Мотиви по  НОХД № 306 по описа за 2020 г. на Поповски районен съд

                         

          Подсъдимият П.П. *** е предаден на съд по обвинение за това, че „на 09.06.2020 г., около 21.00 часа в гр.П., обл.Т., на ул. “**“, в полицейски автомобил „Опел Астра“ с рег. № ** и в РУ – П. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост – ухапал по ръката и посегнал да удари полицейски инспектор от РУ – П. Й.П.Й., направил опит да повреди полицейски автомобил „Опел Астра“ с рег. № **, като удрял с глава страничните стъкла на автомобила и ритал и плюл по седалките му и по возещите се отпред полицейски служители Й.П.Й. и М.Й.М., блъснал полицаите от ООР пред сградата на РУ – П. С.Й.Х. и Б.Р.Б., проявил оскърбително отношение и отправил закани, псувни и обидни думи към полицейските служители от РУ – П. Д.С.Д., М.Й.М., С.Й.Х., Й.П.Й. и Б.Р.Б.“ – престъпление по чл.325, ал.2,вр. с ал.1 от НК.

          Представителят на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението като доказано по несъмнен начин, пледира за налагане на ефективно наказание лишаване от свобода, както и привеждане по реда на чл.68,ал.1 НК на предходни условни осъждания.

До започване на разпоредителното заседание, редовно призованият пострадал Й.П.Й. заявява, че не желае да предяви граждански иск против подсъдимия. Независимо, че се касае за хулигански действия и няма повдигнато обвинение за престъпление против личността, граждански иск е допустим съобразно общите правила, съгласно чл.45 ЗЗД  (в т. см. р.№31/1999 г. на ВКС по н.д.№ 441/1998 г., I н.о. и  р.№22/ 15.02.1999 г. на ВКС по н.д.№648/1998 г. ІІ н.о.).

          Подсъдимият И. се явява в с.з., дава обяснения, в които отрича да е извършвал вменените му хулигански действия; заявява, че полицейските служители са упражнили насилие спрямо него, моли да бъде оправдан. Защитникът му адв.Ц.И. от ТАК заявява, че обвинението не е доказано по необходимия за това убедителен начин, пледира за оправдателна присъда.

            Съдът,след преценка на събраните доказателства,прие за установено следното от фактическа страна:

          Подсъдимият П.П. ***, бил ученик в **-ти клас в ПГ** гр.П., неженен, осъждан, както следва: 1.С пр.№ 68/02.05.2018 г. по нохд № 64/2018 г. на ПпРС, за престъпление по чл.195,ал.1,вр. с чл.63 НК, му било наложено наказание 6 м. ЛОС, отложено по реда на чл.69,ал.1 НК за изпитателен срок от 3 г., сч. от влизане на присъдата в сила. Присъдата влязла в сила на 17.05.2018 г. и 2.С пр.№ 69/02.05. 2018 г. по нохд № 45/2018 г. на ПпРС, за престъпление по чл.195,ал.1,вр. с чл.63 НК, му било наложено наказание 6 м. ЛОС, отложено по реда на чл.69,ал.1 НК за изпитателен срок от 3 г., считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата влязла в сила на 17.05.2018 г.

          Съгласно План за провеждане на СПО по линия „Наркотици“ на територията на РУ П. /приложен л.21-23 от ДП/, на 09.06.2020 г., на ул.“**“ в гр.П., в близост до блок № **, полицейски служители от състава на РУ П. – свидетелите Й.Й., М.М. и Др.Д. извършили проверка на св.Л.П., при която установили, че държи суха, зелена тревиста маса. По време на извършваната проверка на св.П., подсъдимия се намирал в близост – на пейка /от която нямало непосредствена видимост към мястото на проверката на св.П./, в компания на св.Й.Т., нейния приятел св.С.Д.К. и св.Г.В..Подсъдимият бил употребил значително количество алкохол – по негови сведения 200-300 г концентрат, вследствие на което се намирал във възбудната фаза на алкохолно опиване. В един момент подсъдимия, който бил гол до кръста, станал от мястото си и отишъл да уринира зад блока, когато забелязал вече извършващата се на св.Л.П. полицейска проверка. Подс.П.И. се насочил към полицейските служители и когато ги наближил започнал да крещи нецензурни думи, да псува и ръкомаха. Св.Й.Й., който познавал подсъдимия като лице от криминалния контингент, му поискал документ за самоличност, който подсъдимия отказал да предостави. Посегнал да удари в лицето св.Й. /показания в с.з. л.27 на гърба/, при което последния използвайки полицейска хватка успял да го хване за ръката и да го обездвижи, като по време на тези действия подсъдимия успял да го ухапе по един от пръстите на ръката. След това  св.Й.Й. и св.Д.Д. успели да  поставят белезници на ръцете подсъдимия и да го положат с лице към земята. Впоследствие бил отново изправен и въведен в патрулния полицейски автомобил „Опел Астра“ с рег.№ **. По това време на същото място пристигнал и втори патрулен автомобил от РУ П., в който бил свидетеля С.Х. и с който автомобил до РУ П. бил транспортиран св.Л.П..

          Полицейският автомобил „Опел Астра“ с рег.№ **, в който бил качен подсъдимия, се управлявал от св.Й.Й.. До него на предната седалка седял св.М. М., а на задната седалка до подсъдимия бил св.Др.Д.. Въпреки, че бил с белезници, подс.П.И. продължил с неадекватното си поведение – удрял с глава по страничните стъкла на автомобила, ритал и плюл по возещите се отпред свидетели Й. и М.. След като бил отведен до сградата на РУ П., белезниците на подсъдимия били свалени и бил предаден на свидетелите С.Х. и Б.Б. със задача да го отведат до филиала на ЦСМП гр.П., където да бъде извършен медицински преглед с оглед предстоящото му задържане по реда на ЗМВР. В момент, в който свидетелите Х. и Б. тръгнали към автомобила, подс.И. изведнъж отново станал агресивен, взел да се дърпа и да прави опити да избяга. Направил опит да събори св.Х., но не успял, като обаче в суматохата св. Х. скъсал панталона си. С общи усилия свидетелите Х. и Б. успели отново да сложат белезници на буйстващия подсъдим, след което и да го вкарат в служебния автомобил, като до него седнал св. Б., а автомобила управлявал св.Х.. Подсъдимия крещял, буйствал, удрял главата си в страничното стъкло, плюел по седалките /показания на св.Б. в с.з.,л.29 на гърба/. След като бил приведен в ЦСМП гр.П., на подс.И. бил извършен медицински преглед, като в изготвения фиш отразяващ състоянието на преглежданото лице /приложен л.66/,  било отразено, че не съобщава оплаквания и е клинично здрав, респ. няма пречка за задържането му в РУ Попово. Прегледът бил извършен от медицинската сестра – св.Д.И. и подписан от фелдшер– св.Н.П., след което подсъдимия бил върнат в РУ П. и задържан.

          Три дни по-късно - на 12.06.2020 г. подс.И. ***, където по негово искане бил освидетелстван от съдебния лекар д-р В.Г.. Заявил пред него, че на 09.06.2020 г. бил притискан към земята и удрян с ръце по лицето, удряна била и главата му в земята от служители на РУ П. В издаденото СМУ /приложено л.74 от делото/ съдебният лекар приел, че са налични множество дълбоки охлузвания по лицевата част на главата, по дясното рамо, по дясната ръка и предната повърхност на двете колена – увреждания, които могат да бъдат получени по начин и време, както съобщава прегледаният. В тази връзка, в хода на съдебното следствие, след обобщаване на медицинската документация по случая, съдът назначи и СМЕ, в приетото заключението към която в.л. д-р Г. заявява, че НЕ МОЖЕ да приеме, че при задържането на подсъдимия е употребена такава физическа сила, която да е довела до получаване на мозъчно сътресение и загуба на съзнание. Сочи също, че неадекватните прояви на подсъдимия от 09.06.2020 г. най-вероятно се дължат на употребеният 2-3 часа преди това алкохол – 200-300 мл водка, при което И. се е намирал във възбудната фаза на алкохолно опиване.

          Така възприетата фактическа обстановка се доказва по безспорен и неоспорим начин от събраните в с.з. доказателства посредством приложените по ДП № 214/2020 г. по описа на РУ П. писмени доказателствени средства, както и от показанията на изслушаните в с.з. свидетели: полицейските служители Д.С.Д., М.Й.М., С.Й.Х., Й.П.Й.; медицинските лица от ФЦСМП П. – Р. В. Х., Н.С.П. и Д.Д.И.; Л.П.П., Г.В.В. /частично/ и Й. Б. Т., за чиято достоверност, логичност и безпристрастност, съдът по-долу изложи мотивите си. Съдът не дава вяра и не поставя в основата на постановената присъда показанията на св. С.Д.К. и обясненията на самия подсъдим, за които прие, че противоречат на правилата на формалната логика и не намират нужната убедителна доказателствена подкрепа.

          Конкретно по отношение показанията на св.Й.Й., който пряко е пострадал от поведението на подсъдимия, съдът ги кредитира изцяло. От една страна същият до известна степен е заинтересован от изхода на делото, тъй като макар и да не е предявил граждански иск против подсъдимия, неговото поведение също е укоримо с оглед може би по-големият от необходимото интензитет на физическа сила при задържането на подсъдимия. Същото обаче следва да се преценява от гледна точка на необходимата защита против яростната и непредизвикана агресия от страна на подсъдимия. Този свидетел, както и останалите полицейски служители извършващи проверката на св.Л.П. са единодушни за това, че по никакъв начин не са предизвикали яростта на подсъдимия. В подкрепа на тези твърдения е и обстоятелството, че проверката въобще не е била свързана с подсъдимия и първоначално същият се е намирал на място, от което дори не е имало пряка видимост към задържането на св.Л.П.. Показанията на последния в с.з. /л.48 на гърба/ също са категорични относно неадекватното поведение на подс.И.. В изключително подробните и последователни показания св.Л.П. сочи -  „… докато ме проверяваха мен, подсъдимия дойде от въпросната пейка. Там имаше едно момче, което го последва, но впоследствие се отказа. Дойде при полицаите. Не мога да се сетя какво конкретно каза на полицаите…за някакви обиди, които не искам да изброявам, нецензурни думи отправи към полицаите. Имаше закани и псувни. После дойдоха и други полицаи. Мен ме отведоха. Подсъдимият го задържаха, като го повалиха на земята, защото буйстваше. Затова му сложиха белезници. Не съм видял да го удрят. Видях, че го сложиха на земята… Никой не го е провокирал. Състоянието му не беше нормално. Не мога да кажа дали е бил пиян, дрогиран. Имаше агресивно поведение, ръкомахаше, не съм виждал точно да посяга. Обиждаше полицаите, като казваше, че са нямали право да правят нищо. Подсъдимият беше гол до кръста…“.

          В същият контекст, макар и доста по-пестеливи /и на места дори противоречиви с оглед съществуващите приятелски взаимоотношения/ са и показанията на св.Г.В. /л.77/. Не е спорно, че той е бил в компанията подсъдимия непосредствено преди случилото се, като от една страна прави опит да омаловажи проявите на подсъдимия, а от друга да изтъкне употребата на прекомерна физическа сила от полицейските служители при задържането му. Така, св.В. сочи – „…П. беше при нас на пейката, отиде зад блока да се изпикае и на връщане стана всичко. Л. е на едно място, ние сме на второ място, П. е на трето място. П. се връщаше при нас и всичко стана в този момент. От нас беше на 10 метра. Полицаите задържат Л., помислиха, че ще се срещне с П.… Като П. мина покрай тях, спряха го и поискаха да го проверят за трева. Той отказа, защото нямаше нищо….Той просто крещеше, защото те го биха на земята направо /?!?/. Викаше за помощ…“ .

          От значение за правилното изясняване на фактическата обстановка са свидетелските показания и на изслушания за пръв път в хода на съдебното следствие непълнолетен свидетел Й. Б. Т. /л.101/, на които съдът също даде вяра. На инкриминираната дата св.Т. се е намирала на пейка на ул.“**“,в една компания на интимния си приятел – св.С.К. и на св.Г.В. и реално не е станала очевидец на хулиганските действия на подсъдимия, респ. начина на неговото задържане от страна на полицейските служители. Цялата информация по неговото задържане и е възпроизведена от св.К., който заявил, че „П. е тръгнал да се защитава от полицаите. Когато са го задържали са му държали ръцете отзад по начин, по който го е боляло…“. По отношение последният изслушан в хода на съдебното следствие св. С.Д.К. /показания л.113/ съдът намира, че неговите показания не са убедителни и безпристрастни, а очевидно мотивирани от приятелските взаимоотношения с подсъдимия, което води до тяхната нелогичност и съществени противоречия с установената по безспорен начин фактическа обстановка. Св.К. не споменава дори една дума за предхождащото поведение на подсъдимия преди задържането му, а акцентира само върху действията на полицейските служители. Първо, заявеното от св.К., че „П. беше облечен“ е изцяло опровергано от всички останали свидетелски показания; Второ, не намира никаква доказателствена подкрепа заявеното от него, че „Ние бяхме четирима човека, другите бяха малко по-далеч от нас-моята приятелка Й. Б., Г.…“ и това е така, защото е безспорно установено, че от пейката, на която се е намирала св. Й.Т. няма пряка видимост към мястото на задържане на подсъдимия. Трето съществено противоречие съдът намира в частта на неговите показания правещи опит да изтъкнат едва ли не безпричинно упражнената физическа сила спрямо подсъдимия. Св. К. заявява – „…П. нищо не правеше, но видях като го хващат и слагат в полицейската кола. Видях как му слагат ръцете зад гърба. Не съм виждал да удря полицай. На земята го свалиха с много сила. Нараняваха го…“. Съдът няма задължение в настоящото производство да анализира детайлно полицейските техники приложени при задържането на подсъдимия, респ. няма и задължение да преценява интензитета на използваната при задържането му физическа сила. Следвайки правилата на формалната логика, съдът приема, че именно непредизвиканата агресия в поведението на подс.И. е довела до неговото задържане при използване на физическа сила и помощни средства. Казано по друг начин, очевидно е, че подсъдимия нямаше да бъде задържан по този начин, ако не бе извършил тези хулигански действия. По тези съображения и предвид липсата на безпристрастност в неговите показания, съдът ги изключи от доказателствения материал като негодни да бъдат ценени. 

          Във връзка с продължаващото хулиганско поведение на подсъдимия след първоначалното му задържането и привеждането му в служебния автомобил „Опел Астра“ с рег. № **, и последващите му действия непосредствено след извеждане от сградата на РУ П., съдът изцяло кредитира показанията и на втората група полицейски служители – свидетелите С.Х. и Б.Б.. Съдът, отчитайки липсата на каквато и да било заинтересованост даде вяра и на техните показания, в които пресъздават поведението на подсъдимия, проявата на агресия спрямо св.Х. и неуспешния опит за бягство довел до скъсване панталона на св.Х.. В тези показания полицейските служители по един несъмнен, безпротиворечив и хронологически последователен начин дават точно и ясно описание на случилото се, което не е оборено чрез нито едно от останалите доказателства относими към предмета на доказване.  

          По отношения депозираните в хода на съдебното следствие /л.26/ обяснения на подс. П.И., които са насочени към опровергаване на обвинителната теза, чрез изтъкване на обстоятелства, свързани с липса на каквото и да било от негова страна провокативно поведение довело да последващото му задържане, съдът счита следното: Право на подсъдимия е да дава  каквито желае обяснения по повдигнатото обвинение, но за разлика от задължението вменено на свидетелите да говорят истината в наказателния процес с оглед възможната наказателна отговорност по чл.290 от НК, обясненията на подсъдимия са освен средство за защита /по арг. от чл.55 НПК/, но и доказателствено средство, чиято доказателствена стойност се предопределя както от тяхната последователност и логичност, така и от съответствието им с останалия приобщен доказателствен материал. В този контекст, при пълно съобразяване с процесуалните правила, визирани в чл.14 и чл.107,ал.5 от НПК съдът счита, че обясненията на подсъдимия досежно случилото се на инкриминираната дата са неубедителни, поради ги приема само като защитна версия /позиция/, която може да реализира от избран от него начин /в т.см.р.№ 478/04.11.2008 г. по н.д.№ 514/2008 г. І н.о. ВКС/ и не ги поставя в основата на присъдата. Някакво припокриване на обясненията на подсъдимия с установената фактическа обстановка съдът намира единствено в посочването, че действително му е била поискана лична карта, както и „признанието“, че е възможно, да е обидил някой от полицаите. По отношение неадекватното си поведение подсъдимия не изразява позиция, а само потвърждава, че е употребил 200-300 мл водка преди случилото се. Налице са обаче сериозни и драстично разминавания в обясненията на подсъдимия във връзка с твърденията му за упражнено най-вече от св.С.Х. /единствения полицейски служител, който е познавал/ физическо насилие. С изключителни подробности подс.П.И. описва как „…С.Х. ме натисна към земята в опит за ми сложи белезниците, при което успя. Докато бях с белезниците, той продължаваше да ме натиска с коляно във врата и главата към земята…С.Х. ме удари с юмрук в лицето….“. Тези обяснения освен, че не намират никаква доказателствена подкрепа, са и изцяло несъстоятелни, доколкото не е спорно по делото, че св.С.Х. не е присъствал при задържането на подсъдимия, а само е участвал заедно със св.Б.Б. при транспортиране на подсъдимия от РУ Попово до ФЦСМП гр.Попово. Наред с това, при проведената по реда на чл.143,ал.1 от НПК очна ставка между подс.И. и св.Х. /л.29/ подсъдимия изцяло сменя позицията си, като използваните преди това от него убедителни думи са заменени с други - че не е сигурен и не знае какво да отговори, а при конкретен въпрос на съда дали потвърждава казаното по-рано, отговаря, че казва това, което си спомня. Важното, което следва да се отбележи обаче е, че в обясненията на подсъдимия липсва каквото и да е било обяснение за някакво провокативно поведение, което според съда е напълно обяснимо предвид употребата на 200-300 мл водка непосредствено преди това, което според д-р Г. /заключение л.123 от делото/ е довело до изпадане на подсъдимия във възбудна фаза на алкохолно опиване.

          Предвид установеното в хода на съдебното следствие и направеният подробен анализ на доказателствата, съдът прие, че подс.П.П.И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.325 НК. Установиха се основните обективиращи  това престъпление признаци „непристойни действия” и “грубо нарушение на обществения ред”. В задължителното за съдилищата ППВС №2/1974 г. (т.2), на което многократно се позовава защитата примерно са посочени обективиращите това деяние непристойни действия, както и случаите, при които е налице  грубо нарушение на обществения ред и явно неуважение към обществото. Характерен за хулиганството е и фактът, че с действията си, извършителят демонстрира незачитане на обществото и принципите, върху които то е изградено. След така направените принципни уточнения, в конкретния случай, съдът прие, че осъщественото от подсъдимия несъмнено съставлява „непристойни действия”. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установяват и конкретните проявни форми на тези действия – касае за поведение, изразяващо се в оскърбително отношение, ухапване по ръката и посягане към св.Й.; опити да се повреди полицейския автомобил „Опел Астра“ с рег. № **, посредством  удари с глава по  страничните стъкла на автомобила, ритници и плюене по седалките му и по возещите се отпред полицейски Й. и М.; блъскане пред сградата на РУ П. на свидетелите С.Х. и Б.Б.; отправяне на закани, псувни и обидни думи към полицейските служители от РУ – Попово Д.С.Д., М.Й.М., С.Й.Х., Й.П.Й. и Б.Р.Б.. Налице е и „явно неуважение към обществото”, след като всички действия на подсъдимия на инкриминираната дата и място изразяват открито изключително висока степен на неуважение към личността. Чрез действията си /описани по-горе/,  подс.И.  е демонстрирал пред полицейските служители, вършещи служебните си задължения, едно грубо незачитане на обществото и на принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване, което именно се характеризира като посегателство срещу обществения ред. /в т. см. и р. №492/1982 г. по н.д.№512/ 1982 г. II н.о. ВС /.

          Тъй като повдигнатото спрямо подс.И. е във връзка с по-тежко наказуемият престъпен състав по чл. 325,ал.2 от НК съдът обсъди и прие, че е налице и квалифициращия елемент „изключителна дързост”, по следните съображения:

          Съгласно дадените от ВС задължителни указания в цитираното по-горе ПП № 2/ 29.06.1974 г. по н.д.№ 4/1974 г. – раздел II, т.2, б.“в“  - „Изключителна дързост е налице, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или към други обществени или лични интереси. С тях се скандализира обществото, изразяват грубо нахалство или тежко оскърбление“.

          При установеното по категоричен начин неадекватно поведение на подсъдимия П.И. – на публично място, в междублоково пространство, псувни, обиди, опити за захапване пръст на ръката на св.Й., плюене, ритане, блъскане по стъклата на л.а., и отправяне на нецензурни изрази към всички присъствали полицейски служители, скъсване на панталона на св.Х., съдът намира, че тези данни са напълно достатъчни за да се направи правен извод за това, че интересите на обществото са засегнати в груба форма чрез пренебрежително отношение към обществения ред. В случая не са налице лични мотиви у подсъдимия спрямо който и да е от полицаите, а от друга страна всички те са изпълнявали служебни функции, и насочената против тях агресия на подсъдимия следва да се разглежда като негово поведение, обективиращо оскърбление на чувствата на членовете на обществото, свързващи с полицията очаквания за спокойствие и обществен ред. /в т.см. виж р.№ 168/07.10.2016 г. на ВКС по н.д.№577/2016 г. на II н.о./.

          След внимателен и задълбочен анализ на действията на подсъдимия, съдът достигна до правен извод за това, че от субективна страна деянието е извършено при евентуален умисъл /възможност, намираща опора и в съдебната практика – раздел І, т.3 от ППВС №2/ 1974 г./. При целият спектър от действия, в явно нетрезво състояние, подс.И. е бил воден от стремежа да покаже пренебрежение към полицейските служители като откаже да предостави документ за самоличност и се е отнасял безразлично към нарушаването на обществения ред. Във волево отношение подс.И. безспорно е предвиждал, че в резултат на отправените обидни думи, изрази и поведение, несъмнено ще бъде нарушен и общественият ред, но се е отнасял безразлично към този възможен резултат и се е съгласявал с него, като вниманието му е било насочено в друга посока.

          При индивидуализацията на наказанието, след извършване на цялостна проверка събраните по делото доказателства и съобразяване с разпоредбите на чл.36,чл.54 НК съдът отчете, че не са налице нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят приложението на чл.55 от НК. Видно от справката за съдимост, приложена по делото и обсъдена в уводната част на мотивите, към датата на извършване на инкриминираното деяние подс.И. вече е бил осъждан два пъти за престъпления против собствеността извършени от него като непълнолетен - осъждания, които създават законова пречка за възможно обсъждане на въпроса за ново отлагане на наложеното наказание по реда на условното осъждане. Предвиденото наказание за извършеното престъпление по чл.325,ал.2,вр. с ал.1 от НК е в размер до 5 год. ЛОС, при което и отчитайки липсата на предпоставките за приложение на чл.55 НК, съдът му наложи наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При индивидуализиране на конкретният размер на наказанието лишаване от свобода, съдът прие, че всички установени по делото обстоятелства сочат на една завишена степен на обществена опасност на дееца, изразяваща се в упоритост при извършване на престъпления и липсата на каквито и да било задръжки. Като самостоятелно отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете пияното състояние, в което се е намирал подс.И.. Като смекчаващо обстоятелство следва да бъде отчетена все още младежката възраст на подсъдимия. На тази база, при превес на отегчаващите вината обстоятелства съдът наложи на подсъдимия наказание в размер на 6 месеца ЛОС, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим определен по реда на чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС. Съдът прие така индивидуализираното наказание е достатъчно, за да бъдат реализирани целите, посочени в чл.36 НК, като същевременно ще бъде ефикасна гаранция за ограничаване за един доста дълъг период на поведение, намиращо се в разрез с установените в страна правила и норми, с които всеки български гражданин следва да се съобразява.

          Предвид обективните данни, че предходните две отделни осъждания на подс.И. се намират в условията на реална съвкупност помежду си съгласно чл.23-25 НК, съдът определи едно общо наказание между отделните наложени по нохд № 64/2018 г. на ПпРС и нохд № 45/2018 г. на ПпРС, а именно най-тежкото от тях – ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на осн.чл.68,ал.1 НК приведе в изпълнение за ефективно изтърпяване при първоначален „общ” режим.

          Съдът се произнесе по въпроса за направените разноски, като предвид изхода на делото осъди подс.И. да заплати сумата 117 лв. за в.л. по съдебната фаза – по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПпРС.

          Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                                            

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: