№ 2000
гр. Варна, 25.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20253100500498 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 97159/02.12.2024г. по рег. на ВРС,
подадена от Н. Г. И., Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц., тримата чрез адв. П. В., срещу
осъдителните части на Решение № 4093/17.11.2024г., постановено по гр. дело
№ 14673/2022г. по описа на ВРС.
Образувано е и по въззивна жалба вх. № 104455/27.12.2024г. по рег. на
ВРС, подадена от „Таблетка“ ООД, чрез адв. Г. В., срещу отхвърлителните
части Решение № 4093/17.11.2024г., постановено по гр. дело № 14673/2022г.
по описа на ВРС.
С Определение № 1489/20.03.2025г., въззивният съд е приел за
разглеждане двете жалби и е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 30.04.2025г. от 13:30ч.
При последваща проверка досежно допустимостта на производството и
редовността на жалбата, ВОС констатира следното:
В мотивите на постановеното съдебно решение, районният съд е приел
за частично основателно възражението на ответниците за прихващане със
сумите по т. 6.2 от договора от 03.04.2019г. и сумите по т. 6.2. от договора от
30.04.2019г. съобразно заключението на допълнителната ССчЕ.
В последствие обаче, районният съд е пропуснал да изпише в отделните
осъдителни диспозитиви на съдебното решение конкретния период на забава
на купувача за всеки един от ответниците. Налице е несъответствие между
формирана от съда действителна воля и нейното отразяване в диспозитива на
съдебния акт, което сочи на допусната очевидна фактическа грешка.
Допусната е и втора очевидна фактическа грешка в диспозитива на
решението на ВРС, доколкото съдът при възприето в мотивите разрешение, че
предявените искове по чл. 92 от ЗЗД, на осн. чл. 6.1. от договорите са доказани
по основание и до размера от 10% от общата цена на всеки договор, не е
1
посочил изрично това в диспозитива на съдебния акт, а именно че
присъдената сума съставлява 10% от цената на договора, разпределена между
ответниците съобразно наследствената квота.
Съдът намира, че посочените пороци в акта на ВРС подлежат на
отстраняване по реда на чл. 247 ГПК, поради което производството следва да
бъде прекратено, а делото върнато на районния съд за поправка на
допуснатите в диспозитива на обжалваното решение очевидни фактически
грешки.
Гореизложеното налага отмяна на Определение № 1489/20.03.2025г.,
постановено по делото, на осн. чл. 253 ГПК.
След поправка на решението съобразно констатираните очевидни
фактически грешки, делото следва да бъде върнато на Варненски окръжен
съд.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ, на осн. чл. 253 ГПК, Определение № 1489/20.03.2025г.,
постановено по възз.гр.дело № 498/2025г. по описа на ВОС, I състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 498/2025г. по описа на
Варненски окръжен съд, Търговско отделение, I състав.
ВРЪЩА гр. дело № 14673/2022г. на ВРС, 43-ти състав, за поправка на
допуснати очевидни фактически грешки в Решение № 4093/17.11.2024г,
съобразно изложените мотиви на настоящото определение.
След поправяне на решението, делото да бъде върнато на ВОС за
произнасяне по двете въззивни жалби.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2