Р Е
Ш Е Н
И Е № 303
гр.Сливен, 05.03.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в
съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 5367 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск за заплащане
на допълнително възнаграждение за извънреден труд с правно основание чл. 178, ал. 1 ,т. 3, чл.
187 и чл.179 от ЗМВР. Движи се по реда на глава ХХV “Бързо производство” от
ГПК.
В исковата молба
на ищеца Т.М.Т. се твърди, че през
периода от 01.09.2016 година до 30.09.2019 година е работил в Регионална
дирекция по пожарна безопасност и защита на населението гр. Сливен по служебно правоотношение
с ответната страна като е заемал длъжността „Командир на екип”. Излагат се
подробни съображения в подкрепа на твърденията за основателност на иска, като
се твърди как е изпълнявал ищеца служебните си задължения, какви дежурства е
давал. Направено е подробно позоваване на нормативната уредба. Сочи се, че
ответната страна не е изпълнила задължението си по отношение на ищеца, поради
което от съда се иска да постанови съдебно решение, с което да осъди ответната
страна да заплати на ищеца сумата 1 664 лева представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 256 часа за
целия процесен период от 01.09.2016
година до 30.09.2019 година, получено като резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143,
ведно със законната лихва върху цялата главница, считано от подаване на
исковата молба в съда на 09.10.2019 година до окончателното изплащане на
сумите. Претендират се и разноските по делото.
От страна на ответника е постъпил отговор на исковата
молба, с който предявената искова претенция се оспорва като неоснователна.
Изложени са подробни съображения в подкрепа на възраженията за
неоснователността й.
От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск като неоснователен, като се претендират разноските по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът
се представлява от пълномощник, който поддържа исковата претенция по основание,
а по отношение на размера прави изменение на
първоначално предявената искова претенция чрез намаляването й от 1664,00 лева на 1 547.38 лева за положен труд 225
часа.
Ответната страна в съдебно заседанието не се представлява от представител
или пълномощник. Становището си по същество, изразява в писмена защита.
От събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Ищецът Т.М.Т., работи по служебно правоотношение като държавен служител, заемайки длъжността „Командир на екип” в Регионална дирекция за пожарна безопасност и защита на населението гр. Сливен.
За период от 01.09.2016 година до 30.09.2019 година, е положил извънреден труд, включително и нощен в размер общо на 344 часа, които са преобразувани с коефициент 1,143 от нощни в дневни часове. От тях са изплатени 119 часа. Остават за доплащане 225 часа за сумата от 1 547.38 лева без удържан данък ДДФЛ от 10%.
Ограничение за заплащане до 70 часа извънреден труд за тримесечие за процесния период е спазено и има право на възнаграждение и доплащане за 228 часа за сумата от 1 547.38 лева без удържан данък ДДФЛ от 10%.
Исковата молба е заведена на 09.10.2019 година
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства - писмени
документи и заключение на вещото лице, тъй като са допустими, относими и
взаимно се допълват.
Установеното от
фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова
претенция за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд е
допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна и като такава следва
да се уважи по следните съображения.
В ЗМВР от 1997г. /отм./ и в ЗМВР от 2006г. /отм./ липсва
изрична регламентация на продължителността на нощното работно време. По
отношение на нощния труд, с оглед неговата тежест и специфика, следва по
аналогия да се приложат разпоредбите на трудовото законодателство и в частност
чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
гласяща, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143.
Обратното би означавало държавният служител в МВР да бъде поставен в
неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ. Трудовото законодателство дава право на
работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си
труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в
дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато
последната е надвишена се касае за положен извънреден труд, който следва да
бъде компенсиран.
Безспорно по
делото се установи, че ищецът е работил в ответното юридическо лице по служебно
правоотношение като държавен служител и за отношенията между страните са
приложими разпоредбите на ЗМВР и съответните подзаконови нормативни актове.
Несъмнено е установено, че ищецът е полагал извънреден труд за процесния период
и ответната страна не му е заплатила полагащото се възнаграждение за 225 часа в общ размер на за сумата от 1 547.38
лева без удържан данък ДДФЛ от 10%. До
този размер, който е съответен на търсения искът следва да се уважи, като се
присъди и законната лихва, считано от завеждането на исковата молба на
09.10.2019 година до окончателното изплащане.
С оглед изхода на процеса
следва на ищеца да се присъдят разноски по делото, които са в размер на 400
лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
По правилата на процеса
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на съдебната власт
държавна такса върху уважения иск в размер на 61.90 лева, както и разноски за
вещо лице в размер на 300 лева.
Ръководен от
гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, с
ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. ” Пиротска ” № 171 А ДА
ЗАПЛАТИ на Т.М.Т. , ЕГН - **********,***, както следва:
-сумата от
1 547.38 лева /хиляда петстотин четиридесет и седем
лева и тридесет и осем стотинки/,
представляваща неплатено възнаграждение без приспаднат данък за положен извънреден труд в периода от
01.09.2016 година до 30.09.2019 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.10.2019 година до
окончателното изплащане;
-сумата 400 лева /четиристотин лева /, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, с
ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. ” Пиротска ” № 171 А ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен
държавна такса в размер на 61.90 лева
/шестдесет и един лева и деветдесет стотинки / и разноски за вещо лице в размер
на 300 лева /триста лева/.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ОС – Сливен в двуседмичен срок от днес 05.03.2020 година.
Препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: