Р Е Ш Е Н И Е
№ 72 17.06.2021 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На първи юни година 2021
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 98 по описа за 2021
година
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП.
Делото е образувано по жалбата на ЕТ „Л.-Л.
Н.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с.Длъжка поляна, общ.
Антоново, обл. Търговище, ул. „...“ № 17, чрез а.. М. С. ***, със съдебен
адрес:*** против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 25/06/3/0/01874/3/01/04/01
от 16.03.2021 г. с изх. № 01-043-6500/23 16.03.2021 г. на директора на ОД на
ДФ“З“-Велико Търново, с който на жалбоподателя е установено публично държавно
вземане в размер на 29 337 лв., представляващо отпусната безвъзмездна финансова
помощ по подмярка 6.3“Стартова помощ за развитие на малки стопанства от мярка 6
“Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020, съфинансирана от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони“.
Жалбоподателят счита издаден АУПДВ за
постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят сочи, че
оспорва резултатите от извършената екс пост проверка в периода 10.06.2020 –
19.06.2020 г., тъй като същата е извършена в нарушение на разпоредбите на чл.
32, ал. 3 от Наредба № 10/10.06.2016
г., съгласно които при извършване на посещение и/ или проверка на място по ал.
1 ползвателят трябва да присъства лично или чрез изрично упълномощен негов
представител. За проверката жалбоподателят не е бил уведомен, не му е била
дадена възможност да присъства и не е бил запознат с резултатите от същата,
поради това той оспорва, че проверката е била извършена точно в стопанството
му. Оспорва начина на извършване на проверката и начина, по който са били
изброени наличните дръвчета. При извършване на проверката органът е допуснал
съществени нарушения на административно-производствените правила и са нарушени
чл. 35 и чл. 36 от АПК. Жалбоподателят навежда, че за първи път е бил уведомен
за констатираните „нарушения“ от ДФЗ на договора с писмото за откриване на
производството по издаване на АУПДВ, въпреки задължението на ДФЗ да го запознае
с резултатите от проверката и да му даде възможност да изложи възражения по
тях. Жалбоподателят твърди, че ДФЗ няма право да извършва такъв тип проверки
след плащане и въз основа на резултатите от нея да изисква възстановяване на
получени по договора плащания в този смисъл е разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от
Наредба № 10/2016 г., а именно от сключването на договора за предоставяне на
финансова помощ до изтичане на срока за подаване на заявка за второ плащане от
РА. Изрично е предвидено, че резултатите от този тип проверки могат да се
ползват само за обработката на подадената заявка за второ плащане. След
изплащането на финансовата помощ, както е в случая, може да се извършват само
проверките, заложени в чл. 42 от Наредба № 10, а извършената проверка на
10.06.2020 г. до 19.06.2020 г. не е била проверка по смисъла на чл. 42 от
Наредба № 10 и поради това не е налице правно основание резултатите от нея да
се ползват за изискване за възстановяване на полученото плащане. В подкрепа на
това твърдение представя докладна записка с изх. № 05-2-043/ 109 от 28.05.2020
г., от която е видно, че не само ДФЗ няма право да извършва този тип проверки,
но и че при извършването и е нарушен принципът на безпристрастност. Съгласно
чл. 43, ал. 1 от Наредба № 10, РА писмено уведомява ползвателя на помощта за
констатираното неизпълнение, като указва 1-месечен срок за неговото
отстраняване. В случая липсва токова уведомяване и на жалбоподателя не е дадена
възможност да отстрани констатираното нарушение, като директно е преминато към
процедура по издаване на АУПДВ. На следващо място не е налице твърдяното от ДФЗ
неподдържане на СПО, за което жалбоподателят е получил второ плащане.
Първоначално стопанството е било от 7, 3 дка сливи. В заявлението за
подпомагане (таблица 5.1 Растениевъдство) изрично е посочено, че към 5-тата
година размерът на стопанството следва да е от 14, 3 дка. Жалбоподателят е
изпълнил това задължение и на 18.12.2018 г. е подал заявка за второ плащане, в
която е декларирал достигнатото увеличение с 7 дка сливи. На 21.03.2019 г. му е
било изплатено финансово подпомагане именно за тези 7 дка сливи, т.е. съгласно
разпоредбата на чл. 41, т. 9 от Наредба № 10 жалбоподателят има задължение да
поддържа само 14, 3 дка, за които е получил плащане. Второто плащане е
изплатено само за 14, 3 дка сливи, за останалите не е имало плащане. Съгласно
чл. 39, ал. 3, т. 2 от Наредба № 10 не се допуска промяна на договора, която да
води до увеличение на стойността на договорената финансова помощ. На 10.05.2019
г. след като е получил второ плащане жалбоподателят е подал заявление, че ще
отглежда общо 19, 298 дка сливи в стопанството си. Видно от датите на второто
плащане и тази на заявленията за увеличаване на стопанството му за 4, 998 дка
жалбоподателят не е получил и стотинка от ДФЗ.Същите той отглеждал със свои
средства и не получил финансиране за тях. Неправилно е приложен и материалния
закон и по-точно разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 8 от Наредба № 10. Направено
е недопустимо разширително тълкуване на разпоредбата, като е вменено задължение
на жалбоподателя задължение да поддържа абсолютно цялата земя в стопанството
му. При подаване на заявката за второ плащане жалбоподателят има задължение да
посочи цялата налична земя в стопанството си. Следва да се прави разграничение
между наличната земя в стопанството и СПО, за което е получено второто плащане.
Това става ясно от граматическото тълкуване на разпоредбите на Наредба № 10,
законодателят е използвал два различни термина, за да отграничи двете понятия. Цялата
налична земя е земята, която земеделският производител притежава или владее и
включва 19, 298 дка. СПО представлява земята, за която е поет ангажимент да
поддържа и запази. Това става ясно от разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 9 и 10
от договора. Задължението за поддържане на СПО е въведено само по отношение на
СПО, за което е получено второ плащане. За останалата земя в стопанството е
въведено единствено изискването да разполага с годно правно основание за нея.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от Договора за ползвателя е налице задължение да
реализира задължително нарастване, което се проверява спрямо началния
икономически размер на стопанството, посочен в заповедта за одобрение. В случая
това са 7 дка сливи, за допълнителните дка, които са създадени по собствено
желание, не е получавано финансиране и не е поеман ангажимент пред ДФЗ да бъдат
поддържани. Тези площи не са предмет нито на сключения договор, нито на бизнес
плана на жалбоподателя.
В съдебно заседание по
делото жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от а.. С.
***, която поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на оспорения адм.
акт. Представя писмени бележки, пледира за присъждането на разноски по делото,
като представя списък на същите съгласно чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Ответникът – директорът на ОД на
ДФ“Земеделие“ гр. Велико Търново, редовно призован се представлява от ст. юрк. М.А., който
изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на оспорения
адм. акт. Последният пледира и за присъждането на разноски по делото за юрк.
възнаграждение в минимален размер.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е земеделски производител
(ЗП), който е сключил договор за финансово подпомагане № 25/06/3/0/01874 от
02.02.2018 г. по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“
(ИД) с мониторингов период след второто плащане до 02.02.2023 г. и представил
БП (бизнес план на стр. 225 до 245 от преписката). С БП жалбоподателят е
заявил, че ползва 12, 726 дка земеделска земя с начален икономически размер на
стопанството, измерен в Стандартен производствен обем (СПО) от 13 660, 70 Евро
СПО. Жалбоподателят е посочил, че икономическият размер на стопанството към
крайната дата на периода на проверката на БП измерен в СПО от 20 263, 10 Евро
СПО. Жалбоподателят е декларирал още, че към крайната дата на периода за
проверка на изпълнението на БП обработваемата площ в стопанството му ще бъде
14, 300 дка. В БП като информация за жалбоподателя е записано, че в
стопанството му се отглеждат 7, 300 дка сливи и 4, 600 дка тикви към момента на
кандидатстване по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки
стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“. ЗП не притежава
собствена земя. Имотът от сливи се ползва с договор за аренда със срок от 25
стопански години и се намира в землището на с. Таймище, общ. Антоново. При
изпълнение на БП кандидатът предвижда увеличаване на площта на отглежданите
трайни насаждения с нови 7 дка (стр. 227 и 235 от преписката).
На 02.03.2018 г. е изплатено първото
плащане по договора за финансово подпомагане в размер на 19 558, 00 лв.
На 08.03.2019 г. е изплатено второто
плащане по договора за финансово
подпомагане в размер на 9 779, 00 лв., във връзка с подадена заявка за
второ плащане № 25/06/3/0/01875/3/01 от 18.12.2018 г. (стр. 292 до 298 от преписката).
Според подадената заявка и извършените адм. проверки е установено отглеждането
на следните култури: Угар – 3, 000 дка на имот № 44598.097001 в с. Любичево,
общ. Антоново; Сливи – 7, 300 дка на имот № 72062.003.027 в с. Таймище, общ.
Антоново; Сливи – 4, 999 дка на имот № 48026.015.007 в с. Мечово, общ. Антоново
(имот, с който стопанството нараства) и Сливи – 6, 999 дка на имот №
39368.004.001 в с. Крайполе, общ. Антоново (имот с който стопанството
нараства). Към второто плащане установеният икономически размер на стопанството
от общо измерените трайни насаждения е от 19, 298 дка сливи е 13 981, 41
Евро СПО, за което на жалбоподателя е била заплатена финансова помощ за второ
плащане в размер на 9 779, 00 лв. и му е изпратено Решение с изх. № 01-043-6500/
125 от 21.03.2019 г. (стр. 508 от преписката).
На 27.04.2020 г. в ОД на ДФЗ гр. В.Търново
е постъпило копие от Докладна записка с вх. № 03-0416/ 1158#2/ 02.04.2020 г. на Д“ПИ“ относно проектно
предложение ИСУН № BG06RDNP001-4.002-0250 на жалбоподателя по подмярка 4.1.2 „Инвестиции в
земеделски стопанства по тематична подпрограма за развитие на малки
стопанства“. В хода на извършване на оценка за адм.съответствие и допустимост
по подмярка 4.1.2, администриращата подмярката дирекция е установила, че при
проверка в регистър „Сигнали за нередност“ има регистриран сигнал №07-1400/
3378 от 07.11.2019 г. по програма/ схема за финансиране от ДП – 2019 г. Д“ПИ“ с
докладна записка вх. № 03-416/ 1158# 1 от 12.03.2020 г. е поискала и получила санкция от
изп.директор на ДФЗ за извършване на допълнителни проверки на жалбоподателя по
проектното предложение. Д“ПИ“ в докладна записка са направили анализ и на
проекта на ИД на жалбоподателя- бенефициер по подмярка 6.3 „Стартова помощ за
развитие на малки стопанства“ от ПРСР 2014-2020 г., като в заключение
докладната записка е изпратена по компетентност на ОД на ДФЗ – В. Търново, за
администрирането на подмярка 6.3.
На 28.05.2020 г. с докладна записка №
05-2-043/ 109 директорът на Д“ТИ“ гр. София отдел „РРА“ при ОД на ДФЗ-В.
Търново е изискал назначаването на проверка на място с цел установяване на
фактическото състояние на стопанството на бенефициера и спазени ли са
задълженията му след получено второ плащане, посочени в чл. 41 от Наредба № 10/
2016 г., респ. чл. 14, ал. 1 от договора.
На 11.06.2020 г. до 12.06.2020 г. в
стопанството на жалбоподателя ЕТ „Л.-Л. Н.“ отдел „РТИ“ гр. В. Търново е
извършил проверка на място на база екс-пост, като резултатите са обобщени в
контролен лист и докладна записка с изх. № 03-042-043 от 18.06.2020 г., като са
установени следните култури: Угар – 0 дка на имот № 44598.097001 в с. Любичево, общ. Антоново;
Сливи – 6, 234 дка на имот № 72062.003.027 в с. Таймище, общ. Антоново; Сливи –
4, 99 дка на имот № 48026.015.007 в с. Мечово, общ. Антоново и Сливи – 6, 267
дка на имот № 39368.004.001 в с. Крайполе, общ. Антоново. Установеният
икономически размер на последващия контрол, формиран от общи измерените трайни
насаждения от 17, 491 дка сливи е 12 672, 24 Евро СПО.
На 17.06.2020 г. до жалбоподателя е
изпратено писмо изх. № 01-042-6500/43 (стр. 122 от преписката), с което той е
уведомен, че при проверката на място по неговото заявление са констатирани
несъответствия, които са описани в приложения контролен лист.
На 06.07.2020 г. до жалбоподателя е
изпратено писмо изх. № 01-043-6500/ 52 за откриване на производство по издаване
на АУПДВ (стр.185 до 187 от преписката) в размер на 29 337, 00 лв.
съставляващи получени от него плащания по сключения с ДФЗ ИД № 25/06/ 3/
0/01874 от 02.02.2018 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ от мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР 2014-2020 г., като и е дадена
възможност да представи възражения в 14-дневен срок. Писмото е връчено на
14.07.2020 г. В указания 14-дневен срок жалбоподателят е подал възражение с вх.
№ 01-043-6500/ 152#1
от 30.07.2020 г. до директора на ОД на ДФЗ-В. Търново с копие до министъра на
земеделието, храните и горите (стр. 190 до 192 от преписката).
На 04.03.2021 г. в ОД на ДФЗ – В. Търново
е постъпило становище от директора на дирекция „Правна“ при ЦУ на ДФЗ гр. София
с вх. № 05-2-043/ 181#1, според което дирекцията счита, че са налице правни основания за
продължаване на процедурата по издаване на АУПДВ по отношение на жалбоподателя.
На 16.03.2021 г. е издаден процесният адм.
акт АУПДВ под № 25/06/3/0/01874/3/01/04/01, който е връчен на оспорващия на
31.03.2021 г., който е подал жалба на 02.04.2021 г. чрез ДФЗ до АС – Велико
Търново, където състав на съда е изпратил делото по подсъдност на АС –
Търговище.
На 05.04.2021 г. е постановено Решение за
поправяне на очевидна фактическа грешка изх. № 01-043-6500/23# 4 (стр. 16 от преписката) съгласно което
лихвата следва да счита начислена от 16.06.2020 г. съгласно договор №
25/06/3/0/01874 от 02.02.2018 г.,(а не от 20.06.2020 г.)
С оглед установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, което има
правен интерес от оспорването и против акт, който подлежи на обжалване, в законово
установения срок, поради което същата е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
По делото са налице доказателства, че
жалбоподателят е оспорил процесния адм. акт по адм. ред пред министъра на
земеделието, храните и горите, които към момента на приключване на устните
състезания не се е произнесъл, при което съдът счита, че е изправен пред
хипотезата на чл. 148 от АПК.
При проверката на законосъобразността на
оспорения АУПДВ, предмет на настоящото производство, касаеща компетентността на
неговия издател съдът констатира следното:
Разпоредбата на чл. 20а,
ал. 1 във вр. с ал. 4 и ал. 5 от ЗПЗП
в действащата към датата на издаване на
АУПДВ редакция ДВ, бр. 51/2019 г., урежда
правомощието на изпълнителния директор на
ДФ“З“ да установи вземанията от недължими
плащания по всички схеми и мерки за директни плащания с акт, който подлежи на обжалване по
реда на ДОПК. С разпоредбата на чл.
20а, ал. 6 ЗПЗП (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2019 г.), на изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" е предоставена възможност да делегира със заповед
правомощията си по издаване на актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и Глава V, Раздел III от ЗУСЕСИФ на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните
дирекции на фонда. Видно от приложената по делото Заповед №
03-РД-2700/24.07.2019 г., ИД на ДФ "Земеделие" е делегирал на
директорите на ОД "Земеделие", съобразно териториалната им
компетентност, правомощията си по издаване на АУПДВ, както и на решения за
налагане на финансова корекция, вкл. и по подмерки 6. 1 и 6. 3 по ПРСР
2014-2020. Следователно, оспореният акт е постановен от компетентен орган,
съобразно териториалната му компетентност и надлежно делегирани правомощия.
При извършената проверка, съдът не констатира и
допуснати нарушения на административно-производствените правила при издаването на акта. Спазено е изискването
за писмена форма, както и изискванията на чл. 26
и чл.
34, ал. 3 от АПК. Органът е изпълнил задължението си да уведоми
жалбоподателя за започване на производството, като му е предоставена и
възможност да участва в откритото производство. Последното се установява от
писмо изх. № 01-043-6500/
52 на директора на ОД на ДФ
"Земеделие"- В.Търново, с
които жалбоподателят е уведомен за откриването на производство по издаване на
АУПДВ. В писмото съдържат и подробно изложение на установените
несъответствия. Жалбоподателят се е възползвал от правото си на възражение и е
подал такива в установения срок. В тази връзка, неоснователни са възраженията
му за нарушения на процесуалните правила, визирани в чл. 26
и чл.
34, ал. 3 от АПК.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и
възражението за прилагане на ЗУСЕСИФ, вследствие
на което неправилно бил издаден АУПДВ, вместо решение за финансова корекция, по
реда на чл.
73 от ЗУСЕСИФ. Съгласно § 4,
ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, определящ приложимия правен ред, безвъзмездна
финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се
предоставя при условията и по реда на този закон,
доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. В
случая, безвъзмездната финансова помощ е предоставена по реда на относимата
Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова
помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на
стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. /обн., ДВ, бр.
46 от 17.06.2016 г. /. В Наредба № 10 от 10.06.2016 г. е предвиден и специален
ред за контрол и изпълнение на дейностите по проекта, като в чл. 41, т. 9 от
Наредба № 10 в срок до изтичане на пет
години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ ползвателят
на помощта е длъжен да: …9. поддържа икономическия размер на стопанството си,
измерен в СПО, за който е получил второто плащане по договора, за периода от
подаване на заявката за второ плащане до изтичане на пет години от датата на
сключване на договора, като отглежда видовете култури и/или животни и спазва
сроковете за засяване/засаждане на културите, посочени в заявлението за
подпомагане и договора за предоставяне на финансова помощ, като промяната във
видовете култури и/или животни се допуска при спазване на изискванията на чл. 17
и след изрично писмено съгласие от страна на РА въз основа на писмено
уведомление от ползвателя. Ползвателят е длъжен да уведомява писмено РА и за
промяната в заложените срокове за засяване/засаждане на земеделските култури
при спазване на изискването по чл. 17;
От своя
страна, според §
12, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗПЗП
(ДВ, бр. 98 от 2019 г. в сила от 13.12.2019 г.), започналите производства
по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби
по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и
подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. се довършват по
досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. По аргумент от чл.
41, т. 8, т.
9 и чл.
19, ал. 5 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и чл. 14, ал. 1 от сключения на
09.05.2017 г. ИДБФП, този период на
мониторинг, е пет години от датата на сключване на договора, и не е изтекъл и
към настоящия момент. Следователно, производството е започнало и проведено по
реда на наредба по приложение на ЗПЗП, в рамките на периода на мониторинг,
поради което приложим е "досегашния ред" за установяване дължимостта
на подлежащата на възстановяване БФП и правилно административният орган е
приложил именно реда по Наредба № 10 от 10.06.2016 г.
Не се споделят възраженията на жалбоподателя за
липсата на законова основа за проведената екс пост проверка от страна на ДФЗ на
11.06.2020 г. до 12.06.2020 г. в неговото стопанство. Според нормата на чл. 42,
ал. 1 до ал. 3 от Наредба № 10/ 2016 г. „Ползвателят
на помощта е длъжен да предоставя на РА всяка поискана информация за
осъществяването на подпомаганата дейност. Контрол за изпълнение на условията по
договора, както и на документите, свързани с подпомаганата дейност, може да
бъде извършван от представители на РА, МЗХ, Сметната палата, Европейската
комисия, Европейската сметна палата и Европейската служба за борба с измамите.
На контрол по ал. 2 подлежат ползватели на помощ, както и техните контрагенти
по подпомаганите дейности.“
АУПДВ е издаден и в съответствие с материалния
закон.
Съгласно разпоредбите на чл.
27, ал. 3 и ал.
5 от ЗПЗП, РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на
недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани
от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на РА,
които възникват въз основа на административен договор или административен акт,
са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.
Съгласно чл.
162, ал. 2, т. 8 и т.
9 ДОПК, публични са държавните и общинските вземания за недължимо платени и
надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени
средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително
свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, както и лихвите за тях.
По делото няма спор, че ползвателят е получил
финансова помощ в размер на 29337, 00 лв,
представляваща плащане по сключения ИДБФП.
Съдът приема за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че с БП се е задължил да увеличи
размера на стопанството си с още 7 дка сливови насаждения, които са налични на
екс пост проверката на 11.06.2020 г. до 12.06.2020 г. (17, 491 дка сливи), тъй
като установеният икономически размер на стопанството му на последващия
контрол, формиран от общи измерените трайни насаждения от 17, 491 дка сливи е
12 672, 24 Евро СПО, а с БП се е задължил да постигне икономически размер
на стопанството към крайната дата на периода на проверката от 20 263, 10
Евро СПО, при начален икономически размер на стопанството от 13 660, 70
Евро СПО. Или при проверката са установени икон. размер на стопанството от 988,
46 Евро СПО по-малко от началния икономически размер, (при икономическият
размер на стопанството към крайната дата на периода на проверката на БП,
измерен в СПО от 20 263, 10 Евро СПО според представения БП). При това
съдът счита, че констатациите на адм. орган за нарушение на чл. 41, т. 9 от
Наредба № 10/ 2016 г. във вр. с чл. 14, ал. 1, т. 8 от ИДБФП са правилни и
законосъобразни.
Съдът приема, че
жалбоподателят, тълкува разширително нормата на чл. 43, ал. 1 от Наредба № 10/
2016 г. Видно от същата „В случаите на неизпълнение на задълженията по чл.
40, ал. 1 и чл.
41, т. 1, 2,
3
и/или 6,
както и по чл.
46, РА писмено уведомява ползвателя на помощта за констатираното
неизпълнение, като указва едномесечен срок за неговото отстраняване.“ Или не
може да се приеме, че при неизпълнение на нормата на чл. 41, т. 9 от Наредба №
10/ 2016 г. адм. орган може да дава указания за констатирано неизпълнение и
1-месечен срок за неговото отстраняване.
По изложените
съображения, оспореният адм. акт се явява законосъобразен, а подадената жалба
против него следва да се отхвърли като неоснователна.
При изхода от оспорването, на основание чл.
143, ал. 4 от АПК на ответника по жалбата следва да бъде присъдено юрк.
възнаграждение в размер на 100 лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр . с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.
2, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Л.-Л. Н.“ ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: с.Длъжка поляна, общ. Антоново,
обл. Търговище, ул. „...“ № 17, чрез а.. М. С. ***, със съдебен адрес:***
против Акт за установяване на публично държавно вземане № 25/ 06/3/0/01874/
3/01/ 04/ 01 от 16.03.2021 г. с изх. № 01-043-6500/23 16.03.2021 г. на
директора на ОД на ДФ“З“-Велико Търново.
ОСЪЖДА ЕТ „Л.-Л. Н.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: с.Длъжка поляна, общ. Антоново, обл. Търговище, ул. „...“ № 17 да заплати на ДФ“Земеделие“ направените разноски по делото
в размер на 100 лв., съставляващи юрк. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението пред ВАС на Р.България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: