Р Е Ш
Е Н И Е
№
261468 30.11.2020 година град Пловдив
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI граждански
състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 6691 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 52 от ЗЗО от УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.
„Пещерско шосе“ № 66, представлявано от изп. д. пр. *** К. Дж., чрез
пълномощника адв. Р. В. против Г.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че на 16.06.2018 г.
ответникът е посетил УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД по спешност с оплаквания от
затруднени движения в областта на тр. пр. на л. р. и л. к., като оплакванията
настъпили след счупване на стъкло. Тъй като спешното състояние не могло да бъде
преодоляно в спешен кабинет, пациентът бил насочен към стационарно болнично
лечение в Клиника по ортопедия и травматология за оперативно лечение, с приемна
диагноза „****“. Ответникът постъпил в клиниката на 16.06.2018 г. в 01.00 ч.
Твърди се, че към момента на хоспитализацията ответникът е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, които не е възстановил през времето на болничния си
престой, продължил до деня на дехоспитализацията му – 20.06.2018 г.
Твърди се, че на
ответника е оказана болнична помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека
№ ***„Оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям
обем и сложност“, чиито изисквания са посочени в Приложение № 17А на НРД за МД
от 2018 г. При приемане на пациента била съставена История на заболяването № ***/2018
г., била му извършена оперативна процедура, осъществени били всички
диагностични и терапевтични процедури, включени в диагностично – лечебния
алгоритъм на КП № ***. Лечението приключило, но в деня на изписването – **** г.
пациентът не бил намерен в болничната стая. Напуснал лечебното заведение
самоволно, без да уведоми дежурния лекуващ персонал. На пациента била изготвена
и подписана епикриза, в която били описани извършените медицински дейности.
Същият бил изписан на **** г. Твърди, че към момента на постъпване в лечебното
заведение и в периода на болничното му лечение ответникът бил неосигурен по
смисъла на ЗЗО. Той не е възстановил правата си на здравноосигурено лице до изписването
си от болницата и на основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО следва да заплати сам
стойността на оказаната му медицинска помощ по КП № ***, която се твърди да е в
размер на сумата от 1250 лв. и е определена към момента на хоспитализацията
„Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнително
поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. Твърди се, че на 22.04.2019 г.
лечебното заведение изпратило покана за
доброволно плащане на ответника, която била получена, но плащане не постъпило.
В тази връзка ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 778/2020 г. по описа на ПдРС, ХІІІ гр. с. и
доколкото заповедта била връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК, то за
ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящите установителни
искове.
С оглед
изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 1250
лв., представляваща цена за предоставена медицинска помощ с изпълнение на
алгоритъм по КП № *** по време на болничния престой на ответника, продължил
през периода 16.06.2018 г. – 20.06.2018 г., ведно със законната лихва от датата
на постъпване на заявлението в съда – 20.01.2020 г. до окончателното
погасяване. Претендира разноски. Подробни
съображения се излагат от пълномощника на ищеца в писмена защита.
В срока по чл.
131 ГПК, ответника Г.М.А. не е депозирал
отговор на исковата молба, нито изразява становище по иска в хода на
производството.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът
установява следното:
Със заповед № 310/21.01.2020г.,
издадена по ч.гр.д. № 778/2020г. по описа на ПРС, 13-ти гр. състав е разпоредено
ответника Г.М.А. да заплати на ищеца сумата от 1250 лева, представляваща цена
за предоставена медицинска помощ за периода 16.06.2018г.-20.06.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда –
20.01.2020г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски
в размер на 25 лева.
Като писмени доказателства по делото са
приобщени декларация за информирано съгласие от 16.06.2018г., лист за преглед
на пациент в Спешно отделение от 16.06.2018г., направление за хоспитализация от
същата дата, декларация за информирано съгласие за извършване на хирургични
интервенции, прилагане на обща анестезия, инвазивни и други диагностични и
терапевтични методи, които водят до повишен риск за здравето и живота на
пациента или до временна промяна в съзнанието от 16.06.2018г.,декларация, че
пациентът е запознат с правилниците за устройството, дейността и вътрешния ред
на лечебното заведение и на клиниката, Епикриза от 20.06.2018г., клинико-рентгенологичен
минимум за общия статус на пациента в деня на изписване, температурен лист, фиш
с резултати от клинична лаборатория, предоперативна епикриза и Протокол от
лекарски консилиум, оперативен протокол № ****/16.06.2018г.,
електрокардиограма, Извлечение от „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги,
медицински услуги и допълнително поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД,
покана за доброволно плащане, със сметка за стойността на лечението,
пълномощно, Удостоверение от ТД на НАП установяващо, че ответника е с
прекъснати здравноосигурителни права за периода на болничното му лечение от
16.06.2018г. до 20.06.2018г.
При анализа на доказателствената
съвкупност, съдът намира от правна страна следното:
Страните не спорят, а и от
приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 16.06.2018г.
ответникът е постъпил на лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, като е напуснал
здравното заведение на 20.06.2018г. и в деня на изписването му не е намерен в
болничната стая. Няма спор и че същият е лекуван по Клинична пътека № *** “Оперативни
процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и
сложност“, чиито изисквания са посочени в Приложение № 17А на Национален рамков
договор за медицинските дейности от 2018г., както и че са му извършени
отразените в исковата молба оперативни интервенции, медицински услуги и
изследвания.
Установява се от приложеното на
л. 43 от делото Удостоверение от ТД на НАП – Пловдив, че ответника Г.М.А. е бил
с прекъснати здравноосигурителни права през периода на хоспитализацията му 16.06.2018г.
до 20.06.2018г.
Установява се също от приетите по
делото писмени доказателства, че на 20.06.2018г. ответникът е изписан от УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД.
Ищцовото болнично заведение е
страна по Националния рамков договор за медицинските дейности към процесния
период, като на ответника безспорно е оказана болнична помощ, включена в
обхвата на медицинските дейности при задължителното здравно осигуряване,
предвиден в чл. 45 от Закона за здравното осигуряване ЗЗО/, които се заплащат
от НЗОК. Към периода на предоставяне на медицинска помощ –16.06.2018г. до
20.06.2018г. ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, поради
което на основание чл. 52 от ЗЗО следва да заплати оказаната му медицинска
помощ по цени на съответното болнично заведение. Последният не оспорва нито
факта на осъщественото му лечение, изследвания и манипулации, нито тяхната
стойност.
В заключение следва да се приеме,
че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е издадена заповед
за изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според
мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в
исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив,
който да се отрази в настоящото решение.
С оглед изхода на делото, а
именно- уважаване на исковата претенция изцяло, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълен размер. Същите се
претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства за реалното им извършване- държавна такса в размер на 25 лева, ДТ
за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 180 лева, както и ДТ в заповедното производство в
размер на 25 лева,поради което заплащането им следва да се възложи в тежест на
ответника.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.
„Пещерско шосе“ № 66, представлявано от изп. д. пр. *** К. Дж., чрез пълномощника
адв. Р. В. сумата от 1250 лева
/хиляда двеста и петдесет лева/, представляваща цена за предоставена медицинска
помощ за периода 16.06.2018г.-20.06.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението в съда – 20.01.2020г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена Заповед № 310/21.01.2020г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 778/2020г. по описа на ПРС, 13-ти гр. състав
ОСЪЖДА
Г.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско
шосе“ № 66, представлявано от изп. д. пр. *** К. Дж., чрез пълномощника адв. Р.
В. сумата от 210 лева /двеста и
десет лева/, представляваща направени по делото разноски, от които- държавна
такса в размер на 25 лева, ДТ за издаване на съдебно удостоверение в размер на
5 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева, както и
направените в заповедното производство разноски в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.