№ 50
гр. Пазарджик, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500056 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на РС Пазарджик , постановено по гр. д.№ 52 по описа на
съда за 2021 година е отхвърлен иска по чл.422 ГПК, предявен от Община-С.,
Булстат: *********, с адрес гр. С., обл.Пазарджик, пл. „Дружба“ №2, против
Д. ТР. Б. с ЕГН ********** от с. Сбор, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул.
„6-а“ №9, за съществуване на вземането по заповед №1522 от 13.11.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№3138/2020г. на РС - Пазарджик, в размер на 12699.14лв. - наемна цена по
договор за наем на земеделска земя от 03.10.2016г., ведно със законната лихва
за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 09.11.2020г. до
плащането, както и 2162.85лв. - обезщетение за забава за периода 06.11.2018г.
- 09.11.2020г.
Осъдена е Община-С., Булстат: *********, адрес: гр. С., обл.
Пазарджик, пл. „Дружба“ №2, да заплати на Д. ТР. Б. с ЕГН ********** от с.
Сбор, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. „6- а“ №9 съдебни разноски по
това дело в размер на 1434.90лв.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Община С..
Излагат оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
1
противоречие на материалния закон.
За да отхвърли предявените искове , съдът приел, че вземането ,предмет
на издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК е погасено
преди подаването на заявлението в съда.
Съдът неправилно приел, че са налице предпоставки за прилагането на
чл.28, ал.1, изр.1 ЗЗД, чрез възражение срещу иска на другата страна за
реално изпълнение на договора, без оглед на давността - чл.32, ал.3 ЗЗД.
Съдът не отчел, че в съответствие с чл.35, ал.2 от Закона за
задълженията и договорите, унищожаемият договор се потвърждава, когато
страната, която има право да иска унищожението му, го изпълни доброволно
изцяло или частично, като знае основанието за унищожаемостта му.
Дори да се игнорират доказателствата в насока, че ответникът е огледал
имотите при сключването на договора и се приеме, че наемателят не е знаел
за състоянието на имотите, респективно за обработваемата площ при
сключването на договора, то следвало да се обсъди въпроса , кога наемателят
е узнал за състоянието на имотите.
С подаването на заявление вх.№ 6231/14.12.2016 г. до Община С. е
поискано издаване на разрешение да се почистят имотите от дървесна
растителност. Следвало да се приеме, че от дата 14.12.2016 г. наемателят
/ответник/ вече е знаел за състоянието на имотите, следователно е знаел за
основанието за унищожаване на договора.
Ответникът извършил следните плащания:
На 07.11.2017 г. сума в размер на 10 054,92 лв. наем от 03.10.2016 г. до
02.10.2017 г. за всичките наети площи, а не само за обработваемите;
На 14.10.2018 г. сума в размер на 1675,82 лв. две месечни авансови
вноски за всичките наети площи, а не само за обработваемите;
На 14.10.2018 г. сума в размер на 10 054,92 лв. наем от 03.10.2017 г. до
02.10.2018 г. за всичките наети площи, а не само за обработваемите;
На 14.12.2018 г. сума в размер на 4433,93 лв. част на наем от 03.10.2018
г. до 02.10.2019 г. за всичките наети площи, а не само за обработваемите;
Всички доброволни плащания били направени след като ответникът е
узнал за основанието за унищожаване на договора, поради което следвало да
се приеме, че по аргумент на чл.35, ал.2 от ЗЗД, договорът е потвърден.
От приетата по делото експертиза се установявало, че имотите са
земеделски, а не горска територия. В съдебно заседание вещите лица
посочили, че има залесяване и затревяване и дървета в имотите.
Възраженията за недостатъци са направени с оглед конкретни обстоятелства
(залесяване и затревяване) и никъде не е повдиган въпросът какви критерии
трябва да покрива даден имот, за да може да се ползва като нива.
Установените от вещите лица залесявания и затревявания не са пречка, тоест
не са недостатъци за ползване на имотите.
2
Дори да се приеме, че те представляват недостатъци, то те са явни
такива и при обикновено внимание са могли да се забележат от наемателя и
той да се ползва от правата си по чл. 230, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/. Наемателят в случая е имал възможност да извърши оглед и
да установи тези недостатъци и след като не го е направил е налице
хипотезата на чл. 232, ал. 3 от ЗЗД, при която наемодателя- ищец не отговаря
за тях, поради което и наемателят не може да откаже на това основание да
плаща наемната цена. В конкретния случай т. 7 от Заповед № 768/29.08.2016
г. било посочено времето и начина за оглед на имота. В Заявлението за
участие в тръжната процедура, като приложение пот т.6 е приложена
Декларация за запознаване с тръжната документация и оглед на имота, като в
декларацията ответникът е декларирал: „Запознах се тръжната документация
и договора проект към нея. Извърших оглед на обекта ”
Позовават се на чл.16 от сключения между страните договор.
Всякакви възражения на ответника за такива явни недостатъци е
следвало да се заявят още при подписване на договора, а не няколко години
след това и след като е извършвал плащания доброволно.
Обсъжда се хипотезата на чл.230 ал.3 от ЗЗД.
Плащането на наемната цена от датата на сключване на договора
03.10.2016 г. до 2019 г. и датата на последното плащане 14.12.2018 г.,
означавало , че наемателят е ползвал наетите имоти според тяхното
предназначение и е бил съгласен със състоянието им към датата на
подписване на договора и след това.
От датата на сключване на договора до неговото прекратяване,
залесените и затревени площи са се увеличавали, което говорело, че
Наемателят не е действал с грижата на добър стопанин, каквото задължение е
имал съгласно чл.12 от Договора.
Волята на общината била да отдава имотите под наем във вида в които
се намират, като преди сключването на договора, същата предоставя
възможност на бъдещите наематели да огледат имотите и ако не са съгласни
да не сключват договора за наем. Общината разполага с GPS система с която
при заявен интерес за оглед на имотите, определен служител с помощта на
GPS посочва на място границите на имотите. Ето защо съдът неправилно е
възприел, че при оглед не може да се материализират границите.
Съдът не обсъдил всички доводи и доказателства на жалбоподателя.
Молят решението да бъде отменено и постановено ново ,с което да се
признае за установено по отношение на Община С., БУЛСТАТ № *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. С., обл. Пазарджик, пл.
„Дружба” № 2, представлявана от инж. Г.К.П. и Д. ТР. Б., ЕГН **********,
АДРЕС: С.СБОР, ОБЩ.ПАЗАРДЖИК, ОБЛ.ПАЗАРДЖИК, УЛ.„ШЕСТА” №
9, че помежду им съществува облигационно правоотношение, съгласно което
Д. ТР. Б. дължи на Община С. заплащането на следните суми :5 902,53 лв. -
3
неплатена част от общ размер 10 336,46 лв. - годишна наемна цена от
03.10.2018 до 02.10.2019 г.;
1 141,25 лв. обезщетение за забава от 15.12.2018 г. до 09.11.2020 г.
върху сумата 5902,53 лв. - неплатена част от общ размер 10 336,46 лв. -
годишна наемна цена от 03.10.2018 до 02.10.2019 г.
6796,61 лв. годишна наемна цена от 03.10.2019 до 23.05.2020 г.;
320,98 лв. обезщетение за забава от 24.05.2020 г. до 09.11.2020 г. върху
сумата 6 796,61 лв. - годишна наемна цена от 03.10.2019 до 23.05.2020 г.;
109,11 лв. обезщетение за забава от 06.11.2018 г. до 13.12.2018 г. върху
сумата 10 336,46 лв. - годишна наемна цена от 03.10.2018 до 02.10.2019 г.
591,51 лв. обезщетение за забава от 06.11.2019 г. до 23.05.2020 г. върху
сумата 10 646,35 лв. годишна наемна цена от 03.10.2019 г. до 02.10.2020 г.
ведно със законна лихва върху сбора на главниците 12 699,14 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението в съда 09.11.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата,съгласно Договор за наем на земеделска
земя № 274/03.10.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №
1522/13.11.2020 г. по частно гражданско дело № 3138/2020 г. по описа на
Районен съд - Пазарджик.
Претендират разноски.
Писмен отговор от ответника не е постъпил.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
В исковата си молба против Д.Б. Община С. твърди,
, че между страните е сключен договор за наем на земеделска земя
№274/03.10.2016г след проведена тръжна процедура за публичен търг с тайно
наддаване по ЗОС.
По силата на този договор на ответника били предоставени под наем за
срок от 10 години шест земеделски имота в землището на с. Дюлево, общ. С.,
обл. Пазарджик, подробно описани в исковата молба с граници и съседи,
както следва: 1. ПИ №015574 - нива с площ 258,953 дка, V-та категория, в
местността „Голуша“; 2. ПИ №017594 - нива с площ 78,981 дка, V-та
категория, в местността „Градището“; 3. ПИ №020590 - изоставена нива с
площ 46,995дка, IV-та категория, в местността „Поповица“; 4. ПИ №119001 -
нива с площ 46,189 дка, IV-та категория, в местността „Валога“; 5. ПИ
№119038 - нива с площ 26,167дка, IV-та категория, в местността „Валога“; 6.
ПИ №119124 - нива с площ 45,930 дка, IX-та категория, в местността
„Ангарово дере“.
Съгласно чл.4 ал.1 от Договора ответникът се задължил да плаща
годишна наемна цена еднократно, като бил уговорен срок на плащане.
Уговорена била дължимост авансово на две месечни вноски в размер на
1675,82 лева, без ДДС , уговорена била и дължимост на обезщетение за
4
забава.
По силата на договора за наемателя възникнали задължения да пати
двете месечни вноски авансово;10 054,92 лева наемна цена до 2.10.2017
година ;същата сума до 2.10.2018 година ;10 336,46 лева – до 2.10.2019
година; 10 646,35 лева до 2.10.2020 година.
За всяка година наемната вноска се актуализирала по право , съгласно
чл.5 ал.1 от Договора.
Наемателят извършил плащане на авансовите вноски,наема за първата и
втората година и част от наема за третата година.
Към 6.04.2020 година не били платени годишни наемни вноски както
следва:
5 902,53 лв. - неплатена част от общ размер 10 336,46 лв. - годишна
наемна цена от 03.10.2018 до 02.10.2019 г.;
6796,61 лв. годишна наемна цена от 03.10.2019 до 23.05.2020 г.
Претендира и лихви за забава , конкретизирани по периоди и размер.
За вземанията си Общината депозирала заявление по реда на чл.410 и
била издадена заповед за изпълнение.
В указания срок , поради постъпило възражение от ответника ,
Общината предявява иска за да установи съществуването на вземането си.
Моли да бъде установено по отношение на ответника съществуването
на вземането за наем и лихви за забава в размери:
5 902,53 лв. - неплатена част от общ размер 10 336,46 лв. - годишна
наемна цена от 03.10.2018 до 02.10.2019 г.;
1 141,25 лв. обезщетение за забава от 15.12.2018 г. до 09.11.2020 г.
върху сумата 5902,53 лв. - неплатена част от общ размер 10 336,46 лв. -
годишна наемна цена от 03.10.2018 до 02.10.2019 г.
6796,61 лв. годишна наемна цена от 03.10.2019 до 23.05.2020 г.;
320,98 лв. обезщетение за забава от 24.05.2020 г. до 09.11.2020 г. върху
сумата 6 796,61 лв. - годишна наемна цена от 03.10.2019 до 23.05.2020 г.;
109,11 лв. обезщетение за забава от 06.11.2018 г. до 13.12.2018 г. върху
сумата 10 336,46 лв. - годишна наемна цена от 03.10.2018 до 02.10.2019 г.
591,51 лв. обезщетение за забава от 06.11.2019 г. до 23.05.2020 г. върху
сумата 10 646,35 лв. годишна наемна цена от 03.10.2019 г. до 02.10.2020 г.
ведно със законна лихва върху сбора на главниците 12 699,14 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението в съда 09.11.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата,съгласно Договор за наем на земеделска
земя № 274/03.10.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №
1522/13.11.2020 г. по частно гражданско дело № 3138/2020 г. по описа на
Районен съд - Пазарджик.
5
С допълнителна молба е направено уточнение , че договорът е
прекратен с едностранно предизвестие от ответника , считано от 24.05.2020
година.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът оспорва иска , като не оспорва съществуването на
отношения по договор за наем , не е направил оспорване на начина на
прекратяване на договора и момента на прекратяването му.
Твърди, че непосредствено след сключване на договора установил ,
че наетите площи са залесени и неизползваеми по предназначение и попадат
в горски територии.
Предприел действия на 14.12.2016 година като поискал разрешение за
изкореняване на дървета и получил такова на 7.03.2017 година. Късното му
издаване компрометирало стопанската година , дървесината била
предоставена на Общината , а ответникът направил разходи.
Н 5.06.2018 година ответникът подал жалба ,че голяма част от земята е
неизползваема, тъй като е залесена , а информация за това липсвала в
условията на търга и представените скици. В тази жалба описал реално
ползваните и възможни за обработка територии в размер на 218,1 дка, което
било по-малко от половината отдадена под наем земя.
След многократни разговори ответникът предложил на Общината
преуреждане на отношенията, като продължил обработката на земята
доколкото е възможно.
През четвъртата стопанска година ответникът бил принуден
едностранно да прекрати договора.
От страна на ищеца не било изпълнено договорното задължение да се
осигури спокойно и безпрепятствено ползване на наетия имот.
Съгласно чл.6 от договора предназначението на отдадените под наем
имоти било ниви, а не било такова действителното положение.
Документите , издадени от Общината били с погрешно съдържание ,
поради което още от началото била налице хипотезата на грешка по смисъла
на чл.28 от ЗЗД- грешка в предмета и то в съществените му качества.
На това основание била налице частична унищожаемост на договора.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните , прие за установено следното:
Не се спори по делото , установява се и от представените по делото
доказателства , че между страните е сключен договор за наем на 3.10.2016
година. Община С. е отдала на ответника Б. , в качеството му на земеделски
производител недвижими имоти ниви ,подробно описани в договора.
Уговорена е годишна наемна цена за всеки от имотите, реда и срока на
плащането ,дължимостта на авансови вноски и обезщетение за забава.
6
В чл.5 от договора е уговорена и възможността за актуализация на
наемната цена с официално обявения от НСИ процент на инфлация.
Посочено е изрично , че имотите са ниви и наемодателят се задължава
да осигури спокойно и безпрепятствено ползване.
В чл.16 от договора пък е уговорено , че наемодателят отдава имотите в
състояние , отговарящо на предназначението им , а наемателят е извършил
оглед на имотите и декларира, че няма недостатъци , които да ги правят
негодни за използване , съобразно предназначението им.
Представени са доказателства , от които е видно , че имотите , предмет
на договора са частна общинска собственост , като посоченото трайно
предназначение е – ниви.
Договора за наем е сключен след провеждане на процедура за
провеждане на търг с тайно наддаване, в която ответникът е участвал.
При участието си в тази процедура ответникът Б. е подписал
декларация, че е запознат с тръжната документация и е извършил оглед на
обекта.
Видно е още от представените писмени доказателства , че на 14.12.2016
година ответникът е поискал и му е било издадено разрешение за
изкореняване на пънове и храсти в имотите ,като се изсече наличната
дървесина въз основа на позволително за сеч , издадено на Кмета на
с.Дюлево. В това разрешително са посочени всички наети имоти. Издадено е
на 3.03.2017 година.
Повече от година по-късно на 5.06.2018 година от Б. е постъпила
„жалба“ до Общината , в която е посочил , че „по технически причини и
относно дело за земеделска земя“ желае преразглеждането на наемната цена
за определен земеделски имот № 015574, като твърди ,че от цялата му площ
от 258,953 дка ползва само 96 дка. По повод тази жалба Кмета на с. Дюлево е
уведомил Общината , че през 2017 година се установило ,че част от наетите
имоти попадат в горски фонд.
Няма данни след тази жалба да са постигнати допълнителни уговорки.
На 30.11.2018 година ответникът отново е направил искане за проверка
предназначението на земята и изменение на договора.
Допълнителни уговорки между страните не са постигнати ,като няма
спор ,че с едностранно писмено предизвестие , получено от Общината на
23.04.2020 година договорът е прекратен, считано от 23.05.2020 година.
По реда на чл.176 от ГПК ответникът е дал обяснения , че тъй като е
обработвал около 200 дка от тези имоти ,то и с толкова участвал в програми ,
свързани със земеделско производство.
По делото са събрани и гласни доказателства – св. С. депозира
показния ,че с ответника като Земеделски производители са работили в нещо
като съдружие и той бил помолен от ответника да огледа имотите преди
7
търга. Огледал ги доколкото могъл, като преди издаването на разрешението
от м. март 2017 година били видели имотите и ги очертали ,което ги
мотивирало и да направят искане за издаване на това разрешение.
Твърди, че не е било възможно обработването на имотите изцяло, като
сочи приблизително обработваните площи от отделните имоти. Според него
били водени разговори с бившия кмет на Общината , който давал обещания за
разрешаване на поставените въпроси.
От заключението на експертизата в техническата и част , изготвено от
експерта Бурова се установява ,че отдадените под наем земеделски имоти не
попадат в горския фонд и са земеделски имоти с начин на трайно ползване
ниви.
Експерта е посочил още и какъв е вида и характера на залесеността на
имотите, която е различна и няма характер на гора.
Експерта агроном е дал заключение ,като в известна степен си е
позволил да прави и правни изводи и е посочил размера на обработваемата
земя. Тези данни ,изхождат от измервания на БЗС и ИСАК и се основават на
тъмните петна върху картите ,които са от дървесна и храстовидна
растителност. Прави впечатления в заключението му , че през годините
обработваемата площ намалява.
От заключенията на експертите и обясненията им в съдебно заседание
може да с направи извод за известна недобросъвестност на ответника при
отговорите му по реда на чл.176 от ГПК. Има данни ,че той е заявявал
участие в програми с по-голяма площ ,но поради състоянието на имотите е
получил отказ за част от тях.
Общината е поискала издаване на заповед по реда на чл.410 от ГПК за
претендираните суми , поради неизпълнение на сключения договор. Издадена
е заповед , против която в срок е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415, указан от съда е предявен иска за установяване на
вземането ,което предпоставя неговата допустимост.
При така установеното , за да се произнесе , съдът взе предвид
следното:
Грешката, като основание за унищожаването на договор следва да е
свързана със сключването му, въз основа на неверни представи за
действителността.Тя предполага несъзнавано несъответствие между
представите на страната и действителността, под влияние на което
несъответствие, тя сключва договора. Ако не е била несъответстващата на
действителността представа, то и волеизявлението не би било извършено.
Несъответствието се дължи или на неверни представи или на незнание на
определени факти от значение за формиране на вътрешната воля.
В конкретния случай не може да се приеме, че е налице такова
несъзнавано несъответствие ,тъй като начина на извършване на процедурата
8
предполага предоставяне на възможност за извършване на оглед и оценяване
качествата на земеделските имоти ,предмет на процедурата. Общината е
обявила търг за отдаване под наем на общински имоти частна общинска
собственост , които са индивидуализирани и имат начин на трайно ползване
ниви. Не се установи по делото част от тези имоти да попадат в горски фонд.
Действително има данни част от тези имоти да имат залесяване в различна
степен с храсти и дървета , което е естествен процес .Ответникът обаче е
имал възможност и изрично е декларирал, че е извършил оглед на имота , че е
запознат със състоянието и няма възражение. Това изявление е част от
договора за наем и е подписано от него. Запознаването със състоянието на
имота се установява всъщност и от показанията на св.С., който сочи, че в
един по-късен момент непосредствено след сключван на договора през м.
декември 2017 година вече били видели и „очертали“ имотите с ответника ,
което ги мотивирало да искат разрешение за изкореняване на пънове и
храсти.
Ответникът е направил възражение за унищожаемост на договора на
основание чл.28 ал.1 по реда на чл.32 л.3 от ЗЗД.
Ответникът не е оспорил твърдението ,че е извършил плащане изцяло
на наемната цена до 2.10.2017 година ,тоест след като е констатирано
състоянието на имотите, платен е наема и за втората година от договора и
едва в течение на следващата година е платен част от наема.
Грешката в предмета е основание за унищожаване на сключен договор,
само ако се отнася до съществени качества на същия.
В конкретния случай е обявен търг за отдаване под наем на земеделска
земя. Легалното определение за това какво представляват земеделските земи
се намира в член 2 от ЗСПЗЗ. Според текста на разпоредбата това са земи,
които са предназначени за земеделско производство и:1. не се намират в
границите на урбанизираните територии (населени места и селищни
образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен
полигон; (крайна точка на урбанизирана територия)2. не са включени в
горския фонд ; 3. не са застроени със сгради на: промишлени или други
стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни
общности или други обществени организации, нито представляват дворове
или складови помещения към такива сгради; 4. не са заети от открити мини и
кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за
общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения.
Видно е от заключението на експерта , че отдадените под наем имоти
отговарят на тези изисквания.
В предоставените от Общината данни и документи е посочен начин на
9
трайно ползване нива. Този начин на трайно ползване се определя от
надлежните органи , съобразно Приложение № 3 към НАРЕДБА № РД-02-20-
5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри/съответно в НАРЕДБА № 3 от
28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри (отм.),действала към момента на сключване
на договора/.
Тъй като легално определение на нива няма , и не се съдържат никакви
други характеристики на имота , то и няма причини да се счита ,че следва да
се касае за обработена земеделска земя.
Поради изложеното , съдът приема на първо място , че за грешка в
предмета не може да се касае , а от друга страна ,напълно основателно
ищецът се позовава на нормата на чл.35 ал.2 от ЗЗД. След като наемателят е
установил състоянието на имота, той е изпълнил изцяло задължението си да
плати наемна цена за две години. Видно от мотивите му да поиска
разрешение за сеч, той дори не е възразил по обективното състояние на
имотите.
Поради изложеното , съдът приема, че не е налице грешка в предмета ,
като основание за унищожаемост на договора и съответно – освобождаване на
ответника от отговорност за изпълнение.
Дори да е била налице грешка в предмета , то последиците от такава са
санирани с поведението на ответника.
Поради изложеното , съдът намира , че иска е доказан по основание.
Оспорване по размер конкретно ответникът не е направил. Той е
направил възражение за частична унищожаемост на договора без да
конкретизира това си възражение.
От заключението на експерта икономист , макар и по различна задача
може да се направи извод ,какъв е размера на извършените плащания от
ответника и кога са извършени, съответно за размера на неизпълненото
задължение като главница.
По отношение на лихвата се касае за прости математически операции,
които могат да бъдат приложени от съда.
Съдът намира , че претенцията е основателна изцяло , така както е
заявена и следва да се отмени решението на първоинстанционния съд и се
уважат исковете , като се приеме съществуването на вземането на ищеца по
отношение на ответника.
С оглед изхода на спора на ответника се дължат всички сторени по
делото разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство е платена държавна такса в размер на
297,23 държавна такса.
В първоинстанционното производство , съгласно представения списък
10
по чл.80 от ГПК са направени разноски в размер на 410,73 лева – платена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
В списъка са включени и транспортни разходи и такива биха се
дължали , ако бяха представени доказателства , че реално са сторени. Такива
доказателства няма.
Като съобрази съдебната практика / Определение № 688 от 23.12.2015 г.
на ВКС по ч. т. д. № 3547/2015 г., I т. о., ТК; Определение № 156 от
16.04.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 863/2020 г., III г. о., ГК,както и мотивите
на ТР по т.д.№ 3 /2019 година/ , съдът определя спора като търговски ,
поради което решението е окончателно.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на РС Пазарджик , постановено по гр. д.№ 52 по
описа на съда за 2021 година.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на Община-
С., Булстат: *********, с адрес гр. С., обл.Пазарджик, пл. „Дружба“ №2, по
отношение на Д. ТР. Б. с ЕГН ********** от с. Сбор, общ. Пазарджик, обл.
Пазарджик, ул. „6-а“ №9, на следните суми :
5 902,53 лв. - неплатена част от общ размер 10 336,46 лв. - годишна
наемна цена от 03.10.2018 до 02.10.2019 г.;
1 141,25 лв. обезщетение за забава от 15.12.2018 г. до 09.11.2020 г.
върху сумата 5902,53 лв. - неплатена част от общ размер 10 336,46 лв. -
годишна наемна цена от 03.10.2018 до 02.10.2019 г.
6796,61 лв. годишна наемна цена от 03.10.2019 до 23.05.2020 г.;
320,98 лв. обезщетение за забава от 24.05.2020 г. до 09.11.2020 г. върху
сумата 6 796,61 лв. - годишна наемна цена от 03.10.2019 до 23.05.2020 г.;
109,11 лв. обезщетение за забава от 06.11.2018 г. до 13.12.2018 г. върху
сумата 10 336,46 лв. - годишна наемна цена от 03.10.2018 до 02.10.2019 г.
591,51 лв. обезщетение за забава от 06.11.2019 г. до 23.05.2020 г. върху
сумата 10 646,35 лв. годишна наемна цена от 03.10.2019 г. до 02.10.2020 г.
ведно със законна лихва върху сбора на главниците 12 699,14 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението в съда 09.11.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата,съгласно Договор за наем на земеделска
земя № 274/03.10.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №
1522/13.11.2020 г. по частно гражданско дело № 3138/2020 г. по описа на
Районен съд - Пазарджик.
Осъжда Д. ТР. Б. с ЕГН ********** от с. Сбор, общ. Пазарджик, обл.
11
Пазарджик, ул. „6-а“ №9 да заплати на Община С. сумата 297,23 лева
разноски в заповедното производство.
Осъжда Д. ТР. Б. с ЕГН ********** от с. Сбор, общ. Пазарджик, обл.
Пазарджик, ул. „6-а“ №9 да заплати на Община С. сумата 1707,99 лева –
разноски в двете инстанции на исковото производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12