О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 135
гр. Сливен, 06. 07. 2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
четиринадесети юни, две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Галя Иванова
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 410 по описа на съда за 2017 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27, ал. 6 от Закона
за закрила на д. /ЗЗДет/.
Образувано е по жалба от Сдружение „Български червен
кръст“ със седалище и адрес на управление – гр. София, със съдебен адрес:***,
подадена против Заповед № ЗД/Д-СН-171 от 19.10.2017 г., издадена от Директора
на Дирекция “Социално подпомагане” – С., с която е прекратено настаняването на д.
С. А. М., родено на *** г. от м. А.К.М. и б. – неизвестен, в Център за
настаняване от семеен тип за деца – гр. П., и е настанено в Център за
настаняване от семеен тип за деца без увреждания – гр. Р..
Оспорената заповед е издадена от Директора на Дирекция
“Социално подпомагане” – С., на основание чл. 30, ал. 2 във връзка с чл. 29, т.
9 от ЗЗДет, във връзка с чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет, във връзка с чл. 25, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3, чл. 5, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДет, като е разпоредено,
че настаняването е за срок до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет.
Заповедта е обжалвана по административен ред пред
Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ – Сливен. С
Решение № 20-РД04-1025 от 21.11.2017 г. на Директора на РДСП – С., постановено
на основание чл. 97, ал. 1 от АПК, подадената жалба е отхвърлена.
Процесната жалба е подадена до съда чрез изпращане по
куриер на 04.12.2017 г. Жалбата е подадена и подписана от Директора на
Секретариата на Областния съвет на Сдружение
„Български червен кръст“ – Р.. Действията на Директора на Секретариата на
Областния съвет на Сдружение „Български червен кръст – Р., по подаване на
жалбата са потвърдени от Председателя на Сдружение „Български червен кръст“ с
акт, озаглавен пълномощно, представено по делото на 17.05.2018 г.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена
в нарушение на материалните и процесуалните правила, и не е съобразена с целта
на закона. Изложени са съображения, че настаняването на д. С. в Център за
настаняване от семеен тип /ЦНСТ/ за деца без увреждания – гр. Р., повишава
риска за останалите настанени деца и не е в негов интерес, защото с оглед
данните за здравословното му състояние, е необходима специализирана помощ за
неговото развитие, която ЦНСТ за деца без увреждания – гр. Р., не може да
предложи на д..
Оспорващият чрез упълномощен процесуален представител
поддържа жалбата. Моли оспорената заповед да бъде отменена.
Административният орган лично и чрез упълномощен
процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли да бъде оставена без уважение.
Заинтересованото лице – А.К.М. – м. на д. С., не
изразява становище по жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че процесната жалба е
недопустима като подадена от лице, което няма правен интерес от оспорването.
Предмет на оспорване е заповед на Директора на
Дирекция “Социално подпомагане” – С., издадена в производство по реда на ЗЗДет.
Със заповедта е разпоредено временно настаняване по административен ред над.,
за което е прието, че е д. в риск по смисъла на ДР на ЗЗДет. Оспорващият– Сдружение
„Български червен кръст“, е сключил на 25.07.2017 г. с Община Р. Договор за
възлагане управлението на социална услуга. Договорът е сключен от Сдружението,
на основание чл. 18а, ал. 3 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/ и чл. 39а,
ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, в
качеството му на лице, вписано в Регистъра за предоставяне на социални услуги
към Агенцията за социално подпомагане и след издаден лиценз за социални услуги
за деца от Председателя на Държавната агенция за закрила на д.. С договора Сдружение
„Български червен кръст“ се е задължило да организира социалната услуга „Център
за настаняване от семеен тип за деца без увреждания“ като делегирана от
държавата дейност, в сграда с капацитет осем места. Предоставянето на
социалната услуга е обезпечено с държавната издръжка за съответната година /чл.
1, ал. 1 от договора/. Съобразно чл. 8, ал. 2 от договора, потребителите
ползват социалната услуга, съгласно чл. 20 от Правилника за прилагане на Закона
за закрила на д. /ППЗЗДет/, в който е предвидено, че ползването на социални
услуги се извършва въз основа на дадено направление от Дирекция "Социално
подпомагане" по настоящия адрес на д. или въз основа на заповед на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“.
Оспорената заповед е издадена в административно
производство по Закона за закрила на детето, в което Директорът на съответната Дирекция
„Социално подпомагане“ е компетентният административен орган, оправомощен да
издава заповеди за прилагане на мерки за осигуряване на закрила на деца в
нужда. Преценката за това каква мярка следва да се приложи към всеки конкретен
случай е предоставена на административния орган. Административното
правоотношение по прилагане на такива мерки, в частност по прилагане на мярката
настаняване в център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания /социална
услуга - резидентен тип/, се развива само между административния орган, д. и
неговите родители /в случая неговата м., б. е неизвестен/. Оспорващият
Сдружение „Български червен кръст“ е регистриран по ЗСП да предоставя социална
услуга – център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания, като с
регистрацията си Сдружението е придобило определени права и задължения, и са му
предоставени определени публични функции. Предоставянето на социалната услуга –
център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания, представлява делегирана
от държавата дейност по смисъла на ЗСП и ППЗСП. Оспорващият е изпълнител по
договор за възлагане управлението на социалната услуга, задължен е да
организира тази социална услуга, но не е страна в административното
правоотношение, поради което спрямо него не възниква правото да оспорва
заповедите за настаняване на нуждаещите се от закрила деца. За да има едно лице
– физическо или юридическо, правен интерес от оспорването на административен
акт, това оспорване следва да е насочено към премахване на неблагоприятни
правни последици, респективно към предотвратяване възникването на такива
последици за него, каквито в случая не са налице.
В гореизложения смисъл е Определение № 13366 от
25.10.2012 г. по адм. дело № 12333 / 2012 г. по описа на Върховен административен
съд на Република България – Шесто отделение.
Липсата на правен интерес е абсолютна отрицателна
процесуална предпоставка за допустимостта на административното производство в
неговата съдебна фаза, за което съдът следи служебно. След като оспорващият не
е от кръга на лицата, имащи право на оспорване на административния акт,
подадената от него жалба е недопустима и като такава следва да се остави без
разглеждане, а образуваното съдебно производство – да се прекрати.
На основание чл. 144 от АПК във връзка с чл. 253 от ГПК, следва да бъде отменено определението, с което е приключено съдебното
дирене и е даден ход на устните състезания.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 159, т. 4 от АПК, Административен
съд – Сливен
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение, постановено в открито съдебно заседание
на 14.06.2018 г. по адм. дело № 410 / 2017 г. по описа на Административен съд–
Сливен, с което е приключено съдебното дирене и е даден ход
на устните състезания.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на Сдружение „Български
червен кръст“ със седалище и адрес на управление – гр. София, със съдебен
адрес:***, подадена против Заповед № ЗД/Д-СН-171 от 19.10.2017 г., издадена от
Директора на Дирекция “Социално подпомагане”– С., с която е прекратено
настаняването на д. С. А. М., родено на *** г. от м. А.К.М. и б.– неизвестен, в
Център за настаняване от семеен тип за деца – гр. П., и е настанено в Център за
настаняване от семеен тип за деца без увреждания – гр. Р..
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 410 / 2017
г. по описа на Административен съд – Сливен.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: