Р Е Ш Е Н И Е
№…………….../........... 11.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
при
секретар Мая П.,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 77 по описа за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на исковата молба на Е.Х.А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
съдебен адрес:***, чрез адвокат Р.А.,***” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Ваучер” №87, са
предявени следните искове:
1. за заплащане на сумата 40 000 лева,
представляваща претендирано като дължимо обезщетение за обезвреда на неимуществени
вреди, причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
28.06.2018г., в гр.
Варна, на кръстовище между ул. „Стефан Караджа” и ул. „Ал. Пушкин”, около
15,30 часа, по вина на
водача на лек автомобил „М”
с рег. № ***, С Р С, ЕГН **********,
обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на
застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №BG/02/117003231677 от 09.12.2017г., издадена от ЗД „БУЛ
ИНС” АД;
2. за заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва върху тази сума (40 000 лв.), считано от 16.01.2020г. (датата на
предявяване на иска)
до окончателното й плащане.
3.
за
заплащане на сумата 1 177,78 лева, представляваща общия размер на дължимо обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата 40 000 лв., считано
от 03.10.2019г. (дата, следваща
уведомяването на застрахователното дружество) до 16.01.2020г. (датата на
предявяване на иска);
4. за заплащане на сумата 4 226,64 лева, представляваща общия претендиран размер на дължимото
обезщетение за обезвреда на претърпени от ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в претърпени загуби (направени разходи за лечение) в размер на 339,64 лева и пропуснати ползи (неполучено трудово
възнаграждение за периода 01.06.2018 – 25.03.2019 г.) в размер на 3 887
лева, вследствие на ПТП, настъпило на 28.06.2018г., в гр.
Варна, на кръстовище между ул. „Стефан Караджа” и ул. „Ал. Пушкин”, около
15,30 часа, по вина на
водача на лек автомобил „М”
с рег. № ***, С Р С, ЕГН **********,
обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на
застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №BG/02/117003231677 от 09.12.2017г., издадена от ЗД „БУЛ
ИНС” АД;
5. за заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва върху тази сума (4 226,64
лв.), считано от 16.01.2020г. (датата на
предявяване на иска) до окончателното й плащане.
Наред с това ищецът претендира
осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството,
основаващо се на чл.78, ал.1 от ГПК.
Твърденията и възраженията на
страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни за спора факти и
разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с доклада по делото
в открито съдебно заседание от 08.10.2020г.
За да се произнесе по същество на
предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и
съобразяване на приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:
Предмет на
предявените искове е претендираното право
на ищеца Е.Х.А. от гр. Варна
като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД, гр. София
обезщетение за причинените му вреди
(неимуществени и имуществени), вследствие
на ПТП, настъпило на 28.06.2018г.,
в гр. Варна, на кръстовище между ул. „Стефан Караджа” и ул. „Ал. Пушкин”, около
15,30 часа, по вина на
водача на лек автомобил „М”
с рег. № ***, С Р С, ЕГН **********.
Претендираните обезщетения за обезвреда на понесените неимуществени и имуществени вреди са
в размери съответно 40 000 лева и 4 226,64 лева.
Правно основание на претенциите – чл.
432, ал.1 КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.
На основание чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се претендира ведно със законната лихва от 03.10.2019г. (дата, следваща
уведомяването на застрахователното дружество) до окончателното му
плащане. За периода до предявяване
на иска (16.01.2020г.) същото се
заявява в размер на 1 177,78 лева.
Законната лихва върху дължимото
обезщетение за репариране на имуществените вреди се претендира считано от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане.
От изисканото и приложено по делото НАХД №1039/2019г. на Районен
съд – Варна, ХХІІІ състав, се
установява, че с влязло
в сила решение №551/25.03.2019г.
С
Р С, ЕГН **********, от
гр. Варна е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б. “б”, предл.2-ро, във
вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 28.06.2018г.
в гр. Варна, при управление на лек автомобил „М”
с рег. № ***,
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.40, ал.2 и чл.116 от ЗДвП, в
резултат на което по непредпазливост причинил на ищеца Е.Х.А. от гр. Варна средна телесна повреда, и му е наложено съответно наказание.
В настоящия случай, с оглед и разпоредбата на
чл.300 от ГПК, във вр. с чл.413, ал.2 и ал.3 от НПК, влязлото в сила решение на
наказателния съд има
доказателствено значение за вината, деянието на извършителя – водача Стефан
Стефанов, и неговата противоправност.
Не е спорно между страните, установява се по
безспорен начин и от събраните по делото писмени доказателства – лист за преглед на пациент в
консултативно-диагностичния блок /спешното отделение/ на МБАЛ „Св.Анна – Варна“ АД №4329/28.06.2018 г., медицинско
удостоверение № 601/2018 г. издадено от МБАЛ
„Св.Анна – Варна“ АД, отделение Съдебна
медицина, медицинско удостоверение №**********/31.07.2018г., издадено от АМЦ СМП
„Транспортен медицински център“ ЕООД, амбулаторни
листи и друга медицинска документация, решения на ТЕЛК за определяне на
временна неработоспособност, констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 1415 от
28.06.2018г., гласни доказателства – показанията на св. М. А.,
че в резултат на ПТП, виновно причинено на 28.06.2018г. от водача С Р С, ЕГН **********, на ищеца Е.Х.А.
от гр. Варна са причинени травматични увреждания (лицева травма: контузно-разкъсна рана на горна устна с разклащане I степен
на първи горен десен резец; травма на гръбначен стълб - счупване на спинозен
/бодилест/ израстък на шести шиен прешлен; травма на крайници - вътреставно
счупване на лъчевата кост на дясна ръка с костен откършек в ставната цепка,
оток и кръвонасядане в областта на китката и дланта на лява ръка, ожулвания по
коленете на двата крака). Същите са довели
като резултат до временно разстройство на здравето, не опасно за живота,
необходимост от поставяне на гипсова имобилизационна превръзка на счупената
ръка, затруднения
в движението на дясната ръка и в областта на шията, медикаментозно
прилагане на обезболяващи медикаменти, по-продължителен в сравнение с обичайния
при този вид травми възстановителен процес, обусловили са и психотравмени преживявания с изблици на тревожност и емоционално напрежение, емоционални блокажи и
соматизация.
Въз основа на събраните
по делото доказателства, в т.ч. и
относимите писмени такива, съдържащи се в приложеното по настоящото дело НАХД №1039/2019г. на Варненски районен съд, както и на заключението на изслушаната
и приета по делото комплексна съдебна медицинска
и психиатрична експертиза
(СМПЕ), съдът приема за
установена причинно - следствената връзка между виновното и противоправно
поведение на застрахования водач Стефан Стефанов и уврежданията на ищеца Е. А., което налага извода, че предявеният главен иск за
тяхното обезщетяване е доказан в своето основание.
Фактът, че между ответника ЗД „БУЛ
ИНС” АД, гр. София и собственикът на
л.а. „М” с
рег. № ***, е била
сключена валидна към датата на ПТП (28.06.2018г.)
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№BG/02/117003231677 от 09.12.2017г, като водачът С Р С, ЕГН **********, е
бил обхванат от действието на тази застраховка, не е спорен между страните.
Същият се установява и от приложеното заверено копие на застрахователната
полица, както и от справката в сайта на Гаранционния фонд (http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg).
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1
от КЗ увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. В този смисъл призованото дружество ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********,
е надлежно пасивно легитимирано да отговаря по предявените спрямо него искове
за обезвреда на вредите, причинени на ищеца Е.Х.А. от гр. Варна, вследствие на ПТП, настъпило на 28.06.2018г. в гр. Варна
по вина на водача на л.а. „М”
с рег. № ***, С Р С.
Възражението на ответника, заявено в
първото по делото заседание, за съпричиняване на вредите от страна на ищеца е
бланкетно като липсват обосновани конкретни твърдения за извършени от
пострадалия пешеходец действия и/или бездействия, с които е нарушил установени
в закона правила за движение по пътищата. Не е изпълнена и указаната
доказателствена тежест за установяване на това правоизключващо отговорността на прекия
причинител, респ. неговия застраховател, възражение като ответникът не е посочил и
представил доказателства за установяването на извършени от ищеца нарушения,
така и за евентуална причинно-следствена връзка между тях и вредоносния
резултат, в частност за вида на вредите и техния интензитет. Въз основа както
на влезлия в сила акт на наказателния съд (решение №551/25.03.2019г. по НАХД №1039/2019г. на Районен съд – Варна, ХХІІІ състав), така и на неоспорения констативен протокол констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 1415 от 28.06.2018г., обосновано
може да се приеме, че увреждащото деяние е причинени единствено по вина на
водача на МПС, който при предприемане на маневра движение назад не се е убедил достатъчно сигурно, че няма
да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, не е
наблюдавал непрекъснато и с достатъчно внимание и грижа пътя зад превозното
средство, именно в резултат на което е блъснал намиращия се на пътното платно
ищец - служител на Общинско предприятие „Паркинги и синя зона“ на Община Варна,
осъществявал към този момент заедно със свои колеги действия по ограничаване
навлизане на автомобили по ул. „Стефан Караджа” и ул. „Ал. Пушкин” с оглед
предстоящото полагане на маркировка за „синя зона“. При липса на конкретни
твърдения и доказване за поведението на ищеца, не може да се приеме, че същото
се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и получените от него
увреждания, съответно, че с действия или бездействия пострадалият е допринесъл
за неблагоприятните за него последици от деликта. Ето защо възражението за съпричиняване
се цени като недоказано.
При определяне на размера
на дължимото от ответника обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди съдът взе предвид: момента на настъпване на процесното
събитие (м. юни 2018г.); социално-икономическата обстановка в страната към този
момент, обуславяща обществения критерий за справедливост на този етап от
нейното развитие; възрастта на пострадалия към посочения период (64 годишен);
броя, вида и характера на получените травматични увреждания, подробно описани в
приетата СМЕ; начина, времетраенето и степента на тяхното възстановяване – чрез поставяне на гипсова имобилизационна превръзка и медикаментозно
прилагане на обезболяващи медикаменти по отношение на счупената ръка и
бодилестия израстък на шести шиен прешлен, настъпило усложнение на счупената
лъчева кост с прояви на т.н. Зудекова атрофия (водеща до фиброзиране на
мускулите и сухожилията в областта на предмишпицата, с последен стадий на
болестта костна и мускулна атрофия), което е забавило оздравителния процес за
8-10 месеца от получаване на травмата, персистиращото и понастоящем усещане за
болки в областта на врата и китката на дясна ръка особено при промяна на
времето или при претоварване; безспорното им отражение върху
физическото здраве и психиката на пострадалия, последното конкретизирано от
приетата СПЕ като психотравма с отрицателен знак,
която при нерационална преработка може да хронифицира и да се
усложни с други психични разстройства, което, обаче, понастоящем е
предотвратено от навременно потърсената специализирана помощ от пострадалия,
в съответствие и с прогласения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта съдът
приема, че на ищеца Е.Х.А. следва да се определи обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в размер на 35 000
лева.
По акцесорния иск за присъждане на
лихви:
Съгласно разпоредбата на чл.493, ал.1
от КЗ застрахователят по застраховката „Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице (по чл.429, ал.2, т.2 КЗ), какъвто именно
е и настоящия случай. В хипотезата на непозволено увреждане началният момент на
обезщетението за забава е разпореден от законодателя с нормата на чл.84, ал.3 ЗЗД, като лихвите имат компенсаторен характер и по силата на закона вземането
към деликвента става изискуемо и без покана - от деня на настъпилото увреждане.
По изричната разпоредба на чл.429, ал.3
КЗ обаче началният момент на забавата за застрахователя е по-ранната от
двете дати на уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие -
от самия застрахован по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от увреденото лице
(в т.ч. и чрез предявяване на застрахователна претенция).
И тъй като в случая от една страна
липсва спор, че пострадалият ищец е предявил пред ответното дружество –
застраховател на отговорния за вредите деликвент застрахователна претенция за
плащане на обезщетение едва на 17.09.2019г., а от друга страна, по делото нито
е твърдяно, нито е установено с надлежни доказателства, че в предходен момент
застархователят е бил уведомен от самия деликвент (водача С. Стефанов) по реда
на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ за настъпилото застрахователно събитие, то именно
датата 17.09.2019г. следва да се приеме като дата на уведомяване по смисъла на
чл.429, ал.3 КЗ. Ето защо именно това е
датата, от която за ответника настъпва задължението за плащане и на следващите се лихви
за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Претенцията на ищеца е за
период, чиято начална дата следва уведомяването, а именно за периода от
03.10.2019г. до 16.01.2020г. (датата на
предявяване на иска), поради което се цени като основателна. За този период следващата
се лихва за забава върху определеното от съда обезщетение от 35 000 лева е
в размер на 1 030,56 лева, в който
именно размер предявения акцесорен иск следва да бъде уважен. Лихва върху
дължимата главница следва да се присъди и считано от датата на предявяване на
иска - 16.01.2020г., до окончателното й плащане.
За да се произнесе по претенцията за присъждане на
обезщетение за причинени на ищеца имуществени
вреди, съдът взе предвид следното:
Имуществените вреди, настъпили в резултат на
непозволено увреждане, са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи.
Претърпените загуби са последица от засягането на налично благо, като
намаляване на стойността или погиване на вещи, понасянето на разноски и др.
Пропусната полза се изразява в неосъществено увеличение на имуществото.
В конкретния случай като
основание на претенцията за имуществени вреди, от една страна, се заявява
понесени разноски във връзка със заплатена такси за лекарски прегледи, рентгенова
снимка и цени на лекарства, т.е. касае се за претърпяна загуба. Заявеният размер на тази претенция е
339,64
лева и се претендира ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба (16.01.2020г.) до окончателното й
плащане.
От друга страна, претендира
се и разликата между
нетното трудово възнаграждение, което ищецът е трябвало да получи по трудовото
си правоотношение, и сумите, които в действителност е получил от НОИ и
работодателя през времето, през което е бил в болнични и нетрудоспособен за
периода от 01.06.2018г. до 25.03.2019г., т.е. касае се за
пропуснати ползи. Заявеният размер на тази претенция е 3 887 лева (след допуснато
увеличение на първоначално заявения размер от 2 761 лв.)
и се претендира ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на подаване на
исковата молба (16.01.2020г.) до окончателното й
плащане.
Въз основа на
представените по делото писмени доказателства – заверени
копия от фактури и касови бонове от ЕКАФП, рецептурни бланки и протоколи за
извършени прегледи и изследвания, свидетелските показания на разпитания по
делото свидетел М. А., както и на основата на заключението на КСМПЕ, съдът
приема, че сторените от ищеца разходи, свързани с лечението на последиците от
претърпяното пътно транспортно произшествие са доказани.
Като доказани въз основа на представените писмени
доказателства – трудов
договор №234/04.06.2018г., допълнително споразумение от 28.02.2019 г. към него,
заповед № 126/17.04.2019г. за
прекратяване на трудовото правоотношение; удостоверение №
003-00072131/26.03.2019 г. от НОИ, Варна; удостоверение за получени
възнаграждения от работодателя ОП „Общински паркинги и синя зона” от 28.03.2018
г., и изслушаното и прието по делото заключение
на съдебно счетоводната експертиза се
преценяват и пропуснатите ползи, изразяващи се в разликата между трудовото
възнаграждение, което ищеца би получил за периода от 01.06.2018 до 25.03.2019 г. при
отработено пълно работно време, и получените за същия период обезщетение от НОИ
и нетно трудово възнаграждение, в общ размер на 3 887,02 лева.
Ето защо предявеният иск за обезвреда на
имуществените вреди се приема за основателен и доказан в пълния му размер от 4 226,64 лева, поради което се уважава.
Дължимото обезщетение следва да се присъди ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 16.01.2020г., до окончателното му плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и направеното
нарочно искане от ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да му репарира и направените разноски в производството пред тази
съдебна инстанция. Видно от представения нарочен списък на разноските по чл.80
от ГПК и доказателствата за тяхната направа (л.199-200), същите са в размер 2
000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. От тази сума по съразмерност с
уважената част на исковете ответникът следва да бъде осъден да му репарира
сумата 1 773,27 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК като
частично основателно се цени и искането на ответника за присъждане на разноски.
Същите, видно от списъка по чл.80 от ГПК и приложените доказателствата
(л.195-197), са в размер 2 280 лева – заплатено адвокатско възнаграждение (с
ДДС). От тази сума по съразмерност с отхвърлената част на исковете ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 258,47 лева.
Съобразно правилото, установено в
чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД следва да бъде осъден и да заплати по сметка на Варненски окръжен
съд следващите се държавни такси и сторените разходи от бюджета на съда.
Държавните такси за уважените искове, определени съобразни правилото на чл.71, ал.1, във вр. с чл.69, ал.1,
т.1 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК (обн., ДВ, бр.22/2008г.), са в общ размер на 1 619,07
лева. Сторените разходи са в общ размер
на 500 лева, от които по съразмерност с уважената част на исковете ответникът
следва да плати сумата 443,32 лева.
Въз основа на изложените мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Ваучер” №87, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Х.А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата
35 000 лева (тридесет и пет хиляди лева), представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на неимуществени
вреди, причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
28.06.2018г., в гр.
Варна, на кръстовище между ул. „Стефан Караджа” и ул. „Ал. Пушкин”, около
15,30 часа, по вина на
водача на лек автомобил „М”
с рег. № ***, С Р С, ЕГН **********,
обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на
застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №BG/02/117003231677 от 09.12.2017г., издадена от ЗД „БУЛ
ИНС” АД, на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, във вр. с
чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите, ведно със законната
лихва върху тази сума,
считано от 16.01.2020г. (датата на
предявяване на иска) до окончателното й плащане, както и сумата 1 030,56 лева (хиляда и тридесет лева и
петдесет и шест стотинки), представляваща общия размер на дължимо
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 35 000 лв.,
считано от 03.10.2019г.
(дата,
следваща уведомяването на застрахователното дружество) до 16.01.2020г. (датата на
предявяване на иска), на основание чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за разликата над
присъдения от съда размер на главния иск от 35 000 лева до пълния
претендиран размер от 40 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 16.01.2020г. до окончателното й плащане, както
и за разликата над присъдения от съда размер на акцесорния иск от 1 030,56 лева
до пълния претендиран размер от 1 177,78 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Ваучер” №87, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Х.А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата
4 226,64 лева (четири хиляди двеста двадесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки),
представляваща дължимо обезщетение за
обезвреда на претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи
се в претърпени загуби (направени разходи за лечение) и пропуснати ползи (неполучено
трудово възнаграждение), вследствие на
ПТП, настъпило на 28.06.2018г.,
в гр. Варна, на кръстовище между ул. „Стефан Караджа” и ул. „Ал. Пушкин”, около
15,30 часа, по вина на
водача на лек автомобил „М”
с рег. № ***, С Р С, ЕГН **********,
обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на
застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №BG/02/117003231677 от 09.12.2017г., издадена от ЗД „БУЛ
ИНС” АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2020г.
(датата
на предявяване на иска) до окончателното й плащане, на основание чл.432, ал.1 от Кодекса
за застраховането, във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и
договорите, съответно чл.429,
ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както
и сумата 1 773,27 лева (хиляда седемстотин седемдесет и три лева
и двадесет и седем стотинки), представляваща сторени разноски по делото по
съразмерност с уважената част на исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.Х.А., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Ваучер” №87, сумата 258,47 лева (двеста петдесет и осем лева и четиридесет и
седем стотинки), представляваща сторени разноски по делото по
съразмерност с отхвърлената част на исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Ваучер” №87, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, по съответната сметка на съда, сумата 2 062,39 лева (две хиляди шестдесет и два лева и тридесет и девет стотинка),
представляваща общия размер на дължимите държавни такси по уважените искове за
тази инстанция и разноски по делото по съразмерност с уважената част на
исковете, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от
датата на връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: