Решение по дело №1349/2016 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 277
Дата: 23 март 2017 г. (в сила от 17 ноември 2017 г.)
Съдия: Мирослава Райчева Неделчева
Дело: 20163230101349
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Д., 23.03.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА 

Д. РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХХІ-ви състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав: 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА 

При участието на секретаря С.Б., разгледа докладваното от районния съдия гр. д. №1349/2016год. по описа на ДРС и за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството е образувано по искова молба на М.Г.Г. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения адвокат Д.А. от АК-в., съдебен адрес:***, офис ** срещу Я.П.П., ЕГН **********,***. Искът е с правно основание чл.108 от ЗС.

          В исковата молба ищцата излага твърдения, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Д., ул. „**” №**, ет.**, представляващ самостоятелен обект в сгр.а с идентификатор ** с площ от 68.00 кв.м., който се намира в сгр.а №**, разположена в ПИ с идентификатор ** по КККР на гр.Д., както и  на ½ ид. ч. от прилежащото избено помещение с площ от 26.** кв.м. и на ¼ ид.ч. от общите части на сгр.ата, при съседи: на същия  етаж имот №**.**, под обекта – **, над обекта – **.** Собствеността върху така описания имот ищцата придобила по силата на нотариален акт №**, том **, дело №**г. по описа на нотариус при Районен съд-Д..

         Към момента ответницата ползвала без правно основание и без съгласието на ищцата процесното жилище. Въпреки влязлото в сила съдебно решение, постановено по гр. д. №392/2014г. по описа на ДРС, с което съдът отхвърлил иска на Я.П. срещу М. Г. с правно основание чл.**4, ал.1 от ГПК, ответницата отказвала доброволно да напусне имота.

         Поради гореизложеното, ищцата моли съдът да осъди Я.П. да и предаде владението върху така описания по-горе имот. Претендират се сторените съдебни разноски.

         В ИМ М. Г. е направила искане да се конституират като необходими другари на ** на ищеца в настоящото производство ** п.п.р. и м.д.р., тъй-като последните двама се явяват съсобственици, заедно с М. Г. на процесния имот, като между съсобствениците не е извършвано разпределение на правото на ползване върху имота. Твърди се, че не е извършвана делба на обектите на първия етаж в сгр.ата между ищцата и сем. Р.. Преди години само бил направен проект за делба, но разделянето на имота не е финализирано. Процесният имот се ползва само и единствено от П..

         Ищцата е направила искане ответницата да бъде осъдена да и заплаща по 100.00 лв. месечно, за това, че е лишена от възможността да ползва имота си, като ИМ да се счита за покана до Я.П..

          Ищцовата страна е направила доказателствено искане за допускане на гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, при режим на водене, с които ще се установяват обстоятелствата, че ответницата ползва процесния имот без съгласието на ищцата.

          На ответника е изпратено съобщение по чл.131 от ГПК, което е връчено лично на Я.П. на 13.06.2016г. В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответницата е депозирала отговор, в който излага, че искът е недопустим, респ. неоснователен. От ИМ не ставало ясно за кой точно имот е спора и кои са страните по него. Отделно от това, П. навежда твърдения, че сгр.ата и дворното място на ул. „**” №** са наследствени от ** на ** и **, че никога не е била правена доброволна, или съдебна делба на двора и къщата, както и, че към момента съществуват висящи съдебни производства между различни страни, относно наследствения имот, че има насочени принудителни действия по изпълнителни дела срещу имота при отделни съдебни изпълнители. Ответницата заявява, че конкретни възражения ще направи по ИМ след уточняването и, досежно имота и страните в процеса.

         Съдът е указал на П. да посочи конкретни съдебни и изпълнителни производства, свързани с процесния имот, като в допълнение на отговора си, ответницата е представила протокол за опис на недвжим имот от 14.04.2016г. на ЧСИ Н. Н. по изп. д. №**, образувано, въз основа на ИЛ от 25.01.2016г., издаден по ч. гр. д. №147/2016г. по описа на ДРС, с взискател „**” АД и длъжник Х. А. П., като върху процесния имот има вписана ипотека от 2006г., както и е наложена възбрана върху имота. По молба на взискателя изпълнението е насочено върху процесния имот, като същият е описан, оценен и обявен на публична продан.

         Съдът служебно е изискал от ЧСИ Н. Н. справка за движенитео по изп. д. №**. С писмо от 29.08.2016г. съдебният изпълнител е представил поисканата информация, която потвържадава гореизложените факти и обстоятелства по отношение на изпълнителните действия спрямо имота.

         Също така съдът служебно е направил справка за движението по гр. д. №1834/2016г. по описа на ДРС с ищец М. Т. и ответници: ** АД и Х. П., като искът по това дело е с пр. основание чл.440 от ГПК, чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл.167, ал.3 от ЗЗД. По цитираното дело съдът е допуснал обезпечение на исковете, като е наложил обезпечителна мярка ”спиране на изпълнението по изп. дело №** по описа на ЧСИ Н. Н.” срещу представяне на парична гаранция от 3000 лв. от ищцата.

         Съдът е изискал от Община гр. Д. цялата преписка по одобрен проект от гл. архитект на общината по разделянето на първия етаж от сгр.ата на два самостоятелни обекта между съсобствениците на имота към **г., а именно: ищцата М. Т. и И.П.. Последният на 23.**.**г. е продал на П.Р. /по време на ** му с М. Р./ своя дял от имота /нот. акт №**, том **/**г. на СВ-Д. – л.33 и 34/.

         С допълнителна молба от 20.10.2016г., ищцата е оттеглила искането си с правно основаие чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване на имота от ответницата и не поддържа исковата молба, в частта, досежно тази облигационна претенция.

           Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:

     Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС. За успешното провеждане на този иск е необходимо да бъде установено наличието на следните кумулативно дадени  предпоставки : ищецът да е собственик на имота, предмет на исковата претенция, вещта да се намира във владение на ответника и установяването на обстоятелството, че ответникът владее този имот без правно основание.

         Не се спори между страните, а и от събраните по делото гласни доказателства несъмнено се установява, че владението върху процесния имот се осъществява от ответницата по делото Я.П..

         Ищцата доказа, че е собственик на ½ ид.ч. от процесното жилище на основание договор за дарение от **.**.**г.,  обективиран в нот.акт №**  т.**,  н.д.**г. на нотариус при ДРС с праводател З.Д. Т.. Установи се, че на място обектите не са обособени съобразно проекта за делба.

        Ответницата по делото не навежда твърдения, да е собственик на имота, било то на основание сделка, или придобивна давност, не сочи, да е в наемни отношения с някой от собствениците на процесния имот, не оспорва изложеното от ищеца в ИМ, че упражнява фактическа власт върху имота, не твърди, че владее за себе си.

          Принадлежността на правото на собственост е една от предпоставките за уважаване на ревандикационния иск. Освен това правото на собственост не се погасява с неупражняването му. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че М. Г. не е живяла в процесния имот, както и това, че е собственик на идеални части от него не е пречка за предявяване на ревандикационен иск. В този смисъл е и константната съдебна практика /чл.290 от ГПК - Решение №**/02.08.20**г. по гр. д. №**99/2010г. на ВКС, ГК, І отд. – „ревандикация на идеална част от имот е допустима”/.

          Искът по чл.108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу лице, което владее без основание. Необходимо е да са налице три кумулативно съществуващи предпоставки, за да е успешен изхода по този законов текст: ищецът да е собственик, предмет на иска; ответникът да държи или владее тази собственост, а така също и това владеене или държане да е без основание.      

              Съгласно чл.77, ал.1 от Закона за собствеността, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Нормата е ясна, не се нуждае от тълкуване, а конкретният казус не съдържа специфика, която да наложи някаква особеност в приложението на закона и да доведе до някакви други изводи в противоречие с константната съдебна практика. Характерно за способите за придобиване на вещни права е това, че те са установени от закона.                   Друг е въпросът за способите за придобиване на владение. Те са различни от способите за придобиване на вещни права. Тъй като владението е факт, а не право, то и законът урежда фактически състави за придобиване на права, но не и способи за придобиване или прекратяване на факти, но в случая това е ирелевантно за спора.

             Съгласно разпоредбата на чл.**4, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. Така, видно от събраните доказателства по делото се установява, че с влязло в сила Решение №63/27.10.2014г. по гр. д. №392/2014г. по описа на ДРС /л.7-11/, е бил отхвърлен иска на Я.П. срещу М. Г. с правно основание чл.**4, ал.1 от ГПК, че ответницата М.Г. не е собственик на ½ ид.ч. от поцесния имот.

         Отделно от този съдебен акт, с влязло в сила Решение от 31.01.20**г. по в. гр. д. №766/2011г. по описа на ДОС /приложено по делото/ е признато за установено по отношение на Х. П. и П.П. /** на Я.П./, че М. Г. е собственик на ½ ид. ч. от процесния имот и са ** Х. П. и П. П. да предадат владението върху тази ½ ид.ч. от имота на М. Г.. Цитираните два съдебни акта са влезли в сила и са приложени по настоящото дело.

        Спорът по принадлежността на правото на собственост върху даден имот може да даде повод било за установителен - положителен или отрицателен, било за ** иск. Като предпоставка за допустимост на установителния иск, без оглед вида на защитаваното гражданско право, разпоредбата на чл. **4, ал. 1 ГПК поставя изискването за интерес от установяването. За да съществува правен интерес, достатъчно е претендираното от ищеца право да се оспорва от ответника или последният да претендира отричано от ищеца право. Когато спорното право може да бъде предявено чрез ** /или конститутивен/ иск, липсва интерес от установителния иск. Вярно е, че ако предяви ** иск, ищецът би получил по-пълна по обем защита. Така, ако претенцията му бъде уважена, едновременно с признаване на правото на собственост той би получил и владението на имота. Ищецът обаче би могъл да се задоволи и с по-малка по обем, но ефикасна защита на своите права върху имота, като за него се окаже достатъчно да бъде установен обектът, върху който има права, както и действителният обем на притежаваните права. По този начин се внася яснота и безспорност в отношенията между страните и ще се определи режимът на собственост върху вещта, в която всяка от страните счита, че има права.   

Както бе упоменато по-горе, ревандикацията е способ за защита на вещни права, чиито предпоставки са свързани с установяване правото на собственост на ищеца върху процесния имот от една страна, а от друга - упражняваната върху същия имот фактическа власт без правно основание от ответника. В тежест на последния е да докаже, че държи имота на правно основание, ако такова е налице. В разглеждания случай ищецът е ангажирал доказателства за наличието на предпоставките, за които той носи доказателствената тежест.

С оглед гореизложените фактически и правни изводи, настоящият съдебен състав намира, че М. Г. се легитимира като собственик на идеални части от процесния имот, въз основа на извършено в нейна полза дарение, обективирано  в нот.акт №**  т.**,  н.д.**г. на нотариус при ДРС, като правото на собственост върху идеални части /1/2/ от процесния недвижим имот е преминал в полза на ищеца и по този начин е установена и активната му материална легитимация по предявения иск по чл.108 от ЗС, отделно се установи, че ответницата владее имота без правно основание, предвид на това, предявената от М. Г. искова претенция с правно основание чл.108 ЗС е основателна и доказана и следва да бъде уважена.  

 

          От разпитаните в качеството на свидетели лица – Г.Т.Т. /** на ищцата/ и Г.Х.Г. /** на ищцата/, се доказа, че Я.П. от няколко години /около ***./ владее имота, по-точно приземния етаж, отказва да предаде владението му на М.Г., въпреки многократните покани от страна на последната към държателката да освободи жилището, не желае да даде ключ на собственичката, гони я от имота, заявява, че никога няма да излезе от там, че никой не може да я изпъди. Свидетелите казаха, че М. Г. редовно си плаща данъците за своята идеална част от имота, но не може да го ползва.

         Съдът кредитира показанията на свидетелите през призмата на чл.172 от ГПк /предвид ***връзки с ищцата/, тъй-като наблюденията им върху това – кой владее и ползва процесния имот са дългогодишни, преки и непосредствени, показанията им са непротиворечиви и кореспондират с останалия събран доказателствен материал по делото.  В този аспект, в процеса се установи безспорно, че ответницата владее, ползва и държи имота, за половината, от който М. Г. се е снабдила с нотариален акт от **г., както и че това владение на Я.П. върху приземния етаж от имота е без правно основание, /ответницата не е релевирала доказателства, от които да може да се направи заключение, че установената фактическа власт се упражнява на годно правно основание/, с което са изпълнени предпоставките за уважаването на исковата претенция по чл.108 от ЗС.

           При този изход на делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответницата са съдебните разноски, направени от ищцата в размер на 940.60 лв., от които: 265.60 лв. – държавна такса /л.2/, 650.00 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно уговорен и платен хонорар по договор за правна защита и съдействие от 03.05.2016г. /л.5/, 16.00 лв. – такса за съдебни удостоверения /л.25/, 4.00 лв. – такси преписи на документи по делото /л.62/, 5.00 лв. – такса съдебно удостоверение /л.63/.

            Водим от горното, съдът

 

                                            Р   Е   Ш   И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Я.П.П., ЕГН **********,***, че М.Г.Г. с ЕГН ********** ***, е СОБСТВЕНИК по силата на договор за договор за дарение от **.**.**г., обективиран в нот. акт №**, том **, н. д. №**г. по описа на ДРС на ½ ид. ч. от следния недвижим имот, находящ се в гр.Д., ул. „**” №**, ет.**, представляващ самостоятелен обект в сгр.а с идентификатор ** с площ от 68.00 кв.м., който се намира в сгр.а №**, разположена в ПИ с идентификатор ** по КККР на гр.Д., както и  ½ ид. ч. от прилежащото избено помещение с площ от 26.** кв.м. и ¼ ид.ч. от общите части на сгр.ата, при съседи: на същия  етаж имот №**.**, под обекта – **, над обекта – **.**, и на основание чл.108 от Закона за собствеността ОСЪЖДА Я.П.П., ЕГН **********,***, ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху ½ ид.ч. от посочения по-горе недвижим имот на М.Г.Г. с ЕГН ********** ***.

            ОСЪЖДА Я.П.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Г. с ЕГН ********** ***, сумата от 940.60 лв. /деветстотин и четиридесет лева и шестдесет стотинки/ за направените в хода на производството съдебни разноски.

             Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: