Р Е Ш
Е Н И Е
Номер Година
2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет
и осми състав
На първи октомври Година
две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа
докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер
3128 по описа за две хиляди и двадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
19-0819-006376/20.11.2020 г. , издадено от началник група към ОДМВР Варна, сектор ПП Варна, с което
на П.Е.Е. са
наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 20 лева на осн. чл.183 ал.2 т.3 пр.І от ЗДП и ГЛОБА в размер на 50
лева на осн. чл.183 ал.4 т.7 пр. І от ЗДП.
ОСЪЖДА П.Е.Е., ЕГН ********** ***, на осн.
чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за
възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто
и двадесет/ лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на П.Е.Е. срещу НП на началник група към ОДМВР
Варна, сектор ПП Варна, с което са му наложени административни наказания ГЛОБА.
Жалбата е
допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
С жалбата въззивника оспорва фактическата обстановка, твърдяна с НП.
Не е нарушил чл.137а ал.1 от ЗДП. В НП не са посочени обстоятелства на
вменените нарушения. Липсва обосновка защо се приема, че нарушението е
извършено виновно или непредпазливо. В нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН АНО не е
преценил издадения АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. В
нарушение на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН в НП не се съдържа описание на
нарушението, дата и място на извършване, обстоятелства на извършването му и
доказателства, които го потвърждават.
В с. з. въззивника поддържа жалбата си чрез процесуален
представител.
По същество поддържа и доразвива основанията за отмяна на
наказателното постановление , изложени с жалбата.
Представител на
органа, издал НП не се явява. В молба
моли съда да го потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира
възнаграждение.
След преценка на
доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка :
На 21.10.2019г.
полицейски служители към ОДМВР Варна – св. П. и св. Г. осъществявали контрол
над движението на ППС по ул. „Кап. Райчо“, в района на кръговото движение. При това покрай полицейските служители
преминавали автомобили.
Един от
преминаващите автомобили бил л.а.
„Мерцедес“ с рег. №***, управляван от въззивника
Е.. Въззивникът управлявал автомобила в посока към
изхода на гр. Варна, като при движението си по ул. „Кап. Райчо“ не спрял,
въпреки наличието на знак Б2. Автомобилът продължил движението в посока към
установения екип на ОДМВР Варна. По време
движението си въззивникът Е. не използвал обезопасителен колан и това било възприето от св. П. и св. Г..
Въззивникът Е. бил спрян за извършване на проверка.
Св. П. съставил
акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който
подробно описал установеното. Деянията били квалифицирани като такива по чл.6
т.1 от ЗДП и чл.137а ал.1 от ЗДП. Като свидетел при съставянето на акта бил
вписан другият полицейски служител – св. Г.. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение бил надлежно предявен на въззивника,
който графата за възражения било отбелязано, че няма такива.
В срок по преписката не постъпили възражения.
На 20.11.2019г.
въз основа на съставения акт е било издадено и НП , видно от съдържанието на
което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от
полицейските служители фактическа обстановка. На нарушенията била дадена правна
квалификация по ЗДП, идентична с посочената в АУАН и на основание санкционните норми на чл. 183
ал.2 т.3 пр.І от ЗДП и чл.183 ал.4 т.7 от
ЗДП на въззивника били определени
административни наказания.
Горната фактическа
обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно
нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателства - показанията
на св.Г. и св. П.; акт за установяване на административно нарушение, който
представлява доказателство по смисъла на ЗДП; заповед и др.
Показанията на св.
П. и св. Г. са такива на свидетели – очевидци, които пряко са възприели , че водача извършва
маневрата в нарушение на поставения пътен знак и че е без предпазен колан по
време на спирането му, т.е. по времето, когато още се е движел.
В подкрепа на показанията на тези свидетели е и писменото
доказателство по делото - актът за установяване на административно нарушение,
който е годно доказателство, в хипотезата на чл.189 ал.2 от ЗДП.
Пред съда депозира показания и св. Милков, като
показанията на същия имат за цел да подкрепят защитната позиция на въззивника. Показанията на този свидетел съдът не кредитира
от една страна предвид на установената емоционална обвързаност на свидетеля с въззивника Е. – същите са в приятелски отношения от много
години, и от друга страна предвид на противоречието между тях и тези на
незаинтересованите от изхода на делото свидетели.
Следва да се отбележи и, че при съставяне на АУАН , а и
впоследствие въззивникът не е възразил срещу нито
една от констатациите на проверяващите полицейски служители.
За да се произнесе
по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният
акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните
правила - и при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички
срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение
и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно
наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил
единствения възможен извод за извършени нарушения по ЗДП, като след задълбочено
разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна
квалификация на всяко от извършените от въззивника
нарушения. Въз основа на квалификацията на всяко деяние правилно е била
определена санкционната норма на Закона за движение по пътищата. Правилно е бил
преценен вида на наказанията с
императивно определен размер.
Що се отнася до
възраженията наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът констатира тяхната
неоснователност предвид на следното :
Въззивника оспорва фактическата обстановка, твърдяна с НП.
Счита ,че не е нарушил чл.137а ал.1 от ЗДП.
Съдът не споделя
подобна позиция, изхождайки от анализа на събраните по делото доказателства.
Тъй като същия бе изложеното в мотивите по- горе, не следва да бъде
преповтарян.
Счита се, че в нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН АНО не е
преценил издадения АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост.
По така възразеното следва да се отбележи, че
наказващият
орган се е произнасял по неоспорена фактическа обстановка, при събрани
доказателства в достатъчен обем за правилното решаване на административно
наказателната преписка и не е възникнало задължение за допълнително
разследване.
Сочи се, че в НП
не са посочени обстоятелства на вменените нарушения. Липсва обосновка защо се
приема, че нарушението е извършено виновно или непредпазливо. В нарушение на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН в НП не се съдържа описание на нарушението, дата и място
на извършване, обстоятелства на извършването му и доказателства, които го
потвърждават.
По така наведените общи възражения съдът намери за нужно
единствено да отбележи, че при служебната проверка на НП не констатира да са
допуснати съществени нарушения на закона. Анализът на доказателствения
материал по делото извежда еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна
с наказателното постановление.
Съдържанието на наказателното постановление се преценява
от съда като достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава на
нарушението и да се обоснове дирене на административнонаказателна
отговорност към момента на издаването му, като е налице правилна правна
квалификация на нарушенията и са
посочени доказателствата, потвърждаващи неговото извършване. Наказващият орган
се е произнасял по неоспорена фактическа обстановка, при събрани доказателства
в достатъчен обем за правилното решаване на административно наказателната
преписка и не е възникнало задължение за допълнително разследване.
След проверка на
издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.
С решението си съдът присъди направените по делото
разноски за възнаграждение на юристконсулт .
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: