Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………..
гр.София, 18.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на първи юли две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр.
дело № 3085 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение № 11859 от 15.01.2019 г.,
постановено по гр.д. № 43873/2018 г. по описа на СРС, ГО, 65 с-в, ответникът АГЕНЦИЯ „П.И.е осъден да заплати на ищеца З.“Б.И.“АД,
на основание чл.213 КЗ/отм./ вр. чл.49 ЗЗД сумата 797.07лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане
„Каско” за ПТП, настъпило на 09.08.2015 г., на АМ „Хемус“ - 38,500 км., мост
„Бекреш“, в следствие попаднете на л.а. с ДК върху намиращ се на пътното платно
№ ****** върху намиращ се на пътното платно предмет /долна част на знак от
временната пътна сигнализация/, ведно със законната лихва, считано от
03.07.2018 г. до плащането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
556,50 лв. разноски, като искът по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на
148,24 лева - лихва за забава за периода 04.08.2016 г. - 15.06.2018 г. е
отхвърлен като неоснователен.
С постановеното решение
е отхвърлен, като неоснователен предявеният от Национална агенция „П.И.” срещу
„А.“ ЕАД, обратен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от
797,07 лева, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за
обществена поръчка от 29.05.2015 г., свързано с поддържане и почистване на
09.08.2015 г., на пътен участък от АМ „Хемус“ - 38,500 км., мост „Бекреш“ и е
осъдена Национална агенция „П.И.” да заплати на „А.“ ЕАД, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата в размер на 100,00 лева - разноски по делото.
Срещу постановеното
решение в частта, в която са уважени предявените от З.“Б.И.“АД искове по чл.213 КЗ/отм./ вр. чл.49 ЗЗД и в частта, с която е отхвърлен, като неоснователен
предявеният обратен иск от АГЕНЦИЯ „П.И.“ срещу „А.“ ЕАД е подадена въззивна
жалба от ответника АГЕНЦИЯ „П.И.“, в която се излагат доводи за неправилност на
постановеното решение. Изразява становище, че решението в посочените части е
необосновано и незаконосъобразно; постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, тъй като не е била изяснена фактическата обстановка, при
които е настъпило ПТП, причинна връзка и настъпила имуществена вреда. Излага
правни и фактически доводи за неоснователност на предявените искове. Прави се
искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят
предявените срещу АПИ искове от застрахователното дружество, както и за
уважаване на предявения обратен иск срещу „А.“ ЕАД.
В срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна З.“Б.И.“АД. Твърди се, че съдът правилно е приел, че именно ответникът е
задължен да поддържа републиканските пътища и като възложител е отговорен за
причиненото от бездействието на служителите му непозволено увреждане, изразяващо
се в нанасяне на щети по лек автомобил, вследствие попадане в предмет-част от
знак от временна пътна сигнализация на пътното платно.
Поддържа
се, че съставеният протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ, а
удостоверените в него факти се потвърждават и чрез показанията на свидетеля
Цоков дадени пред първата инстанция. От своя страна, чрез събраните от СРС
доказателства и приета съдебно-автотехническа експертиза се установяват
стойността на извършените ремонтни дейности по увредения автомобил, както и че
вредите са в причинно-следствена връзка с ПТП. В подадено становище от
22.03.2019 г. претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
В срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
подпомагащата страна и ответник по обратния иск „А.“ЕАД. Твърди се, че съдът
правилно е приел, че именно ответникът АГЕНЦИЯ „П.И.“ е задължен да поддържа
републиканските пътища и като възложител е отговорен за причиненото от бездействието
на служителите му непозволено увреждане, изразяващо се в нанасяне на щети по
лек автомобил, вследствие попадане в предмет-част от знак от временна пътна
сигнализация на пътното платно.
Изразява
становище, че чрез събраните в производството доказателства не е установено, че
нанесените имуществени вреди на застрахования при ищеца лек автомобил са в
резултат на неправомерно бездействие на служителите му. В случая не било
установено да е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на „А.“ЕАД
в пряка причинна връзка, с което да са причинени вреди от описаното ПТП. Не оспорва,
че е бил сключен с АГЕНЦИЯ „П.И.“, като възложител, договор за възлагане на
обществена поръчка № РД-33-4/29.05.2015г., с който му било възложено поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни
работи при аварийни ситуации/ на участък от АМ „Хемус“, в т.ч. и конкретния
пътен участък, на който е настъпило ПТП за срок от 48 месеца. Според указаното
в чл.5 от договора, дейностите, които изпълнителя е следвало да извършва се
възлагали отделно на база годишни, месечни, допълнителни и извънредни задания.
Оспорва за посочения пътен участък към момента на настъпване на ПТП да е била
възлагана дейност от страна на АГЕНЦИЯ „П.И.“ във връзка с договора.
В
частта, в която искът по чл. 86, ал.1 от ЗЗД на З.“Б.И.“АД срещу АГЕНЦИЯ „П.И.“
е отхвърлен, като неоснователен за сумата 148.24 лева - лихва за забава върху
сумата 797,07лв. за периода 04.08.2016 г. - 15.06.2018 г., решението като
необжалвано е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка относно
допустимост и правилност.
Съдът,
като взе предвид изложеното в жалбата и отговора, след запознаване с
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна - ответника в производството пред районния съд,
за когото постановеното решение се явява неблагоприятно, като е спазен и срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, предвид следното:
Чрез
приложените по делото доказателства, в т.ч. Протокол за ПТП № 1437828/09.08.2015
г., съставен при посещение на местопроизшествието от служител на ОДМВР София,
показанията на свидетеля К.А.Ц., дадени пред първата инстанция и констатациите
на приетата пред районният съд САТЕ, която настоящият състав кредитира по реда
на чл.202 ГПК се установява, че на 09.08.2015 г. около 05.00 часа, водачът на
т.а. „Хюндай“, с ДК № ******-свидетелят К.А.Ц., управлявайки автомобила по АМ
„Хемус“, на 38,500 км., на мост „Бебреш“, в тъмната част на денонощието,
настъпва с предна, дясна гума предмет на пътя, представляващ тежест, поставка с
размери 50-60 см. ширина и 10-20 см. височина, върху която се поставят
преместваеми знаци на пътното платно /долна част на знак от временната пътна
сигнализация/ и пука гума с джанта. Липсвала сигнализация и предупредителни
знаци за посочения предмет и същият не бил обезопасен.
Установено
е по безспорен начин по делото, че собственикът на автомобила – САНКАР ЕООД,
представлявана от управителя К.А.Ц. е
имал валидна към датата на ПТП застраховка "Автокаско” в З.Б.И. АД по застрахователна
полица № 162932/26.09.2014 г., като от
доказателствата по делото се установява, че по заведената при застрахователя
щета № 150300023761/10.08.2015 г. с нареждане от 29.09.2015 г. е било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 782.07лв.
Установява
се, чрез констатациите на експерта по САТЕ приета в първата инстанция, че щетите,
за които ищецът е изплатил застрахователно обезщетение, се намират в
причинна-връзка е механизма на ПТП, описан в протокола за ПТП.
Съдът
намира, че са налице всички необходими предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника, в качеството му на възложител на работата. С
разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД се въвежда една безвиновна отговорност за чужди
действия, която включва в състава си следните елементи: възлагане на работа,
извършване на непозволено увреждане на трето лице от изпълнителя на работата,
това увреждане да е причинено при или по повод осъществяването на възложената
работа, наличие на вина у деликвента. Функцията на тази отговорност е
обезщетително-гаранционна и по тази причина на пострадалия,
респ.застрахователя, встъпил в правата му след заплащане на дължимото
обезщетение, е предоставен изборът към кое от двете лица - възложител или
деликвент, да предяви иска си за обезщетение за непозволено увреждане.
Възложителят - в случая АПИ носи отговорност за действията или бездействията на
изпълнителите на възложената работата и следователно не може да се освободи от
нея поради наличието на пряк извършител на деликта.
Като
взе предвид горното и като съобрази разпоредбата на чл. 19, ал. 1 т. 1 от ЗП,
съгласно която републиканските пътища се управляват от АГЕНЦИЯ „П.И.“, съдът
намира, че именно ответникът има задължението да поддържа републиканския път,
на който е станало произшествието, в изправност. Аргумент в подкрепа на горното
е и обстоятелството, че съобразно чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, лицата, които
стопанисват пътищата, са длъжни да ги поддържат изправни с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, а същите се поставят само
след възлагане от собственика или администрацията, управляваща пътя.
Предвид
изложеното, съдът счита, че именно въззивникът следва да отговаря за виновното
бездействие на своите служители, в т.ч. и на лицата, на които, в качеството си
на възложител е възложил поддържането в изправност на тази част от пътния
участък. На основание по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП именно АГЕНЦИЯ „П.И.“ има
задължение да организира дейностите по поддържане на платното за движение на
републикански път, където настъпва процесното ПТП. Обстоятелството, че
фактическото изпълнение на задълженията си за поддържане и текущ ремонт на
републиканските пътища на територията на ОПУ - София, ответникът възлага на
третото лице помагач и ответник по обратния иск „А.“ЕАД, чрез договор от 29.05.2015
г., касае единствено вътрешните отношения между контрагентите и евентуалното
ангажиране на регресната отговорност на изпълнителя по договора. Ответникът не
е освободен от отговорността му, произтичаща от обсъдената законова норма. Освен
това, в производството не се установи възлагането на „А.“ЕАД на конкретни дейности
по поддръжка и почистване на пътния участък, в който е настъпило ПТП, поради
което правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е отхвърлил предявения
от АГЕНЦИЯ „П.И.“ обратен иск по чл.79,
ал.1 вр. чл.82 ЗЗД.
Съгласно
чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата, в т.ч. и срещу възложителя на работата, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случая
са налице предпоставките по цитираната правна норма за уважаване на регресната
претенция на застрахователя, предвид изложеното по-горе и по мотивите на СРС,
към които настоящият състав препраща, на основание чл. 272 от ГПК, вкл. в
частта по отношение на дължимостта на присъдените лихви, от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
Възраженията
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на водача
на увредения автомобил – свидетеля К.А.Ц. са недоказани в производството.
Фактическите твърдения на ответника, че водачът е нарушил правилата за движение
по пътищата, тъй като се е движел с несъобразена с пътните условия скорост,
което от своя страна е довело до настъпване на вредоносния резултат са останали
недоказани в производството. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато вредите се
намират в причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден,
съществува възможност за намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на
действията и бездействията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е винаги налице, когато с поведението
си пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за възникването
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин
и самите вреди. Във всички случаи обаче е необходимо приносът на пострадалия да
е конкретен, тоест да е налице извършване на определени действия или
бездействия от страна на увреденото лице, които се намират в причинна връзка с
вредоносния резултат, като изводите на съда в тази насока не може да почиват на
вероятности или предположения, в който смисъл е задължителната практика на ВКС
на РБ.
В
обжалваната част, в т.ч.и в частта по отношение присъдените разноски, дължими
съобразно изхода на спора в първоинстанционното производство, посочени в
решението на СРС, същото следва да бъде потвърдено, като правилно.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора, в полза на въззивникът не следва да бъдат присъждани разноски.
Искането
на въззиваемата страна З.“Б.И.“АД за присъждане на разноски за настоящата
инстанция – за заплатено адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без
уважение, доколкото в производството не са представени доказателства, че такива
са били извършени.
На
основание чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК настоящето решение е окончателно.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 11859 от 15.01.2019 г., постановено по гр.д. № 43873/2018 г. по описа
на СРС, ГО, 65 с-в.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника „А.“
ЕАД.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.