№ 3071
гр. София, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20221100506626 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20026333 от 31.03.2022 г., постановено по гр. д. №
2524/2020 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 174
състав, е отхвърлен предявеният от А. П. Ч. с ЕГН: ********** срещу Л. А. Н.
с ЕГН: ********** отрицателен установителен иск правно основание чл. 439
от ГПК за недължимост на парично вземане в размер на 6 650 лева,
представляваща главница за вноски по Договор за лизинг, нотариално
заверен от 07.08.2009 г., рег. № 28110/07.08.2009 г. на нотариус, вписан в НК
под рег. № 310 с район на действие СРС, за който е издаден изпълнителен
лист от 27.09.2010 г. по гр.д. № 34788/2010 г., 64-ти състав, СРС.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от 28.04.2022 г. на
ищцата А. П. Ч., чрез адвокат М. Л.. Във въззивната жалба са изложени
доводи за неправилност на същото и постановяването му в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че на 05.10.2012 г. е
извършено последно валидно изпълнително действие – наложен запор върху
дружествени дялове на ищцата, съответно изпълнителното дело се е
прекратило на 05.10.2014 г. поради липса на извършени изпълнителни
действия в продължение на 2 години, а давността по изпълнителния лист е
изтекла на 05.10.2015 г. Поддържа се, че доколкото изпълнителният лист е
издаден по заповедното производство – ч.гр.д. №34788/2010 г. на СРС, 64
състав, то приложимата погасителна давност е 3 г., а не 5 г., както е приел
1
първоинстанционният съд. Въззивникът твърди, че извършените изп.
действия след прекратяването на изпълнителното производство са без правно
значение, като дори да се приложи 5 г. давност, вземанията са погасени на
07.10.2017 г. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което предявеният иск да бъде уважен, като бъдат присъдени и
сторените разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от ответника Л. А. Н., подаден чрез особения представител адвокат И.
Б.. Излагат се съображения за неоснователност на доводите на
жалбоподателя. Поддържа се, че приложимата давност в случая е 5 години,
която е била прекъсвана и не е изтекла. Отправя се искане за потвърждаване
на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск за установяване
недължимост на сумата от сумата от 6 650 лева, представляваща главница за
вноски по Договор за лизинг, нотариално заверен от 07.08.2009 г., рег. №
28110/07.08.2009 г. на нотариус, вписан в НК под рег. № 310 с район на
действие СРС, за който е издаден изпълнителен лист от 27.09.2010 г. по
ч.гр.д. № 34788/2010 на СРС, ГО, 64 състав, в полза на заявителя „П.Г.А.“
ООД. По делото липсват доказателства за точната дата на влизане в сила на
заповедта за изпълнение, поради което и съдът приема, че същата е влязла в
сила на 27.09.2010г., доколкото към датата на издаване на изпълнителния лист
заповедта е бил влязла в сила.
По отношения наведения довод във въззивната жалба, че приложимата
давност при наличие на влязла в сила заповед за изпълнение е 3 години, а не 5
години, както е приел първоинстанционният съд, въззивната инстанция
намира следното: с влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава
ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо, и длъжникът не може да
направи възраженията си срещу дълга по общия исков ред извън случаите на
2
чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите възражения са преклудирани.
Така се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което намира
приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, според която срокът на новата
давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на
вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД. Целта на регламентираното в
действащия ГПК от 2008 г. заповедно производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в
достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на
конкретен дълг към кредитора (в този смисъл Решение № 131 от 23.06.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.; Решение № 100 от 20.06.2011 г. на
ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о.). Аргумент за противното не следва от
обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на
длъжника. Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства
самото издаване на заповедта за изпълнение, доколкото научава за същата
едва с връчването й. Въпреки това обаче законодателят е уредил възможност
за участие и защита на длъжника в хода на производството - чрез подаване на
възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за правата му, което
обстоятелство не може да се пренебрегне. Влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за
подаване на възражение. По действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение на съдебно решение
по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД (в този смисъл Решение № 3 от 4.02.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.; Решение № 37 от 24.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о. и др.). Предвид това, от момента на
влизане в сила на заповедта за изпълнение 27.09.2010 г., е започнала да тече
петгодишна погасителна давност.
Между страните не се спори, че въз основа на издадения изпълнителен
лист по молба от 02.02.2011 г. на взискателя „П.Г.А.“ ООД е било образувано
изпълнително дело № 20117860400415 по описа на ЧСИ М.М., с рег. № 786.,
3
както и че през 2012 г. образуваното при ЧСИ М. изпълнително дело е било
прехвърлено при ЧСИ Р.А. под неин номер изп.д. № 20128480400560.
Доколкото изпълнителното производство е образувано по време на
действието на ППВС № 3/1980 г., погасителна давност не е текла след
образуването му /съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение №
3/28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.
Съгласно чл.433,ал.1,т.8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключени на делата за издръжка.
Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, като прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Прекъсването на двугодишния срок настъпва с поисканото от взискателя
извършване на изпълнително действие, част от конкретен изпълнителен
способ. Същото важи и за съдебния изпълнител, който предприема
изпълнително действие, когато му е възложено да проведе принудителното
изпълнение по чл.18, ал.1 ЗЧСИ. В тази хипотеза взискателят възлага на
съдебния изпълнител да избира и прилага различни изпълнителни способи по
своя преценка. Ето защо, при овластяване по чл.18, ал. 1 ЗЧСИ следва да бъде
изследван въпросът дали съдебният изпълнител е предприел изпълнителни
действия в рамките на двугодишния преклузивен срок предвиден в ГПК т.е. в
този конкретен случай задължението за активност в изпълнителния процес се
прехвърля от взискателя на съдебния изпълнител.
С молба от 03.10.2012 г. взискателят „П.Г.А.“ ООД е поискал
извършването на конкретни изпълнителни действия, с което срокът по
чл.433,ал.1, т.8 е бил прекъснат. На 05.10.2012 г. е наложен запор от ЧСИ А.
върху дружествените дялове на длъжника, на 16.01.2013 г. е конституиран
нов взискател – ответникът Л. А. Н.. Доколкото в тази молба обаче липсва
искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, изпълнителното дело
се е перемирало на 05.10.2014 г.
На 24.10.2014 г. /след перемиране на изпълнителното дело/ новият
4
взискател е поискал от ЧСИ А. да извърши справка за трудови
възнаграждения на длъжника и ако установи такива да наложи запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата, т.е. поискано е прилагането на
конкретен изпълнителен способ. Към датата на подаване на молбата
/24.10.2014 г./ давността, започнала да тече на 05.10.2014 г. /след
перемирането на изп.д. № 20128480400560/, не е била изтекла.
В актуалната практика на ВКС, обективирана в Решение № 3/04.02.2022
г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV Г. О. но ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. по
гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV Г. О. на ВКС и др., е прието, че перемпцията
е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е,
че едни и и същи юридически факти могат да имат значение както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с
различни правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва
правото на принудително изпълнение, а перемпцията не изключва правото на
принудително изпълнение. Изпълнителният лист и поисканият от взискателя
нов изпълнителен способ задължават съдебния изпълнител да предприеме
действията по принудително изпълнение, като давността е прекъсната на
основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, независимо, че съдебният изпълнител не е
образувал ново канцеларско дело по посочения нов изпълнителен способ след
перемпцията. Следователно, с молбата от 05.10.2014 г. давността за
вземанията отново е била прекъсната, като давност не е текла до 26.06.2015 г.
/когато е постановено Тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/ по изложените по-горе мотиви..
С молба от 11.02.2019 г. взискателят Л. А. Н. е поискал от ЧСИ М.Б.
образуването на изпълнително дело въз основа на процесния изпшълнителен
лист, както и извършването на конкретни изпълнителни действия –
налагането на възбрана върху описан недвижим имот, запори на движими
вещи, дружествени дялове и парични вземания на длъжника срещу търговски
банки. Доколкото изпълнителното производство е образувано след 26.06.2015
г., то приложение намира Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи. От 26.06.2015 г. до 11.02.2019 г. не е
изтекъл петгодишният давностен срок, поради което и предявеният иск се
явява неоснователен.
5
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционния съд, постановеното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемия, но по
делото липсва доказателства за извършени разноски от негова страна, а и
липсва такава заявена претенция.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20026333 от 31.03.2022 г., постановено
по гр. д. № 2524/2020 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско
отделение, 174 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6