№ 548
гр. София , 23.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20211000500363 по описа за 2021 година
за да постанови определение, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
С определение от 14.12.2020г , постановено по гр.д. № 106 /2020г , Окръжен съд-
Монтана, граждански състав е прекратил производството по делото поради
недопустимост на предявения иск от „Рубенс”ЕООД против „Еврострой” ЕООД и
НАП, с правно основание на предявения иск по чл.124,ал.1 от ГПК вр. чл.269 от ДОПК
за установяване, че ищецът е собственик на основание договор от 10.05.2007г за
продажба на предприятие на описан недвижим имот, върху който е насочено
принудително изпълнение за публични задължения на първия ответник.
Определението на МОС от 14.12.2020г се обжалва с частна жалба от
„Рубенс“ЕООД , като неправилно и с искане въззивната инстанция да отмени
определението и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
По делото е депозиран отговор на частната жалба от НАП, с който се иска
потвърждаване на обжалваното определение.
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирана да
обжалват определението страна, имаща правен интерес от обжалването , поради което
производството по жалбата се явява процесуално допустимо.
Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.
1
Окръжен съд – Монтана е сезиран с иск с установяване на правото на собственост
на ищеца върху недвижим имот, по отношение на който е насочено изпълнение за
парично вземане на публично правно задължение на ответника „Еврострой БГ”ЕООД.
Ищецът твърди, че 2007г е придобил имота от ответника по реда на чл.15 от ТЗ , чрез
продажба на обособена част от търговско предприятие. Ищецът сочи, че научил, че
върху имота му е насочено изпълнение по реда на ДОПК и е насрочен търг с тайно
наддаване. Твърди още, че е депозирал жалба до ТД на НАП-Монтана с искане за
спиране на изпълнителните действия, тъй като имотът, върху който е насочено
изпълнението, не е на длъжника.Твърди, че по жалбата си е получил решение №
19/01.02.2017г, с което жалбата е оставена без уважение. Твърди, че е обжалвал
решението и по адм. д. № 109/2017г съдът му указал, че може да защити правата си по
реда на чл.269 от ДОПК.
Със сега обжалваното определение МОС е прекратил производството по делото ,
като е приел , че искът е предявен след изтичането на срока по чл. 267,ал.2, т.4 от
ДОПК, поради което е недопустим.
По делото е представен договор за продажба на предприятие от 10.05.2007г
сключен между „Еврострой БГ”ЕООД и „Рубенс”ООД.
По делото е представена жалба изх. от „Рубенс”ООД против постановление за
продажба на недвижим имот по изп. д. № 12110000561/2011, като дружеството сочи, че
е собственик на продавания имот.
По жалбата е постановено решение по жалба срещу действия на публичен
изпълнител №19/01.02.2017г , издадено от директора на ТД на НАП-Велико Търново, с
което жалбата на дружеството е оставена без уважение и са потвърдени действията на
публичен изпълнител, обективирани в съобщение за насрочване на търг с изх.№
С160012-111-0001372/15.12.2006г по изп.д. № 12110000561. Указана е възможността за
обжалване на решението пред АдмС-Велико Търново.
Видно от определение № 117/27.04.2017г по адм. д. №109/2017г по описа на
АдмС-Велико Търново жалбоподателят „Рубенс”ООД е обжалвал решение на
директора на ТД на НАП . С определението съдът е приел, че жалбоподателят като
трето лице, претендиращо самостоятелни права върху имота, обект на публична
продан, няма право на жалба пред съда съгласно чл.268,ал.1 от ДОПК, поради което
производството е прекратено , като на жалбоподателят е посочено, че пътя му на
защита е по чл. 269 от ДОПК.
Така постановеното определение е обжалвано пред ВАС и по адм. д. №
6375/2017г, ВАС , осмо отделение с определение от 20.06.2017г е оставил в сила
определение № 117/2017г на АдмС-Велико Търново. Така постановеното определение
2
е окончателно.
Предявеният иск за установяване право на собственост на „Рубенс”ЕООД, по
който е образувано сегашното дело е депозиран в регистратурата на Окръжен съд-
Монтана на 29.07.2020г.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема,
че обжалваното определение на МОС е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.268,ал.1 от ДОПК, ако трето лице претендиращо
самостоятелни права върху недвижимия имот, върху който е насочено принудително
изпълнение по ДОПК, е обжалвало действията на публичния изпълнител по насочване
на изпълнението върху този имот, пред директора на съответната ТД и жалбата му е
била отхвърлена, това решение не може да се обжалва пред административния съд.
Пътят на защита на това трето лице е само чрез иск за установяване на правото на
собственост , който следва да бъде предявен по общия исков ред в срока , указан с чл.
267, ал. 2, т. 4 от ДОПК. Ако третото лице не предяви иска за установяване на своите
права в срока по чл. 267,ал.2,т.4 от ДОПК, правото му на защита по реда на чл.269 от
ДОПК се погасява, а действията на публичния изпълнител се стабилизират.
В разглеждания случай жалбата на „Рубенс”ООД против действията на
публичния изпълнител е оставена без уважение от административния орган- директор
на ТД на НАП-Велико Търново с решение от 01.02.2017г. Няма данни кога това
решение е връчено на „Рубенс”ООД , но и няма спор, видно от заявеното в исковата
молба от ищеца,че решението му е връчено и той го е обжалвал пред АдмС-Велико
Търново. Доколкото делото пред АдмС-Велико Търново е приключило с определение
от 27.04.2017г, то следва, че решението на административния орган е връчено на
„Рубенс”ООД преди тази дата.
Дори и ако се съобрази най-благоприятното за ищеца броене на срока по
чл.267,ал.2, т.4 от ДОПК- да се съобрази, че административният орган директор на ТД
на НАП-Велико Търново е указал на дружеството възможност за обжалване на
неговото решение пред АдмС-Велико Търново , че дружеството е обжалвало пред съда
с оглед така дадените му разяснения от страна на административния орган, то отново
се установява, че окончателен съдебен акт по жалбата на „Рубенс”ООД е постановен
на 20.06.2017г и това е най-късния период, от които може да се приеме, че започва да
тече законоустановения срок за „Рубенс”ЕООД да предяви своя иск за установяване на
правата си върху спорния недвижим имот. Дори и при тази най-благоприятна за ищеца
хипотеза срокът от 30 дни , установен по чл.267,ал.2,т.4 от ДОПК е изтекъл през
2017г, а исковата молба е подадена през 2020г или след изтичане на срока.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема,че правото на защита на
3
ищеца по реда на чл.269 от ДОПК, чрез установяване на правата на дружеството върху
спорен недвижим имот, върху който е насочено публично изпълнение, е погасено.
Налице е процесуална пречка по съществуването на право на иск на ищеца, което е
основание да се приеме, че предявеният иск е процесуално недопустим и
производството по него следва да бъде прекратено.
Предвид изложеното въззивният състав приема, че определението на МОС е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а депозираната против него
частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на изложеното, състав на Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.12.2020г , постановено по гр.д. № 106/
2020г, с което Окръжен съд-Монтана, граждански състав е прекратил производството
по делото поради недопустимост на предявения иск от „Рубенс”ЕООД против
„Еврострой” ЕООД и НАП, с правно основание на преядвения иск по чл.124,ал.1 от
ГПК вр. чл.269 от ДОПК.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в 1-
седмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 274,ал.3 вр.
чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4