№ 433
гр. Варна, 15.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Нина Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско
дело № 20213100101681 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
Ищцата ИВ. В. М., редовно призована, явява се лично и с адв. Н.Т.,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ищците ХР. В. ХР. и М.Т. М. , редовно призовани, не се явяват,
представляват се от адв. Н.Т., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответницата С. ВЛ. М., редовно призована, не се явява, представлява се
от адв. П.С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на осн. чл.143 ГПК, пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора и дава възможност на ищеца, ако желае, да
поясни и допълни фактическите си твърдения, посочени в исковата молба,
както и да изрази становище във връзка с възраженията на ответната страна,
както и възможност на ответника да заяви нови твърдения, които не е могъл
да посочи с отговора на исковата молба.
АДВ. Т.: Поддържам исковата молба, ведно с изложените в нея
1
съображения.
Оспорвам депозираната насрещна искова молба.
Поддържам отговора на насрещния иск.
АДВ. С.: Оспорвам исковата молба.
Поддържам депозирания отговор.
Поддържам и депозирания насрещен иск.
Относно отговора на насрещния иск за наличие на екзекутивни промени
и завършване на строежа – поначало този ред за приемане на несъществени
промени на одобрения проект е въведен с чл. 228а от ППЗТСУ от 1998г. и не
е съществувал към датата на приключване на строежа, която е била през
1988г.
АДВ. Т.: Концентрацията на правния спор се свежда до едно
фактическо положение, а именно – дали построеното в имота е при
съществени отклонения от строителните изисквания от одобрените
строителни книжа и дали при наличие на отклонения, те предполагат и
определят строежа като незаконен или като търпим. Правният ми аргумент е,
че търпимите строежи не подлежат на премахване.
АДВ. С.: Сградата въвеждана ли е в експлоатация?
АДВ. Т.: По време на извършване на строителството и съгласно
действащите тогава строителни норми индивидуалните строежи от този вид
не подлежат на държавно приемане и въвеждане в експлоатация.
СЪДЪТ на осн. чл.145, ал.3 ГПК ПРИКАНВА страните към спогодба,
като им разяснява преимуществата на доброволния способ за разрешаване на
спора чрез взаимни отстъпки, както и че при постигане на спогодба
половината от внесената от ищеца държавна такса ще подлежи на връщане на
осн. чл.78, ал.9 ГПК.
АДВ. Т.: Предвид характера на спора и влошените взаимоотношения
между страните не е възможно да сключим споразумение към настоящия
момент.
АДВ. С.: Към настоящия момент не можем да постигнем споразумение.
СЪДЪТ, след изясняване на предварителните въпроси по делото и като
взе предвид, че страните не могат да постигнат спогодба, на основание чл.146
от ГПК, пристъпва към УСТЕН ДОКЛАД на делото, съобразно мотивите на
Определение № 263/20.01.2022 г. по делото, както следва:
Производството е образувано по искове на ИВ. В. М., ЕГН**********, с
адрес град Варна, ж.к. *** бл.* вх.* ет.* ап.*, Х.В. Т., ЕГН**********, с адрес
2
град Варна, ул.**** бл.* вх.* ет.8 ап.*, и М. Т. М., ЕГН**********, с адрес
град Варна кв.Аспарухово ул.***№ *, с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните по делото,
че отв. С. ВЛ. М., ЕГН**********, от гр. Варна, м. Евксиноград, ул. „**“, №*,
не е собственик на следните недвижими имоти:
- 1/2 ид. част от обект с идентификатор №10135.2564.1828.1 по КК и КР
на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на н-к на СГКК
гр. Варна, Вилна зона, съставляващ еднофамилна жилищна сграда на два
етажа, със застроена площ по КК от 83 кв.метра, състояща се от
полуподземен етаж с площ 83,05 кв.метра, първи жилищен етаж с площ от
92,13 кв.метра и втори жилищен етаж с площ от 79,07 кв.метра, построен в
ПИ №10135.2564.1828 по същите КК и КР на град Варна, Вилна зона,
находящ се ул. „**“, №*, при граници на поземления имот: от север и от
изток ПИ №10135.2564.1829 и ПИ №10135.2564.1827, от юг ПИ
№10135.2564.557 и от запад - общинска улица;
- 1/2 ид. част от обект с идентификатор №10135.2564.1828.2 по КК и КР
на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на н-к на СГКК
гр. Варна, Вилна зона, съставляващ Гараж със застроена площ от 23.00кв.
метра, построен в ПИ №10135.2564.1828 по същите КК и КР на гр. Варна,
Вилна зона, находящ се ул. „**“, №*, при граници на терена: от север и от
изток ПИ №10135.2564.1829 и ПИ №10135.2564.1827, от юг ПИ
№10135.2564.557 и от запад - общинска улица,
по твърдения за право на собственост на ищците върху спорните сгради
в съотношение по 1/4 ид. част за всяка от първите две ищци и 2/4 ид. части за
третата ищца.
В срока по чл.211 ГПК са предявени и приети за разглеждане
насрещни искове от С. ВЛ. М., ЕГН**********, с правно основание чл.109
ЗС, за осъждането на ИВ. В. М., ЕГН**********, Х.В. Т., ЕГН**********, и
М. Т. М., ЕГН**********, да премахнат самостоятелните постройки с
идентификатори №10135.2564.1828.1 и №10135.2564.1828.2, изградени в ПИ
с идентификатор №10135.2564.1828, индивидуализирани погоре, по
твърдения за собственост само у С.М. върху поземления имот и доводи за
незаконност на постройките, които й пречат да упражнява собствеността си
върху терена.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищците твърдят, че са съсобственици, при квоти по 1/4 ид. част за всяка
от първите две ищци и 2/4 ид. части за третата ищца, по отношение на
процесните самостоятелни сгради №1828.1 (вилна сграда) и №1828.2 (гараж),
в гр.Варна, м.Евксиноград, ул. „**“, №*, като собствеността им произтича от
следните обстоятелства:
По силата на НА №199/07.02.1983г. том 1, нот. д. № 415/1983г. дядото
на първите две ищци Х. В. Х. дарил на бащата на първите две от тях В. Х. В.,
по време на брака му с третата от тях, 700кв. м. ид. части от поземлен имот, в
гр. Варна, Вилна зона, к. „**“. След това било издадено разрешение
№119/04.05.1984г. за строеж на вилна сграда с гараж на името на В. В., който
на осн. чл.58 ЗТСУ (отм.) придибил и правото на строеж в съсобствения
терен. И тъй като строежът бил извършен по време на брака на В. В. и М. В.
3
(сега М.) сградата била придобита от съпрузите в режим на СИО. Което било
и констатирано с КНА №7/02.04.1996г., том 4, н.д. №2581/1996г.
По силата на НА №11/22.01.2003г., том 1, н.д. №8/2003г. В. В. дарил
обратно на баща си по-рано дарените му ид. части от дворното място, но без
вече построената в същото място сграда, при което родителте на В. станали
единствени собственици на терена, без жилищната сграда и гаража. Бракът на
В. В. и М. В. (сега М.) бил прекратен с решение по гр. дело №1670/2004г на
ВРС, след което съсобствеността станала обикновена дялова между бившите
съпрузи при равни квоти.
През 2008г. бившата съпруга М. В.а (М.) предявила иск за делба на
постройките, по който било образувано гр. дело №318/2008г. на ВРС. С
влязло в сила решение по първата фаза сградите били допуснати до делба
между бившите съпрузи В.и при равни квоти, като родителите на В. В., също
страни по първата фаза, били изключени от делбата на сградите, защото те
имали права само върху терена. Решението се твърди, че обвързва и всички
правоприемници на страните по първата фаза на делбата.
С удостоверение №12/19.03.2012г. на Главния архитект на р-н
Приморски било констатирано, че вилната сграда отговаря на изискванията за
търпимост, а със Заповед №3/13.01.2014г. на същия орган били внесени само
корекции по отношение на част от данните на строежа. С тези документи
било потвърдено, че постройката е обект на собственост, който не подлежи на
премахване.
На 09.02.2018г. бащата на първите две ищци В. В. починал и оставил
именно тях за законни наследници. От този момент те придобили всяка по 1/4
ид. част от сградите, а другата половина била на М. В.а.
С договори от 05.04.2018г. и от 17.04.2018г. дядото на първите две
ищци Х. Х. и съпругата му И. Х. продали на В. Г. В. по ½ част от земята,
конкретно с втората сделка – тази част от земята, върху която била изградена
вилната сграда. Към 2018г. В. В. е бил в брак с М. В., поради което двамата
придобили права върху терена в СИО, но без постройките върху него.
През 2018г. сегашните ищци предявили иск по чл.108 ЗС срещу бабата
и дядото на първите две - Х. Х. и И. Х., за предаване на владението въхру
процесните вилна сграда и гараж към нея. С влязло в сила решение по гр.д.
№1606/2018г. на ВОС Х. и И. Х. били осъдени да предадат на ищците
владението върху постройките, поради липса на права върху тях. Което
потвърждавало правата на Х. само върху земята, които права през м.04.2018г.
те продали на В. и М. В..
Независимо от горното с КНА №152/11.07.2019г., том 3, н.д.
№476/2019г. В. и М. В. били признати за собственици на ½ ид. ч. от спорните
вилна сграда и гараж до нея. А с НА №19/26.07.2019г., том 4, н.д. №536/2019г
В. и М. В. дарили на дъщеря си и ответница по делото С.М. собствеността
върху ½ ид. ч. от жилищната постройка и гаража.
С оглед на всичко гореизложено и без да оспорват правата на С.М.
върху целия поземлен имот, ищците считат, че М. няма как да има права
върху сградите, защото праводателите й не са били собтвеници на правата
върху сградите, нито към 2019г., нито изобщо някога. Само ищците са
собственици на сградите по наследяване и упражнено право на строеж, като
това било установено и със СПН по двете посочени дела (делба и чл.108 ЗС).
Поради това молят за отричане правата на ответницата върху сградите и
4
за присъждане на съдебни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 ГПК ответницата депозира писмен отговор, с който
не оспорва допустимостта на иска и спора за материално право между
страните по отношение на постройките, при липса на спор между страните за
правата на ответницата върху терена. Не оспорва и че първите две ищци са
единствените наследници на В. Х. В., поч. на 09.02.2018г., а 3 третата ищца е
бившата му съпруга, с прекратен брак през 2004г.Признават още, че през
1983г. Х. Х. е дарил на сина си В. В. 700кв. м. от исковия терен, както и че на
В. В. било издадено разрешение №119/04.05.1984г. за строеж на вилна сграда
с гараж, при действието на ЗТСУ (отм.).
Исковете обаче счита за неоснователни, като въвежда следните нейни
твърдения: Издаденият КНА №7/02.04.1996г., том 4, н.д. №2581/1996г., в
частта относно М. В.а (сега М.) е установявал несъществуващи права, тъй
като строителството било завършено при съсобственост на терена между В.
В. и родителите му Х. и И. Х., с оглед на което и по приращение сградата
била придобита от съсобствениците на терена сред които М. В.а не била. При
строежа освен това били налице значителни отклонения от разрешението и
ахритектурните книжа. След това с договора по НА №11/22.01.2003г., том 1,
н.д. №8/2003г. В. В. дарил обратно на баща си по-рано дарените му ид. части
от дворното място, но ведно с построената сграта, доколкото тя не била
изключена изрично и доколкото не е оспорила съпругата сделката.
С договор от 05.04.2018г. Х. и И. П. продали на В. В. ½ ид. част от
исковия терен, а другата ½ ид. част от земята Х. и И. П. продали на В. В. с
договор от 17.05.2018г., като тази част от земята била застроената със
спорните сгради. И тъй като отново те не са били изрично изключени
следвало да се приеме, че на 17.05.2018г. Х. и И. П. продали на В. В. и
собствеността върху ½ част от сградите, придобити от В. и М. В. в СИО, с
оглед брака им към този момент. Така издаденият на В. КНА
№152/11.07.2019г., том 3, н.д. №476/2019г. отразявал реалните им права и
върху ½ ид. част от постройките, които права те валидно дарили на дъщеря си
С. М. на 26.07.2019г.
Евентуално се сочи придобивна давност за спорната ½ част от
сградите, с присъединяване владението на сем. В. и сем. Х. от 2003г. до 2013г.
и до 2018г., а от 26.07.2019г. до исковата молба – лично от ответницата.
Ответницата моли за установяване на правата й отхвърляне на исковете
по чл.124, ал.1 ГПК за спорната ½ чат от жилищния имот и гаража до него.
Насрещните искове по чл.109 ЗС основава на твърденията, че С.М. е
едноличен собственик на ПИ №1828 в гр. Варна, Вилна зона, въз основа на
договор за дарение, отразен в НА №191/18.07.2019г., за което няма спор
между страните по делото. Намиращите се в имота процесни вилна сграда с
гараж до нея обаче се незаконни, построени без отстъпено право на строеж от
собствениците на терена. Наистина било издадено разрешение за строеж, но
построеното на практика било в съществено отклонение от разрешението, от
архитектурния проект и от действащите към този момент допустими норми.
По тези причини строежът бил незаконен, а удостоверението за търпимостта
му от 19.03.2012г. съдържало неверни данни за сградата и не доказвало
5
търпимост, за която от значение били устройствените правила. И тъй като
сградите пречат на ответницата да упражнява правата си върху терена, в т.ч.
инвестиционните й намерения, претендира премахването им от ищците, в
случай че се уважат начално предявените искове по чл.124, ал.1 от ГПК.
С отговор в срока по чл.131 ГПК началните ищци оспорват
насрещните искове по чл.109 от ЗС с аргументи, аналогични на тези в
исковата молба, при поставени акценти върху СПН на решенията за делбата и
по чл.108 ЗС. Считат построеното за законно, съответно на устройствените
правила и разрешението за строеж, като евентуални отклонения считат за
незначителни, поради което и построеното няма как да подлежи на
премахване. Отделно за процесния гараж категорично липсвали каквито и да
било отклонения от предвиденото.
С оглед отговора на С.М. първоначалните ищци също се позовават
евентуално на изтекла придобивна давност от 2003г. и досега, при
присъединяване и на владението на бащата и бившия съпруг В. В. от 2003г.
до 2018г.
Молят за уважаване на главните искове, евентуално за отхвърлянето на
насрещно предявените такива, както и за разноски.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че
следва да докаже: правото си на собственост върху процесния имот на
твърдяното от ищеца придобивно основание, с пълния фактически състав, а
именно:извършен въз основа на надлежно разрешение строеж на сградите
през време на брака на В. В. и М. В. (сега М.), върху съсобствения на В. и
родителите му терен; придобиването на сгратата от сем. В.и в СИО след
довършване на строежа, с оглед действалите нормативи; наличието на
съответствие на построеното с основните параметри на разрешителното; че
предмет на договора, описан в НА №11/22.01.2003г., са само части от земята,
а не и части от сградите; че строежът е правно търпим; обвързващата
страните по делото СПН на решенията по делбата от 2008г. и поиска по
чл.108 ЗС от 2018г.; евентуалното – явно, трайно и несмутено своително
владение на В. В. от 2003г. до 2018г., а след това и на ищците, върху
процесните ½ ид. части от сградите; и всички останали положителни
твърдения, на които ищците базират правата си на собственост върху
сградите; както и всичките твърдения чрез които оборват КНА на насрещната
по делото страна.
По насрещните искове следва да докажат още цялостно и законността
на строежа или обективните обстоятелства за неговата нормативна
търпимост.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва
да докаже: всички положителните твърдения, на които основава
възраженията си; в това число и относно противопоставимите си на ищеца
права на собственост върху спорния имот; в т.ч. и че спорните сгради са били
5 придобити, след като са били построени, не от В. В. и М. В. (сега М.), а от
съсобствениците на земята В. В. и Х. и И. П., при равни квоти и по
приращение;че предмет на договора, по НА №11/22.01.2003г. са били и
съответните части от построените върху земята сгради; че предмет на
6
договора от 17.05.2018г. също са били и съответните части от построените
върху земята сгради, валидно прехвърлени от Х. на В.; че така и издаденият
на В. КНА №152/11.07.2019г. отразява реалните им права и върху ½ ид. част
от постройките, които права те валидно дарили на дъщеря си С. М. на
26.07.2019г.; евентуалното – явно, трайно и несмутено своително владение, с
присъединяване на владението на сем. В. и сем. Х. от 2003г. до 2018г., а от
26.07.2019г. до исковата молба и лично от ответницата, конкретно върху
спорните ½ ид. части от постройките;всички други положителни твърдения,
на които базира правата си; и всички твърдения чрез които оборва КНА на
насрещната по делото страна.
По насрещните искове следва да докажае пълно и главно правото си на
собственост върху целия терен и незаконността на построеното в него, респ.
същественото му отклонение от параметрите на разрешението, с последица
годност на обектите за премахване.
Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото:
че между страните има спор за материално право досежно ½ ч. от
постройките; че първите две ищци са единствените наследници на В. Х. В.,
поч. на 09.02.2018г., а третата ищца е бившата му съпруга, с прекратен брак
през 2004г.; че през 1983г. Х. Х. е дарил на сина си В. В. 700кв. м. от исковия
терен; че на В. В. е било издадено разрешение №119/04.05.1984г. за строеж на
вилна сграда с гараж, при действието на ЗТСУ (отм.); че строежът е
приключил преди 1996г. по време на брака на В. В. с М. В.а (сега М.); който е
бил прекратен с решение по гр. д. №1670/2004г на ВРС; че към 2018г. Владко
и Мария Вадеви са били в брак; че отв. С.М. е едноличен собственик на
поземления имот, върху който са ситуирани и към момента спорните сгради.
АДВ. Т.: Запознат съм с определението на съда. Нямам възражения по
доклада.
АДВ. С.: Запознат съм и нямам възражения по доклада.
По безспорните обстоятелства е безспорно, че ПИ № 1828 е собственост
на ответницата, който имот не е предмет на спора.
Смятам за безспорно и че сградата е завършена през 1988г.
АДВ. Т.: Строежът би трябвало да е завършен през 1986г.
Твърдим, че ние сме във владение на имота.
АДВ. С.: Не мога да взема отношение относно фактическата власт. Има
осъдително решение, което влязло в сила. Мисля, че доверителката ми не
владее имота, но не мога да взема отношение.
СЪДЪТ намира, че с оглед изявленията на страните и на осн. чл.146
ГПК следва да oбяви за окончателен изготвеният доклад по делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
7
ОБЯВЯВА за окончателен изготвеният доклад по делото, като
допълва същия с уточненията и изявленията, направени днес по реда на
чл.143 ГПК.
СЪДЪТ намира, че до събиране в рамките на настоящото производство
следва да бъдат допуснати процесуално допустимите и относими към
предмета на делото доказателства и на основание чл.148 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, представени с исковата молба, а именно копие от:
удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/16.07.2020 г.; скица на
сграда № 15-673483/25.07.2019 г., издадена от СГКК - Варна; скица на сграда
№ 15-673505/25.07.2019 г., издадена от СГКК - Варна; НА № 199, том I, дело
№ 415/1983 г. за дарение на недвижим имот; НА № 7, том IV, дело №
2581/1996 г. за собственост на недвижим имот; НА № 11, том I, рег. № 337,
дело № 8/2003 г. за дарение на недвижим имот; удостоверение по гр.д. №
1670/2004 г.; Решение № 2526/24.07.2009 г., постановено по гр.д. № 318/2008
г. по описа на ВРС; Решение № 2946/24.02.2010 г., постановено по гр.д. №
318/2008 г. по описа на ВРС; Решение № 719/03.06.2010 г., постановено по
гр.д. № 736/2010 г. по описа на ВОС; Определение № 99/02.02.2011 г.;,
постановено по к.д. № 1098/2010 г. по описа на ВКС; удостоверение за
търпимост № 12/19.03.2012 г., издадено от район „Приморски“ при Община
Варна; Заповед № 3/13.01.2014 г. на Главния архитект на район „Приморски“;
удостоверение за наследници изх. № 27451/07.03.2018 г.; НА № 149, том II,
рег. № 5581, дело № 308/2015 г. за покупко-продажба на недвижим имот,
ведно със скица на ПИ № 15-90715/06.03.2015 г., издадено от СГКК – Варна;
НА № 36, том I, рег. № 781, дело № 31/2016 г. за покупко-продажба на
идеални части от недвижим имот, ведно със скица на ПИ № 15-
19073/15.01.2016 г., издадена от СГКК – Варна; скица на ПИ № 15-
544080/12.12.2015 г., издадена от СГКК – Варна; скица-проект № 15-
52480/04.02.2016 г.; скица-проект № 15-52485/04.02.2016 г.; скица-проект №
15-52489/04.02.2016 г.; НА № 32, том II, рег. № 1612, дело № 202/2018 г. за
покупко-продажба на идеални части от недвижим имот, ведно със скица на
ПИ № 15-107545/21.02.2018 г.; НА № 184, том II, рег. № 4033, дело №
342/2018 г. за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот, ведно
със скица на ПИ № 15-307601/16.05.2018 г.; Решение № 697/10.06.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1606/2018 г. по описа на ВОС; Заповед №
34/28.05.2019 г. на Главния архитект на район „Приморски“; НА № 152, том
III, рег. № 5629, дело № 476/2019 г, ведно със скица на сграда № 15-
526155/13.06.2019 г.; скица на сграда № 15-526157/13.06.2019 г.; НА № 19,
том IV, рег. № 6159, дело № 536/2019 г. за дарение на недвижим имот; скица
на сграда № 15-673483/25.07.2019 г.; скица на сграда № 15-673505/25.07.2019
г.; скица на сграда № 15-1024564/02.11.2020 г. и скица на сграда № 15-
1024558/02.11.2020 г., издадени от СГКК – Варна; удостоверение за данъчна
оценка изх. № **********/25.11.2020 г.;
8
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, представени с отговора на исковата молба, а именно копие от:
удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/29.04.2021 г.; НА № 75,
том VII, дело № 2424/1980 г. за замяна на недвижим имот с движим; НА №
199, том Iдело № 415/1983 г. за дарение на недвижим имот; Разрешение за
строеж № 119/04.05.1984 г.; НА № 7, том IV, дело № 2581/1996 г. за
собственост на недвижим имот; НА № 11, том I, рег. № 337, дело № 8/2003 г.
за дарение на недвижим имот; удостоверение по гр.д. № 1670/2004 г.; НА №
149, том II, рег. № 5581, дело № 308/2015 г. за покупко-продажба на
недвижим имот; скица на ПИ № 15-90715/06.03.2015 г.; НА № 36, том I, рег.
№ 781, дело № 31/2016 г за покупко-продажба на идеални части от недвижим
имот; скица на ПИ № 15-19073/15.01.2016 г.; скица на ПИ № 15-
544080/12.12.2015 г.;, скица-проект № 15-52480/04.02.2016 г.; скица-проект №
15-52485/04.02.2016 г.; скица-проект № 15-52489/04.02.2016 г.; НА № 32, том
II, рег. № 2612, дело № 202/2018 г. за покупко-продажба на идеалните части
на недвижим имот; скица на ПИ № 15-107545/21.02.2018 г.; НА № 63, том II,
рег. № 2856, дело № 232/2018 г. за дарение на идеалните части от недвижим
имот; скица на ПИ № 15-223219/12.04.2018 г.; НА № 184, том II, рег. № 4033,
дело № 342/2018 г. за покупко-продажба на идеалните части от недвижим
имот; скица-проект № 15-495677/18.07.2018 г.; удостоверение за приемане на
проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-
107847/18.07.2018 г.; НА № 152, том III, рег. № 5629, дело № 476/2019 г. за
собственост на недвижими имоти; скица на сграда № 15-526155/13.06.2019 г.;
скица на сграда № 15-526157/13.06.2019 г.; НА № 19, том IV, рег. № 6159,
дело № 536/2019 г. за дарение на недвижим имот; НА № 191, том III, рег. №
5893, дело № 512/2019 г. за дарение на недвижим имот; скица на ПИ № 15-
83981/01.02.2019 г.; удостоверение за търпимост № 12/19.03.2012 г.; Заповед
№ 3/13.01.2014 г. на Главния архитект на район „Приморски“; Заповед №
34/28.05.2019 г. на Главния архитект на район „Приморски“; Отказ №
1/08.02.2019 г. от Главния архитект на район „Приморски“; писмо рег. №
АУГП19000772ПР-001ПР/29.05.2019 г.; скица на ПИ № 15-505539/14.05.2021
г.; скица на ПИ № 15-12242/08.01.2019 г.;
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, представени с насрещната искова молба, а именно: виза рег. №
АУ042811ПР-001ПР/11.05.2021 г.
Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/10.06.2021 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, представени с отговора на насрещната исковата молба, а именно
копие от: Решение № 697/10.06.2019 г., постановено по гр.д. № 1606/2018 г.
по описа на ВОС.
СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх. № 2290/31.01.2022 г. от ВОС,
с което е изпратено гр.д. № 1606/2018 г. по описа на ВОС, XII състав.
СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх. № 2416/01.02.2022 г. от ВРС,
с което е изпратено гр.д. № 318/2008 г. по описа на ВРС, XVI състав.
9
СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх. № 2785/04.02.2022 г. от
Община Варна, към което са приложени доказателства.
Страните заявиха, че не възразяват да се приемат докладваните
дела, както и писмото от Община Варна, ведно с приложената в копие
данъчна декларация.
СЪДЪТ, с оглед докладваните в днешно о.с.з. писма и съгласно
становищата на страните
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА по делото гр.д. № 1606/2018 г. по описа на ВОС, XII състав.
ПРИЕМА по делото гр.д. № 318/2008 г. по описа на ВРС, XVI състав.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, представени с писмо с вх. № 2785/04.02.2022 г. от Община
Варна данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ; Заповед № 34/28.05.2019 г. към
удостоверение за тъпримост № 12/19.03.2012 г.; писмо рег. №
АГУП19000772ПР-001ПР/29.05.2019 г.; скица на сграда № 15-
526157/13.06.2019 г. и скица на сграда № 15-526155/13.06.2019 г., изготвени
от СГКК – Варна; НА № 32, том II, рег. № 2612, дело № 202/2018 г. за
покупко-продажба на идеалните части от недвижим имот, ведно със скица на
ПИ № 15-107545/21.02.2018 г.; НА № 184, том II, рег. № 4033, дело №
342/2018 г. за покупко-продажба на идеалните части от недвижим имот, ведно
със скица на ПИ № 15-307601/16.05.2018 г., издадена от СГКК – Варна.
АДВ. Т.: Не съм сигурен дали праводателите на насрещната страна
предадоха владението доброволно в изпълнителното производство,
образувано при ЧСИ Дарина Сербезова.
За факта, че сме във владение на имота и с оглед липсата на безспорно
установен момент на завършване на строежа, моля да ни допуснете един
свидетел при режим на водене, с когото ще установяваме, че владеем имота
към настоящия момент, както и кога фактически е завършен строежа.
АДВ. С.: Не възразявам по искането за допускане на свидетел.
Моля да ни бъдат допуснати двама свидетели при режим на водене за
установяване на фактите по евентуалното ни възражение за придобиване по
давност, както и за установяване на годината на завършване на строежа.
АДВ. Т.: Представям и моля да приемете в оригинал строителни книжа
относно изграждането на сградата, с искане за изменение на проекта в хода на
строителството и с допуснато изменение с посочена дата на екзекутива. В
тази връзка считам, че следва да бъде допусната СТЕ, за да се установи: дали
10
отклоненията по строителните книжа по проекта, който представям, и по
заснемане на място, което е извършено по повод производство за делба, и към
момента, следва да бъде квалифицирано като съществено или като
несъществено изменение на проекта; дали допуснатите отклонения от
строителните книжа, ако има такива, обуславят незаконност на строежа; дали
следва да бъде квалифициран той като търпим.
Моля да се има предвид, че към датата на завършване на строежа и към
датата на приемане на нормата на закона за търпимите строежи, поземленият
имот е бил с 3 пъти по-голяма площ, отколкото е към настоящия момент, тъй
като са формирани два ПИ, на които са извършвани изменения на
квадратурите. Това е с оглед изискването за съответствие на сградата към
момента на построяване със строителните правила и норми, специфичните за
черноморското крайбрежие на сграда по отношение плътност и интензивност
на застрояване.
АДВ. С.: Не възразявам по приемането в оригинал на строителните
документи. Моля да ми дадете срок да се запозная с представените документи
и да изразя становище по тях, включително при евентуално оспорване от
доверителката ми на идентичността на представените от ищците в оригинал
книжа със съхраняваните в Район „Приморски“ при Община Варна. Ще се
постарая да си направя копие от тези документи.
Представям и моля да приемете пълен проект в част „Архитектура“ с
виза за проектиране и разрешение за строеж, издадени в заверен препис от
Район „Приморски“. Предполагам, че са идентични с представените от
процесуалния представител на ищците. Това е проекта на сградата, който
ответницата е взела от Район „Приморски“, който предполагам, че е
идентичен с представения в оригинал от процесуалния представител на
ищците.
Моля по депозирания от нас насрещен иск да бъде допусната СТЕ, като
в.л. след като се запознае с оригиналните проекти, находящи в Район
„Приморски“ или в Община Варна, да даде заключение на следните въпроси:
Какви са предвижданията на одобрения проект относно етажност,
височина, брой и вид помещения в отделните етажи, застроена площ на
сградата, РЗП на същата, в частност за предназначението, площта и
височината на сутеренния етаж? Какви са действителните технически
характеристики на съществуващата страда по всички изброени показатели?
Налице ли са различия и дали те са съществени по смисъла на чл. 229а от
ППЗТСУ, евентуално във вр. чл. 154 от ЗУТ? Има ли одобрявани изменения
на проекта, включително като екзекутивна документация и ако да - в какво се
състоят и с какъв акт са одобрени? Съществуващата страда отговаря ли на
нормите на застрояване действащи към настоящия момент /тези по Наредба
№ 7 от 2003г/?
АДВ. Т.: При визуално сравнение между двете групи документи е
видно, че върху представените от колегата С. има отметка на собственика, че
е съгласен с промените, каквито в нашите документи липсват. Това е
обичайна практика в администрацията. Промените се нанасят с различен цвят
от оригиналния на чертежите и е възможно в работния проект, представен от
мен в днешно о.с.з., да има нанесени такива, които ги няма в р-н
11
„Приморски“. Моля да задължите ответницата да представи копие в цвят.
АДВ. С.: Не съм сигурен дали моята клиентка е получила копие в цвят.
Моля вещото лице при изготвянето на заключението да използва и
документацията на място в р-н „Приморски“.
АДВ. Т.: Мисля, че това ще разреши въпроса.
СЪДЪТ, по доказателствените искания, намира следното:
Поисканите от страните по делото свидетелските показания следва да се
допуснат, доколкото има обстоятелства, по които има известен фактически
спор или не може да се установи безспорност, а именно: дали ищците владеят
процесните сгради към настоящия момент, както и кой е точният момент на
фактическо завършване на строежа на сградите. В този смисъл искането за
допускане на един свидетел на ищците за тези обстоятелства следва да бъде
уважено. За равнопоставеност следва да бъде допуснат един свидетел при
режим на водене и в полза на ответницата, с който да опровергае твърденията
на ищците за давност, да установи давност в полза на ответницата, както и да
изясни фактическият момент на построяване на сградата.
По отношение на писмените доказателства, представени в оригинал от
процесуалния представител на ищците, респективно представени в копие от
процесуалния представител на ответницата, съдът намира, че следва да бъдат
приети към доказателствения материал по делото.
По аргументи по чл.144, ал.1 от ГПК следва да се даде възможност, в
едноседмичен срок от днес, на ответницата, да изрази становище по
представените от адв. Т. в днешно о.с.з. оригинални документи.
Искането на страните за допускане на СТЕ съдът намира за
основателно, поради което следва да бъде допусната СТЕ, като в.л. отговори
на въпросите, поставени и от двете страни, при разпределени поравно
разноски. Следва да се укаже, че при изпълнение на задачите следва да се
обследва и оригинала на съхраняваната документация, която е представена в
копие от процесуалния представител на ответницата в днешно о.с.з.
С оглед на горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
всичките документи, представени в днешно о.с.з. от процесуалните
представители на страните, а именно:
1/ Представените от адв. Т. в оригинал строителни документи – част
„архитектура и ПСД“ относно процесните сгради, ситуирани в папка със
зелени корици, фактически прикрепени към корицата наделото, с оглед
наличието на веществена амортизация на документи отпреди над 30
години;
2/ Представените от адв. С. в копия на строителни документи – част
„Архитектура“ с виза за проектиране и с разрешение за строеж, издадени в
12
заверен препис от Район „Приморски“.
ДАВА възможност на ответницата по делото, в едноседмичен срок от
днес да изрази становище по представените от адв. Т. в днешно о.с.з.
документи в оригинал, по арг. чл.144, ал.1 от ГПК.
ДОПУСКА до разпит /по искане на ищците/ един свидетел при режим
на водене, за доказване на следните обстоятелства: дали ищците владеят
процесните сгради към настоящия момент; както и кой е точният момент на
фактическо завършване на строежа на процесните сгради.
ДОПУСКА до разпит /по искане на ответницата/ един свидетел при
режим на водене, за доказване на следните обстоятелства: кои лица владеят
процесните сгради към настоящия момент; кой е точният момент на
фактическо завършване на строежа на процесните сгради; за доказване,
респективно за опровергаване на своителната давност на страните по делото.
ДОПУСКА провеждането на съдебно-техническа експертиза, вещото
лица по която, след запознаване с материалите по делото, в това число и с
представените (от адв.Т.) и приети оригинални строителни документи и с
представените (от адв.С.) и приети преписи на строителни документи със
заверка от р-н Приморски при Община Варна, както и след извършване на
справка с оригиналните строителни документи за процесните сгради,
находящи се в р-н „Приморски“ при общ. Варна, да даде заключение на
следните въпроси:
1. Дали отклоненията при построяване на процесните сгради, според
строителните книжа, представени в оригинал от процесуалния
представител на ищците, респ. по заснемане на място, извършено по
повод производство за делба, респ. към настоящия момент, следва да
бъде квалифицирано като съществено или като несъществено изменение
на проекта?
2. Дали така установените от вещото лице и допуснати отклонения от
строителните книжа, ако има такива, обуславят незаконност на строежа?
3. С оглед горните обстоятелства и приложимите нормативи относно
строителството към 1986-1986г., респ. към настоящия момент, дали
строежите (исковите сгради) могат да бъдат квалифицирани като
търпими?
4. Какви са предвижданията на одобрения проект за строителството на
процесните сгради относно етажност, височина, брой и вид помещения в
отделните етажи, застроена площ на сградата, РЗП на същата, в частност
за предназначението, площта и височината на сутеренния етаж?
5. Какви са действителните технически характеристики на исковите и
съществуващи на място стради по етажност, височина, брой и вид
помещения в отделните етажи, застроена площ на сградата, РЗП на
13
същата, в частност за предназначението, площта и височината на
сутеренния етаж?
6. Налице ли са различия по горните параметри и дали различията са
съществени по см. на чл.229а от ППЗТСУ, евентуално във вр. с чл.154 от
ЗУТ?
7. Има ли одобрявани изменения на проекта, включително като екзекутивна
документация, и ако да – в какво се състоят и кога и с какъв акт са
одобрявани?
8. Съществуващата страда отговаря ли на нормите на застрояване
действащи към настоящия момент (на тези по Наредба №7/2003г.)?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 500,00лв., вносим поравно от страните
по делото, а именно 250,00 лв. от ищците и 250,00 от ответницата, в
едноседмичен срок от днес, като в същия срок представят и доказателства за
извършеното плащане.
Вещото лице ще бъде определено в закрито заседание след внасяне на
депозита от страните.
За събиране на допуснатите гласни и експертни доказателства, съдът
намира, че следва да отложи делото за друга дата и час.
За процесуална икономия и с цел да се избегнат бъдещи молби за
отлагане на производството, поради служебна ангажираност на
процесуалните представители, съдът посочва като дата за следващо с.з.:
12.05.2022 г.
АДВ. Т.: От 12.05.2022 г. до 20.05.2022 г. ще бъда извън страната.
СЪДЪТ посочва като дата за следващо с.з.: 26.05.2022 г.
Няма направени възражения срещу тази дата.
За събиране на доказателствата, делото следва да бъде отложено за
друга дата и час, предвид което и
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 26.05.2022г. от
10:40ч., за която дата и час страните са редовно уведомени от днес.
След внасяне на депозита делото да се докладва на съдията-докладчик
за определяне на в.л. по допуснатата СТЕ.
14
Протоколът е изготвен в съдебно заседание,което е приключило в
10:40ч.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
15