№ 18909
гр. София, 27.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110124439 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на ЮЛ. Д. Т. срещу М. К. ЦВ. за установяване
съществуване на вземане за сумата от 5800 лева по запис на заповед, издаден на
27.03.2012г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№
1017/2015г. на СРС.
Искът е депозиран в изпълнение на указания на заповедния съд по чл.415 ГПК,
дадени във връзка с постъпило на 30.09.2021г. възражение по чл.414 ГПК от длъжника,
което съдът е счел, че е в срока по чл.414 ГПК в редакцията на текста от ДВ бр.100/2019г.,
явяващ се приложимо процесуално право. Преценката е направена въз основа на изискани
данни от ЧСИ Радост Горанова – Чолакова за датата на връчване на заповедта за изпълнение
с оглед преценка за спазване на срока за подаване на възражение от длъжника. От постъпило
писмо от съдебния изпълнител е установено, че заповедта е била връчена на М. К. ЦВ. едва
на 03.08.2021г.
С подадената искова молба ищецът ЮЛ. Д. Т., чрез адв.С.М., изрично е направил
възражение, че заповедта е била връчена надлежно от длъжника преди тази дата, тъй като
въз основа на издадения по заповедното дело изпълнителен лист е било образувано
изпълнително дело при ЧСИ Иван Чолаков, който е връчил заповедта, и след това книжата
са изпратени при втори съдебен изпълнител, наложено от откриване на имущество на
длъжника в друг съдебен район.
За изясняване на въпроса относно наличието на правен интерес за ищеца от иск по
чл.422 ГПК, което касае допустимостта на исковата претенция, съдът по настоящото дело е
указал на ищеца да представи доказателства за твърдението, че заповедта е била връчена на
длъжника преди 30.08.2021г.
На 04.07.2021г. е постъпила молба от ищеца, с която прилага следните доказателства:
1
уведомление до длъжника за връчване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
1017/2015г. на СРС чрез залепване на уведомление, осъществено на 03.02.2015г. от
ЧСИ Иван Чолаков по изп.д. № 27/2015г. Уведомлението е залепено след еднократно
посещение на адреса на длъжника, при което е отразено, че никой не отваря на
позвъняване;
уведомление до длъжника за връчване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
1017/2015г. на СРС чрез залепване на уведомление, осъществено на 06.03.2015г. от
ЧСИ Иван Чолаков по изп.д. № 27/2015г. Уведомлението е залепено след еднократно
посещение на адреса на длъжника, при което е отразено, че никой не отваря на
позвъняване;
уведомление до длъжника за връчване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
1017/2015г. на СРС чрез залепване на уведомление, осъществено на 23.02.2017г. от
ЧСИ Иван Чолаков по изп.д.№ 27/2015г. Уведомлението е залепено след еднократно
посещение на адреса на длъжника, при което е отразено, че от лице на адреса са
получени сведения, че адресатът не живее на адреса от 15 години
Съгласно т.10а от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС исковият съд, разглежда
установителен иск по чл.422 ГПК, следи служебно за спазване на срока за депозиране на
възражение по чл.414 ГПК от длъжника в заповедното производство. Разбирането произтича
от това, че исковият съд е задължен по всяко време на делото да следи за допустимостта на
исковата претенция, като зачита и настъпилите в хода на процеса факти по аргумент от
чл.235, ал.3 ГПК. В решението си ОСГТК на ВКС акцентира на това, че спазването на
установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за
съществуване на правото на иск, като особеността в случая произтича от обвързаността на
правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство
възражение, подаването на което също е ограничено със срок. При обусловеността на
правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника
служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на
възражение на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК и спазването на срока по чл.414, ал.2 ГПК за
подаването му пред съда по заповедното производство.
Ето защо, настоящият съд следва да анализира доказателствата, представени от
ищеца за връчване на заповедта за изпълнение на длъжника преди 30.08.2021г., които за
първи път стават известни след даването на указания по чл.415 ГПК и подаването на иск от
заявителя по реда на чл.422 ГПК, за което е образувано настоящото дело.
При съобразяване на тези факти, съдът намира следното:
1. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника надлежно преди 30.08.2021г.,
поради което депозираното от него възражение по чл.414 ГПК едва на 30.09.2021г. е
просрочено, а настоящото производство да се прекрати като образувано по
недопустим иск. Това е така, тъй като видно от представените документи от ЧСИ Иван
Чолаков заповедта е била връчена на длъжника на адреса му, който той сам посочва
във възражението, че е същия, чрез трикратно залепване на уведомление.
2
Действително, че преди залепването е отразено по едно посещение на адреса, но видно
от последното такова са били събрани сведения, че длъжникът не живее на адреса от
15 години. В тази връзка, следва да се посочи, че съгласно редакцията на чл.47 ГПК
преди изменението с ДВ бр.86/2017г. не се изискваше трикратно посещение на адреса
на длъжника за повече от месец, преди да се залепи уведомлението. Напротив,
предвидено е, че ако адресатът не се яви в съда за получаване на книжата в
определения срок след залепване на уведомлението, същите се считат за редовно
връчени, освен ако не са налице данни, че адресът е променен, което не е налице в
настоящия случай.
2. Към датата на осъществените по реда на чл.47 ГПК връчвания се изискваше от закона
връчване на длъжника на издадения въз основа на заповед по чл.417 ГПК
изпълнителен лист, но не и на самия акт, въз основа на който е издаден, поради което
настоящият съд приема ,че връчването е редовно.
3. Няма данни за променен адрес. Същият, на който са лепени уведомленията е посочен и
от длъжника във възражението му по чл.414 ГПК от 30.09.2021г.
Предвид изложеното, съдът намери искът по чл.422 ГПК, по който е образувано
настоящото дело, за недопустим, поради просрочие на възражението на длъжника в
заповедното производство по чл.414 ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 24439/2022г., като образувано по
недопустим иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страна на ищеца с частна жалба пред
СГС в едноседмичен срок от съобщението.
Препис от определението да се връчи на ищеца, чрез адв.М..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3