Р Е Ш Е Н И Е
№ 258/21.07.2021 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 209/2021 г. по описа
на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. чл. 61,
ал.11 от ЗЗ и е образувано по жалба на М.Т.Н. ***, срещу предписание с изх.№
03-64500/ 10.05.2021 г. на директора на РЗИ – Добрич за поставянето му под изолация
в домашни условия, считано от 07.05.2021 г. до 20.05.2021 г. В жалбата, в
допълнителната уточняваща молба от 18.05.2021 г. и в пледоарията по същество се
излагат доводи за незаконосъобразност на предписанието поради допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на
материалния закон. Твърди се, че предписанието не съответства на фактическата
обстановка, както и че е налице неразбираемост на волята на административния
орган, тъй като не е ясно дали жалбоподателят е бил поставен под карантина или
изолация. Твърди се, че по време на проведените два телефонни разговора
служителят на РЗИ не е уведомил Н. нито за мотивите и доказателствата за
поставянето му под карантина, нито за началото и края на периода, за който е
бил поставен под карантина. Счита се, че неправилно предписанието е издадено само
на базата на един положителен антигенен тест за COVID-19, без да се извърши допълнителна проверка,
дали действително жалбоподателят е бил болен или здрав. Сочи се, че самият тест
не е диагноза, поради което административният орган е бил длъжен да направи
индивидуално проучване относно здравословното състояние на лицето. Твърди се,
че е налице нарушение на чл.35 от АПК, тъй като административният орган не е
изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Сочи се, че Н. има
поставени две дози от ваксината Астра Зенека, а и няколко дни след поставянето
му под карантина си е направил втори антигенен тест за COVID-19, който е бил отрицателен, поради което не
се явява заразоносител. Счита се, че не са изпълнени условията на т.4 от
заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на министъра на здравеопазването за поставяне
под задължителна изолация, тъй като не е налице предложение на лекуващия лекар
въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемиологичен риск. Твърди
се, че неизвършването на последващо повторно или някакво друго изследване и
несъбирането на допълнителни доказателства относно здравословното състояние на
жалбоподателя е довело до нарушение на правото му на придвижване, както и на
правота му на защита. Възразява се, че РЗИ по никакъв начин не е съдействала на
Н. да обори положителното изследване за COVID-19. Сочи се, че материалното основание на
самото предписание е чл.61, ал.5 от ЗЗ, който е отменен към датата на
издаването на акта. По тези съображения се иска отмяна на оспореното
предписание.
Ответникът – директорът
на РЗИ – Добрич, оспорва жалбата по подробно изложени в писмен отговор доводи и
аргументи. Счита, че обжалваният административен акт е правилен, обоснован,
мотивиран и съобразен с целите на закона. Предписанието е издадено и съобщено в
съответствие с разпоредбите на чл.61, ал. 10 от ЗЗ чрез устно уведомяване по
телефона, за което е извършено надлежно писмено удостоверяване от съответното
длъжностно лице. Актът отговаря на изискваната форма, като в разпоредителната му
част ясно е записано, че лицето се поставя под домашна изолация, като са
посочени началната и крайната дата на изолация. Записването в картата за
епидемиологично проучване, че лицето се поставя под карантина, представлява
техническа грешка, която не променя волята на административния орган. Сочи, че
след положителен резултат от лабораторен тест за COVID – 19 лицето подлежи на задължителна изолация на
основание заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на
министъра на здравеопазването, независимо че е ваксирано с две дози Астра
Зенека съответно на 22.02.2021 г. и 04.05.2021 г. Твърди, че според кратката
характеристика на продукта, с който е ваксиран жалбоподателят, трайният
имунитет се създава дни след поставянето на втората доза, т.е. той може да бъде
ваксиниран и пак да бъде вирусоносител, поради което правилно е поставен под
изолация. Сочи, че РЗИ – Добрич няма ангажимент да извършва повторни
изследвания на лица с положителни резултати за COVID-19. Изолацията се прекратява след изтичане на 14 – я ден, с изключение
на допълнението към заповедта, касаещо домашната изолация след
дехоспитализация. РЗИ – Добрич не разполага с правомощия да оспорва
лабораторните резултати и дейността на медико – диагностичните лаборатории в
областта и в страната. Интерпретацията за имунна реакция на организма след
преболедуване/ваксинация е приоритет на лекари – специалисти имунолози и
вирусолози. Твърди, че в предписанието не е посочено предложение на ОПЛ, тъй
като лицето няма избран ОПЛ съгласно извършената служебна справка в базата
данни на НЗОК и на НИС. В акта няма и анамнеза за симптоматично протичане на
заболяването, тъй като лицето е посочило, че няма симптоми и е отказало да даде
допълнителна информация за здравословното си състояние. Сочи, че безсимптомните
форми на COVID – 19 не изключват
епидемиологичния риск от разпространение на заболяването, даже напротив. По
тази причина административният орган е издал обжалваното предписание за
изолация, оценявайки епидемиологичния риск за общественото здраве, без
предложение от личен/лекуващ лекар. Счита, че предложението на личния/лекуващия
лекар за изолация на пациента касае само местопребиваването му по време на
изолацията – домашна или в лечебно заведение, съобразно здравословното му
състояние, и преценката му дали пациентът може да се лекува в домашни условия
или има необходимост от болнично лечение, не подлага на съмнение изолацията
въобще. По тези съображения иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Добричкият административен съд, като взе предвид
становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа
и правна страна :
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, срещу
годен за обжалване акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
От данните по делото се установява, че на 07.05.2021 г. на жалбоподателя М.Т.Н.
е извършено лабораторно изследване с бърз антигенен тест за COVID-19, който е дал положителен резултат. Резултатите от
теста са регистрирани в Единната информационна система за борба с COVID-19. Съгласно записванията в карта за епидемиологично проучване
на заразно болен на 10.05.2021 г. инспектор в РЗИ – Добрич е провел телефонен
разговор с жалбоподателя, за да го уведоми, че вследствие положителния
антигенен тест ще бъде поставен под карантина с начална дата 07.05.2021 г.
(датата на теста). Н. е съобщил, че е ваксиран с две дози Астра Зенека, но е
отказал да получи и да даде всякаква информация. Издадено е предписание за
изолация в домашни условия с изх.№ 03-64500/ 10.05.2021 г. от директора на РЗИ
– Добрич, с което на основание чл.61, ал.5 от ЗЗ (отм.) и заповед № РД-01-610/
22.10.2020 г. на министъра на здравеопазването Н. е поставен в 10 – дневна
домашна изолация на адрес в град ***, ул. “Александър Стамболийски” № 23, вх.Б,
ет.7, ап.19, считано от 07.05.2021 г. до 20.05.2021 г. От фактическата страна
предписанието е обосновано с положителния резултат за COVID-19 от 07.05.2021 г. В същия ден е проведен втори
телефонен разговор с жалбоподателя, по време на който му е съобщено, че ще бъде
под 14 –дневна карантина.
Не
е спорно по делото, а и това се установява от представените по делото справки,
че на 13.05.2021 г. на Н. е направен втори бърз антигенен тест, който е дал
отрицателен резултат. Не е спорно и това, че жалбоподателят има поставени две
дози от ваксината Астра Зенека. Първата доза е поставена на 22.02.2021 г., а
втората - на 04.05.2021 г. В тази насока е и представеният от жалбоподателя
сертификат за ваксинация, издаден от Министерството на здравеопазването.
От
приложения по делото трудов договор № 927/01.08.2017 г. се установява, че д-р С.А.Д.е
назначена на длъжността директор на РЗИ – Добрич, считано от 01.08.2017 г. Не
се спори от страна на жалбоподателя, че тя е изпълнявала тази длъжност и към
датата на издаване на оспореното предписание.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Обжалваното предписание е издадено от
материалнокомпетентен орган – директорът на РЗИ – Добрич, в предвидената от
закона форма - по образец, утвърден от министъра на здравеопазването, съгласно
чл.61, ал.9 от ЗЗ, с посочване на фактическите и правните основания за неговото
издаване, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в
съответствие с материалния закон и неговата цел.
Без правно значение са възраженията на жалбоподателя
за допуснати съществени нарушения при съобщаването на предписанието. Действията
по връчването на акта са последващи издаването му и нямат отношение към
преценката за неговата законосъобразност, а само към реализиране на правото на
обжалване. С разпоредбата на чл.61, ал.10 от ЗЗ е предвидена възможност за
устно уведомяване на посочен от лицето мобилен или стационарен телефонен номер,
което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице, като
писменото удостоверяване се прилага към преписката. Видно от приложената по
делото карта за епидемиологично проучване, предписанието е съобщено на
жалбоподателя на 10.05.2021 г. от здравен инспектор в РЗИ – Добрич.
Действително от съдържанието на картата се установява, че Н. е уведомен за
поставянето му под 14 –дневна карантина вместо под 14 –дневна домашна изолация,
но това не е такъв недостатък, правещ неясна волята на административния орган.
В предписанието ясно е записано, че жалбоподателят се поставя под изолация в
домашни условия заради положителен антигенен тест за COVID-19. Посочени са крайната и началната дата на периода на изолация, както
и адресът, на който се поставя под изолация, поради което не са налице съществени
нарушения, водещи до ограничаване на правото му на защита. Нередовното
съобщаване на акта не оказва влияние върху съдържанието на предписанието, а правото
на засегнатото лице да обжалва предписанието е упражнено надлежно и в срок, в
резултат на което е образувано настоящото съдебно производство.
Оспореното предписание
е мотивирано от правна страна с разпоредбата на чл.61, ал.5 от ЗЗ и заповед №
РД-01-610/22.10.2020 г. на министъра на здравеопазването. Действително към
датата на издаване на предписанието законовата разпоредба е отменена ( отм. –
ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г.), но обществените
отношения са преуредени с нормата на чл.61, ал.4 от ЗЗ, която предвижда, че
задължителната изолация на лице по ал. 1 или 3 от закона се извършва с
предписание, издадено от директора или от оправомощен от него
заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция. Следователно посочването
на разпоредбата на чл.61, ал.5 от ЗЗ (отм.) не е съществен порок, тъй като
правното основание за издаването на акта не е отпаднало, а само е установено в
друга алинея на чл.61 от ЗЗ.
Съгласно чл.61, ал.1
от ЗЗ в приложимата редакция (ДВ, бр.105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г.) на задължителна изолация и/или болнично лечение подлежат лица,
болни от и заразоносители на различни заразни болести, сред които и COVID - 19.
Съгласно чл.61, ал.4
от ЗЗ задължителната изолация на лице по ал. 1 или 3 се извършва с предписание,
издадено от директора или от оправомощен от него заместник-директор на
съответната регионална здравна инспекция. Предписанието по ал.4 е по образец,
утвърден от министъра на здравеопазването и подлежи на предварително изпълнение
- чл.61, ал. 9 и ал.14 от ЗЗ.
Съгласно чл.61, ал.7
от ЗЗ министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен
инспектор със заповед определя срока на задължителната изолация по ал. 1 или 3
и на задължителната карантина по ал. 2 или 3 в съответствие с епидемичния риск
от разпространението на съответната заразна болест по ал. 1 или 3.
В случая на основание
чл.61, ал.7, 9 и 12 от ЗЗ е издадена заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на
министъра на здравеопазването, където в т.2, б. “а” е предвидено, че на
задължителна изолация и/или лечение в домашни условия за период от 14 дни от
датата на потвърдителното лабораторно изследване подлежат потвърдените случаи
на COVID – 19 - заразоносители (асимптомни лица). Според т.4
от същата заповед, задължителната изолация и/или лечение в домашни условия на
лице по т.2 се извършва с предписание по образец съгласно Приложение № 2 на
директора на съответната РЗИ по предложение на лекуващия лекар въз основа на
извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. Предписание за изолация в
домашни условия по образец Приложение № 2 се издава и на лицата по т.5 и т.6 след
изписването им от лечебното заведение за болнична помощ (т.7). Изолацията на
лицата по т.2, 5 и 6 в домашни условия се преустановява след изтичане на
14-дневната задължителна изолация (т.8). По изключение изолацията на лицата по
т.7 в домашни условия може да се преустанови след седмия ден на задължителната
изолация при наличие на два отрицателни резултата от проведено изследване по
метода на полимеразно верижна реакция за доказване на COVID – 19 в два последователни дни (т.8а – допълнена със заповед №
РД-01-177/22.03.2021 г. на министъра на здравеопазването). Медицинското
наблюдение на лицата, поставени под домашна изолация, се осъществява от общопрактикуващ лекар
или лекуващ лекар от лечебното заведение, осъществило болничното лечение
(т.10). В периода на задължителна изолация в домашни условия лицата са длъжни
да не напускат домовете си или мястото, в което са посочили, че ще пребивават
за посочения в предписанието срок и да спазват инструкциите, посочени в
Приложение № 3 (т.11).
Съгласно
чл.61, ал.16 от ЗЗ заповед № РД-01-610/22.10.2020г. на министъра на
здравеопазването е общ административен акт и подлежи на предварително
изпълнение.
Съгласно
§1, т.46 от ДР на ЗЗ „изолация“ е действие по отделяне на лица, болни от
заразна болест по чл.61, ал.1 или 3, и на заразоносители с цел предотвратяване
разпространението на съответната заразна болест.
С оглед на положителния антигенен тест
и липсата на данни за проявени симптоми според отразеното в картата за
епидемиологично проучване несъмнено Н. попада в категорията на лицата по т.2,
б. “а” от заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на министъра на здравеопазването, поради
което правилно и законосъобразно е издадено предписание за изолация по образец
съгласно приложение № 2 към заповедта. Посоченото фактическо основание
съответства на приложеното правно основание и не налице немотивираност или
необоснованост на предписанието.
Неоснователно
е оплакването на жалбоподателя, че не са изпълнени материалноправните предпоставки
за поставянето му под изолация по т.4 от заповедта, тъй като липсва предложение
на лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен
риск.
От тълкуването на
чл.61, ал.1 и ал.5 от ЗЗ (сега ал.4) и на мерките в заповед № РД-01-610/22.10.2020г.
се налага извод, че законът изрично разграничава болните лица от
заразоносителите (безсимптомните лица), като изискването по т.4 от заповедта –
предписанието да се издава по предложение на лекуващия лекар въз основа на
извършена оценка на съществуващия епидемичен риск, се отнася само за лицата,
които се изписват от лечебните заведения на домашно лечение – вж. т.5, т.6 и
т.7 от заповед № РД-01-610/22.10.2020г.
Преценката относно
вида на лечението е изцяло в компетенциите на медицинските
специалисти, поради което органите на държавната здравна инспекция са длъжни да
се съобразят с предложението на лекуващия лекар, респективно лекарят, насочил
лицето за хоспитализация (т.3 от заповед № РД-01-610/22.10.2020 г.). Именно в
случаите на първоначално назначено болнично лечение и изолация по т.1 от
заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. лекуващият лекар е този, който при спазване
на условията по т.5 и т.6 от заповедта взема решение за изписване на болния за
домашно лечение, след като извърши оценката на епидемичния риск в съответствие
с т.6 от заповедта.
Решението за
условията на лечение не предпоставя самата изолация. Нито медицинските
специалисти, нито органите на държавната здравна инспекция имат право на
преценка, дали да поставят или не конкретно лице под изолация, т.к.
условията за това са изчерпателно изброени в закона. Необходимо е единствено лицето
да е болно или да е заразоносител на посочените в чл.61, ал.1 от ЗЗ болести,
като предложението на медицинските специалисти само указва вида на лечението,
респективно мястото, на което лицето ще търпи изолация.
В случая
жалбоподателят е поставен в изолация въз основа на резултатите от извършено
лабораторно изследване - положителен антигенен тест за COVID -19, без да е налице проведено преди това болнично лечение, поради което
няма как предписанието да е обвързано от предложение на лекуващия лекар и
оценка на епидемиологичния риск - вж.
стенограма от обсъжданията на проекта на Закона за изменение на Закона за
здравето № 002-01-16/05.05.2020г., 44-то НС.
При това положение
достатъчно условие за прилагане на задължителната изолация спрямо жалбоподателя
е положителният антигенен тест, с който той е идентифициран като заразоносител
по смисъла на чл.61, ал.1 от ЗЗ и въз основа на който е вписан в
Националния COVID регистър, като административният
орган няма правна възможност да подлага на съмнение резултатите от теста.
Към датата на издаване
на процесното предписание действа заповед № РД-01-724 от 22.12.2020 г. на
министъра на здравеопазването, с която е въведена задължителна регистрация, съобщаване
и отчет на COVID-19 по реда на Наредба
№ 21/2005г. Съгласно т.9 от заповедта Министерство на здравеопазването поддържа
въведената в експлоатация Национална информационна система за борба с COVID-19,
която осигурява централизирано управление и съхранение на информация за всички
потвърдени случаи на COVID-19 и карантинирани лица и предоставя информационна
платформа на всички компетентни институции. Единият от модулите на Националната
информационна система е регистърът на лицата, поставени под карантина и на
потвърдените случаи на COVID-19, поставени в изолация в лечебно заведение за
болнична помощ или в домашни условия (т.9, буква „в“). В този регистър ежедневно
се обновява информацията и се въвеждат данни за всички
карантинирани лица и лабораторно потвърдени случаи на COVID-19, като функциите
по актуализирането му са разпределени между РЗИ, служителите на ГД „Гранична
полиция“ към МВР, лечебните заведения за болнична помощ и лабораториите, които
провеждат диагностика за COVID-19, независимо от вида на лабораторното
изследване (т.14). Информацията по т.14, б. “г” за проведените лабораторни
изследвания за съответния ден се подава до 21 часа (т.18). Информационната
система по т. 9 изпраща на регионалните здравни инспекции автоматични
генерирани съобщения по електронна поща относно новорегистрираните случаи на
COVID-19 на територията на съответната област въз основа на информацията,
въведена по т.18 и настоящ адрес на
лицето (т.19).
При така въведените
специални правила за регистрация и отчет на потвърдените случаи на COVID-19 е видно, че едни от случаите, при които
директорът на съответната РЗИ издава предписания за изолация/карантина, са тези,
за които в Националната информационна система са подадени данни от
лабораториите, извършващи изследвания – PCR и бързи антигенни тестове, за доказване на COVID-19, включени в
Приложение 3 към заповедта. Лабораторно потвърдените случаи попадат в
дефиницията за случай на COVID-19 съгласно Приложение 1 към
т.2 от заповедта, поради което положителният антигенен тест за COVID-19 e достатъчен за изпълнение на изискването за поставяне
под задължителна изолация по чл.61, ал.1 и издаване на предписание за това на
основание чл.61, ал.5 ЗЗ (сега ал.4).
Неоснователно е
оплакването в уточняващата молба и в пледоарията по същество, че
административният орган не е изпълнил задълженията си по чл.35 от АПК, тъй като
не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е извършил
индивидуално проучване, дали действително жалбоподателят е бил болен или здрав.
При наличие на регистрирани данни в информационната система за положителен
антигенен тест директорът на съответната РЗИ е длъжен да постанови задължителна
изолация на лицето, без да е необходимо да извършва каквито и да е други
допълнителни проучвания или изследвания. В тези случаи административният орган
действа в условията на обвързана компетентност и няма право на избор дали да
издаде предписанието или не. Без правно значение е последвалият отрицателен
резултат на жалбоподателя от 13.05.2021 г., тъй като законосъобразността на
акта се преценява към момента на издаването му съгласно чл.142, ал.1 от АПК. Вярно
е, че по силата на чл.142, ал.2 от АПК може да се преценява настъпването на
нови факти от значение за делото, но в случая вторият тест е меродавен към
датата, на която е извършено изследването, и не може да се използва за повторна
интерпретация, валидиране или опровергаване на резултати от предходните дни.
Освен това единствената възможност за предсрочно преустановяване на изолацията и
то след два отрицателни резултата от проведено изследване по метода на
полимеразно верижна реакция за доказване на COVID-19 в два последователни дни е предвидена в т.8а от заповед №
РД-01-610/22.10.2020г. на министъра на здравеопазването и тя касае лицата по
т.7 от заповедта, сред които не попада жалбоподателят. Без правно значение е и
обстоятелството, че Н. има поставени две дози от ваксината Астра Зенека, тъй
като това не изключва той да е заразоносител, а и никъде в действащата
нормативна уредба и в заповедта на министъра на здравеопазването не е
предвидено, че ваксираните лица са извън обхвата на задължителната изолация.
Не може да се сподели
и възражението в уточняващата молба и в пледоарията по същество, че неправилно административният
орган не е предприел мерки да извърши повторно лабораторно или друго изследване,
за да провери достоверността на антигенния тест, след като жалбоподателят го е
оспорил, тъй като директорът на РЗИ няма правомощия за това. Оспорването на
резултатите от изследваното лице не задължава директора на РЗИ да събира
допълнителни доказателства за опровергаването или потвърждаването им. Единственото
задължение на административния орган е, след като установи потвърдителното
лабораторно изследване за COVID-19 в Националната информационна
система, да издаде предписание за задължителна изолация в домашни условия, без
значение дали лицето е съгласно с данните от изследването или не. Да се
приеме обратното означава да се обезсмисли въвеждането на Националната
информационна система и определянето на антигенните тестове като лабораторен
критерий в дефиницията за случай на COVID-19.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че предписанието за задължителна изолация засяга
недопустимо правото му на придвижване. Съобразно решение на КС по к.д. № 7/2020г. при заразни
болести от групата на т.н. особено опасни инфекции
(високо контагиозни и тревожно смъртоносни заразни заболявания) или
непозната зараза, при която разпространението е под формата на взрив (внезапно
заболяване на голяма група от хора на ограничена територия), обосновано с оглед
степента на риска от заразяване на голям брой хора ще е вземането на строги и
спешни мерки против тяхното разпространение. Част от тези мерки е и
задължителната изолация на болни и заразоносители на болести по чл.61, ал.1 ЗЗ.
Без съмнение изолацията ограничава упражняването на основни права на
гражданите, но не е непропорционална, защото основанието за прилагането й е
установено със закон, прилага се за определен срок – в случая за 14 дни,
преследва легитимна цел – да се съхранят човешкия живот и здравето на
гражданите, и от общ интерес – належаща обществена нужда от опазване на
народното здраве. Закрилата на здравето на гражданите като публично благо е без
съмнение легитимната, конституционно дефинирана цел на чл.1 и чл.2 от ЗЗ -
Решение на КС № 8 от 2016г. по к.д. № 9/2015г. и Решение на КС №10 от
2020г. по к.д. № 7/2020.
По изложените
съображения обжалваното предписание се явява
правилно и законосъобразно, поради което жалбата срещу него следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед на изхода от
делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК ответникът има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени на основание
чл.24 от НЗПП. Жалбоподателят не е претендирал такива (в пледоарията си по
същество процесуалният представител на жалбоподателя само е посочил, че
представя договор за правна защита, но не е поискал изрично присъждане на
разноски по делото), поради което и съдът не се произнася по дължимостта
им.
Водим от изложеното, както и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административният съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Т.Н. ***, срещу предписание за изолация
в домашни условия с изх.№ 03-64500/10.05.2021 г. на директора на РЗИ – Добрич.
ОСЪЖДА М.Т.Н. ***, с ЕГН **********,*** сумата от 100 лева, представляващи
сторени разноски пред първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с
касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: