Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

град София, 17.02.2021 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично заседание на първи февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                           СЪДИЯ: НЕВЕНА  ЧЕУЗ

          при секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 8 066 по описа на 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл. 415 ал.1 от ГПК.

Ищецът „Б.Д.” ЕАД твърди, че в нейна полза е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. 7097/2017 г. на РС – София, 87 състав срещу В.Н.Е. и Н.И.Г. за солидарно заплащане на сумата от 120 498, 04 лв. – главница по договор за банков кредит, сумата от 74 703, 89 лв. – договорна лихва за периода 11.02.2011 г. – 27.06.2017 г., сумата от 225, 37 лева – наказателна лихва за периода 30.11.2015 г. – 27.06.2017 г. и сумата от 3 321, 18 лв. – заемни такси. Присъдени били и разноските в заповедното производство, както и законна лихва върху главницата. Твърди се, че страните са в договорни отношения по повод договор за кредит, който бил нередовно обслужван от кредитополучателя, поради което бил обявен за предсрочно изискуем и това обстоятелство било съобщено на кредитополучателя. Твърди се, че след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист било депозирано възражение, а съдът указал на ищеца за заяви искове в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК. Твърди се, че между страните е било водено предходно заповедно производство респ. установителен иск пред СГС по гр.д. 451/2014 г. по описа на І-4 състав. След влизане в сила на решението на СГС, на 18.01.2017 г. кредитът бил възстановен в статут редовен, с оглед постановеното решение и размерите по него били преизчислени с оглед съдебното решение. След преизчисляване на кредита на длъжниците били изпратени нотариални покани, с които банката упражнила правото си да го направи предсрочно изискуем.

При тези наведени фактически твърдения е мотивиран правен интерес от исковете и от съда се иска да признае за установено по отношение на ответника, че дължи посочените по-горе суми.

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Б.. Претендират се разноските, сторени в настоящото производство.

Ответниците В.Н.Е. и Н.И.Г. оспорват исковете в отговор в срока по чл. 367 от ГПК. Заявено е възражение за неоснователност на заявените претенции респ. нищожност на договорни клаузи и възражение за изтекла погасителна давност.

Възраженията на ответниците се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Д..

Депозирана е допълнителна искова молба респ. в срока за допълнителен отговор е депозиран такъв.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложеното гр. д. 42 730/17 г. на СРС, 87 състав е депозирано заявление по чл. 417 от ГПК от заявител „Б.Д.” ЕАД. В заявлението е отправено искане до съда да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците В.Н.Е. и Н.И.Г. за сумата от 120 498, 04 лв. – главница по договор за банков кредит, сумата от 74 703, 89 лв. – договорна лихва за периода 11.02.2011 г. – 27.06.2017 г., сумата от 225, 37 лева – наказателна лихва за периода 30.11.2015 г. – 27.06.2017 г. и сумата от 3 321, 18 лв. – заемни такси. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от 28.06.2017 г. и съдебните разноски, сторени в производството.

На 04.08.2017 г. СРС, 87 състав е издал по горецитираното дело заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ за описаните по-горе суми респ. изпълнителен лист за същите, както и за сумите от 3 974, 97 лв. – разноски за ДТ и сумата от 150 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представен е и договор за ипотечен кредит от 26.03.2008 г., от съдържанието, на който се установява, че на същата дата „Б.Д.” ЕАД е сключила с В.Н.Е. и Н.И.Г. като кредитополучатели, същият с предмет предоставяне на кредит в размер на 133 000 лв. като срокът за ползване на същия е 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване.

Приложени са и общите условия към сключения договор.

По делото е представено и допълнително споразумение от 15.12.2009 г. , от което се установява, че страните са уговорили гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 3 месеца, без да се променя крайния срок по договора. Уговорено е непогасената част от начислената лихва да се капитализира към остатъка от главницата като при настъпване на предсрочна изискуемост на кредита по време на гратисния период капитализация на лихвата да не се извършва. Посочено е, че към датата на сключване на споразумението лихвата по кредита е 7,09%.

По делото е представена нотариална покана рег. № 3151, том 2, № 132 на нотариус 637 – Г.Г., с район на действие – СРС, от която се установява, че „Б.Д.” ЕАД  е обявила договора за предсрочно изискуем с оглед неизпълнение на договорно задължение на кредитополучателя. Нотариалната покана е връчена на 29.05.2017 г. на В.Н.Е. при условията на чл. 47 ал.1 от ГПК, видно от приложените разписка и констативен протокол на нотариуса. .

По делото е представена нотариална покана рег. № 3150, том 2, № 131 на нотариус 637 – Г.Г., с район на действие – СРС, от която се установява, че „Б.Д.” ЕАД  е обявила договора за предсрочно изискуем с оглед неизпълнение на договорно задължение на кредитополучателя. Нотариалната покана е връчена на 05.06.2017 г. на Н.И.Г. при условията на чл. 47 ал.1 от ГПК, видно от приложените разписка и констативен протокол на нотариуса.

По делото е изслушана съдебно счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В.Х.М..

При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави следните правни изводи:

Видно от ангажираните по делото доказателства исковете са заявени в указания в нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковите претенции, заявен в настоящото производство е идентичен с предмета, посочен в заявленията по чл. 417 от ГПК. Депозираното възражение от страна на длъжника в заповедното производство е в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, предвид което съдът намира, че заявените искове в настоящото производство са процесуално допустими.

Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща правилата за разпределяне на тежестта на доказване ищецът следва да установи по безспорен и категоричен начин - договорно правоотношение с ответника, обстоятелството, че ответникът – длъжник не е изпълнил в срока и при условията по договора задължението да върне предоставената му по договора сума т.е. че същият е неизправна страна по договора, размера и периода на претенцията си.

От своя страна ответникът следва да установи факта на изпълнение т.е. че е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми, както и възраженията си срещу вземането на ищеца или неговата изискуемост.

С оглед на представените писмени доказателства – договор за кредит съдът приема, че между страните по настоящия спор са възникнали облигационни отношения по повод сключен договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит в уговорения размер, при условията на еднократно усвояване срещу насрещното му задължение да погасява задълженията си по начина и в сроковете, уговорени в договора.

Страните не са формирали спор относно фактът, че паричната сума, предмет на договора е усвоена от кредитополучателя. Това обстоятелство е установено и от приетата  по делото ССчЕ.

При тези установени по делото факти ищецът твърди, че с оглед неизпълнение на договорните задължения на ответника точно и в срок да плаща дължимите месечни погасителни вноски кредитът е станал предсрочно изискуем, от което мотивира и претенцията си спрямо него. Такава клауза за предсрочна изискуемост е уговорена в отношенията между страните в т.20.2  от ОУ към договора. С оглед задължителното разрешение за настоящия съдебен състав, установено в ТР 4/2013 г. на ВКС за настъпването на предсрочна изискуемост по договорно правоотношение е необходимо кредиторът да уведоми длъжника за нея и уведомлението да достигне до адресата си. По настоящото дело доказателства в тази насока са ангажирани – депозирани нотариални покани, надлежно получени от ответниците. Датата на връчване на нотариалната покана е в момент, предхождащ датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда и след срока, предоставен на длъжника – настоящ ответник за доброволно изпълнение, визиран в нотариалната покана.

Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В настоящото производство ищецът е уведомил надлежно длъжника за наличието на предсрочна изискуемост на кредитните му задължения. С оглед приетото и неоспорено заключение на ССчЕ на вещото лице М. /стр. 140 в делото/ редовното погасяване на кредита е преустановено на 29.08.2008 г.  т.е. към момента на получаване на нотариалната покана са налице предпоставките на предвидената в ОУ към договора възможност кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем.

Съобразно заключението на ССчЕ по делото е установена дължимостта на паричните вземания, предмет на настоящото производство.

            При проведено насрещно доказване ответниците са противопоставили възражение за нищожност на договорни клаузи предвид тяхната неравноправност. С оглед данните по делото не е спорен по делото фактът, че ищецът е кредитна институция по смисъла на чл. 2 от ЗКИ, а съконтрахентът – ответник е потребител, съгласно легалната дефиниция, дадена в § 13 т.1 от ДР на ЗКИ. С оглед на което правната регламентация на договорната им връзка намира своето приложно поле в Закона за защита на потребителите, в сила от 10.06.2006 г. т.е. действащ към датата на сключване на процесния договор. В тази връзка с оглед императивния характер на разпоредбите, уреждащи материята досежно наличието респ. липсата на неравноправни клаузи съдът следи за наличието на такива служебно и без да е наведено възражение /решение № 23/07.07.2016 г. по дело 3686/2014 г. на Първо ТО на ВКС/. Дефинитивната норма на чл. 143 от ЗЗП, установява характеристиките на неравноправната клауза, а именно това е всяка договорка  във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването на добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по сделката като позволява на търговеца  да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание /т.10 от същата разпоредба/  или му дава право да увеличи цената на услугата без потребителя да има право да се откаже от договора /т.12 от същата разпоредба/. Санкцията при наличие на такава уговорка е установена в нормата на чл.146 от ЗЗП, където законодателят е предписал нищожност на  неравноправните клаузи в договорите с изричното изключение - освен ако не са индивидуално договорени. В нормата на чл. 144 от ЗПП са предвидени и други хипотези, изключващи приложното поле на чл. 143 от ЗПП  и касаещи клаузи, с които доставчикът на  финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим се от потребителя или към сделки с финансови инструменти и услуги, чиято цена  е свързана с колебанията на борсов курс или индекс. Клауза, предвиждаща възможност за едностранна промяна на БЛП е предвидена в чл. 7 от договора, съгласно която БЛП се определя периодично от кредитора. В изричното изискване на чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ е посочено, че договорът следва да съдържа методиката и условията за определяне на лихвата до края на договора. В договора респ. общите условия към него такава методология за определяне на БЛП не се съдържа, липсва и препращаща разпоредба в договора към тази методология респ. няма данни при наличие на такава тя да е доведена до знанието на потребителя - ответник. Видно от приложените по делото писмени доказателства /погасителен план/ и изводите на ССчЕ банката-кредитор е увеличила уговорения лихвен процент по договора едностранно последователно – с 0,5 %, и с 1%  респ. определила е лихвен процент в размер на 9, 79% след 36-тия месец от срока на кредита. Двустранно съглашение, постигнато между страните по договора досежно тези промени в лихвения процент по делото не е представено респ. не са и навеждани твърдения за съществуване на такова.

            При ангажираните по делото доказателства съдът намира, че нормата на чл. 144, ал.2, т.1 ЗЗП не може да намери приложение. Това е така, защото за попадането й под приложното поле следва доставчика на финансовата услуга да е поел задължението да уведоми другата страна за извършените без предизвестие едностранни промени в лихвения процент в 7-дневен срок и другата страна по договора да има възможност незабавно да го прекрати доколкото липсва предвидена възможност кредитополучателят незабавно да прекрати договора.

            При тези изложени съображения, настоящият съдебен състав намира, че липсва основание за банката – кредитор едностранно и периодично да повишава лихвения процент, с оглед нищожността на клаузата на чл. 7 от договора. Предвид което размерът на дължимите вземания на ищеца следва да се определи съобразно уговорения в договора БЛП, а именно 8,29% за период на действие на договора след първите три години от неговото сключване, доколкото те са процесни по делото. 

            Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че между ищеца и ответника Е. се е развило предходно съдебно производство по реда на чл. 422 от ГПК, по което с влязло в сила съдебно решение от 19.01.2016 г. по гр.д. 451/2014 г. на СГС, Първо ГО, 4 състав /стр. 105 и сл. в делото/ са съдебно установени размерите на вземанията на ищеца по процесния договор за кредит за главница, считано за вноските от 15.12.2009 г. до 25.11.2015 г. Съобразно нормата на чл. 299 ал.1 от ГПК силата на присъдено нещо на това съдебно решение следва да бъде зачетено от настоящия съдебен състав. Видно от заключението на ССчЕ/стр. 141 в делото/ дължимата от ответниците главница по процесния договор, с оглед надлежно обявената му предсрочна изискуемост, възлиза на сумата от 120 498, 04 лв. Дължимостта на сумата е обоснована с оглед общия размер на отпуснатия кредит, платената от ответниците част от главницата /1 531, 17 лв./, капитализирана лихва и последващата й декапитализация, с оглед постигнатите уговорки на страните в сключеното допълнително споразумение и изваждане на от дължимия размер на сумата, присъдена като дължима главница в предходното съдебно производство т.е. зачетена е неговата СПН. Посоченият от вещото лице размер на дължимата главница е идентичен с размера, предмет на ищцовата претенция за главница, поради което искът за главница като основателен и доказан следва да бъде уважен. 

            При съвкупна преценка на ангажираните по делото доказателства, съблюдаване СПН на предходния, влязъл в сила, съдебен акт респ. своевременно заявеното възражение за изтекла погасителна давност, която по отношение претенцията за лихва е релевантна кратката 3 годишна давност респ. съображенията, изложени в настоящия съдебен състав на чл. 7 от договора, както и обстоятелството, че договорна лихва се дължи до деня, в който кредита е обявен за предсрочно изискуем /23.06.2017 г./, съдът в решаващия му състав и при съблюдаване правилото на чл. 162 от ГПК намира, че претенцията за лихва възлиза на сумата от 31 254, 34 лв. /съобразно приложение 8 към ССчЕ, от което не е взета предвид сумата, начислена след обявяване предсрочната изискуемост на кредита/, до който размер искът е основателен, а за горницата до пълния предявен размер подлежи на отхвърляне като неоснователен респ. и погасен по давност в едната си част /тази до 28.06.2014 г./. С оглед заключението на ССчЕ респ. датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем претенцията за санкционна лихва е основателна за сумата от 57, 52 лв. като за горницата до пълния предявен размер следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Съобразно заключението на ССчЕ /т.1.9 от същото, стр. 142 в делото/ изцяло основателна е претенцията за такси, но с оглед своевременно заявеното възражение за изтекла погасителна давност и естеството на таксата като периодично вземане по отношение, което е релевантна кратката три годишна давност искът следва да се уважи за сумата от 1 202, 51 лв. и се отхвърли за горницата до предявения размер поради погасяването по давност.

С оглед постановеното съдебно решение по предходното производство и неговата задължителна сила за настоящия съдебен състав не следва да се обсъжда и наведеното възражение за прихващане с недължимо платени суми с оглед едностранното увеличение на лихвения процент, доколкото те са били платени в периода, процесен по предходното производство, разрешен с влязлото в сила съдебно решение и при произнасяне по това възражение от страна на настоящия съдебен състав би се стигнало до пререшаване на съдебния спор, в противоречие с цитираната разпоредба на чл. 299 ал.1 от ГПК.

С оглед разясненията, дадени с ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС настоящият съдебен състав дължи произнасяне и по разноските в заповедното производство. В заповедното производство е присъдена сумата от 4 124, 97 лв. – разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение. С оглед частичната основателност на претенцията, припадащата се част от тях възлиза на 3 175, 73 лв., която се следва на ищеца на общо основание.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следва сумата от 3 522, 18 лв. – разноски в настоящото производство, представляващи припадащата се част, съобразно уважената част от исковете с оглед сочените размери в списъка по чл. 80 от ГПК. На ответниците на основание чл. 78 ал.3 от ГПК се следва сума в размер на 437, 23 лв., припадащата се част от разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК. Заявеното възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК от ищеца, при съблюдаване на фактическата и правна сложност на делото, извършените по него процесуални действия, цената на заявените искове респ. минималните адвокатски възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004 г., настоящият съдебен състав намира за неоснователно.

 

Водим от горното, СГС, I -19 състав

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** искове с правно основание чл. 422 ал.1 вр. с чл. 451 ал.1 от ГПК срещу В.Н.Е., ЕГН ********** и Н.И.Г., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв. Г.Д., че В.Н.Е. и Н.И.Г. дължат на „Б.Д.” ЕАД сумата 120 498, 04 лв. – главница по договор за ипотечен кредит от 26.03.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.06.2017 г. до окончателното й изплащане, сумата от 31 254, 34 лв. – договорна лихва в периода 29.06.2014 г. – 23.06.2017 г. като отхвърля искът за горницата до предявения размер от 74 703, 89 лв. и за периода 11.02.2011 г. – 28.06.2014 г. и за периода 24.06.2017 г.- 27.06.2017 г., сумата от 57, 52 лв. – наказателна лихва за периода 30.11.2015 г. – 23.06.2017 г. като отхвърля искът за горницата до предявения размер от 225, 37 лв. и сумата от 1 202, 51  лв. – заемни такси като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 3 321, 18, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение от 04.08.2017г. на СРС, 87 състав  по гр.д. 42 730/2017 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК В.Н.Е., ЕГН ********** и Н.И.Г., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв. Г.Д. да заплатят на Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***  сумата от 3 175, 73 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 3 522, 18 лв.  – разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.3 от ГПК Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***  да заплати на В.Н.Е., ЕГН ********** и Н.И.Г., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв. Г.Д. сумата от 437, 23 лв.  – разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок, считано от връчване на препис от същото на страните.

При влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати по гр.д. 42 730/2017 г., СРС, 87 състав.

 

            СЪДИЯ: