Развити
са доводи,че съгласно Закона за особените залози, кредиторът по договора за
залог на търговско предприятие имал строго и конкретно определени правомощия. В
правата на кредитора било включено основното му право да се удовлетвори от
цената, получена от продажбата на заложеното търговско предприятие.Не била
предвидена обаче правна възможност - за разлика от взискателя в принудителното
изпълнение по ГПК, кредиторът да придобие предмета на залога. В разглеждания
случай се било случило точно това - П.М., който към датата на твърдяната сделка
бил собственик и директор на офшорното дружество „Р.Т.И.“ - заложен кредитор,
едновременно с това - съдружник и управител и на длъжника, използвайки различни
подставени лица и създавайки различни по вид дружества и юридически лица и чрез
поредица от симулативни сделки бил
придобил предмета на залога - търговското предприятие на „СОЛСБОР Г.К.К"
ЕООД с включените в него процесни имоти - чрез учреденото от П.М. еднолично
търговско дружество „ЗММ СОЛАР“ ЕООД,
преименувано на П.С. ЕООД и променена правно-организационна форма - ООД
чрез прехвърляне на дяловете на П.М. на съпругата му И.М..Този правен резултат
законът не позволявал, доколкото не било позволено лично или чрез подставени
лица заложният кредитор да придобие чрез продажбата по реда на чл. 46 от ЗОС
предмета на залога.
В условията на евентуалност се прави искане,
ако не бъде уважено така направеното възражение за нищожност на договора за
продажба на търговско предприятие поради заобикаляне на закона, съдът да
разгледа възражение, че същият е нищожен поради това, че противоречи на добрите нрави - действията и бездействията на М.
следвало да получат санкцията от морална страна, като недобросъвестни,
несправедливи и извън приетата от обществото морална норма на обществени
отношения, доколкото същият използвал правни механизми за да придобие
търговското предприятие на повереното му за управление търговско дружество
„СОЛСБОР Г.К.К" ЕООД без да има съгласието на това търговско дружество.
Твърди се, че същият действал във всички ситуации като кредитор и бездействал
във всички ситуации като управител на дружество длъжник и съдружник и управител
на едноличния собственик на капитала на „СОЛСБОР Г.К.К" ЕООД - ТД „СОЛСБОР
К.Г.Д" ООД.По този начин, действайки изяло недобросъвестно, придобивал за
себе си изцяло търговското предприятие на залогодателя.Твърди се, че след като
без да има право да пристъпи към изпълнение преди падежа, П.М., действащ чрез
офшорното си дружество все пак инициирал изпълнение срещу търговското
предприятие на управляваното от него дружество „СОЛСБОР Г.К.К“ ЕООД,
дружеството се опитвало да защити интереса си, като намира купувач за
търговското предприятие и изградения соларен парк на цена, която ще надхвърли
значително размера на дълга, но за да бъде сключена сделката било необходимо
съгласието и на тримата управители, действащи само заедно - тоест и на самия М..С
изрична писмена покана М. бил поканен на заседание на общото събрание на
съдружниците в СОЛСБОР К.Г.Д ООД -
едноличен собственик на капитала на СОЛСБОР Г.К.К ЕООД,
проведено на 28.06.2011 г., с предварително обявен дневен ред - вземане на
решение за сключване на договор с оглед извършване на продажба на соларния парк
на дружеството на предварително договорена цена. Поканата била получена от М.
във всичките му качества - на съдружник в дружеството длъжник, на негов
управител и като кредитор, който иска да бъде предсрочно удовлетворен. Вместо
да съдейства като управител на СОЛСБОР Г.К.К ЕООД за решаване на ситуацията и
да бъде извършена продажбата на ФЕЦ СОЛСБОР Г.К.К ЕООД на цена, която
значително надхвърля дълга, М. изпраща
на съдружниците отговор на покана, в която заявява, че той като кредитор, ще
продаде на когото си иска и при каквато си цена поиска търговското предприятие
на СОЛСБОР Г.К.К ЕООД и го продава на
себе си срещу записана в договора цена равна на дълга, без да плаща реално
продажна цена.Твърди се, че целта на М. не
била чрез изпълнение по реда на ЗОЗ,
да удовлетвори едно свое изискуемо
вземане, а да придобие актива, предмет на този залог при това - без съгласието
на дружеството, титуляр на този актив, без наличие на органна воля от
съдружниците и без да се заплати неговата пазарна цена.Не била платена никаква
цена по „договора", а и нещо повече - лично от М. били усвоени получените
по сметка на дружеството „СОЛСБОР Г.К.К" ЕООД суми от близо 1 милион лева,
като същите били преведени от него по сметка на „Р.Т.И.", вместо да
постъпят по сметка на депозитаря и да бъдат приспаднати от общия дълг.Сочи се,
че изложените в т. 3 съображения за нищожност на договора поради заобикаляне на
закона водят до извода и за нищожност, поради противоречие на добрите нрави,
поради което се моли съдът да има предвид и тези съображения.Договорът за
продажба бил нищожна сделка като
противоречаща на добрите нрави.Моли се съдът в условията на евентуалност, ако
не бъде уважено така направеното възражение за нищожност на договора поради
противоречие на морала, да разгледа възражение, че договорът за продажба на
търговско предприятие е нищожен и като
симулативен.
Изложени са подробни съображения, че съгласно
въведените от Закона за особените залози правила, изпълнението на кредитора
срещу заложното право имал една единствена цел - кредиторът да удовлетвори едно
свое изискуемо вземане срещу длъжника чрез продажба на заложеното имущество - в процесния
случай - продажба на търговското предприятие като съвкупност. В случая,
кредиторът не е имал изискуемо вземане, съгласно влязло в сила решение на СГС,
ТО, VІ състав, постановено по т.д. 3612/2011 г, но дори и да е имал такова
формално право, целта на „кредитора" не е била да се удовлетвори от
продажбата на търговското предприятие като получи реална цена за това
имущество, а да придобие за себе си предмета на залога. Затова извършената
„продажба" била симулативна, тя била изготвена като формална сделка по
продажба на търговско предприятие по реда на Закона за особените залози, но
всъщност желаните правни последици на тази сделка били кредиторът да придобие
предмета на залога за себе си без съгласието на дружеството, на което
„кредиторът" бил управител и над което като съдружник упражнявал 50% от прекия контрол -Солсбор Г.К.К ЕООД -
което и в крайна сметка се е случило с повторна „продажба" и то в много
кратки срокове. Обстоятелства сочещи на симулация били, че и по двете сделки по
„продажби" на търговски предприятия -тази от 15.08.2011г. и от 10.05.2012
г. не била платена реална цена, а било симулирано плащане чрез поредица от
сделки и финансово-счетоводни операции. Същите аргументи следвало да бъдат
изведени и от обстоятелството, че П.М. всъщност
бил едновременно кредитор /чрез Р.Т.И. като негов реален собственик и
директор/, законен представител на длъжника /управител и съдружник с 50% дялово
участие в едноличния собственик/ и реален приобретател на търговското
предприятие на длъжника- чрез ЗММ СОЛАР ЕООД /после П.С. ООД и сега М. ООД/. Не
било без значение и, че за управител на търговското предприятие е била
назначена съпругата на П.М. - И.М., което ЗОЗ към настоящия момент изрично
забранявал и която към настоящия момент била изп. директор на „Р.Т.И.“ - същото
офшорно дружество-кредитор. Също така не без значение било и обстоятелството, че втората
продажба била извършена по-малко от
месец след вписване в Търговския регистър на продажбата от 15.08.2011 г. - тази
продажба била вписана на 12.04.2012 г., а следващият договор с последващото
прехвърляне - на 10.05.2012 година.
Моли се в условията на евентуалност, ако не
бъде уважено така направеното възражение за нищожност на договора, поради
неговата симулативност, съдът да разгледа възражение, че договорът за продажба
на търговско предприятие е нищожен поради
липса на основание.Залогодателят Солсбор Г.К.К ЕООД бил оспорил правото на
кредитора да пристъпи към изпълнение преди падежа, като е оспорил, че заемът е
изискуем и кредиторът няма право да изпълнява преди падежа. С влязло в сила
решение №1478/11.09.15 г. на СГС, постановено по т.д. 3612/2011 г. по описа на
СГС, съдът е постановил, че към 21.04.2011г. кредиторът не е имал право да
пристъпи към изпълнение по договор за заем, обезпечен с договор за залог на
търговско предприятие. С влязло в сила решение на съда е установена липсата на
основание за пристъпване към изпълнение от страна на кредитора. Ако за
кредиторът не е било налице валидно възникнало правно основание за пристъпване
към изпълнение, то в още по-голяма степен за него не е било налице и правно
основание за извършване на продажба на търговското предприятие на длъжника. Основанието,
на което е извършена продажба от залогополучателя на заложеното търговско
предприятие било валидно възникнало изискуемо вземане, обезпечено със залог. В
разглеждания случай вземането не било изискуемо - следователно липсвало
основание и за извършване на продажбата на търговското предприятие.
Документално оформеното от кредитора „основание" било формално, но не и
правно, доколкото правното основание на извършената от него продажба е отречено
със сила на присъдено нещо, с влязъл в сила съдебен акт.
Изложено е още, че след като договор за
продажба на търговско предприятие от 15.08.2011 г. е нищожен на което и да било
от горните основания, то последващият договор за продажба на същото търговско
предприятие - между „С.Б." ЕООД и ответникът „П.С." ЕООД от
10.05.2012 г. не можело да породи желаните от страните правни последици, тъй
като „С.Б." ЕООД не е придобило права по нищожния договор и съответно - не
би могло да прехвърли на „П.С." ООД права, които само не притежава. На
ищеца били непротивопоставими възраженията на „П.С.“ ООД, че е придобило права
върху процесните имоти по последваща сделка по продажба на търговско
предприятие от 10.05.2012 година, тъй като доколкото договорът за продажба на
търговско предприятие от 15.08.2011г. е нищожен, то „купувачът “С.Б.“ ЕООД не е
придобил каквито и да било права по нищожния договор, съответно -
разпореждането с тях не пораждало като правна последица придобиването им от
ответника „П.С.“ ООД. Ответникът „П.С.“ ООД не би могъл и да се позове на
„добросъвестност" и да твърди, че е не е знаел за нищожността, тъй като
едноличен собственик и управител на „П.С.4 ООД /тогава ЗММ СОЛАР ЕООД/ бил П.М..По
отношение на направените с отговора на исковата молба от ответника „П.С."
ЕООД възражения ищецът излага, че ответникът „П.С." ООД оспорва твърдяната
с исковата молба нищожност на сключените договор за заем и договор за залог
между „Р.Т.И.“ и „СОЛСБОР Г.К.К“ ЕООД
поради липса на съгласие, като се позовава на TP №3/2013 по тълк. д. 3/2013 г.
на ОСГТК, в което решение е предвидено, че „ограниченията на представителната
власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица".
Счита още ищецът, че цитираното тълкувателно решение на ОСГТК на
ВКС касаело представителната власт на дружеството с ограничена отговорност по
отношение на трети лица и то - третите добросъвестни лица. Безспорно „Р.Т.И."
и „П.С." ООД по отношение на „СОЛСБОР Г.К.К" ЕООД били „трети
лица", но П.А.М. като представляващ и Р.Т.И. към дата на сключване на
договорите за заем и залог е бил и съдружник с 50 % дялово участие в едноличния
собственик на капитала на „СОЛСБОР Г.К.К“ ЕООД към същата дата, управител на
едноличния собственик на капитала „СОЛСБОР К.Г.Д“ ООД, а и е бил едноличен собственик и
управител на „П.С.“ ЕООД - от което дружество изхождало възражението в
настоящото исково производство. Волята, съгласието и представителната власт и
действията и бездействията и на трите дружества се извършвали и се формирали от
един и същи човек - П.А.М.. В случая не се касаело за едно добросъвестно трето
лице, което би могло да бъде засегнато от ограничения в представителната власт
на управителя, а се касаело за отношения и ограничения, които се отнасяли до
самия П.М. в някое от многото му качества.Сочи се,че П.М., като представляващ
правните субекти „С.Г.К.К.“ ЕООД, „Р.Т.И.“ и „П.С.“ ЕООД не бил нито трето,
нито добросъвестно трето лице, а подобно твърдение би било нелепо и абсурдно.
Във връзка с
изложеното се моли съдът да постанови съдебно решение, с което да приеме за
установено по отношение на ищеца „С.Г.К.К.“
и ответниците „Р.Т.И.", със седалище Пасеа Естейт, Роуд Таун,
Тортола, Британски Вирджински острови, представлявано от директора И.С.М., и „С.Б."
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Мотописта част 2, бл. 53Е, вх. Б, ап, 9, действащо чрез управителя И.В.Н., че „СОЛСБОР-
Г.К.К." ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Майор Първан Т.“ № 26, ап.1 е собственик процесните поземлени
недвижими имоти на основание договор за покупко-продажба, отразен в нотариален
акт №39, том XVIII, дело 2976 от 06.10.2010 г. по номерацията на Служба по
вписванията при PC - гр. Пазарджик на АВ - гр. Пазарджик, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ № , с обща площ от 107, 029 дка, с НТП - Производство на
електроенергия, при граници и съседи, имот: № - производство на електроенергия на „Солсбор -
К.Г.Д" ООД, имот № - производство на електроенергия на Солсбор К.Г.Д ООД,
като имотът е образуван от имот № /сто
шестдесет и седем хиляди и седемнадесети/ и на 1/2 идеална част от ПОЗМЛЕН ИМОТ№ в землището на с. С., община П., с площ от
4 152 дка, с НТП -производство на електроенергия, при граници и съседи: имот № -
полски път на община Пазарджик, имот № - полски път на община П., имот - полски път на Община П., имот № - полски път
на община П., имот № - производство на
електроенергия на "Солсбор К.Г.Д" ООД, имот № - производство на електроенергия на Солсбор
К.Г.Д ООД, като имотът е образуван от имот № /сто шестдесет и седем хиляди и
седемнадесети/, както и на основание чл. 108 от Закона за
собствеността съдът след като
установи,че ищецът е собственик на посочените имоти да постанови решение с което да
осъди „М.“ ЕООД да предаде на „СОЛСБОР Г.К.К" ЕООД владението върху
процесните имоти.
При получаване на първата
искова молба ответниците са оспорили
предявените искове като неоснователни. Изложени са подробни съображения, които се
преповтарят в депозираните становища на
14.05.2018г.. На тази дата са постъпили писмени
становища от „П.С.“ ООД и „С.Б. „
ЕООД. Двете писмени становища са напълно идентични, относно изложените
обстоятелства, идентични са и направените доказателствени искания.
В становищата си ответниците заявяват, че направеното от ищеца изменение на иска е
недопустимо, тъй като затруднявало защитата на представляваните от тях
дружества.
В
становищата ответниците заявяват, че така уточненият иск е недопустим поради
липса на правен интерес от воденето му.
Ищецът
твърдял, че е собственик на процесиите имоти, защото сключеният на 15.08.2011г.
договор за продажба на търговското му предприятие между „Р.Т.И.." и „С.Б."
ЕООД е нищожен и не е породил вещно-прехвърлително действие,която теза била
изцяло погрешна.
Заявяват също, че ако се приеме тази тезата на ищеца, би се стигнало до
абсурден правен и икономически резултат за всички страни по делото: Така
например, прогласяването на нищожността на цитирания договор логично щял да
доведе до възобновяването на погасеното с продажната цена задължение на „С.Г.К.К."
ЕООД към „Р.Т.И." в размер на над 10 000 000 евро, което произтичало от
сключен договор за заем от 16.11.2010г. Така реално, за евентуално получаване
на активи, оценени към дата 31.01.2017г. на 6 380 096 лева съгласно заключението по извършената в
настоящото дело съдебно-оценителна експертиза, ищецът щял евентуално да
отговаря за пасив от над 10 000 000 евро, както и ще дължи годишна лихва
от 7 % върху главницата, считано от 16.11.2010г. /т. 5 от договора за заем от
16.11.2010г., сключен между „Р.Т.И.." и „С.Г.К.К." ЕООД/, която лихва
към днешна дата надхвърляла сумата от 5 242 000 евро. Самата главница, според
т.4 от договора за заем, била с падеж 16.11.2018г., която след тази дата във
всички случаи била изискуема.
Същевременно,
от представения със заявление Г2 с вх. № 20180430150013 по партидата на „С.Г.К.К."
ЕООД в Търговския регистър към Агенция по вписванията Годишен финансов отчет на
ищеца към 31.12.2017г. било видно, че дружеството има собствен капитал от
241 000 лева и задължения от 313 000 лева- т.е. евентуалното успешно
провеждане на иска автоматично щяло да
доведе до свръхзадълженост на „С.Г.К.К." ЕООД и фактическа
несъстоятелност, като продажбата на получените процесни имоти нямала да е
достатъчна за погасяването на задълженията му към „Р.Т.И.." и към
евентуални други кредитори.
Излагат
съображения, че горното финансово
състояние на ищеца ще доведе и до сериозни затруднения за „Р.Т.И..". То ще
дължи връщане на получената от „С.Б." ЕООД продажна цена за имотите в
размер на 10651 727 евро, като в същото време „Р.Т.И.."
ще възстанови правата си към несъстоятелния длъжник „С.Г.К.К." ЕООД за
вземане в общ размер надхвърлящо сумата от 15 000 000 евро - главница и лихви
по договор за заем от 16.11.2010г.от друга страна „С.Б." ЕООД, ще има
вземане към „Р.Т.И.." в размер на 10 651 727 евро, като в същото време, на
основание чл. 189 от ЗЗД, ще отговаря за евикцията към „П.С." ООД.
Заявяват,
че от описаното било видно, че за ищецът липсва правен интерес от водене на
производството.
Оспорват твърдението на „С.Г.К.К." ЕООД, че
същото е собственик на имотите, като заявяват, че ответното дружество „Солар
България“ ЕООД добросъвестно е участвало
и е платило пълния размер на цената на имотите по нарочно организирана за целта
продажба на търговското предприятие на ищеца по реда на Закона за особените
залози. На 15.08.2011г. бил сключен договор за продажба на търговското
предприятие на „С.Г.К.К." ЕООД между заложния кредитор - „Р.Т.И..", и
ответното дружество като купувач.Ищцовото дружество било своевременно запознато
както с вписаното в Търговския регистър на 30.04.2011г. пристъпване към
изпълнение, така и с извършената впоследствие продажба.
Твърди
се,че въпреки горното едва с уточнителната молба - т.е. с над шест години
закъснение, ищецът оспорвал действителността на сделката по продажбата.Считат,
че подобно действие е както закъсняло предвид нормата на чл.301 от ТЗ, така и
недобросъвестно, защото единствената му цел била да увреди кредитор и трети
добросъвестни лица.
Изрично
заявяват, че на основание чл.301 от ТЗ, че дори и ищецът да не е дал съгласие
за продажбата на търговското си предприятие, то същият е санирал сделката чрез
бездействието си.
В становището на двамата ответници се оспорва
и релевираното от ищеца решение по т.д.
№ 3612/2011г. по описа на СГС,със следните доводи:
Според
ищеца с решението по това дело се установявало, че не била налице предсрочна
изискуемост на главницата по сключения на 16.11.2010г. договор за заем между „Р.Т.И.."
и „С.Г.К.К." ЕООД и че кредиторът не е имал право да пристъпи към
изпълнение по договора за особен залог преди падежа.Считат горното твърдение за
неправилно предвид разпоредбата на чл. 298, ал. 1 от ГПК. Дружествата не са били страна в това производство, поради което
не били обвързани от решението и изводите в него. Нещо повече, видно от
представени молби с вх. №82177/19.09.2011г. и вх. №90946/14.10.2011г. по
горното дело, „С.Г.К.К." ЕООД било предявило само частичен иск в размер нa 26 000 лева, като реално е поискано да се
установи, че „Р.Т.И.." не е имало право да пристъпи към изпълнение за сума
от 26 000 лева, т.е. претенцията била със съвсем различен смисъл от този,
който й се придавал в уточнителната молба от ищеца.
Заявяват,
че обстоятелството дали „Р.Т.И.." е имало или не право да
пристъпи към изпълнение по договора за залог по никакъв начин не влияело върху
действителността на договора за продажба на търговското предприятие на „С.Г.К.К."
ЕООД от 15.08.2011 г., по силата на който „С.Б." ЕООД е станало собственик
на процесиите имоти. Това било така,
защото евентуалното неизпълнение на задълженията на заложния кредитор можело да
доведе до възникване на имуществена отговорност към длъжника за причинените
вреди, но не и да повлияе на действителността на извършената по ЗОЗ продажба.
Всяка друго тълкуване щяло да доведе до несигурност в гражданския оборот,
защото третите добросъвестни лица-купувачи ще бъдат лишени от защита на правата
си.
В
подкрепа на тезата си,сочат нормата на чл.10 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, според която
трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, дори ако вписаното
обстоятелство не съществува.В конкретния казус „С.Б." ЕООД е съобразило
действията си с вписаното в Търговския регистър по партидата на „С.Г.К.К."
ЕООД пристъпване към изпълнение по ЗОЗ. По тази причина последващото
установяване на липса на основания за пристъпване към изпълнение не можело да
му бъде противопоставено, нито да повлияе на действителността на сключените от
него сделки.
Твърди
се,че тезата за нищожността на разпоредителната сделка не можела да бъде
споделена и по още една причина- ищецът не се
бил противопоставил на договора за продажба на търговското си
предприятие веднага след узнаването (чл. 301 от ТЗ). При тази ситуация, дори и
да се приеме, че „Р.Т.И.." не е имало право да се разпореди с имотите,
/обстоятелство, което се оспорва/, то извършената от него сделка била санирана
поради липса на противопоставяне от длъжника.
Оспорват
също така и наведеното от ищеца твърдение, че двете дружества не са
добросъвестно трето лице, като заявяват, че в уточнителната молба са изложени
голословни твърдения за свързаност на „С.Б." ЕООД с другите двама
ответници по делото. Оспорва се и обстоятелството, че лицето П.М. бил едноличен
собственик на капитала на дружеството, което можело да се установи и от справка
в Търговския регистър,т.е. твърденията на ищеца,били изцяло голословни.
Оспорват и обстоятелството, че към момента на
процесната разпоредителна сделка „С.Б." ЕООД е било запознато със спора
между „С.Г.К.К." ЕООД и „Р.Т.И..", както и да е знаело за липсата на
основания за пристъпване към принудително изпълнение по ЗОЗ.
От
фактите по делото било видно, че именно „С.Г.К.К." ЕООД, действащо чрез
законните си представители, е недобросъвестното лице. Исковата молба била
инициирана от тогавашните управители Г.Д. и К.К. ,чрез упълномощен от тях
адвокат. Процесният договор за заем, сключен на 16.11.2010г. с „Р.Т.И..",
бил подписан за „С.Г.К.К." ЕООД от управителя К.К.. Последният бил сложил
подписа си и върху договора за залог на търговското предприятие от 07.12.2010г.
При
тази ситуация, напълно нелогично било същото лице - К.К., да поддържа тезата на
ищеца, че както договорът за заем, така и този за особен залог, били нищожни и
не пораждали действие, защото липсвало съгласие за сключването им. Видно било,
че очевидната цел на предявените претенции била да се увреди ответното дружество, въпреки че именно то е действало
добросъвестно - участвало е в напълно реална продан по ЗОЗ и е заплатило цялата
цена, която е послужила за погасяване на целия дълг на ищеца по сделката.
По
основанията за нищожност на договорът от 15.08.2011г. за продажба на
търговското предприятие на „С.Г.К.К." ЕООД, ответниците излагат следните
твърдения:1. По твърдението за противоречие със закона - ищецът сочел, че
вземането, което е било обезпечено с особения залог, не било изискуемо към момента на
разпоредителната сделка. Поради тази причина заложният кредитор „Р.Т.И.."
не е бил легитимиран да извърши продажбата.Заявяват, че основните им аргументи
срещу това твърдение били развити в т. IV по-горе, като молят съда да вземе
предвид и това, че дори и да се приеме, че „Р.Т.И.." не е имало право да
извърши продажбата (което обстоятелство се оспорва), то съгласно чл. 301 от ТЗ
тази сделка е породила правното си действие, включително и
вещно-прехвърлителния си ефект. Това било така, защото едва с уточнителната си
молба по това дело (т.е. след изтичане на повече от шест години от прехвърлянето)
„С.Г.К.К." ЕООД оспорвал направеното от негово име разпореждане. Самото
прехвърляне на търговското предприятие било вписано по партидата на ищцовото
дружество в Търговския регистър на 09.04.2012г. (със заявление Bl с peг. №
20120409142756), като по аргумент от чл.7, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ най-късният
момент, в който „С.Г.К.К." ЕООД е разбрало за сделката е 24.04.2012 година.
Заявяват, че,към настоящия момент ищецът водел
редица дела и срещу другите ответници. Анализът на претенциите по някои от тях
сочи, че насрещната страна не е оспорвала валидността на договора за продажбата
на търговското си предприятие от 15.08.2011 г., а напротив- изрично се е
позовавала на тази сделка.Даден е
пример, представеното решение от 27.06.2017г. по т.д. № 4370/2014г. по
описа на СГС, TO, VI- 15 състав. От него било видно, че по заведен частичен
осъдителен иск от „С.Г.К.К." ЕООД срещу „Р.Т.И.." съдът е отделил
като безспорно обстоятелство -
„продажбата на търговското предприятие с договор, сключен на 15.08.2011г. между
ответника и „С.Б. " ЕООД срещу цена в размер на 10 651 727
евро".Претенцията по това дело била за обезщетение за вреди на „С.Г.К.К."
ЕООД от неизпълнение на задължения на „Р.Т.И.." по договора за особен
залог от 07.12.2010 година.По това дело ищцовото дружество изобщо не поставяло
под въпрос валидността на процесния договор за продажба на търговско
предприятие, по силата на който ответниците се легитимират като собственици.
Напротив, използвало се сключването на договора като аргумент за обосновка на
претърпени вреди от действията на заложния кредитор, като с цитираното решение
„Р.Т.И.." е осъдено да заплати съответно обезщетение.
Твърди
се,че ако ако разпоредителната сделка наистина била нищожна, то действията на
заложния кредитор не биха могли да причинят вреди на длъжника, защото не биха
могли да го обвържат- т.е. със заявяването на претенцията (и присъждането на
обезщетение в негова полза), „С.Г.К.К." ЕООД реално признавал настъпването
на вещно-прехвърлителния ефект в полза на „С.Б." ЕООД, като не се е
противопоставило на прехвърлителната сделка съгласно уредбата на чл. 301 от ТЗ.
2.По
твърдението за заобикаляне на закона от ищеца се твърди, че чрез позволени средства
е бил постигнат един забранен резултат-заложният кредитор е придобил без
съгласието на залогодателя обекта на залога.Считат развитите от ищеца твърдения
и разсъждения за изцяло неправилни и неверни.
На
първо място, неправилно се предполага, че ЗОЗ не допуска заложният кредитор сам
да придобие правото на собственост върху заложения обект,сочи се разпоредбата
на чл.46, ал. 3 от ЗОЗ.
Заложният
кредитор в процесния казус бил „Р.Т.И.“, самостоятелно юридическо лице, което
пристъпило към изпълнение за удовлетворяване на свое вземане, а не такова на
свой управител или едноличен собственик. От книжата по делото било видно, че в
нито един момент заложният кредитор не е придобил собствеността върху части или
върху цялото търговско предприятие на „С.Г.К.К." ЕООД.Ако се приемела
логиката на ищеца, то заложеният обект реално бил станал собственост на самия
заложен длъжник, защото лицето П.М. освен собственик на „П.С." ЕООД към
този момент бил съдружник и в „С.Г.К.К." ЕООД.
Оспорва
се твърдението, че „С.Б." ЕООД е подставено лице на заложния кредитор,
както и че покупката на търговското предприятие е симулативна сделка.Видно
било, че в цялото си изложение ищецът удобно пропускал да обсъди липсата на
каквато и да била връзка между ответниците.
По
твърдението за накърняване на добрите нрави, с довода, че лицето П.М. (бивш
съдружник в „С.Г.К.К." ЕООД и директор и едноличен собственик на „Р.Т.И..")
използвал правни механизми за неморален резултат- да придобие търговското
предприятие на ищцовото дружество без да има съгласие на самото това дружество,
се излагат съображения, че не П.М., а „С.Б."
ЕООД е купувач по договора за продажба на търговското предприятие на „С.Г.К.К."
ЕООД от 15.08.2011г. Всички разсъждения в уточнителната молба били изначално
погрешни и не отговаряли на обективната истина. Фактът, че близо година
по-късно „С.Б.“ се отказвал от своята инвестиция, която продава на „П.С."
ООД (тогава „ЗММ СОЛАР" ЕООД), по никакъв начин не можело да обоснове
нищожността на предходната разпоредителна сделка. Това се подкрепяло и от
съдебната практика, според която нищожността на една сделка се преценява към
момента на сключването й, и не може да се основава на настъпили впоследствие
обстоятелства /сочи се определение № 283 от 15.06.2015г. на ВКС по ч. гр. д. №
2164/2015г., I г. о., ГК/.
Оспорва
се и твърдението, че продажната цена по сделката не е била заплатена.
Като
доказателство се представят банково удостоверение №00154/18.08.2011г. издадено от
„УниКредит Булбанк" АД, от което било видно, че по специалната сметка на
надлежно вписания в Търговския регистър по партидата на „С.Г.К.К." ЕООД,
депозитар по смисъла на чл.38 от ЗОЗ – Г. В. П., на 18.08.2011 г. била
постъпила сумата от EUR 10 651 727 , като цена по договора за продажба на
търговското предприятие на „С.Г.К.К." ЕООД от 15.08.2011г. Банковото
удостоверение било публично достъпно, а оттам известно и на ищеца, с оглед
представянето му по партидата на „С.Г.К.К." ЕООД в Търговския регистър.
Сочи се,че
дори да се приеме, че „Р.Т.И.." неправомерно не е дало възможност на някое
лице да участва в проданта (което твърдение оспорват), то това обстоятелство е
основание за ангажиране на неговата отговорност по чл.37, ал.3 от ЗОЗ, но не
можело да служи като аргумент за недействителност на разпоредителната сделка.
Напълно
ирелевантно било и обстоятелството дали един от управителите на заложния
длъжник е съдействал или не за продажбата на търговското предприятие в полза на
трето лице. Считат това за изцяло вътрешни отношения, които не могат да
засегнат правната сфера или да повлияят на валидността на разпоредителната
сделка.В чл.3 от същия договор изрично било посочено, че продажната цена по
сделката е 10 651 727, като размерът бил определен съгласно заключение на
независим оценител. Това била и цената, която съгласно представените с това
становище документи е била реално платена.А от прието заключение по изготвена
съдебно-оценителна експертиза,се установявало,че пазарна стойност на
единствения актив от търговското предприятие на „С.Г.К.К." ЕООД към
24.01.2012г. е EUR 10 332 175 ,т.е. сочи се,че сделката била изповядана по пазарни цени и не била увредила нито
заложния длъжник, нито заложния кредитор.
Оспорва
се и твърдението, че сделката, с която „С.Б." ЕООД е придобило
собствеността върху предмета на залога е симулативна и не е породила правно
действие,тъй като търговското дружество било имало воля да бъде обвързано от
договора и желаело настъпването на вещно-прехвърлителния ефект. Оспорват и
твърдението, че „С.Б." ЕООД е действало като подставено лице в полза на П.М..
Моли
се съда да вземе предвид и обстоятелството, че участието на горепосочения П.М.
в „Р.Т.И.." е факт, който изначално е бил известен на другите двама
законни представители на заложния длъжник. Доказателство за това били
сключените договор за заем от 16.11.2010г. и договор за залог на търговско
предприятие от 07.12.2010г., където същият се подписвал от името на заложния
кредитор. При тази ситуация не ставало ясно защо това обстоятелство трябвало да
води до нищожност на разпоредителната сделка, по силата на която ответникът
придобил обекта на залога.
Заявяват,
че с изложеното в уточнителната молба води до заключение, че ищецът визира
относителна персонална симулация - т.е. вместо „С.Б." ЕООД било придобило
„П.С." ООД. Считат, че ищецът нямал интерес от така формулираното
основание, защото с уважаването на това негово възражение, правната му сфера ще
остане непроменена, защото нямало да се легитимира като собственик (такъв ще е
„П.С." ООД- който и сега е собственик в резултат от втората разпоредителна
сделка).
По твърдението за липса на основание,
а именно че насрещната страна сочи, че липсвало основание за пристъпване към
принудително изпълнение по реда на ЗОЗ, заявяват, че възраженията, че
сделката е сключена без реална нужда или търговска логика, били неотносими към
понятието „основание" на сделката и не се изразяват в конкретната нужда от
сключването й, а и било причина страните да се задължат.
Твърди
се,че при договора за продажба на търговското предприятие на „С.Г.К.К."
ЕООД от 15.08.2011г. всяка от страните е имала причина да се задължи (едната за
получаване на цената по договора, а другата за придобиване на предмета на
залога). Следователно, възражението за нищожност на сделката поради липса на
основание било неоснователно.
По
твърдението, че Договора за продажба на търговското предприятие на „С.Г.К.К."
ЕООД от 10.05.2012г., сключен между „С.Б." ЕООД и „П.С." ООД (тогава
„ЗММ СОЛАР" ЕООД), не е породил правни последици, се сочи, че ответникът е
станал собственик, поради което е придобил и правото да се разпорежда с
предмета на залога. Именно затова договорът за продажба на търговското
предприятие на „С.Г.К.К." ЕООД от 10.05.2012 година бил действителен и
породил правното си действие, включително и вещно-прехвърлителния си ефект.
Сочи
се,че съобр. Тълкувателно решение № 3/15.11.2013г. по тълк. дело №3/2013г. на
ОСГТК изрично се посочвало, че решение на Общо събрание на дружество с
ограничена отговорност не е необходимо условие за действителност на
разпоредителна сделка с недвижим имот или вещно право върху него, сключена от
негов управител. Развита е тезата, че подчинеността на управителя на решенията
на Общото събрание има действие само във вътрешните отношения, а в отношенията
на дружеството с трети лица управителят не е ограничен в правомощията си. Освен
ограничения, предвидени в дружествения договор при множество управители,
съгласно чл.141, ал.2, изр.3 от Търговския закон, „други ограничения на
представителната власт на управителя нямали действие по отношение на трети
лица".
Сочи
се,че лицето, инициирало исковата молба-К.К., било същото, което било подписало
договора за заем и договора за особен залог,а към настоящия момент той бил и
съдружник с 50% от капитала в едноличния собственик на „С.Г.К.К." ЕООД -
„Солсбор К.Г.Д." ООД, ЕИК: *********. Този факт бил очевидна индикация за
недобросъвестността на насрещната страна, която се опитвала да черпи права от
собственото си неправомерно поведение.
Отново
се сочи,че дори и да се приемело, че
процесните договори за заем и за залог са били сключени без представителна
власт, то същите са били потвърдени по реда на чл. 301 от ТЗ. „С.Г.К.К."
ЕООД е усвоило предоставения заем и не се е противопоставило на залога върху
търговското си предприятие след вписването на това обстоятелство в Търговския
регистър.
Пазарджишкият Окръжен съд, като взе
предвид,изложеното в исковата молба, и
доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност, и след съблюдаване на разпоредбата
на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
От
представения по делото договор за заем, сключен на 16.11.2010 г. между „Р.Т.И.“
в качеството му на заемодател и „С.Г.К.К.“ ЕООД в качеството му на
заемополучател страните са се споразумели „Р.Т.И.“ да предостави сумата от
10 000 000 евро, а ищецът „С.Г.К.К.“ се задължил да я върне в срок от
8 години, считано от датата на подписване на този договор по банков път.
Страните са се уговорили, че заемът ще бъде използван от заемополучателя за
заплащане извършването на строително-монтажни дейности и за заплащане на
доставките на оборудване, свързано с изграждането на възобновяем енергиен
източник – соларен парк, находящ се в землището на с. С. Във връзка с договора
за заем е сключен договор за залог на търговско предприятие от 07.12.2010 г., с
който съобразно взетото на общо събрание на съдружниците на „Солсбор Г.К.К“ с
протокол от 16.11.2010 г. решение е учреден залог на цялото търговско
предприятие на Солсбор като обезпечение на задължението за връщане на заемната
сума. Договорът за заем е бил подписан за „заемодател“ от директор П.А.М., а за
„заемополучател“ от управителя на ищцовото дружество К.Т.К..
Представен е
и договор за продажба на търговско предприятие, от който се установява, че на
15.08.2011 г. „Р.Т.И.“ е продало на „С.Б.“ ЕООД, с оглед неизпълнението на
задълженията на длъжника „С.Г.К.К.“ ЕООД, произтичащи от договора му за заем от
16.11.2010 г., търговското предприятие на длъжника. От договора се установява,
че продавачът в качеството си на заемодател е обявил кредита за предсрочно
изискуем и е дал на заемополучателя „С.Г.К.К.“ срок от 5 дни за връщане на
цялата главница, ведно с всички дължими лихви, като поканата за връщане на
обезпечената със залога на търговското предприятие парична сума е била връчена
на длъжника – „С.Г.К.К.“ ЕООД на 21.04.2011 г., което е видно от нотариална
покана рег. № 4945/19.04.2011 г. на нотариус В. И. с район на действие Районен
съд – София. Поради обстоятелството, че в дадения срок за плащане длъжникът не
е погасил своето ликвидно и изискуемо парично задължение към продавача по
договора за заем, същият е пристъпил към продажбата. Договорът е подписан за
„продавач“ от П.М., а за „купувач“ от страна на „С.Б.“ ЕООД от управителя И.А..
Установява се още,че договорът е бил нотариално заверен от нотариус В. И.
Представени
са и удостоверения, от които може да се направи извод за активната процесуална
легитимация на ищеца, както и за пасивната такава на ответниците.
Представено е
решение по чл. 264п, ал. 2 във връзка с чл. 15, ал.2 от ТЗ, в който „Р.Т.И.“,
представлявани от директора си П.М. е приел решение на основание чл.37, ал. 1
от ЗОС да сключи като продавач договор с нотариална заверка на подписите, по
силата на който да прехвърли възмездно собствеността върху търговското
предприятие на „Солсбор – Г.К.К.“ ЕООД като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения.
По делото е
представен и договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 10.05.2012
г., от който се установява, че „С.Б.“ ЕООД е продало на „ЗММ Солар“ ЕООД с ЕИК
*********, представлявано от П.М., цялото търговско предприятие като съвкупност
от права, задължения и фактически отношения, която включва предмета на
настоящия спор по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС собственикът може да
иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за
това.Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на
разположение на невладеещият собственик срещу владеещия без правно основание
несобственик. При този иск в тежест на ищеца е да установи, че той е собственик
на вещта на заявеното фактическо основание и че ответникът владее вещта без
основание.Предявен е равендикационен иск спрямо само третия ответник – „М.“
ООД,а спрямо първите двама ответници са предявени установителни положителни искове.
По делото е допусната и приета СИЕ от която
се установява,че в счетоводните регистри на ищцовото
дружество общият размер на осчетоводените суми в левова равностойност, получени
от първия ответник на основание договор за заем от 16.11.2010 г., възлизали на
20 017 569,17 лева или 10 234 820,60 евро /по фиксинга на БНБ 1 евро=1,95583
лева/.
Предоставените
средства по процесния договор за заем от 16.11.2010 г. са усвоявани както чрез
директни банкови преводи по банковите сметки на ищцовото дружество така и чрез
преводи от заемодателя в полза на трети лица-доставчици на оборудване и
съоръжения за изграждане на ФЕ-соларен парк, към които ищецът е дължал плащане
за извършени доставки, като за целта той писмено е уведомявал заемодателя за
всяко дължимо плащане, в т.ч. точна сума и начин на плащане.
От изготвеното заключение се установява,че договор
за продажба на търговско предприятие от 15.08.2011г., заложният кредитор „Р.Т.И..",
прехвърля правото на собственост върху търговското предприятие на длъжника -
„СОЛСБОР -Г.К.К." ЕООД на „С.Б." ЕООД, като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, създадени при осъществяване на досегашната
му търговска дейност, срещу цена, възлизаща на 10 651 727 евро,която Купувачът
е следвало да заплати по конкретно посочена банкова сметка *** П. /избран
съобр. чл.38 от ЗОЗ/.
За
заплащането на цената по договора за продажба на търговско предприятие от
15.08.2011г., по банковата сметка на депозитара Г.В. П., открита и водена в
„УниКредит Булбанк" АД, на 18.08.2011 г. е постъпила сумата 10 651
727 евро, равна на договорената цена. Тези данни се съдържат в предоставеното
по делото копие на банково удостоверение № 00154/18.08.2011 г., издадено от
„УниКредит Булбанк"АД /стр.671 от делото/.Средствата
са наредени от „Лабрако Интернешънъл ЛТД" като основание за превода е
записано „В изпълнение на договор от 11.08.2011 г.".
От допълнителната експертиза се установява
още,че съобразно договор от 11.08.2011г., сключен между „Лабрако
Интернешъиъл" ЛТД и „СОЛЛР БЪЛГАРИЯ 2" ЕООД, в чл.1 и чл.2 е записано, че заемодателят
„Лабрако Интернешъиъл" ЛТД предоставя на
заемополучателя „С.Б." ЕООД заем в размер на
10 651 727 евро с цел средствата да бъдат използвани от заемополучателя за
придобиване собствеността на търговското предприятие на „СОЛСБОР - Г.К.К."
ЕООД. Според експерта в договора е посочен и начинът на усвояване на кредита, а
именно чрез банков превод по разплащателната сметка на избрания депозитар по
сделката за придобиване на предприятието.
От
представения по делото счетоводен баланс на „Солсбор-Г.К.К." ЕООД за 2017
г. / стр.667,668 от делото/,вещото лице е установило,че няма отразени
задължения над 1 година и основавайки се на това обстоятелство и отчитайки
характера на евентуалното задължение по процесния договор за заем от 2010 г.,
може да се направи обоснования извод, че към настоящия момент в счетоводните
регистри на „Солсбор- Г.К.К" ЕООД няма осчетоводено задължение към
„РадиантТехнолоджи Инк." с основание договор за заем от 16.11.2010 година.
Съдът счита наведените от
ищеца доводи за нищожност на договорите за заем, за залог и продажба на
търговско предприятие за неоснователни и несъстоятелни. Твърдението на ищеца,
че договорът противоречи на закона, евентуално го заобикаля, е изцяло
несъстоятелно и остана недоказано.
Ищецът се
позовава на постановеното решение №1478/11.09.2015 година по т.д.3612 по описа
за 2011 година по описа на СГС,с което е прието за установено,по предявения иск
по реда на чл.124 от ГПК от „Солсбор Г.К.К“ ЕООД срещу „Р.Т.И.“,че „Р.Т.И.“,
представлявано от управителя П.М., не е имало право да пристъпи към изпълнение
преди падежа,уговорен с договор за заем от 16.11.2010 година,сключен между
страните,на основание договор за особен залог.
Основният спор между страните е по приложение на правото, а
именно дали договорът въз основа на който ответниците „С.Б.“ ЕООД и „М.“ ООД се легитимират като собственици на
имота, който по своята правна същност е договор за продажба на заложено по ЗОЗ
имущество спрямо първото дружество, е нищожен на сочените от ищеца фактически
основания.
По начало
противоречие със закона е налице, когато договорът не съответства с определена
императивна законова разпоредба, налице е уговаряне на нещо различно от
предписаното в закона, или се сключва сделка забранена от закона.
Законът е дал право на заложния кредитор в случая „Р.Т.И.“
да пристъпи към продажба на заложено по ЗОЗ имущество, когато вземането му
стане изискуемо.
Заложният кредитор е имал правото сам
да организира продажбата на заложеното имущество и сам да избере и реда, по
който да стане самата продажба- чрез търг, конкурс и др. За да възникне това
право следва първо да заяви за вписване в регистъра, че пристъпва към
изпълнение, тъй като с вписването заложеното имущество преминава в разпореждане
на заложния кредитор. Безспорно от представените писмени доказателства се
установява извършено вписване на пристъпване към изпълнение.Изпълнени всички императивни изисквания на закона,заемът
е обявен за предсрочно изискуем,длъжникът е уведомен и съобр. чл 32 от ЗОЗ
заложния кредитор е изпълнил
задължението си да впише обстоятелството, че пристъпва към изпъленние
под №20110430123427 по партидата на „Солсбор Г.К.К“ ЕООД в ТР, а от момента на
вписването съобразно императивната норма на закона заложеното имущество
преминава в разпореждане на заложния кредитор, който има право да вземе мерки
за запазването му, да го управлява и да го продаде.
Проверката за неизпълнение на договора за
особен залог,както и че кредиторът има право да пристъпи към изпълнение е
възложена на органа,вписващ това обстоятелство към Агенцията по вписванията.Именно
в регистърното производство са били представени доказателства,установяващи тези
факти.Редът по който е можело да бъде оспорено това вписване,съобр. нормата на
чл.29 от ЗТР не е бил използван.
Продажбата
на търговско предприятие по реда на Закона за особените залози има за цел
реализиране на заложното право, правото на предпочтително удовлетворяване на
кредитора, в чиято полза е вписано обезпечение - залог върху това търговско
предприятие.Принудителното изпълнение се извършва извънсъдебно, от първия по
ред заложен кредитор, който действа от свое име, но за сметка на длъжника.
Предвид този особен ред на продажба, в закона са предвидени гаранции както за
правата на останалите кредитори с права върху заложеното имущество, така и за
правата на длъжника. Тези гаранции са въведени с императивни норми. За да се
гарантират правата на страните, заложният кредитор е задължен да сключи договор
за продажба, цената по който следва да бъде преведена по сметка на депозитаря и
след това разпределена от него.
Съдът
приема, че са налице основанията за пристъпване към продажба по ЗОС и че не са
били нарушени императивните разпоредби на чл.37, ал. 2 от ЗОС, тъй като се
установи, че е била заплатена цената по сделката/вкл. и от допуснатата СИЕ/. Установява се безспорно, че развитите доводи
от ищеца за липса на взети решения на общите събрания на едноличния собственик
на капитала на „С.Г.К.К.“ не отговарят на действителната истина. Безспорно е,
че има взети решения за сключването на двата договора за заем и за особен
залог, а отделно от това, видно от представеното решение по т. д. № 4370/2014
г. по описа на СГС, ищецът в настоящото производство се е позовал именно на
тези два договора и на тяхната валидност, за да претендира обезщетение от
неизпълнение на задължения от първия ответник в настоящото производство „Р.Т.И.“.
От цялостния анализ на писмените доказателства по делото се установява, че и
договорът за продажба от 15.08.2011 г. е бил валидно сключен и потвърден от
ищеца съгласно чл. 301 от ТЗ, от допуснатата по делото съдебно-икономическа
експертиза се установява, че е извършено реално плащане по него, самото
прехвърляне на търговското предприятие било надлежно вписано по партидата на
търговското дружество на 09.04.2012 г. и не е било оспорено по никакъв начин от
ищцовата страна.
По
твърденията на ищеца за накърняване на добрите нрави,в хипотезата, че лицето П.М.
е целял един неморален резултат да придобие търговското предприятие на ищцовото
дружество без да има съгласие за това от самото дружество, съдът установи от
представените доказателства, че купувач в производство е едно трето юридическо
лице, а именно „С.Б.“ ЕООД, което няма нищо общо с „Р.Т.И.“, а обстоятелството,
че година по-късно вторият ответник – „С.Б.“ ЕООД продава на „М.“ ООД, не може да обоснове изискуемите от закона
предпоставки за накърняване на добрите нрави, тъй като това са търговски сделки
между юридически лица в един свободен търговски оборот. Както правилно са посочили
в писмените си отговори ответниците, след вписване на разпоредителната сделка
ищецът не се е противопоставил по никакъв начин на продажбата на търговското
предприятие веднага след узнаването /по арг. чл. 301 от ТЗ/, затова и първото
разпореждане, направено от „Р.Т.И.“ е валидно поради липса на каквото и да било
противопоставяне до въвеждане на тези нови обстоятелства в настоящия процес
през 2017 г.
Не се
установи и твърдението на ищеца,че „С.Б.“ ЕООД е заплатило цена по-ниска от
пазарната,тъй като тя е била определена на 10 651 727 евро по
заключение на независим лицензиран оценител,а от приетото заключение във връзка
с определяне на цената на иска по делото е видно,че пазарната стойност е била 10 332 175
евро към 24.01.2012 година /видно от заключението на вещото лице К./.
Така сключения договор според настоящия
състав и предвид горните критерий не противоречи на императивната норма на чл.37
ал.2 от ЗОЗ, а съобразно чл.9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
но само доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на
добрите нрави,каквото ищеца не доказа в настоящото производство.
По делото не се установи нищожност на
сключената продажба на търговско предприятие от името на заложния
кредитор,затова както тя,така и последващите сделки са породили вещно-правен
транслативен ефект,по отношение на собствеността на търговското предприятие.
Предявените
искове като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Поради
обстоятелството,че не се претендират разноски от ответниците,не са представени
списъци по чл.80 от ГПК,съдът не дължи произнасяне.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.235
от ГПК ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на „С.Г.К.К.“
ЕООД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София
ж.к.“Стрелбище“ ул.“Майор Първан Т.“ №26 ап.1,представлявано от управителя В.Л.,със
съдебен адрес ***,адв.В.Д. срещу „Р.Т.И.“,със
седалище и адрес на управление Пасеа Естейт,Роуд Таун,Тортола Британски Вирджински
Острови регистрирано под №96657 от 1993г.,със съдебен адрес ***-6,чрез адв.А.А.
САК, и „С.Б.”
ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София ж.к. „
Мотописта„ част 2 бл.53Е вх.б ап.9, представлявано от управителя И.В.Н.,по реда
на чл.124 от ГПК, с които се иска да се
приеме за установено по отношение на ответниците,че ищецът С.Г.К.К.“
ЕООД е собственик на недвижими имоти ФЕЦ -
соларен парк, находящ се в землището на с. С. и изграден в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № , с обща площ от 107029 кв.м.,
с НТП - Производство на електроенергия, при граници и съседи, имот: № - производство на електроенергия
на „Солсбор -К.Г.Д" ООД, имот № - производство на електроенергия на Солсбор К.Г.Д ООД, като имотът е образуван от имот № ,
както и собственик на 1/2 идеална част от ПОЗМЛЕН ИМОТ № , в землището на с. С., община П., с площ от 4152 кв.м., с НТП - производство на електроенергия, при граници и съседи: имот № - полски път на Община П., имот № - полски
път на община П., имот - полски път на
Община П., имот № - полски път на община П., имот № -
производство на електроенергия на "Солсбор К.Г.Д" ООД, имот № -производство
на електроенергия на Солсбор К.Г.Д ООД, като имотът е образуван от имот № ,като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по реда на чл.108
от ЗС от „С.Г.К.К.“
ЕООД,със седалище и адрес на управление гр.София ж.к.“Стрелбище“ ул.“Майор
Първан Т.“ №26 ап.1,представлявано от управителя В.Л.,със съдебен адрес ***,адв.В.Д.
срещу “М.“ ООД с ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление гр.София район Витоша ул.“Беловодски път“ №15-17,представлявано
от П.А.М.,с който се иска да се приеме
за установено,че ищецът „С.Г.К.К.“ ЕООД е собственик на недвижими имоти ФЕЦ - соларен парк, находящ се в землището на с. С. и изграден в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № , с обща площ от 107029 кв.м., с НТП - Производство на електроенергия, при
граници и съседи, имот: № -
производство на електроенергия на „Солсбор -К.Г.Д" ООД, имот № - производство на електроенергия на „Солсбор К.Г.Д“ ООД, като имотът е образуван от имот № ,
както и собственик на 1/2 идеална част от ПОЗМЛЕН ИМОТ № , в землището на с. С., община П., с площ от 4152 кв.м., с НТП - производство на електроенергия, при граници и съседи: имот № - полски път на Община П., имот № - полски
път на община Пазарджик, имот - полски
път на Община П., имот № - полски път на община П.имот № -
производство на електроенергия на "Солсбор К.Г.Д" ООД, имот № -производство
на електроенергия на „Солсбор К.Г.Д“ ООД, като имотът е образуван от имот № ,както и за ОСЪЖДАНЕ на ответника “М.“
ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя П.А.М.,да предаде на ищеца „С.Г.К.К.“ ЕООД, владението върху тези имоти,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Делото е разгледано при участието на трети
лица помагачи - Г.И.Д. и К.Т.К. / на страната на ищеца/.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд гр.Пловдив, с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на връчването
му, на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: