№ 51593
гр. София, 19.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110144776 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на И. С. Л. срещу „ВИ. кредит“ АД,
която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по формулираните
в исковата молба въпроси, следва да се остави без уважение като ненеобходимо за
правилното решаване на спора.
Искането на ответника за задължаване на ищеца да представи банкова сметка, по която
да бъдат заплатени евентуално дължими суми, следва да се остави без уважение с оглед
характера на предявените искове в настоящото производство.
В отговора на исковата молба ответникът е направил искане за извършване на справка
за заведени от ищцата срещу ответника дела и други институции, в това число и относно
претендираните адв. възнаграждения за предоставена безплатна правна помощ в полза на
адв. С., което съдът намира за неотносимо и следва да остави без уважение.
Ответникът е направил искане за задължаване на ищеца да представи екземпляр от
СЕФ, което съдът намира за неоснователно, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 5 ЗПК
задължение на кредитодателя е предоставянето на преддоговорна информация под формата
на СЕФ, поради което и същият следва да разполага с документа.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 11.02.2025 г. от 10,10 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните.
1
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са обективно евентуално съединени искове от И. С. Л. срещу „ВИ. кредит“
АД с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на
Договор за паричен заем Premium 14 № ****** от 11.08.2022 г., сключен между
наследодателя на ищцата - С. С. Л. и „ВИ. кредит“ АД, поради противоречие със закона,
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, а в условията на евентуалност
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността
на отделни клаузи от Договор за паричен заем Premium 14 № ****** от 11.08.2022 г., както
следва: клаузата на чл. 1, ал. 3, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане
в размер на 497,16 лв., клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 5, регламентираща фиксиран лихвен
процент по заема в размер на 40,32 %, клаузата на чл. 3, ал. 1, т.8, уреждаща начина на
определяне и размера на годишния процент на разходите, клаузата на чл. 5, ал. 2,
предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на
331,56 лв., поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на
добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че ищцата е единствен наследник на С. С. Л., починал на
22.12.2023 г. Сочи, че с писмо от 09.07.2024 г. е уведомена, че в качеството й на наследник
на С. С. Л., дължи на „АКПЗ“, сума в размер на 2474,99 лв., което дружество придобило
вземанията произтичащи от Договор за паричен заем Premium 14 № ****** от 11.08.2022 г.,
сключен между „ВИ. кредит“ АД и наследодателя на ищцата. Излага, че договорът за
кредит е сключен за сумата от 1 200 лв. при срок на погасяване 20.04.2023 г. и обща
подлежаща на връщане сума 1881,72 лв. Оспорва договора като недействителен. Сочи, че
клаузата от договора относно размера на ГПР (чл.3, ал. 1, т.8) противоречи на чл. 11, ал. 1,
т.10 и л. 10, ал. 1 ЗПК, в това число и че не съдържа всички допускания включени във
формирането стойността на ГПР. Освен това твърди, че размерът на ГПР надвишава
допустимия по закон. Счита, че предвидената неустойката при непредоставяне на
обезпечение също следва да бъде включена в размера на ГПР. Излага, че съгласно чл. 5, ал. 2
от договора за заем потребителят дължи неустойка в размер на 331, 56 лв. при неизпълнение
на задължението по ал. 1 на чл. 5 за осигуряване, в тридневен срок от датата на усвояване на
заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря на
определени условия, или банкова гаранция. Твърди, че чрез невключването на неустойката в
размера на ГПР се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че неустойката е
била разсрочена и дължима наред с вноските по кредита, като по тази начин общата
подлежаща на връщане сума възлизала на 2213,28 лв. Друго основание за недействителност
на договора сочи, че е липсата на отделен погасителен план, като сочи, че вместо наличието
на такъв, падежът на всяка вноска бил посочен в договора. Счита, че в процесния договор
липсва посочване на задължителен реквизит – лихвен процент на ден, който да не е под
условие. Излага, че предвидения в чл. 3, ал. 1, т. 6 от Договора лихвен процент на ден е
приложим при отказ от договора до 14-тия ден. Счита, че Договорът накърнява добрите
нрави и в тази връзка излага, че в чл. 1, ал. 3 е включена едностранно определена от
ответника такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в
размер на 497,16 лв. Оспорва посочената клауза като нищожна, като обръща внимание, че
размерът й е равен на половината сума по кредита, както и че в случая не е ясно дали
услугата въобще е предоставена. Оспорва и клаузата регламентираща договорната лихва в
размер на 40,32 % - чл. 3, ал. 1, т. 5 от Договора като нищожна поради накърняване на
добрите нрави и в тази връзка сочи, че същата надвишава трикратния размер на законната
лихва. Аргументира, че с уговорената неустойка дължима при непредоставяне на
обезпечение се прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и така се стига до допълнително увеличаване размера на
задълженията. Излага още, че неустойката излиза извън присъщите й функции, както и че с
нейното уговаряне се заобикаля законът. Излага, че непредоставянето на обещани
обезпечения е предпоставка за обявяване на задължението за предсрочно изискуемо, а не за
2
начисляване на неустойка. На последно място твърди, че оспорените клаузи не са
индивидуално уговорени. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва предявените искове като неоснователни. Подробно излага, че размерът на ГПР,
както и начинът на определянето му, са посочени в договора съобразно нормативните
изисквания. Сочи, че доколкото неустойката е дължима при неизпълнение на задължение на
длъжника, то същата не следва да се включва в размера на ГПР. Твърди, че договорът
съдържа необходимата информация относно размер, брой, периодичност и дата на плащане
на погасителните вноски, в частност сочи, че погасителният план е инкорпориран в самия
договор. Излага, че процесният договор не е сключен при ОУ. Поддържа, че досежно
размера на възнаградителната лихва няма лимит, както и че същата е ограничена единствено
от правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Аргументира, че преди сключване на Договора е
предоставен СЕФ, който е съдържал необходимата информация, поради което счита, че
наследодателят на ищцата е имал свободата да прецени дали да встъпи или не в договорни
отношения с ответното дружество. Твърди, че таксата за експресно разглеждане не е
свързана с управлението или усвояването на кредита, като сочи, че наследодателят на
ищцата се е възползвал от услугата, поради което и била дължима таксата. Подробно
аргументира и че клаузата предвиждаща заплащане на неустойка е валидна, както и че
клаузите от договора са индивидуално уговорени. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор за кредит между
наследодателя му С. С. Л. и ответника „ВИ. кредит“ АД, с посоченото в исковата молба
съдържание, както и че част от съдържанието на договора са оспорените клаузи - чл. 1, ал.
3, предвиждащ заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 497,16 лв., чл. 3,
ал. 1, т. 5, регламентиращ фиксиран лихвен процент по заема в размер на 40,32 %, чл. 3, ал.
1, т.8, уреждащ начина на определяне и размера на годишния процент на разходите, чл. 5,
ал. 2, предвиждащ заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на
331,56 лв.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на
Закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя,
съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент
на разходите, както и че оспорените клаузи са индивидуално уговорени.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства, че клаузите са индивидуално
уговорени.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между наследодателя на ищеца С. С. Л. и ответника „ВИ. кредит“ АД е
сключен Договор за паричен заем Premium 14 № ****** от 11.08.2022 г. със соченото от
ищеца съдържание.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
3
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4