РЕШЕНИЕ
№ 377
гр. Смолян, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20215440100194 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Б.И.М в исковата си молба твърди, че направил резервация по интернет
за наемане на кола под наем от летището в гр. София за периода от 05.10.2020г. до
07.11.2020г. през сайта на easy Jet саг гепtаl, като му е издаден ваучер с номер на
резервацията ВG521633040 Във ваучера е посочено, че колата трябва да се заеме от
ЕаsуRеnt Bulgaria/addCar office. Въз основа на направената резервация на 05.10.2020г.
е сключен договор за наем на автомобил № 83908 между ищеца, от една страна в
качеството на наемател, и **** ЕООД, с ЕИК ***. в качеството на наемодател. По
силата на наемния договор е отдадена под наем кола с марка **** с рег. № *** за срок
от 05.10.2020г. до 07.11.2020г. за сумата от 310,75 GВР. По силата на сключения
договор се прави депозит, който трябва да бъде възстановен в срок от 20-30 работни
дни след връщането на автомобила.
При наемане на автомобила **** ЕООД е изтеглил от кредитната карта на ищеца
депозит в размер на 1200 лева.
На 08.10.2020г. в гр. К. наетата кола е блъсната от водач на автомобил *** с рег.
№ ****, като вината за настъпване на ПТП безспорно е установена и тя е на водача на
***. Докато наетият автомобил ** е бил паркиран същият е блъснат от автомобил ***,
управляван от водача М. Х., който при паркиране блъска паркираното ***, което не е
било в движение в момента на удара. Между страните е подписан и двустранен
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 08.10.2020г., като
виновния водач Х. има сключена застраховка гражданска отговорност в ЗАД ****.
Протоколът е представен пред застрахователя на виновния водач ЗАД ****.
Вследствие на удара задният ляв калник на наетия автомобил е леко ожулен,
което е констатирано в двустранно подписания протокол. На мястото са повикани и
органите на МВР.
Ищецът твърди, че веднага е уведомил наемодателят за настъпилото ПТП. като
му е представен и двустранният протокол за настъпило ПТП и е направил снимки
1
Ищецът е върнал колата на 04.11.2020г. Впоследствие, след връщането на
автомобила е съставен Приемно-предавателен протокол към договор за наем № 83908
от 07.11.2020г., където е констатирано, че автомобилът се връща с нови щети., като
твърди, че не е подписан от него. Следва да се посочи, че в протокола щетите не са
конкретизирани, и че същият не е подписан нито от страна на ищеца, нито от страна на
ответното дружество. Въпреки това и въпреки удържания вече депозит в размер на
1200 лева (579,79 паунда) при сключване на договора, на 04.11.2020г. при връщане на
автомобила на ищеца били удържани още 1800 лева (869,69 паунда) от кредитната му
карта от страна на **** ЕООД. На същата дата от кредитната карта на ищеца ****
ЕООД е усвоило още 1200 лева (паунда 579,79).
Общата сума усвоена от **** ЕООД чрез трите извършени транзакции от
кредитната карта на ищеца е в размер на 4200 лева.
Впоследствие след сигнал от ищецаи до банката, че удържаната сума е
изтеглена без никакво основание от страна на ответното дружество, сумата в размер на
1200 лева (579, 79 паунда) е възстановена доброволно по кредитната му карта от
страна на **** ЕООД през месец януари 2021 г.
Сумата в размер на 3000 лева (формирана от 1200 лева депозит, удържан на
05.10.2020г. и 1800 лева, изтеглени при връщане на автомобила на 04.11,2020г.) не е
възстановена на ищеца от страна на **** ЕООД. Сумата е изтеглена без да има
основание за това. Ищецът не носи отговорност за вреди, които са причинени на
наетата вещ без той да има вина. Отговорност носи виновния водач и неговия
застраховател, при който има сключена валидна застраховка гражданска отговорност
на автомобилистите (ЗД ****).
Ищецът многократно при връщане на автомобила и след това по телефон и
имейл е искал сумата на депозита, както и изтеглената сума да бъде възстановена. От
ответното дружеството обаче са спрели да отговарят на телефонните обаждания и не са
възстановили сумите.
Освен че ищецът няма отговорност за настъпване на вредата, удържаната сума
не кореспондира с размера на причинената вреда и че същата е завишена. Ищецът
оспорва размера, който дружеството е удържало,да кореспондира на причинената
вреда. Размерът на удържаната сума в размер на 3 000 лева дори не съответства на
издадената фактура от 04.11.2020г от наемодателя за сумата от 1737,60 лева, както и на
поръчката за поправяне на автомобил от 07.11.2020г. Според Общите условия (т.3)
наемателят носи отговорност за покриване на щети със стойността на излишъка, който
в случая е 1000 евро съгласно закупения ваучер. Т. е., дружеството дори по
собствените си Общи условия няма право да удържа сума по- голяма от излишъка.
Между страните е сключен договор за наем на движима вещ - лек автомобил,
който се урежда по правилата на чл. 228 и сл. от ЗЗД. Ищецът сочи, че е изпълнил
задълженията си по договора и е изправна страна. Същият е заплатил сума в размер на
310,75 паунда (GВР наемна цена) и 1200 лева депозит, който е следвало да му бъде
възстановен в срок от 20-30 работни дни след връщането на автомобила (съгласно
договора).
Според чл. 81 от ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността за
изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Тази
законова разпоредба е императивна. Тази разпоредба изразява принципа в
гражданското право, че без вина няма отговорност. Съществуват и други разпоредби,
чието тълкуване подкрепят изискването на вина, за да възникне отговорност - чл. 45 от
ЗЗД.
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗЗД наемателят е длъжен да върне вещта. Той дължи
обезщетение за вредите, причинени през време на ползването от вещта, освен ако
докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Разпоредбата е
2
императивна, поради което страните по договора за наем нямат договорната свобода да
предвидят при настъпването на вреди по наетата вещ, в срока на действие на договора,
нещо друго от законовото предвиждане за обезщетение.
На гърба на сключения типов договор за наем са налице разписани оОщи
условия. Съгласно т. 7 (3) изр. 1 от тези Общи условия: “Наемателят носи пълна
отговорност за ремонтните разходи за всички констатирани вреди по автомобила,
“
които не са обозначени в Договора за наем при получаването му.
Съгласно Общите условия (т.3, изр. 3) наемателят носи отговорност за
покриване на щети със стойността на излишъка.
Тези разпоредби от Общите условия на типовия договор са нищожни на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречат на императивните разпоредби на
чл. 81 и чл. 233, ал. 1 от ЗЗД. Предвид характера на коментираната правна норма
същата ограничава свободата на договаряне на страните. В този смисъл е недопустимо
включването в договора на клауза, разширяваща отговорността на наемателя и в
случаите на вреди, причиняването на които не може да му бъде вменено във вина.
Независимо от договорната свобода, предвидена в чл. 9 от ЗЗД, страните не могат да
уговарят и да определят съдържание на договора, което да противоречи на
разпоредбите на ЗЗД и следователно клаузата на т. 7 (3) изр. 1 и на т. 3, изр. 3 от
общите условия към сключеният договор за наем между страните са нищожни по
смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на закона и в частност на
разпоредбата на чл. 233, ал.1, изр. 2-ро от ЗЗД и на чл. 81 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД получилият имуществено благо без
основание е длъжен да го върне. За да бъде уважен предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, ищецът следва в условията на пълно и главно доказване да
установи, че е налице имуществено разместване, при което претендираната сума е
преминала в патримониума на ответното дружество.
От представените Разписки и извлечение от банковата сметка на ищеца е видно,
че сумата в общ размер на 3000 лева е усвоена от кредитната му карта от **** ЕООД.
1200 лева е усвоеният депозит на 05.10.2020г. 1800 лева е усвоената сума от
04.11.2020г. от кредитната карта на ищеца. Сумата е изтеглена без основание предвид
лисата на отговорност на доверителя ми за настъпилите вреди по автомобила, които са
причинени от трето лице. Отговорност носят виновния водач и неговия застраховател
ЗД **** по полица № 120002316356, валидна от 18/08/2020 до17/08/2021 година .
По изложените съображения ищецът Б.И.М е предявил иск за осъждане на
ответника **** ЕООД, с ЕИК ***, с адрес гр. ****, ет. партер, ап. химическо чистене,
представлявано от С. Н.К., да заплати на Б.И.М, с ЕГН **********, с адрес с****,
сумата в размер на 3 000 (три хиляди) лева, представляваща получена без основание
сума, усвоена от ответното дружество от кредитната карта на ищеца на 04.11.2020г. и
05.10.2020г., ведно със законна лихва от завеждане на исковата молба в съда
15.02.2020г. до окончателното възстановяване на сумата.
В съдебно заседание ищецът Б.И.М, редовно призован, не се явява. За него
процесуалният му представител адв.Б. поддържа исковата молба.
С допълнителна молба Вх.№5759/06.10.2021г., внесена чрез процесуалния
представител на ищеца- адв.Б., предвид указанията на съда, се конкретизира,че
усвоената от кредитната карта на ищеца Б. М. на 04.11.2020г. сума в размер на 1 200
лева е възстановена на ищеца в края на м.май 2021г., след завеждане на исковата
молба.
С молба от 03.06.2021г., също подадена чрез адв.Б.- процесуален представител на
ищеца М. / на л.56 и л.57 от делото/, изрично се заявява, че претендираната по исковата
молба ксума от 3000 лева е формирана от следнит4е вземания: 1800 лева /869,69
паунда/- усвоена от кредитната карта на ищеца на 04.11.2020г. от ****ЕООД и 1200
3
лева /5792,79 паунда/, усвоени от кредитната карта на ищеца на 04.11.2020г. от ****
ЕООД.
Исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца съобразно
уточнението. Представя и писмена защинта.
За ответната страна *** ЕООД процесуалният представител адв.Т. оспорва
исковете. Излага подробно съображенията си за размера на обезщетението, до който
следва да отговаря ищеца по отношение на удържаната сума дв размер на 1800 лева.
Представя писмена защита.
С внесения в срока по ГПК отговор от ответника не се оспорва
обстоятелството, че между страните е сключен договор за наем на автомобил с марка
**** с per. № *** за срок от 05.10 до 07.11.2020 г. Договорът е сключен въз основа на
направена резервация на посочената от ищеца международна платформа, на която
„****“ ЕООД предлага услугите си като франчайзополучател на AddCar International.
Ответната страна оспорва твърденията на ищеца, че сумата е задържана без
основание.
Според твърденията на ищеца сумата от 3 000.00 лева представлява сбора от 1
200.00 лева - депозит и 1 800.00 лева - задържана сума при връщане на автомобила.
Оспорваме тези твърдения като напълно неоснователни.
Сумата от 1 200.00 лева, платена като депозит на 05.10.2020 г., е възстановена на
19.01.2021 г.,
В отговора се сочи, че основанието за задържане на процесната сума в размер на
1 800.00 лева, е възстановяване на причинени вреди. Наемателят носи гражданска
отговорност, в случай че са настъпили вреди върху наетото превозно средство. Такива
щети се констатират при връщане на автомобила. Оспорва се приложения към
исковата молба приемо-предавателен протокол, тъй като той не носи никакви подписи
и не може да се разбере кой е авторът.
В Приемо-предавателен протокол № 83908 от 07.11.2020 г., подписан от двете
страни по наемното правоотношение наемателят - ищец по настоящото дело
собственоръчно е изписал на английски език, като се представя превод, че „ колата е
върната с нови щети по задния калник от лявата страна и под вратата за пътници.
Клиентът е таксуван със сумата от 3 000.00 лева“. Съответните места, където са
констатирани щетите, са отбелязани с химикал в полето, където е направен чертеж на
автомобил.
Поради това, неоснователни са твърденията, че лицето не е подписало приемо-
предавателен протокол. При подписването му не са представени никакви
доказателства, че тези щети са от пътно произшествие.
С отговора се оспорва и твърдението, че ищецът е уведомил наемодателя за
ПТП. . За него ответникът е узнал от исковата молба. Ако на ответното дружество е
представен такъв протокол, то щеше да предяви претенциите си пред
застрахователното дружество, което би следвало да отговаря за възстановяване на
вредите. Оспорва се, че съществува такъв документ, още по-малко той е бил наличен
към датата на връщане на автомобила.
Отделно от това, в исковата молба се посочва, че „ на мястото са повикани и
4
органите на МВР“. Не е представен никакъв документ, който да е издаден от страна на
пътна полиция.
С оглед на гореизложеното и при положение че към датата на подписване на
приемо-предавателния протокол не са ангажирани никакви доказателства за това, че
вредите може да са резултат от действия на трети лица, няма как да се очаква „****“
ЕООД да предполага този факт.
Видно от представените към исковата молба документи ищецът е уведомен за
размера на вредите, както и тяхната стойност. Ищецът е наясно и че тези вреди са
поправени, видно от поръчката от сервиза, която също е приложена към исковата
молба и в която е посочена стойността. Въпреки че Б.М. е получил тези документи, той
отново не е представил никакви доказателства за това, че част от вредите може да са
резултат от ПТП, виновникът за което е трето лице.
Нещо повече, ищецът е следвало да представи оригинала на този протокол, за да
може същия да се представи на застрахователя. Съобразно Кодекса на застраховането
и Общите условия на застрахователите, последните следва да бъдат уведомени в
конкретен срок от настъпване на застрахователното събитие, за да могат да се изплатят
обезщетенията, а вече са изминали шест месеца от датата на твърдяното ПТП.
В Сумата е задържана за покриване на вреди, причинени на автомобила по
времето, когато е бил в държане на наемателя.
Към момента на предаване на автомобила не са представени никакви
доказателства за това, че щетите са резултат от действията на трети лица. Ищецът не е
възразил срещу блокирането на сумата от 3 000.00 лева, а изрично се е съгласил със
заплащането й, както е записал в приемо-предавателния протокол.
По отношение на чл. 3, изречение 3 от Общите условия - за покриване на щети,
изгубени ключове и т.н. наемателят отговоря със стойността на франшиза излишъка. В
исковата молба се признава, че стойността на този излишък е 1 000.00 евро. Не се касае
за нищо друго освен неустойка. Последната служи да обезщети кредитора за
претърпени вреди от неизпълнението. Поведението на ответника е класическа форма
на неизпълнение, тъй като той е длъжен да се грижи за вещта, докато е в негово
държане. В случай че вещта е върната с определени недостатъци (както ищецът
изрично е признал в приемо-предавателния протокол в настоящия случай), то той е
длъжен да обезщети собственика на вещта.
Договарянето на неустойка не противоречи на закона, тъй като възможността за
това е предвидена в чл. 92 от ЗЗД. При неустойката не е необходимо да се доказва
стойността на вредите, но видно от представените към исковата молба документи
вредите са на стойност именно до размера на неустойката.
Възражението за нищожност на клаузите на чл. 7, ал. 3, изречение първо и член
3, изречение 3 от Общите условия е неоснователно и същите пораждат правно
действие. Сумата от 1 800,00 лева е по-малка от договорната неустойка и липсва
каквото и да е основание за връщането й, при положение че е доказано че наемателят е
5
причинил вреди на автомобила.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, молбите- уточнения от
ищцовата страна, отговора на ответника, становищата в съдебно заседание, писмените
защити, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, заключението по
назначената съдебно- техническа експертиза, установи следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са искове с правната квалификация на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД и
акцесорния иск по чл.86, алв.1 от ЗЗД.
Като взе предвид изложеното от процесуалните представители на страните в
съдебно заседание, допълнителните молби-уточнения, спора по делото между страните
е само по отношение на задържаната от ответното дружество сума размер на 1 800,00
лева, за която ответникът прави възражение, че служи за покриване на вредите на
отдадения под наем автомобил.
За останалата част от процесната сума по исковата молба /общо 3000 лева/- 1 200,00
лева /удържана на 04.11.2020г. от кредитната карта на ищеца М./, между страните няма
спор, че реално ответникът е върнал на ищеца през м.май на 2021г. /изрично заявено/,
макар исковата претенция да не е оттеглена за тази сума. И тъй като иска не е
оттеглен в тази част за сумата от 1200 лева, съдът следва да се произнесе със
съдебния си акт, като посочения иск подлежи на отхвърляне, тъй като
фактически е възстановена, върната е на ищеца М. и за последното обстоятелство
няма спор.
Спора е единствено досежно усвоената от кредитната карта на ищеца сума в
размер на 1800,00 лева, която ищецът счита, че е изтеглена без основание от негова
сметка, а възражението на ответника е, че тя е с цел да покрие щетите на отдадения под
наем автомобил, предвид състоянието, в което е върнат на наемодателя.
Съдът намира за ОСНОВАТЕЛЕН предявения иск с правното основание на чл.55,
ал.1, предл. първо от ЗЗД относно процесната сума в размер на 1800,00 лева.
От фактическа страна се установяват и са безспорни обстоятелствата, че между
страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за наем на лек
автомобил- **** с рег. № ***, предаването на автомобила във фактическо държане на
ищеца М., като е предоставен за ползване за срок от 05.10.2020г. до 07.11.2020г., както
и че ответното дружество – наемодател на 04.11.2020г. е удържало от сметка на ищеца
по кредитната му карта сумата в размер от 1 800,00 лева за покриване на вреди на
отдадения под наем автомобил. В тази връзка с исковата молба са представени
заверени копия от договор за наем на автомобил и разписка от 04.11.2020г. /на л.6 от
делото/.
За сключения между страните договор са приложими разпоредбите на чл.228 и сл.
6
от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД предвижда, че наемателят дължи
обезщетение за вредите, причинени през време на ползуането от вещта, освен ако
докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. От последната
разпоредба следва извода, че отговорността на наемателя за вреди, които са
възникнали по време на ползването на наетия имот, почива на виновно причиняване на
вредите от наемателя. Тази презумпция е оборима. Оборването на въведената от
законодателя презумпция е в тежест на наемателя.
В хода на делото се ангажираха писмени доказателства, установяващи, че ищецът
Б. М. няма вина за настъпване на ПТП, вследствие на което са причинени и вредите на
наетия автомобил. За последния извод съдът изхожда и изцяло цени приложените
доказателства във връзка с ПТП, а именно писмото от ОД на МВР- К.- Сектор Пътна
полиция Рег. 130000-5522/16.06.2021г., според което на 08.10.2020г. около 10:00ч. е
постъпил сигнал за ПТП в гр.Кърджали, като местопроизшествието е било посетено от
екип на сектор „Пътна полиция“- К. и е записано като споразумение, не е съставен
Протокол от служителите на сектор „Пътна полиция“, т.е., че реално е имало ПТП, а
също и писмото Рег. 130000- 6467/12.07.2021г., с което допълнително са посочени и
участниците в ПТП- МПС ***,управлявано от Х. М.и МПС ***, управлявано от Б. М..
В тази връзка е и представеното от ищеца заве*** копие от Двустранен констативен
протокол за ПТП от 08.10.2020г./на л.15 от делото/, който е в подкрепа на посоченото в
първото писмо на ОД на МВР, че между участниците в ПТП явно е имало съгласие
относно механизма на ПТП. Съгласно разпоредбата на чл.123 т.3 б.“Б“ от ЗДвП ако
между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани
с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие. В другия случай би следвало от компетентните органи да се състави
Протокол за ПТП. В случая е съставен двустранен протокол, съдържат се подписи за
водачите на МПС и този протокол не бе оспорен.
Въпросът, който следва да се разреши е дали водачът на отдаденото под наем
МПС в конкретния случай носи отговорност за щетите пред наемодателя в случай, че
няма вина за настъпилите вреди. Съобразно цитираната вече по- горе разпоредба на
чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД по делото се установи, че вредите се дължат на причина, за
която наемателят не отговаря. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.81 от ЗЗД,
установяваща, че длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се
дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.
Предвид така установеното по делото за ПТП и съставения Двустранен протокол,
то след като е изяснено, че вина има другия водач на МПС при ПТП, не би следвало
отговорността за вредите да се възлага на ищеца М.. В случая обезщетението за
вредите, настъпили вследствие на ПТП е следвало да се поемат от застрахователя по
7
сключената застраховка за МПС с ДКН ****, като видно такава застраховка е била
сключена тя е покривала периода, в рамките на който е настъпило ПТП на
08.10.2020г./на л.18 от делото/, каткто виновния водач на МПС.
Липсва задължение за ищеца в конкретната ситуация да уведомява застрахователя
на посоченото МПС с ДКН ****
Съгласно т. 7, ал.3 изр. 1 от Общите условия: “Наемателят носи пълна отговорност за
ремонтните разходи за всички констатирани вреди по автомобила, които не са
“
обозначени в Договора за наем при получаването му.
Според чл.3, ал.3 от Общите условия на договора за наем за покриване на щети,
изгубени ключове и т.н. наемателят носи отговорност със стойността на франшизата /
излишъка /в зависимост от категорията на автомобила/.
Основателни се явяват възраженията на ищеца за нищожност на тези клаузи от
договора на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречат на
императивните разпоредби на чл. 81 и чл. 233, ал. 1 от ЗЗД. Действиетлон по този
начин, така формулирани, на наемателя е вменена отговорност, въпреки липсата
на вина и противоречат на посочените правни норми. Ето защо и като нищожни
наемодателят не може, позовавайки се изцяло на тях, да възлага отговорност на
ищеца- наемател.
Предвид изложените по- горе съображения, съдът намира, че не следва да се
обсъжда и начина на определяне на стойността за възстановяване на щетите по
отдаденото под наем МПС, за което е изготвено заключение, тъй като ищецът следва
да се освободи от отговорност.
Ще следва предявения иск от Б.И.М, с ЕГН **********, с адрес ****, за осъждане
на ответника **** ЕООД, с ЕИК ***, с адрес гр. ****, ет. партер, ап. химическо
чистене, представлявано от С. Н. К., да му заплати сумата в размер на 1800,00 лева,
представляваща получена без основание сума, усвоена от ответното дружество от
кредитната карта на ищеца на 04.11.2020г. да се уважи, ведно със законна лихва от
завеждане на исковата молба в съда 15.02.2020г. до окончателното възстановяване на
сумата.
Ще следва по гореизложените доводи да се отхвърли претенцията за сумата от
1200,00 лева, удържана от кредитната карта на ищеца на 04.11.2020г., предвид
връщането й на ищеца.
С оглед изхода на делото на ищеца се дължат съдебни разноски в размер на 720,00
лева.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА **** ЕООД, с ЕИК ***, с адрес ****, ет. партер, ап. химическо чистене,
8
представлявано от С. К., да заплати на Б.И.М, с ЕГН **********, с адрес ****, сумата
в размер на 1800,00 лева, представляваща получена без основание сума, усвоена от
ответното дружество от кредитната карта на ищеца на 04.11.2020г. да се уважи, ведно
със законна лихва от завеждане на исковата молба в съда 15.02.2020г. до
окончателното възстановяване на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.И.М, с ЕГН **********, с адрес **** за осъждане на ****
ЕООД, с ЕИК ***, с адрес гр. ***, ет. партер, ап. химическо чистене, представлявано
от С. Н. К., да му заплати сумата от 1200,00 лева, удържана от кредитната карта на
ищеца на 04.11.2020г.
ОСЪЖДА **** ЕООД, с ЕИК ***, с адрес г***, ет. партер, ап. химическо чистене,
представлявано от С. К., да заплати на Б.И.М, с ЕГН **********, с адрес ****,
съдебни разноски по делото в размер на 720,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС- Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
9