РЕШЕНИЕ
№ 3141
гр. Варна, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря АНА В. Д.А
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20253110101542 по описа за 2025 година
Производството пред РС Варна е образувано след изпращане на делото по
подсъдност от РС Несебър.
Образувано е по молба на С. Д. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. "М.", ***,
вх. ***, ет. ***, ап. ***, със съдебен адрес гр. П., ул."Н. В.” № ***, ет. ***, адм. Д.а срещу
"И. Р. Б." ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Н., п.к. ***, ул. "Х. К."
партер, ап. "Х. ч.", представлявано от С. Н. К. с която са предявени кумулативно съединени
осъдителни искове с пр.осн. чл. 45 ЗЗД с цена 1000 лева и иск с пр.осн. чл. 86 ЗЗД с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 1000 /хиляда/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди — причинено чувство за
безнадежност за България и съзнание за наличие на измамници, ядосване, че в родината й
има мошеници, които хитруват, мамят, лъжат и крадат и че България никога няма да стане
„нормална държава“ и че това може да се случи само в България и да остане безнаказано,
притеснение, загуба на сън, причинени вследствие на деянието на ответника, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; за осъждане на
ответника да й плати всички разноски по делото. Посочена е банкова сметка в Българска
пощенска банка IBAN: ***; BIC: *** Титуляр: адв. Р. Д. за заплащане на сумите.
Твърденията в молбата от които ищцата черпи права са, че тя от години живее и
работи в Обединеното Кралство. В България се прибира по празници и ваканции, както и за
да се види с близки и приятели. Живеейки от години в страна с утвърдени демократични
принципи, законност, ред и респект към държавните институции е придобила манталитет на
европеец. Поради това някои отношения и привички у нас я дразнили и не само. Създавали
й дискомфорт, главоболия и трудности, извън обичайните. Заради такива нашенски нрави и
привички често съжалявала, че отново е посетила България. Така на 02.08.2024 г. се
прибрала в България за ваканция с детето си. На летище София в 19.30 часа на същата дата
подписала договор за наем на автомобил № *** с ответното дружество /доказателство 1/.
Договорът е смесица от различни езици - английски, руски и български. Съгласно същия
договор наетото МПС е М. "***" с peг. № ***. Наето било за 4 /четири/ дни, посочено като
"total days 4". Цената на ден /Price per day/ била уговорена на 95 евро. Общата цена за наема
1
за целия период /rental price/ била 380 евро. Видно от договора дружеството - ответник е
удържало/депозирало /Taking deposit/ сумата в размер на 2000 лева от кредитната карта на
ищцата и е получило наемната цена за целия период – за 4 дни /Rent payment/ в размер на
760 лева. Плащането на сумата от 2000 лева се установява от касов бон от 02.08.2024 г. в
19.24.12 часа /доказателство 2/. Плащането на сумата от 760 лева се установява от касов бон
от 02.08.2024 г. в 19.24.35 часа /доказателство 3/. Плащанията са отразени и в разпечатка от
кредитната карта на ищцата от 05.08.2024 г. /доказателство 4/. След изтичане на срока на
наемния договор ищцата върнала наетото МПС, като не й били предоставени никакви
документи, включително приемо-предавателен протокол. Служители на компанията приели
автомобила и заявили на ищцата, че депозита ще й бъде възстановен по сметката. До
момента на подаване на исковата молба това не е сторено. От компанията отказвали да
говорят с ищцата, прехвърляли я от служител на служител, не отговаряли на съобщенията й.
Счита, че ответникът е получил сумата в размер на 2000 лева при липса на основание за
това, същият се е обогатил, а ищцата е обедняла. При посочените факти, счита, че
ответникът е получил облага при начална липса на основание, която подлежи на връщане.
Още при самото получаване (удържане на гаранционния депозит от банковата карта на
ищеца) на сумата от 2 000 лева сумата на депозита е липсвало основание за преминаването й
от имуществото на ищеца в това на ответника. Няма причина за имуществената размяна,
поради което е предявила иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. След подаване на исковата молба
сумата е възстановена от ответника по банковата сметка на ищцата и тя е направила отказ
от този иск и производството в тази част е прекратено с влязло в сила определение.
Твърденията са, че обстоятелството, че от компанията са постъпили некоректно с нея
/измамили я, както тя го приема/ и без никаква причина не й са й възстановили депозита,
накарало ищцата да се чувства зле. Тя се ядосала, че България никога няма да стане
нормална държава и винаги ще има мошеници, които хитруват, мамят, лъжат и крадат.
Казвала си, че такова нещо е възможно само в България и такива действия оставали
безнаказани. После съжалявала, че имала такива мисли за собствената си родина, която
обичала и искала да стане нормална и просперираща държава с коректни взаимоотношения.
Притеснила се, че наемът на МПС-то й излиза твърде скъпо в общ размер на 2760 лева само
за 4 дни. За нея това била голяма сума, която я затруднило в ежедневието. Сумата била
предназначена за други неотложни разходи, каквито имала много в Англия.
Ищцата не спала с дни, загубила способността да се радва на ежедневието, не била
така работоспособна, все мислила, че няма надежда да си върне парите. След няколко дни
потърсила в интернет, че има много хора в нейното положение, които са измамени от
подобни компании в България. Това вдъхнало надежда на ищцата, че за проблема й има
решение чрез търсенето на съдебна защита. Счита, че е осъществен фактическия състав на
отговорността по чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, а именно наличие на причинена
неимуществена вреда - чувство за безнадежност за България и съзнание за наличие на
измамници, душевен дискомфорт, стрес, безсъние, причинени ядове, загуба на
работоспособност и др., Налице е поведение (действие), състоящо се в неоснователно
удържане на депозит). Действието е противоправно е поради установена забрана за
извършването му, вреда, причинна връзка между поведението и вредата, и вина, която се
презумира. Тези изводи обосноват правния интерес от предявяване на иска.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с който
оспорва предявените искове като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Претендира
заплащането на разноските за производството.
Становище по иска с пр.осн.чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД:
Заявява, че не дължи връщане на сумата 2000 лева, тъй като същата е върната преди
подаване на исковата молба – на 22.10.2024 г. по сметка на ищцата за което е представено
извлечение от банковата сметка на ответното дружество. Към момента на подаване на
исковата молба в РС Несебър – 25.10.2025 г. сумата е била върната. Не оспорва твърдението,
че между страните е било налице правоотношение по наемане на автомобила. Не оспорва
2
твърдението, че автомобилът е бил върнат в договорения срок, че същият е приет без
забележки /без щети/ и че не е подписан приемо-предавателен протокол.
Становище по иска с пр.осн.чл.45 ЗЗД:
Ответникът счита, че твърденията в молбата, които съдържат обидни, нецензурни
думи или квалификации следва да се считат за нередовни, съгласно разпоредбата на чл.100а,
ал.1 ГПК. Дори да се приеме, че е налице забава от страна на ответника, това не може да се
квалифицира по начина, по който се прави от страна на ищцата. Видно е, че представите й,
че „няма надежда да си върне парите“ са силно преувеличени и неоснователни, било защото
длъжникът може доброволно да изпълни, било защото може да разчита на съдебна защита. В
частите в които съдържа обидни квалификации, исковата молба не следва да се взема
предвид. Твърдяните вреди не подлежат на обезвреда съгласно тълкувателно решение №
4/2012 г. от 29.01.2013 г. на ОСГТК на ВКС. По договорно правоотношение могат да се
претендират и неимуществени вреди, но същите следва да са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението. Моли за отхвърляне на исковете и заплащане на разноски.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат
становищата си.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становищата на
страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
Както е посочено в отговора на исковата молба, страните нямат спор, че са сключили
договор за наем на лек автомобил № ***, че ищцата е платила на ответното дружество
сумата от 2000 лева и сумата от 760 лева за което са представени разходни документи.
Извършеното плащане се потвърждава от извлечение от Банка ДСК /dskdireck.bg/.
Представени са Общи условия на И. Р. Б..
С протокол от открито заседание е прието за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване твърдението, че сумата в размер на 2000 лв., представляваща
получен депозит от ответното дружество, който е платен от ищцата при наемане на
автомобила, е възстановена на ищцата от ответното дружество преди подаване на исковата
молба - на 22.10.2024 г. Производството по предявения иск с пр.осн.чл.55 ЗЗД с цена 2000
лева е прекратено с влязло в сила определение поради отказ от иск.
Ответникът не оспорва твърдението, че наетият автомобил е върнат в договорения
срок, че същият е приет без забележки /без щети/ и че не е подписан приемо-предавателен
протокол за връщането му. Депозита от 2000 лева е върнат на ищцата на 22-ри октомври и
по делото е представено доказателство за извършен банков превод.
От ангажираните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Б., която е
дъщеря на ищцата и съдът преценява показанията й съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК се
установява, че ищцата е сключила договор за наем на автомобил с ответника в началото на
м.август 2024 г. Платила около 3000 лв. за наем на автомобила за 4 дни в т.ч. 2000 лв.
депозит, който трябвало да й бъде възстановен при връщане на автомобила без щети. От
фирмата й обяснили, че депозита ще й бъде върнат до две седмици. След 20-ия ден майка й
се обадила по телефона и служителката й казала, че „са я забравили и ще й платят“. Така
ищцата се обаждала в офиса и разговаряла със служителката 2-3 пъти по телефона до края
на септември - началото на октомври като й казвали, че ще си получи парите, но превод
нямало. Това й се отразило изключително тежко емоционално и психически. Към 10-ти
септември се обадила на свидетелката и била изключително разстроена и притеснена че ще
остане на улицата, защото парите от депозита й трябвали да си плати наема на квартирата за
следващия месец. Свидетелката се опитала да я успокои като й казала, че ще й изпрати пари.
Била много разстроена от начина по който са постъпили към нея. Започнали страшни
паники, наложило се да посети специалист, който й предписал успокоителни, които пиела
около 2-3 седмици, била изключително разочарована. Това състояние е повлияло на
работата на ищцата, шефа й я е накарал да си почине няколко дни и когато се възстанови да
се върне на работа. След като повече от 45 работни дена не й е възстановен депозита тя
3
решила да подаде искова молба.
В производството по предявения иск ищцата носи доказателствената тежест да
установи твърденията си за валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника
въз основа на сключения договор за наем, по силата на който й е бил предоставен за
възмездно ползване лек автомобил марка М. ***, рег.№ ***, че съгласно поетите
задължения е предала на наемодателя депозит в сочения размер и е платила наемната цена,
че е върнала вещта в състоянието, в което я е получила.
Ответникът следва да установи правоизключващи и правопогасяващи възражения, от
които черпи благоприятни правни последици, вкл. основанията му за задържане на депозита,
който е следвало да се върне след като е приел автомобила без забележки, свързани с
неговото техническо състояние, каквито са условията на договора. Ответникът не отрича, че
наетият автомобил е върнат в договорения срок, че същият е приет без забележки и без
щети, че не е подписан приемо-предавателен протокол за връщането му, че депозита от
2000 лева е върнат на ищцата на 22-ри октомври 2024 година.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното - чл.45, ал.2 ЗЗД като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на отговорното длъжностно
лице, в случая представляващият юридическото лице. Противоправността не подлежи на
доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна
преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на
действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат
от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест.
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно
бездействието на договорно основание, задължението за деликвента за изпълнение трябва
да е възникнало по силата на сключения договор. Размера на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. В
ППВС № 4/68 г. е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице от увреждащото действие. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да
обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост
да присъди за неимуществени вреди. Такива факти, наред с изброените в Постановлението
са и продължителността на лечението и извършените медицински манипулации,
перспективата и трайните последици, възрастта на увреденото лице и възможността да
продължи трудовата си кариера и да се социализира, общественото и социално положение,
икономическата конюнктура и др. Икономическото положение съставлява необходим
ориентир за определяне на обезщетение, което да има на практика реална стойност.
Изброяването не е изчерпателно и не може да бъде, доколкото във всеки случай се касае за
различни относими обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и
вредите от него. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че бездействието на
ответника в продължение на около два месеца - от датата на която вземането е станало
изискуемо като съдът приема, че това е 01.09.2024 г. /две седмици след връщане на вещта/
до датата на която сумата е възстановена на ищцата 22.10.2024 г. е довело до емоционално
състояние на ищцата, характеризиращо се със силна тревожност и притеснение, че няма да
4
може да си плати наема на жилището след като е разчитала на сумата от 2000 лева, която е
следвало да й бъде възстановена от ответника, безсъние, загуба на работоспособност, както
и чувство на безнадежност, че няма да получи сумата. При съобразяване на изложеното
относно характера и тежестта на увреждането на здравето на ищцата вследствие на
негативните емоционални изживявания, както и обществено-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на вредите, съдът намира, че с определянето на
обезщетение в размер на 1000.00 лева ще бъде постигнат справедлив баланс между
претърпените вреди и паричното измерение на нуждата от обезвреда съобразно принципа,
въведен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Предявеният иск с цена в същия размер е изцяло
основателен и следва да се уважи.
По въпроса за разноските:
Съгласно представения договор за правна защита и съдействие, доказателство за
плащане и списък по чл.80 ГПК ищцата е заплатила на упълномощения от нея адвокат Р.Д.
възнаграждение за иска по чл.45 ЗЗД в размер на 400.00 лева. Ищцата е платила и държавна
такса в размер на 50.00 лева. С оглед изхода на спора, молбата на ищцата по чл.78, ал.1 ГПК
е основателна и следва да се уважи като ответникът й плати разноски в същия размер –
общо 450.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "И. Р. Б." ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Н., п.к.
***, ул. "Х. К." партер, ап. "Х. ч." да плати на С. Д. Б. с ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к.
"М.", ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, със съдебен адрес гр. П., ул."Н. В.” № ***, ет. ***, адв.
Р.Д. сумата в размер на 1000 лева /хиляда лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - емоционално състояние, характеризиращо се със силна тревожност и
притеснение, че няма да може да си плати наема на жилището, безсъние, загуба на
работоспособност, както и чувство на безнадежност, че няма да си получи парите, за
периода 01.09.2024 г. /датата на която вземането е станало изискуемо/ - 22.10.2024 г. /датата
на която сумата й е възстановена/, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 25.10.2025 г. до окончателното плащане на задължението, на осн. чл.45 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА "И. Р. Б." ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Н., п.к.
***, ул. "Х. К." партер, ап. "Х. ч." да плати на С. Д. Б. с ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к.
"М.", ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, със съдебен адрес гр. П., ул."Н. В.” № ***, ет. ***, адв.
Р.Д. разноски за производството в размер на 450.00 лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Задължението може да се плати по банкова сметка в Българска пощенска банка IBAN:
***; BIC: ***, Титуляр: адв. Р. Д..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от
връчване на съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5