РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Силистра, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Търговско дело №
20223400900004 по описа за 2022 година
ИЩЕЦЪТ – И. Г. Ф., – лично и със съгласието на своята майка З. С. И.,
ЕГН********** претендира от съда да постанови решение, с което осъди
ответника „БУЛ ИНС” АД, ЕИК ********* да му заплати сумата от 80 000,
частично предявени от сума в размер на 100 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществено вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на причинени телесни увреждания от ПТП на
06.12.2020г., ведно със законна лихва върху размера на обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 30.12.2020г. /датата на уведомяване на
ответника/ до окончателното погасяване на вземането, както и законна лихва
върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение/главница и
лихва по чл.429, ал.3 КЗ/ считано от 12.01.2021г./датата на постановения
отказ за заплащане на застрахователно обезщетение/ до окончателното
погасяване на вземането.
Претендира разноски за производството.
Твърди, че на 06.12.2020 г., около 01:30 часа на път III - 2307, при км. 5
+ 200, настъпва ПТП - самокатастрофа, при която лек автомобил марка
„БМВ“, с per. № СС 7208 СА, управляван от водача Д. М.М., който поради
движение с превишена и несъобразена с пътната настилка и с атмосферните
условия скорост, губи управление над моторното превозно средство, в
резултата на което излиза извън пътното платно и се удря в бетонна стена на
отводнителен канал. В пряка причинно-следствена връзка с гореописаното
ПТП, ищецът претърпява множество и тежки телесни увреждания, които
налагат спешната му хоспитализация в МБАЛ „Силистра“ АД, а именно: на
06.12.20220г. ищецът постъпва по спешност в лечебното заведение със силни
1
болки и невъзможност за движения в лява тазобедрена става, след. загуба на
съзнание за около 10 минути. Увреденото общо здравословно състояние на
ищеца наложило да му бъде извършен пълен набор от образни и кръвни
изследвания, в резултат на които е констатирано, че ляв долен крайник е
скъсен, аддуциран и вътрешно ротиран, налични силни болки в лява
тазобедрена става, невъзможност за движение на ставата, невъзможност за
натоварване на крайника, комоцио, натъртвания и охлузвания по цялото тяло
и множество други поради което му е поставена диагноза „изкълчване на
бедрото".
Във връзка с ПТП са образувани производство № 259 ЗМ-226/2020г. по
описа на РУ .на МВР – Дулово, пр.пр. №4054/2020 г. по описа на Районна
прокуратура – Силистра. Последствие - с протоколно определение от
22.11.2021г. по НОХД № 226/2021г. по описа на PC - Дулово е одобрено
споразумение по реда на глава XXIX от НПК, с което Д.М. М. се признава за
виновен за допуснатото пътнотранспортно произшествие.
В резултат на причинените телесни увреждания е търпял и все още
търпи както чисто физически болки и страдания, така и други негативни
изживявания, както и неудобствата от битов характер, които е бил принуден
да изпитва.
Ответникът отговаря за вредите, причинени на трети лица, тъй като за
лек автомобил марка „БМВ“, с per. № СС 7208 СА към датата на ПТП е било
налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, учредено с
полица № BG/02/1200003343322 , сключена в „БУЛ ИНС” АД, с начална дата
на покритие 04.12.2020 г., което ангажира отговорността на ответника за
обезщетяване на причинените при ПТП имуществени и неимуществени
вреди.
Поради това предявил пред застрахователя извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение, но същата не била удовлетворена.
Това го мотивира да предяви исканията си пред съда.
ОТВЕТНИКЪТ – „БУЛ ИНС” АД, ЕИК ********* оспорва механизма
на произшествието и отговорността на водача на МПС марка „БМВ“, модел
„525 ТД“, с per. № СС 7208 СА, управляван от водач Д. М. М., в това число
неговата вина и противоправно поведение, както и твърденията за получаване
на телесни повреди. Твърди, ПТП и произтеклите от него вреди да са
съпричинени от самия пострадал, който е пътувал в същия лек автомобил без
поставен предпазен колан, в противоречие с императивните изисквания на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Оспорва твърденията, ищецът, в резултат на
процесното ПТП, да е претърпял заявените в исковата молба телесни
повреди,твърдените в исковата молба нетърпими и неотшумяващи болки,
невъзможност за движение на ставата и натоварване на крайника, тежка и
остра психотравма, да са резултат от евентуално получените от настъпилото
ПТП увреждания. Оспорва твърденията за продължителност на
2
оздравителния и възстановителен процес.Оспорва размера на претендираните
вреди и претенцията по акцесорния иск за лихва, по аргумент за
неоснователност на главния иск, респ. чл. 429, ал. 3 от КЗ, тъй като в
застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва обезщетение за забава за
периода от момента на отказа на застрахователя да изплати обезщетение, а не
от момента на увреждането.Вторият иск за лихва по своята същност
представлява включване на лихвата в главницата и представлява анатоцизъм,
забранен от закона.
Като се запозна с депозираната искова молба, изложените фактически
обстоятелства и писмените доказателства,съдът намира за установено
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
По делото се установяват и следствие събраните доказателства не
са спорни следните факти: на 06.12.2020 г. е реализирано ПТП от Д. М. М.,
управлявал лек автомобил марка „БМВ“, с per. № СС 7208 СА; при така
настъпилото ПТП по непредпазливост била причинена средна телесна
повреда на ищеца, като пътник в управлявания от М. автомобил; по
образувано във връзка с инцидента НОХД № 226/2021г. по описа на PC –
Дулово е одобрено споразумение по реда на глава XXIX от НПК, с което Д.
М.М. се признава за виновен за допуснатото пътнотранспортно произшествие
и причиняване по непредпазливост средна телесна повреда на ищеца,
изразяваща се в луксация на лява тазобедрена става; за управлявания при
ПТП л.а. има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
с ответника, валидна към датата на събитието; отправено писмена
застрахователна претенция от увреденото лице до застрахователя по чл.380
КЗ; изтичане на тримесечния рекламационен срок от депозиране на
претенцията по чл.380 КЗ до предявяване на иска, в случаите на отказ за
плащане или несъгласие с определеното/изплатеното обезщетение от
застрахователя.
При тази установеност съдът намира, че деликтната отговорност на
извършителя Д. М. М. по отношение на увредения е безспорно доказана и при
наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка ГО, за периода на настъпване на вредите, е налице основание за
ангажиране функционалната отговорност на ответника, като застраховател.
Относно въпросите по справедливия размер на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди и приноса на пострадалия за вредите от процесното
ПТП:
По отношение вида и степента на увреждането на ищеца по делото е
прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, събрани са гласни
доказателства, като са разпитани свидетелите Х. – близка на семейството, и
Ш. – сестра на ищеца, приложена е медицинска документация. От тях се
установява, че вследствие на ПТП-то ищецът И. Г. Ф. е получил травматични
увреждания, изразяващи се в следното: контузия на ляв долен крайник,
клинични и рентгенови данни за луксация на лявата тазобедрена става.
Според експерта, причиняването на травматична луксация и периода на
3
възстановяване след оказана специализирана медицинска помощ са
съпроводени от силни болки и невъзможност за самообслужване, като повече
от 30 дни пациента е прикован на легло заради директната скелетна
екстензия. След преминаване на острата фаза на травмата в периода на
възстановяване болките не са така силно изразени, но съпровождат опитите за
ходене, като по - интензивно физическо натоварване почти е невъзможно,
както поради силната болка така и поради нестабилност в ставата. Според
експерта, общата нетрудоспособност при луксация на ТБС е в рамките на 9 -
12 месеца при условие, че не възникнат усложнения през време на
оздравителния процес. Продължителността на лечебния и възстановителния
период в случая са: 8 дни болничен престой, през който са извършени
диагностично - лечебни мероприятия и на 06.12.2020г. под обща венозна
анестезия е извършена закрита репозиция на лява ТБС. Поставен на директна
скелетна екстензия. След изписването насочен за продължаване на лечението
по КП 256 поради това, че заболяването е след острата си фаза, процесът на
лечение не е приключил и не може да се осъществи в домашни условия. В
заключението и устните си разяснения лекарят посочва, че последица от
травмата е хипотрофия на бедрената мускулатура с около 1 см. Понастоящем
движенията в лявата ТБС са запазени по обем, но при опити за по - бърз ход
или затичване, поради нестабилност в ставата и силни болки, това
натоварване не се поема от крайника. Събраните писмени и гласни
доказателства потвърждават твърденията на ищеца /16г. – към датата на
ПТП/, че така получените от ПТП телесни увреждания са довели до
множество негативни последици: търпени от пострадалия болки и страдания
в продължителен период, част от лечението включва обездвижване на легло
/постелен режим/ за около 30 дни, имал е нужда от постоянни грижи и е
получавал такива от родителите си. След това е започнал да се придвижва с
две патерици за около 2- 3 месеца. Последвало е постепенно натоварване и
рехабилитация. Случилото се е дало отражение и върху психиката на
пострадалия /СПЕ/ - за определен период през който продължава лечението и
рехабилитацията му е бил с нарушено личностово функциониране. Две
години след инцидента е възстановен, планува продължаване на
образованието си, изключая възможностите му да спортува.
При съобразяване вида на така описаните травматични увреждания -
посочени по-горе и преценени като обективен критерий; извършването на
оперативна намеса; продължителността на оздравителния процес, който
нормално протича 12 месеца, включващ продължителен постелен режим,
ползване на патерици, ползване на чужда помощ; необходимостта от
последваща рехабилитация; трайни изменения във физическото му здраве и
емоционално състояние; множество ограничения в социалния му живот за
дълъг период от време след настъпване на събитието, обществено
икономическите условия към 2020г., както и съдебната практика по сходни
казуси /напр. Решение № 183/19.02.2020 г. по т. д. № 2866/2018 г. на ВКС/,
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да е в размер на общо 70 000 лв.
Поведението на пострадалия към момента на произшествието
4
несъмнено обаче сочи на обективна причинно-следствена връзка с
настъпилия неблагоприятен резултат. Безспорно се установи, че по време на
инцидента ищецът е седял на предна дясна седалка, но без поставен
обезопасителен колан, въпреки възможността за използването му – действие,
забранено императивно с нормите на чл. 137в, ал. 1 - 3 от ЗДвП. По този
въпрос съдът провери и съобрази наличните в приложено към настоящото
производство д.п. 259 МЗ 226/2020г. на РУ на МВР Дулово показания на
пострадалия /л.57/. Експертно се установи, че с оглед видът и интензитетът на
получените от ищеца травми, ако той е бил с поставен колан, не би следвало
да получи луксация на лявата тазобедрена става – основното травматично
увреждане при ПТП – така устни разяснения на експерта-медик. Предвид това
съдът определя процент от 20% за съпричиняване на вредите по смисъла на
чл. 52 ЗЗД.
При това положение обезщетението за неимуществени вреди следва да
се определи по справедливост в размер на 56 000 лв. /след приспадане от
общия им размер - 70 000 лв. на 20% /14 000 лв./ Искът е предявен за сумата
от 80000 лева, респ. до сумата от 56 000 лева следва да се уважи, а за
разликата до 80 000 лева да се отхвърли.
Сумата се дължи заедно със законната лихва, считано от датата на
уведомяването на ответника (чл. 429, ал. 3 КЗ) - 30.12.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
Не е налице законова възможност в тежест на застрахователя да се
възложат допълнително и лихвите за времето от датата на постановения отказ
до погасяване на вземането. Поради това тази претенция на ищеца се
отклонява.
По отношение на държавните такси и разноските:
Тъй като с определение по настоящото дело на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК
ищецът е бил освободен от заплащането на държавни такси и разноски за
водене на съдебното производство по предявените искове, то с оглед изхода
на делото и на основание чл.78, ал.6 и чл.69, ал.1, т.7 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СОС държавна такса върху
уважените искове в размер на 2 240 лева и 250 лв.- платени разноски от
бюджета на съда.
По делото е представен договор с удостоверено безплатно
представителство в хипотеза на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. Предвид това на адв. Н.
Н. Д. се присъжда сумата от 1970 лева, на осн.38, ал.2, т.2 ЗА - адвокатско
възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство на
ищеца по делото.
На основание чл.78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на
ответника деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 4 1383
лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС” АД, ЕИК ********* да заплати на И. Г. Ф., .
сумата от 56 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществено вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
причинени телесни увреждания от ПТП на 06.12.2020г., ведно със законна
лихва върху размера на обезщетението за неимуществени вреди, считано от
30.12.2020г. /датата на уведомяване на ответника/ до окончателното
погасяване на вземането, като отхвърля иска за заплащане на неимуществени
вреди- за разликата от 56 000 лева до 80 000 лева и претенцията за законна
лихва върху общия размер на дължимото застрахователно
обезщетение/главница и лихва по чл.429, ал.3 КЗ/ считано от
12.01.2021г./датата на постановения отказ за заплащане на застрахователно
обезщетение/ до окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС” АД, ЕИК ********* да заплати на адв. Н. Н. Д.
сумата от 1970 лева, на осн.38, ал.2, т.2 ЗА - адвокатско възнаграждение за
осъществено от него процесуално представителство на ищеца по делото.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС” АД, ЕИК ********* да заплати по сметка на
Силистренски окръжен съд държавна такса върху уважените искове в размер
на 2 240 лева и 250 лв.- платени разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА И. Г. Ф., да заплати на „БУЛ ИНС” АД, ЕИК сумата от 1383
лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
6