№ 711
гр. София, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20211001000803 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 262216 от 05.04.2021г., постановено по гр. дело № 12127/2019 г.,
Софийски градски съд, ГО, 13с-в, е отхвърлил като неоснователен предявения от С. А. А.
срещу Фонд за гарантиране на влоговете в банките иск с правно основание чл.23, ал.1 от
ЗГВБ/отм./, вр. с чл.4, ал.1 ЗГВБ/отм./ за заплащане на сумата в размер на 53 351,50 евро,
представляваща гарантиран размер по влог в КТБ/н/.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от С. А. А., с която се
обжалва първоинстанционното решение като се иска неговата отмяна и вместо него да се
постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен така както е предявен.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна Фонд за гарантиране на влоговете в банките и третото лице
помагач „КТБ“АД/н/ са изразили становище за неоснователността на въззивната жалба.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на С.А.
в която са изложени твърдения, че към датата на отнемане на лиценза на „Корпоративна
1
търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ - 06.11.2014 г. е била титуляр на влог в размер на
53 351, 50 евро, равняващи се на 104 346, 46 лв./изчислени по фиксиран курс на БНБ към
06.11.2014г./. Сочи се в исковата молба, че вземането било придобито в резултат на
извършена в нейна полза цесия от С. А. А. /цедент на вземането/, с която последната е
прехвърлила правата си произтичащи от Анекс № 81013 от 23.05.2012 г. за откриване на
банкова сметка за потребители. Твърди, че длъжникът по цедираното вземане –
„Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ е бил уведомен за прехвърлянето
от С. А. на 04.11.2014., на която дата е била извършена и самата цесия.
Твърди също, че поради невключването на вземането от синдиците на „КТБ“ АД /н./
в списъка с приети вземания на кредиторите, по възражение на ищцата, било образувано
производство по реда на чл.68 ЗБН, по което на 04.05.2018г. е влязло в сила Решение
№2037/21.11.2016г. на СГС, VI-4 състав по т.д. № 3741/2016г., с което съдът е постановил
паричното вземане на С.А. да бъде включено в списъка с приети вземания на кредиторите
„КТБ“ АД /н./. Решението на СГС било потвърдено от Софийски апелативен съд с Решение
№ 1933/10.08.2017г. на САС, ТО, V с-в по т.д. № 399/2017г., по което било отказано
допускане на касационно обжалване от ВКС с Определение № 233/04.05.2018г. на ВКС, ТК,
I т.о. по т.д. № 3100/2017г.
Сочи се, че вследствие на влязлото в сила съдебно решение ищцата отправила
многократни покани както към синдиците на „КТБ“ АД /н./ - за изпращане на съответната
информация към Фонда за гарантиране на банковите влогове, така и към Фонд за
гарантиране на банковите вземания за предприемане на действия за изплащането на
сумите.Ищцата твърди, че към момента на завеждане на исковата претенция не са
постъпили плащана от страна на Фонда за гарантиране на влоговете в банките към нея.
Моли съдът да постанови решение,с което да осъди ответника да ме заплати
гарантирано по ЗГВБ/отм./ вземане в размер на 53 351,50 евро, произтичащо от анекс №
81013/23.05.2012г. към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на
банкова сметка IBAN : **********, BIC KORPBGSF към Рамков договор за платежни
услуги за потребители, което е придобито по договор за цесия от 04.11.2014г., сключен със
С. А. А., ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането и разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Фонд за гарантиране на влоговете в
банките е оспорил иска като недопустим и неоснователен. Изложил е становище, че
исковата молба е недопустима на основание чл.299 ГПК във вр. с чл.69, ал.2 и чл.68, ал.3 от
ЗБН.Аргументирал се с това, че въз основа на влязлото в сила Решение № 2037 от
21.11.2016г. на СГС, IV-4 състав, по т.д. № 3741/2016г. постановено по реда и при условията
на чл.68, ал.3 от ЗБН, с което е допълнен списъка по чл.67, ал.2 ЗБН с приети вземания на
кредиторите на „КТБ“ АД /н./, по възражение с правно основание чл.66, ал.6 ЗБН предявено
от С.А. е установено, че вземането на ищцата/произтичащо от сключения договор за цесия/
съществува спрямо „КТБ“ АД /н./ в качеството му на длъжник. Поддържа се, че поради
2
идентичността на вземането в настоящото производство, титуляр на което е С.А.., с
вземането, което е било предмет на т.д. № 3741/2016г., по което е влязло в сила Решение №
2037 от 21.11.2016г. на СГС, IV-4 състав на основание чл. 69, ал.2 от ЗБН в отношенията
между ищцата и ФГВБ е установено, че длъжник по процесното вземане е „КТБ“ АД /н./.
Тези обстоятелства обуславяли приложимостта на чл.299, ал.2 от ГПК, като исковата
претенция следва да бъде обявена за недопустима.
Независимо от горното се твърди и че искът е неоснователен поради това, че ищцата
не била придобила качеството вложител по см. на §1, т.3 от ДР на ЗГВБ/отм./ в „КТБ“ АД
/н./, във връзка с процесния банков влог, поради което и не била активно легитимирана иска
изплащането на гарантирания размер от влога, което право принадлежи единствено на
вложителя, каквото качество ищцата не притежава.
Възразява се и че ищцата не е придобила качеството на вложител и на друго
основание- поради това, че сключеният между нея и праводателя й по договор за цесия от
04.11.2014г. е нищожен поради това, че е бил сключен с единствената цел заобикаляне на
закона и получаване на по-голям размер на гарантирано вземане от посочения в чл.4, ал.1
ЗГВБ /отм./ - 196 000 лв. Твърди се, че праводателят на ищцата С. А., която е нейна страна, е
притежавала влогове в КТБ на стойност превишаващи гарантирания от закона размер от
196 000 лева, поради което и цесията била сключена с единствената да се заобиколи
предвидената от закона забрана за гарантиране на влогове надвишаващи този размер.
Твърди се, че и двете страни по цесията са ясно съзнавали, че на КТБ било предстоящо
отнемането на лиценза за банкова дейност, което било предпоставка за прекратяване на
дейността на банката, поради което и цесията била извършена с единствена цел-
осигуряване възможността за гарантирано и предпочтително удовлетворяване на цедента от
Фонд за гарантиране на влоговете в банките, вместо същият да реализира правата си към
Банката по тромавия и несигурен ред на Закона за банковата несъстоятелност. Подробни
съображения за това са изложени в отговора на исковата молба.
На осн. чл.219 ГПК съдът е конституирал като трето лице – помагач на ответната
страна - "Корпоративна търговска банка" АД /н./
С отговора на исковата молба подаден от трето лице – помагач на ответната страна
„КТБ“ АД /н./, дружеството поддържа направения отговор на исковата молба от ФГВБ и
споделя изложените в него доводи.
С протоколно определение на въззивния съд от 13.10.2021г. е допуснато намаление
на цената на иска със сумата от 13 374,81 евро за горницата над 39 976,69 евро до пълния
предявен размер от 53 351,50 евро, поради оттеглянето на иска в тази част и е обезсилил
решението на СГС в частта му за разликата над сумата 39 976,69 евро до пълния предявен
размер от 53 351,50 евро.
3
За установено от фактическа страна, настоящият състав намира следното:
Между страните не се спори, а и от представените по делото и приети като
доказателства Анекс № 81013 към рамков договор за платежни услуги за потребители за
откриване на банкова депозитна сметка и Рамков договор за платежни услуги за
потребители се установява, че на 23.05.2012г. С. А. А. е сключила с „КТБ“ АД /н./ договор
за откриване на банкова сметка IBAN : **********, BIC KORPBGSF.
Между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като
доказателство Договор за цесия се установява, че на 04.11.2014г. С. А. А., в качеството си на
цедент, е прехвърлила на С. А. А. /цесионер/ цялото си вземане по банкова сметка IBAN :
**********, BIC KORPBGSF при „КТБ“АД, произтичащо от Анекс №81013 от 23.05.2012г.
към Рамков договор за платежни услуги за потребители. Страните са договорили, че
цесионерът придобива от цедента описаното вземане срещу цена от 99 000 лв., която следва
да бъда изплатена за срок 5 години, на равни годишни плащания от по 19 800лв. За начален
срок на плащане е определен 01.01.2015г.
Между страните не се спори, а и от представеното по делото Уведомление до „КТБ“
АД /н./ се установява, че на 04.11.2014г. цедентът С. А. е уведомила банката за сключения
между нея и С.А. договор за цесия от същата дата.
Между страните не се спори, а и се установява, че с Решение № 2037 от 21.11.2016г.
на СГС, IV-4 състав по т.д. № 3741/2016г. на основание чл.68, ал.3 ЗБН списъка по чл.67,
ал.2 ЗБН с приети вземания на кредиторите на „КТБ“ АД /н./ е допълнен с паричното
вземане на С. А. А., в размер на 53 351,50 евро, произтичащо от Анекс № 81013/23.05.2012г.
към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка
IBAN : **********, BIC KORPBGSF, което е придобито по договор за цесия от 04.11.2014г.
сключен със Със С. А. А.. Вземането е включено с поредност по чл.94, ал.1, т.4 от ЗБН /в
редакция ДВ. Бр.67 от 29 Юли 2003г./. Решението на СГС е потвърдено с Решение № 1933
от 10.08.2017г. на САС, т.о., пети състав по т.д. №399/2017г., като впоследствие не е
допуснато касационно обжалване с Определение № 233 от 04.05.2018г. на ВКС, т.к., първо
т.о. по т.д. № 3100/2017г. /всички приложени по делото – л.16-34/ Решението е в сила от
04.05.2018г.
Между страните не се спори, а и от представеното по делото и прието като
доказателство Удостоверение за родствени връзки се установява, че ищцата С. А. А.
притежава родствена връзка със С. А. А., която и е сестра.
Видно от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице ССЕ се
установява, че към 03.11.2014г./ден преди сключването на договора за цесия/ цедентът – С.
А. А. е притежавала следните сметки – Преференциален безсрочен депозит в евро с IBAN :
**********,открит на 23.05.2012г., със салдо към 03.11.2014г. – 50963,28 евро и Срочен
депозит в лева 4х4 с IBAN : **********, открит на 23.05.2012г., със салдо към 03.11.2014г. –
106 298,28 лв.
Към 03.11.2014г./ден преди сключването на договора за цесия/ цесионерът – С. А. А.
4
е притежавала следните сметки – Срочен депозит в лева 4х4 с IBAN **********, открит на
03.07.2012г., със салдо към 03.11.2014г. – 81 978,50 лв. и Срочен депозит в лева 4х4 с IBAN
**********, открит на 15.08.2013г., със салдо към 03.11.2014г. – 7408, 78 лв.
Установява се от заключението на вещото лице, че на ищцата в производството –
С.А. е изплатена гаранция от ФГВБ в размер на 89 456, 91лв. която сума е формирана от
наличностите и по сметки към 06.11.2014г. в „КТБ“ АД /н./ произтичащи от следните
влогове - IBAN ********** и IBAN **********.
Към настоящия момента на С. А. е изплатена гаранция от ФГВБ в размер на 106
673,40 лв., която сума е формирана от наличностите и по сметка с IBAN ********** към
06.11.2014г. в „КТБ“ АД /н./
Разпределените в полза на С.А. суми по Първа частична сметка и Втора частична
сметка от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н./, задължението за които произтича
от извършената цесия в нейна полза, възлизат на общо 20 829, 59 лв., от които 11 792, 69 от
ПЧС и 9 036,90 от ВЧС.
Установява се също така от заключението на вещото лице, че счетоводна операция по
дебитиране на банкова сметка IBAN ********** на С. А. със сумата от 53 361,50 евро/104
346,46 лв./, съгласно многоредово бордеро 144745, е осчетоводена на 06.11.2014г. в 20:11:40
часа с вальор 04.11.2014г. Сумата е отнесена по сметка с получател С.А. с IBAN **********.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.
269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване,
насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Основателни са оплакванията за неправилност на извода на първоинстанционния съд
за наличието на намерение за заобикаляне на закона при сключването на процесния договор
5
за цесия.
Този си извод първоинстанционният съд е обосновал косвено – с обстоятелствата, че
страните по договора са близки роднини, че цесията е била сключена след поставянето на
банката под надзор, т. е. при общоизвестност на затрудненото й финансово положение, че
цесията е била съобщена на банката непосредствено преди отнемането на лиценза й и че
влоговете на цедента са надвишавали по размер законната гаранция.
Други доказателства и факти в насока твърдяното намерение на страните за
заобикаляне на закона не са налице.
Посочените по-горе обстоятелства обаче не могат да обосноват извод за наличие на
намерение за заобикаляне на закона. Те са достатъчни да се приеме за вероятно наличието
на такова намерение, но не са достатъчни да обосноват наличието му съобразно изискването
за пълно доказване, което е в тежест на ответника.
Поради това в настоящия случай не се установява с категоричност страните по
договора за цесия да са имали намерение за заобикаляне на закона, съответно следва да се
приеме, че процесният договор за цесия не е нищожен на това основание.
Не е налице нищожност и поради противоречие със закона или добрите нрави, при
съобразяване на липсата на конкретни въведени от ответника твърдения в тази насока. Тези
основания са налице, когато на повелителна норма или на добрите нрави противоречи
самото съдържание на сделката. Такова противоречие в случая обаче не е налице предвид
липсата било на повелителна норма, забраняваща прехвърлянето на вземания по влогове в
банка, било на неписано морално правило в същия смисъл.
Независимо от действителността на договора обаче искът е неоснователен.
Съгласно установилата се съдебна практика (обективирана в решения на Апелативен
съд - София, недопуснати до касация, както и в актове на Върховния касационен съд -
Определение № 628/20.12.2017 г. по т.д. № 1234/2017 г., I ТО) не всяко вземане по банков
влог е гарантирано от гаранционните разпоредби на ЗГВБ (отм.). По-специално при договор
за цесия, когато влогът на цедента е с размер над гарантирания по чл. 4, ал. 1 ЗГВБ (отм.), а
именно - 196 000 лева, прехвърлителят на вземането не може да прехвърли на приемателя
повече права, отколкото сам има (чл. 99, ал. 2 ЗЗД). При това положение всички
прехвърляния на права по банков влог, които се отнасят до негова част над сумата от 196
000 лева, ще останат непокрити от гаранцията по ЗГВБ (отм.), независимо че получателят на
вземането има влог при банката, която е поставена под специален надзор на стойност, по-
ниска от посочената сума.
В случая се установява, че цедентът С. А. е прехвърлил на въззивника цесионер С. А.
А. сума, която е обхващала част от вземането на влога на първия при "КТБ" АД (н.), за
горницата над гарантирания на С. А. размер от 196 000 лева. Сума в последния размер е
била изплатена на С. А. от въззиваемия - Фонда за гарантиране на влоговете в банките,
поради което той не е можел да прехвърли гаранционни права на въззивника С.А.. Тя е
получила единствено вземане срещу обявената в несъстоятелност банка, и може да упражни
6
правата си само спрямо нея, а не и срещу въззиваемия Фонд за гарантиране на влоговете в
банките, който поема гаранционно задължение само за вече изплатеното на С. А..
Оттук следва и че Фондът за гарантиране на влоговете в банките не дължи изплащане
на сума в размер на 53 351,50 евро, респ. на 39 976,69 евро, съобразно изменената част на
иска/.Следователно като краен извод правилно първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения иск и решението му следва да се потвърди, макар и по съображения, които са
различни от изложените от него в обжалваното решение.
Поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната
инстанция с тези на първостепенния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение,
шести състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262216 от 05.04.2021 г., постановено по гр. дело №
12127/2019 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 13 състав, с което е
отхвърлен като неоснователен предявения от С. А. А. срещу Фонд за гарантиране на
влоговете в банките иск с правно основание чл.23, ал.1 от ЗГВБ/отм./, вр. с чл.4, ал.1
ЗГВБ/отм./ за заплащане на сумата в размер на 39 976,69 евро, представляваща гарантиран
размер по влог в КТБ/н/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7