№ 23205
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20221110159954 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове от „Т С” ЕАД
срещу Р. И. Е. с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за сумата от 2561,82лева главница, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия през периода от м. 05.2017г. до м. 04.2019г. за
топлоснабден имот с адрес гр.София, ж.к.“Д“, БЛ ВХ ЕТ АП, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане, за сумата от 581,12лв., лихва за забава за периода 15.09.2018 г. –
18.08.2021г., за сумата от 1.00 лв. Лихва за забава за периода от 03.03.2020г. до
30.09.2020г. върху платената главница за периода от м.о7.2018г. до м.04.2020г.
Ищецът излага съображения за наличие на облигационно
правоотношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 30-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на
1
интернет страницата на ищцовото дружество.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен
предствител, оспорва исковете, като счита, че не дължи претендираните суми
поради липса на облигационно правоотношение между страните и сключен
писмен договор за продажба на топлинна енергия, какато и погасяване на
вземанията по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД
не изразява становище по исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки:
съществуването на договорни отношения между страните за доставка на
топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът
на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154,
ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е
договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта
на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл.144, ал.1, т.6
от ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за
топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост
са клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза
законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
топлопреносното предприятие. С посочената разпоредба изчерпателно са
посочени лицата, които могат да бъдат страна в облигационно
правоотношение с предприятието – доставчик на топлинна енергия, като от
значение е притежаването на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване. По силата на вещното право върху имота, до който е
налице доставката, между доставчикът и титулярът на правото възниква
облигационното правоотношение. Следва да се има предвид, че предмет на
2
делото не е спор за собственост, поради което ищецът не следва да представя
единствено и само валиден документ за собственост, съгласно чл. 18 ЗЗД, за
да докаже твърдението си, че ответникът е страна по договора за продажба на
питейна вода.
В случая не са представени доказателства ответникът да е собственик
на топлоснабдения имот или в негова полза да е учредено вещно право на
ползване върху същия, поради което предявените искове са неоснователни
поради неустановена пасивна материално-правна легитимация на ответника.
За пълнота на изложеното следва да се има предвид,че е изцяло
основателно възражението за погасяване на вземането по давност:
С решение № 168/22.12.2009г., постановено по т.дело № 408/2009г. по
описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по
реда на чл.290 ГПК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна
енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са
налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с
посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. Посоченото решение представлява
задължителна практика на ВКС по аргумент от чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.1, ТР
№ 1/2009г. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на
падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно задълженията на
ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали
като срочни и според общите условия месечните суми за топлинна енергия са
били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при липсата на твърдения и доказателства за спиране или
прекъсване на давността, съдът приема за погасени по давност всички
месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години
назад, считано от датата на подаване на исковата молба-10.10.2022г. Според
заключението на вещото лице по ССЕ, че всички процесни вземания са с
настъпил падеж преди 10.102019г.
Предвид изложеното исковете следва да се отхвърлят.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С“ЕАД с ЕИК *** искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Р. И. Е. с
ЕГН ********** за заплащане на сумата от 2561,82лева главница,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от м.
05.2017г. до м. 04.2019г. за топлоснабден имот с адрес гр.София, ж.к.“Д“, БЛ
ВХ ЕТ АП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата
молба до окончателното й изплащане, за сумата от 581,12лв., лихва за забава
за периода 15.09.2018 г. – 18.08.2021г., за сумата от 1.00 лв. Лихва за забава за
периода от 03.03.2020г. до 30.09.2020г. върху платената главница за периода от
м.о7.2018г. до м.04.2020г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4