№ 2711
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110205842 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 22-4332-029191 от 27.03.2023 г.,
Г.В.Б. началник група към СДВР ОПП е наложила на Ч. Й. Х., с ЕГН
**********, административно наказание – глоба, в размер 200. 00 /двеста/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало
наказаното лице, което подава в срок жалба срещу НП, като посочва, че не е
узнал за прекратената регистрация, като твърди и че автомобилът не е негова
собственост.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована – не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
Търговско дружество „Хрисман 2008“ ООД, представлявано от Ч. Й. Х.
било собственик на товарен автомобил марка ,.Фиат“, модел „Дукато“, с
регистрационен № СВ **** ТА.
1
Тъй като Ч. Х. като представител на собственика не изпълнил
задължението си да сключи застраховка ГО за притежаваното и ползвано
МПС, на 31.05.2022г., на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП служебно, след
уведомление от Гаранционен фонд (с отбелязване в автоматизираната
информационна система на МВР) била прекратена регистрацията на
автомобила. За това обстоятелство органите на МВР и Гаранционен фонд не
уведомили собственика, въпреки нормативно вмененото задължение с
разпоредбата на чл. 186, ал. 2, вр. ал. 1, т. 8 от от Наредба № 1-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
На 31.05.2022г., около 11:00 Ч. Й. Х. управлявал товарния автомобил,
чиято регистрация била прекратена по реда на чл. 145, ал. 10 ЗДВП и все още
не била възстановена, в гр. София, по бул. „Околовръстен път“, с посока на
движение от бул. „Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“.
Водачът не бил уведомен по надлежния ред и нямал знание, че регистрацията
на МПС била прекратена служебно.
В района на около 200 метра след бензиностанция ,.ШЕЛ“ бил спрян от
служители на ОПП-СДВР – Т. и К.. След извършена служебна проверка, въз
основа на която било установено, че регистрацията на превозното средство
към 31.05.2022г., 11:00 часа била прекратена служебно, на Ч. Х. бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков №
646348/31.05.2022г., с който срещу жалбоподателя Т. било повдигнато
административнонаказателно обвинение, за това че управлява МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред – нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП,
както и за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил му връчен за
подпис и запознаване, при което не са направени възражения, нито такива са
постъпили в рамките на срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Материалите били
изпратени на прокурор от СРП за преценка образуване на досъдебно
производство за извършено престъпление.
Въз основа на посочения акт и Постановление за прекратяване на
досъдебно производство на прокурор от СРП, било съставено процесното
наказателно постановление (НП) № 22-4332-029191 от 27.03.2023 г., Г.В.Б.
началник група към СДВР ОПП е наложила на Ч. Й. Х., с ЕГН **********,
административно наказание – глоба, в размер 200. 00 /двеста/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на приобщените по реда на чл. 283 от НПК към делото писмени
доказателства: АУАН, НП, Справки от ОПП-СДВР с приложения, справка за
нарушител/водач, Заповеди и актове за удостоверяване на заеманата
2
длъжност, постановление за прекратяване на ДП, материалите по ДП
1287/2022г. на 05 РУ СДВР, както и въз основа на гласните доказателствени
средства, събрани чрез разпита на свидетеля Т..
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не
се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е
от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Съдът кредитира и показанията на разпитания свидетел, които са логични
и кореспондират с останалите събраните доказателствени материали. Видно
от изпратените от ОПП СДВР справки, ОПП СДВР не е уведомявало
собственика за прекратената регистрация, нито жалбоподателя. Поради това
съдът приема, че няма данни собственикът да е уведомяван за извършената
дерегистрация, още по-малко жалбоподателят.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните
изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на
обжалване, в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, с оглед на
което е допустима, а разгледана по същество в рамките на правомощията на
съда да извърши цялостна проверка на обжалвания акт, налага отмяна на
наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН, който е съставен от компетентен орган – мл. автоконтрольор при
СДВР ОПП, в рамките на материалната и териториална компетентност на
последния, съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и
материално компетентен орган, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като са спазени
изискванията за форма и съдържание на същите, за участие на свидетели и
връчване на процесуалните документи. Според настоящия съдебен състав
нарушението е описано достатъчно ясно за да разбере жалбоподателят в
какво точно е обвинен. Съдът намира, че следва изрично да отбележи, че
административно-наказателното производство е започнало именно със
съставяне на АУАН по реда на чл. 36, ал. 1 ЗАНН, а не по реда на чл. 36, ал. 2
ЗАНН, както неточно е посочено в наказателното постановление, че същото е
издадено на основание отказ на прокуратурата да образува наказателно
производство. Това е така, доколкото нормата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН урежда
изключения от правилото за започване на производството, които допускат
същото да се проведе и без съставен АУАН, при наличието на изрично
3
предвидените в нея предпоставки. В настоящия случай не се налага
приложение на изключението, предвид наличието на съставен акт за
установяване на административно нарушение, който е сложил началото на
производството.
Посочената разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП допуска по пътищата,
отворени за обществено ползване, да се движат само МПС, които са
регистрирани и регистрационните табели са монтирани на съответните места,
като съгласно НП нарушението се е изразило в управление на МПС, чиято
регистрация е прекратена служебно.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, установена и от
настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с обективната страна на
посочения състав на административно нарушение. Управляваното от
жалбоподателя МПС е било без валидна регистрация към датата на деянието,
с оглед служебното прекратяване на същата в предходен момент. При това,
като е управлявал посоченото МПС по път за обществено ползване, какъвто е
и уличната мрежа на територията на гр. София, жалбоподателят формално е
нарушил правилото на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. В настоящия случай обаче не може да се направи
извод, че поведението на жалбоподателя, което се субсумира под състава на
административно нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, е извършено виновно.
Превозното средство не е било негова собственост и както повелява
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП самият собственик е следвало да бъде
уведомен за това, че служебно е прекратена регистрацията на МПС. Това не е
било сторено, както се установява от изисканите справки от СДВР и
справките от приобщеното ДП, още по-малко има данни по делото
жалбоподателят да е знаел, че регистрацията на МПС е прекратена.
Доколкото по делото липсват данни за служебната дерегистрация на
автомобила да е уведомен жалбоподателят или да са били иззети
свидетелството за регистрация или снети регистрационните табели на
автомобила, не може да се вмени нито в негова вина, нито във вина на трето
лице, управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението
обаче, а именно – прекратяването на регистрацията по служебен път, налага
извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в
условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК, вр. чл. 11 ЗАНН,
която всякога изключва умисъла. По делото няма доказателства и такива не са
ангажирани от наказващия орган, извършената служебна дерегистрация да е
била съобщена на собственика, каквото задължение е вменено на органа,
оправомощен да прекратява регистрацията, съгласно разпоредбата на чл. 143,
ал. 10 ЗДвП. В този смисъл и Решение № 7423 от 21.12.2020 г. на АдмС -
4
София по адм. д. № 8338/2020 г.
В постановеното Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на
ВКС и ВАС се приема, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от
Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който
управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно
прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата,
без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.
Ето защо, с оглед липсата на доказателства за виновно поведение,
жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление
следва да бъде отменено.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, който
не претендира такива и не му се следват.
Воден от гореизложеното, СРС, НО, 116ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 22-4332-029191 от
27.03.2023 г., с което Г.В.Б., началник група към СДВР ОПП, е наложила на
Ч. Й. Х., с ЕГН **********, административно наказание – глоба, в размер
200. 00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5