ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Русе, 29.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №1271 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази:
Искът е установителен с
правно основание по чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.240 ЗЗД.
Ищцата Н.В.Д. чрез процесуалния си представител твърди,
че от началото на 2016г. познава ответника, който по това време живеел на
семейни начала с нейната сестра. В началото на месец ноември с.г. й се обадил с
молба да му даде в заем сумата 1800 лв за ремонт на автомобила си, с който си
изкарвал прехраната като таксиметров шофьор. Разбрали се най-късно до
31.03.2017г. да й върне заема. По майка си М Ф М му изпратила исканата в заем
сума и същата му я предала на 07.11.2016г. в гр. Русе. Още същия ден ответникът
й се обадил, за да й благодари, като в телефонния си разговор повторили
уговорения срок за връщане на заетата сума – 31.03.2017г. Ответникът не спазил
този срок, като от три години обещава скоро да й се издължи. На 08.02.2019г. с
нотариална покана го поканила доброволно да изпълни задължението си, като й
върне в 14-дневен срок заетата сума 1800 лв, но и понастоящем той не е сторил
това. Моли да се признае за установено по отношение на Б.Х.И., че й дължи
сумата 1800 лв, представляваща предоставен му от нея паричен заем. Претендира направените
разноски по делото.
Ответникът Б.Х.И. чрез процесуалния си представител
заявява, че искът е неоснователен. Оспорва изложените в исковата молба
обстоятелства. Заявява, че не дължи сумата 1800 лв на ищцата, защото не е
получавал такава сума в заем от нея, не е получавал такава сума от майка й М Ф
М, дадена от ищцата. Моли искът да бъде отхвърлен с присъждане на разноски.
В съдебно заседание на 31.10.2019г. чрез
процесуалния си представител възразява, че искът е недопустим “…в тази си
форма, както е заведен”.
По делото са
представени писмени доказателства и е разпитан свидетел.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Не се спори относно обстоятелствата, че
ответникът и М В. В, сестра на ищцата, са имали любовна връзка в периода
2016г.-2017г., приключила в края на
2017г. след няколко скандала, че през 2017г. срещу ответника е било образувано
дело за домашно насилие по молба на М В.
В в качеството й на пострадало лице, както и че отношенията с ответника, в т.ч.
и между настоящите страни са влошени.
Разпитаната свидетелка М В. В, сестра на ищцата,
заявява, че през месец октомври 2016г. автомобилът на ответника, който работел
като таксиметров шофьор, се счупил и той я помолил да поиска от сестра й
(ищцата), която живеела в САЩ да му даде паричен заем. Ищцата се съгласила и
няколко дни по-късно чрез майка си М Ф М му дала 3000 лв – на 07.11.2016г., с
уговорката до края на месец март 2017г. да й върне заетата сума. През лятото на
2017г. ответникът върнал на ищцата сумата 1200 лв с обещанието до края на
престоя на ищцата в България (около един месец) да й върне остатъка от 1800 лв.
Тъй като това не се случило, ищцата изпратила нотариална покана до ответника да
й заплати в 14-дневен срок сумата 1800 лв по банков път, посочила банкова
сметка.
***ргани от
ответника.
Нотариалната
покана е връчена на ответника на 18.02.2019г. (л.3), но той не е заплатил
исковата сума на ищцата.
При тези данни съдът намира,
че правоотношението, възникнало като резултат от фактите, изложени в исковата
молба, намира своето юридическо основание в нормата на чл.240, ал.1 ЗЗД, тъй
като ищцата е предала в собственост на ответника-заемател пари, а той се е
задължил да върне заетата сума.
Основната предпоставка да се предяви установителен иск
е наличието на правен интерес, какъвто в случая не е налице. Това произтича от
основния принцип, че щом защитата на накърненото материално право може да се
осъществи чрез предявяване на осъдителен иск, недопустимо е да се предявява
иск, с който няма да се получи пълна и адекватна защита на твърдяното право.
Съдът намира, че предявеният иск по чл.124, ал.1 ГПК
за установяване съществуването на спорното вземане на ищцата към ответника е
недопустим. Ищцата е следвало да предяви срещу ответника осъдителен иск, респ.
до приключване на съдебното дирене в първата инстанция да премине от
установителен иск към осъдителен иск, съгласно чл.214, ал.1, изр. посл. ГПК,
след като той няма интерес само от установителна защита. Тъй като ищцата не е
сторила това, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено
поради липса на правен интерес от търсената защита.
Правният интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на установителния иск, за наличието на
която съдът е длъжен да следи служебно. Поради това съдът прекратява производството
по делото като недопустимо.
Съгласно чл.78, ал.4 ГПК ищцата следва да заплати на
ответника 300 лв разноски по делото.
Мотивиран така, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №1271/2019г. на
Русенски районен съд поради недопустимост на иска.
ОСЪЖДА Н.В.Д. ***, ЕГН ********** да заплати на Б.Х.И.
***, ЕГН **********, сумата 300 лв разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Русенски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: