Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Павликени, 17.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАВЛИКЕНИ, IV-ти състав, в
открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТИНА МИНЕВА
при участието на секретаря Венка
Миланова, като разгледа докладваното от съдия Катина Минева АНД № 235 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т.Д.И., с ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № ЗПУО 31/******.2018 г., издадено от инж. Е.М.-***, с което на основание чл. 347, ал. 2 от
Закон за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/ й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 150.00 лева /сто и петдесет лева/
за нарушение на чл. 210, ал.1, т. 1, във вр. с чл. 8, ал. 2 ЗПУО.
В
депозираната жалба се релевирани доводи за
неправилността и
незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление, претендират се
нарушения на материалния закон, с изложение на аргументи в твърдените насоки. Отправена
е молба атакуваният съдебен акт да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен.
В съдебното заседание
жалбоподателят И., редовно призована, явява се лично, като поддържа жалбата и в
допълнение излага твърдения за недоказаност на факта на твърдяното
административно нарушение.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, който
заема становище, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са
спазени административно-производствените правила, като при определяне размера
на санкцията наказващия орган е взел предвид тежестта на нарушението, което
намира за доказано по несъмнен начин.
Районен
съд Павликени, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по
реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на
предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество
се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на
административно нарушение № *********14.05.2018г., съставен от Г.Ф.Ф. *******
- гр. ******** и в присъствието на К.И.Д. и Т.П.Т. – свидетели
присъствали при съставянето на акта е констатирано, че за времето от
15.09.2017г. до 13.04.2018г. жалбоподателят Т.И. не е изпълнила задължението си
по чл. 210, ал.1, т.1 ЗПУО да осигурява редовното присъствие на децата Г. М. Р., Р. М. Р., Х. Н. И. и Н. Р. С. в училище.
В акта е отразено, че e
нарушенa разпоредбата
на чл. 210, ал. 1 т. 1 ЗПУО като в същия липсва посочване на обстоятелствата,
че е издаден при условията на чл. 40, ал.4 ЗАНН или някоя друга хипотеза,
предполагаща издаването на АУАН при липса на свидетели, присъствали при
извършване или установяване на нарушението, доколкото посочените свидетели са
присъствали единствено при съставянето на АУАН. Жалбоподателят е обективирала
възражения при съставянето на АУАН. След съставянето на АУАН препис от същия е
връчен на жалбоподателя.
Въз основа на горепосочения акт е
издадено атакуваното наказателно постановление № ЗПУО 31/***2018 г. от инж. Е.М.-***, с което на основание чл. 347,
ал. 2 ЗПУО, при възприети следните фактическите констатации: Т.Д.И., с месторабота ************, в качеството си на
„родител" по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗПУО, за периода от 15.09.2017
г. до 13.04.2018 г. на учебната 2017/2018 г., не е изпълнила задължението си по
чл. 210, ал. I, т. 1 ЗПУО да осигурява редовното присъствие в училище на Г. М. Р., Р. М. Р., Х. Н. И. и Н. Р. С. (ученици съответно в
5"б", 7"б", 5"б" и 6"в" клас на ОУ ******** - гр. *****. с установени от училищното
ръководство общо 1033 бр. отсъствия по неуважителни причини,с което виновно е
нарушил разпоредбата на чл. 210, ал. 1, т. 1 ЗПУО във връзка с чл. 8, ал. 2, от
същия. Посочено е, че на основание чл. 52, ал. 4 ЗАНН е извършена проверка на
АУАН № *******14.05.2018 г, по АНП № ********/14.05.2018 г., съставен на 10.05.2018 г. от Г.Ф.Ф. на
длъжност гл. експерт **********, (актосъставител по ЗПУО,
съгласно Заповед № ********25.01.2017 г. на Кмета на Община *********) в присъствието на свидетелите К.И.Д. и Т.П.Т. и
предвид неговата законосъобразност и обоснованост е извършено разследване на
обстоятелствата по преписката във връзка с направените от нарушителя в АУАН № ********14.05.2018 г. обяснения и възражения, които разгледани по
същество са приети за неоснователни, с посочване на аргументи в тази насока. На
жалбоподателя И. е наложено административно наказание „глоба“ размер на 150.00
лева /сто и петдесет лева/ за нарушение на чл. 210, ал.1, т. 1, във вр. с чл.
8, ал. 2 ЗПУО, а именно че, в резюме,
съгласно Справка с рег. индекс и дата *******20.04.2018
г., Г. М. Р. (от 5"б" клас с 422
бр. неизвинени отсъствия) и Х. Н. И. (от 5"б" клас с 466
бр. неизвинени отсъствия) системно не са посещавали учебните занятия през
учебната 2017/2018 г., което обстоятелство намира съществено негативно
отражение в цялостната им подготовката по предметната програма на петите
класове. Препис от същото е връчен на 08.06.2018 г. лично на
въззивника, видно от известие за доставяне.
Видно
от приложенията по административнонаказателната преписка е, че на РП ******* е било възложено извършване на проверка по реда на
надзора за законност, във връзка с плана за дейността на отдел „********" при Върховна административна прокуратура, с които
е разпоредено чрез възлагане на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ проверки на
кметовете на общините П. и С. съобразно компетентността им за контрол и налагане на санкции по Закона за
предучилищното и училищното образование. В хода на разпоредените проверки на
територията на община П. са установени 3 броя родители,
които не са изпълнили задължението си да запишат деца, подлежащи на
задължително предучилищно образование, в детска градина или училище; 2 бр.
родители, които не осигуряват присъствие на децата си, подлежащи на
задължително предучилищно образование, записани в целодневна, полудневна или
почасова форма на организация в детска градина или училище; 45 броя родители,
които не осигуряват присъствие на децата си, подлежащи на задължително училищно
образование, записани в дневна, вечерна, дистанционна или комбинирана форма на
обучение в училище и 3 броя родители, които не осигуряват присъствието на
децата си в допълнителното обучение по чл. 124, ал.2 ЗГТУО и е предложено на
Кмета на община П. да предприеме конкретни мерки за
отстраняване на допуснатите закононарушения и на последиците от тях и за
санкциониране на виновните лица. На един от 45 родители, които не осигуряват
присъствие на децата си, подлежащи на задължително училищно образование,
записани в дневна, вечерна, дистанционна или комбинирана форма на обучение в
училище родители е приравнена жалбоподателката, доколкото децата Г. М. Р., Р. М. Р., Х. Н. И. и Н. Р. С. са настанени в ЦНСТДБУ *******.
Материалите са изпратени на съответния АНО – Кметът на Община *******. Въз основа на прокурорското предложение е издадено
атакуваното НП.
Видно от
представената и приета по делото длъжностна характеристика на директор на КСУ - гр. ******* е, че
целта на длъжността е да планира, анализира, организира, координира, контролира
и отговаря за цялостната дейност на Комплекса за социални услуги, а от
длъжностната характеристика на управителя на ЦНСТДБУ ****** и ЦНСТДМ-3 се установява, че едно от основните
задължения на управителя е посоченото в т.17, а именно: "Обезпечава ежедневна подкрепа в среда близка до семейната,
създава условия за социална интеграция на потребителите, за развитие и
задоволяване на ежедневните им потребности, образователни, информационни и др. потребности, за организиране на
свободното време, като следи за прилагане на индивидуален подход."
Описаната
фактическа обстановка се основава на приложените по делото писмени и гласни
доказателствени средства – длъжностна характеристика на директор на Комплекс за
социални услуги - гр. *******;
длъжностната характеристика на управителя на ЦНСТДБУ гр. ********* и ЦНСТДМ-3; Заповед № *******25.01.2017 г. на Кмета
на Община *******;
Писмо с вх. № ******14.02.2018
г. от РП - гр. ******
за възлагане на проверка по ЗПУО; Писмо за искане на справки по ЗПУО до
директорите на училища и детски градини в Община ***** с изх. № *******20.04.2018 г., ведно с обратна
разписка за доставянето му на Директора на ОУ ********; Писмо с изх***********26.02.2018 г. от Кмета на
Община ******* с
констатации от извършена проверка по ЗПУО с допълнение към тях, ведно с обр.
разписка за доставяне; Предложение по реда на чл. 145, ал. 1, т. 6, вр. ал. 3
от ЗСВ от РП - гр. *************
с вх. № *******/02.03.2018
г; Доклад за предприети мерки по ЗПУО; Справка с информация за родители, които
не са изпълнили задълженията си по ЗПУО, изготвена от Директора на ОУ „*******"; Покана № 52 за
съставяне на АУАН с изх. № ****/30.04.2018
г., ведно с обратна разписка за доставянето й, както и от показанията на
актосъставителя Г.Ф., свидетеля Т.Т. и обясненията на жалбоподателя Т.И..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази
връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции –
констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и
издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите
на тяхната компетентност и в предвидените от разпоредбата на чл. 34 ЗАНН
давностни срокове, но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното
възникване, респективно ангажиране отговорността на жалбоподателя, поради
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото му
на защита.
При
съставянето на процесния АУАН е допуснато неотстранимо съществено процесуално
нарушение, изводимо от липсата на свидетели при установяване или откриване на
нарушението. Една от основните гаранции за законосъобразното упражняване на
правомощията на актосъставителя, предвидени в процесуалния административен
закон, е изискването актът да бъде съставен в присъствието на свидетели и да е
подписан от същите /арг. от чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН/. Функциите на
свидетелите са да съдействат на актосъставителя да установи обективната истина,
да следят за достоверното отразяване на фактическите обстоятелства, при които е
извършено твърдяното административно нарушение и да бъдат източник на гласни
доказателствени средства по разследване на спорните обстоятелства от наказващия
орган, както и в производството по оспорване на издаденото НП пред съда.
Единствената възможност актът да се
състави законосъобразно без участието на свидетели е това да стане въз основа
на официални документи по реда на чл. 40, ал. 4 ЗАНН. За приложението на
визирания институт е необходимо наличието на следните кумулативно изискуеми
предпоставки: фактът на нарушението, всички негови съставомерни белези и
авторството да се установят, въз основа на официален документ; официалният
документ да е издаден от компетентен орган, извън системата на администрацията
към която принадлежи актосъставителят и при стриктното спазване на реда и
условията за това, респективно да съдържа всички изискуеми реквизити;
официалният документ да е придобил стабилитет ако е предвидена процедура за
неговото оспорване.
В
конкретния случай АУАН е съставен, въз основа на Справка с рег. индекс и дата
********/20.04.2018 г., изготвена от К. Г.- директор на ОУ *******. Безспорно
посочената справка има характера на официален документ по смисъла на чл. 93, т.
5 НК, но същият би могъл да послужи като основа за
съставянето на акта, ако беше посочен като такъв в самия него. Разпоредбата на
чл. 40, ал. 4 ЗАНН урежда изключение, а не правило, тъй като противното би
довело до проява на неоправдан субективизъм и заобикаляне на закона от страна
на администрацията, в частност на изискването за участие на свидетели при
съставянето на АУАН, който подход не намира нормативна опора. В тази връзка е
необходимо да се отбележи, че от прочита на процесния АУАН е видно, че
посчването на справката и съответно разпоредбата на чл.
40, ал.4 ЗАНН липсват, като не са посочени и обстоятелства по констатиране на
твърдяното нарушение изобщо и въобще същият е подписан единствено от
актосъставителя, свидетелите при съставянето му и жалбоподателя. Структуриран
по този начин, за настоящия съдебен състав не става ясно въз основа на какви
обстоятелства са изведени констатациите на актосъставителя за констатираното
нарушение, а това мотивира извод за допуснато нарушение по чл. 40 ЗАНН.
На
следващо място –актосъставителят, не е
изпълнили акуратно задълженията си по чл. 42, т. 4 ЗАНН, да даде пълно описание
на нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено. В АУАН са
посочени единствено имената на четири деца, с допусната греша в собственото име
на първото от тях, като не е индивидуализирано как е осъществено твърдяното
нарушение, липсва посочване на училището което се твърди да не са посещавали
децата, няма посочване на отсъствията на всяко от тях, индивидуализацията им на
извинени и неизвинени, както и отразяването на факта, дали пък отсъствията не
се дължат на уважителни причини. Липсата на изискуемата от закона конкретика
лишава жалбоподателя от правото му да узнае параметрите на претендираната
спрямо него отговорност и да организира адекватно и пълноценно правото си на
защита. Впечатление прави обаче развитата в наказателното постановление
фактическа обстановка, която е коренно различна от тази в АУАН като в нея за
първи път са привнесени подробни факти и обстоятелства, касателно твърдяното
нарушение, липсващи в АУАН и представяни на жалбоподателя за първи път.
Посоченото представлява флагрантно нарушение на правото на защитата на
жалбоподателя И., доколкото й е наложено административно нарушение относно
факти, които са й станали известни за пръв път чрез връчването на НП и липсващи
в АУАН, касателно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е
било извършено. Този съдебен състав констатира и друго
нарушение на процесуалните
правила, доколкото видно от НП в обстоятелствената част на същото е посочено,
че е установено, че по отношение на децата Г. М. Р., Р. М. Р., Х. Н. И. и Н. Р. С. са установени от училищното
ръководство общо 1033 бр. отсъствия по неуважителни причини, а видно от
диспозитива на санкционния акт на Т.И. е наложено наказание, затова че: "Г. М. Р. (от 5"б" клас с 422 бр. неизвинени отсъствия) и Х. Н. И. (от 5"б" клас с 466 бр. неизвинени отсъствия) системно не са
посещавали учебните занятия през учебната 2017/2018 г.", като липсва посочване дали
производството по отношение на децата Р. М. Р. и Н. Р. С. е прекратено или е прието
наличието на предпоставките на чл. 28 ЗАНН?!?
Независимо от изложеното, ако констатираните
съществени процесуални нарушения условно бъдат игнорирани, според настоящия
съдебен състав детерминираната в акта фактология е останала доказателствено
необезпечена. При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото
гласни и писмени доказателствени средства, този съдебен състав не може да
достигне до несъмнен извод за факта и авторството на вмененото на жалбоподателя
И. административно нарушение, тъй като административно-накзващия орган е
стигнал до този извод при превратно тълкуване на посочените от него нормативни
разпоредби. Безспорно нормата на чл. 210, ал.1, т.1 ЗПОУ вменява задължение на
родителите: Родителите имат следните задължения да осигуряват редовното
присъствие на детето в задължителното предучилищно образование и на ученика в
училище, като уведомяват своевременно детската градина или училището в случаите
на отсъствие на детето или ученика. Видното от § 1, т.26 от ДР на ЗПУО е, че
"родител" по смисъла на закона е "лицето, което упражнява
родителските права по смисъла на Семейния кодекс". Посоченото съотнесено
към разпоредбата на чл. 137, ал.1 СК, повеляваща, че лицата на които са възложени
грижи за детето не придобиват родителски права и задължения, респективно същите
не попадат в понятието "родител" по смисъла на ЗПУО, доколкото същите
на упражняват родителски права по смисъла на СК. На следващо място доколкото на
директор на Комплекс за социални услуги - гр. *****, в частност жалбоподателя И. основните му функции са сведени да
планира, анализира, организира, координира, контролира и отговаря за цялостната
дейност на Комплекса за социални услуги, а не конкретно да обезпечава
ежедневните потребности на всяко едно от децата, настанени в ЦНСТДБУ ********
то същата няма как да е субект на твърдяното административно нарушение, отделен
е въпросът, че по делото са събрани доказателства, а и на съдебния състав е
служебно известно, че на децата са осигурени нужните материали и пособия за
посещаване на учебни заведения, осигурен им е транспорт до училището, въпреки
което същите не са сметнали за необходимо да посещават редовно учебните занятия, тоест деянието се явява
недоказано и от субективна страна.
Съставеният АУАН, респективно писмените
доказателства, на които същият се основава не се ползват с презумптивна
доказателствена сила относно съдържащите се в тях фактически констатации /арг.
чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС/ като в тежест на наказващият орган е да докаже
твърдяното нарушение. В конкретния случай обаче в разрез с разпоредбата на чл.
13, ал. 1 НПК административните органи не са предприели всички мерки за
разкриване на обективната истина, а възприетите от тях фактически положения се
основават на формална, едностранчива и необективна проверка.
Съдът констатира, че съобразно изложените
фактически и правни доводи, така протеклата фаза на
административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена поради
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя, а от друга страна - твърдените от административните
органи фактически положения са останали доказателствено необезпечени.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото
наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1,
предл. 1 ЗАНН, Районен съд Павликени, IV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление № ЗПУО 31/*****.2018 г.,
издадено от инж. Е.М.-***, с което на основание чл. 347, ал. 2 от Закон за
предучилищното и училищното образование на Т.Д.И., с ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 150.00 лева /сто и петдесет лева/ за нарушение на
чл. 210, ал.1, т. 1, във вр. с чл. 8, ал. 2
ЗПУО като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд Велико Търново, на основанията предвидени в НПК, и по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
ВМ