РЕШЕНИЕ
№ 345
гр. Варна , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга С. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20203110109634 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба вх.
№ 55024/ 12.08.2020 г. от М. А. П., ЕГН: **********, с адрес: * срещу „С. и
т. ф.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, с искане до съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 500.00 лв. - част от претенция цялата в размер 7896.00 лева, формирана
като сбор от възнаграждения, дължими на ищцата в качеството и на член на
Съвета на директорите на ответното дружество, както следва: 166.00 лева –
възнаграждание за м. септември 2017 г., 167.00 лева – възнаграждение за м.
октомври 2017 г. и 167.00 лева – възнаграждение за м. ноември 2017 г.
Претендират се и разноски.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на решение от 31.07.2015 г.
на Общото събрание на акционерите на ответното дружество, ищцата е
избрана за член на Съвета на директорите. Така взетото решение е атакувано
по съдебен ред от акционер, а регистърното производсто по вписване на
промените по партидата на търговеца – спряно. С влязло в сила на 28.08.2017
г. решение, искът за отмяна на решението е отхвърлен. Независимо от
горното, от представляващия дружеството не са предприети постъпки по
вписване в Търговския регистър на ищцата като член на Съвета на
директорите, в рамките на нормативно установения 7- дневен срок.
Вписването е осъществено по инициатива на ищцата, на 24.11.2017 г., считано
1
от който момент между страните възниква мандатно правоотношение. Във
връзка с последното, за П. възниква и правото да получи възнаграждение, за
периода от влизане в сила на решението до вписването в ТР, чийто размер е
определен с решение на общото събрание от 09.07.2010 г. – четири брутни
месечни работни заплати. През 2014 г. средното брутно възнаграждение в
предприятието възлиза на 658.00 лв.
Ответникът – „С. и т. ф.“ АД, депозира писмен отговор, в срока по чл.
131 ГПК, с който релевира доводи за неоснователност на претенцията, поради
липса на мандатно правоотношение между страните в рамките на заявения
период. Не оспорва наведените в исковата молба твърдения за избор на
ищцата за член на СД, за атакуване на решението по съдебен ред, относно
произнасянето на съдебните състави. Възразява срещу твърденията за
пасивност от страна на ръководството на дружеството, поради липса на
задължение на възобновяване на спряно от съда регистърно производство.
Поддържа, че мандатното правоотношение е възникнало от момента на
вписване на решението в ТР. Възразява, че в периода от избора и до
вписването, ищцата не е участвала в дейността на Съвета на директорите.
Отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна и правна страна:
Предявен е иск, с правно основание чл. 286, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 221, т. 5
ТЗ.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи възникване на мандатно правоотношение между страните през
процения период, въз основа на решение на общото събрание, на което
ищцата е избрана за член на Съвета на директорите на ответното дружество;
изправността си по правоотношението; взето решение от общото събрание на
дружеството за заплащане на възнаграждение на членовете на Съвета на
директорите и неговият размер, към процесния период.
В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които
основава възраженията си, а именно: началния момент на възникване на
мантатното правоотношение и изправността си по същото.
Акционерно дружество с едностепенна система на управление се
управлява и представлява от съвет на директорите, чийто състав се избира от
2
общото събрание на акционерите – аргумент от чл. 221, т. 4 ТЗ и чл. 244, ал. 1
ТЗ.
Съгласно чл. 244, ал. 4 ТЗ, Съветът на директорите възлага
управлението на дружеството на един или няколко изпълнителни членове,
избрани измежду неговите членове, и определя възнаграждението им.
В случая, безспорно по делото е, че с решение на Общо събрание на
акционерите от 31. 07. 2015 г. ищцата е избрана за член на Съдета на
диракторите на ответното дружество, което обстоятелство е заявено за
вписване от дружеството по партидата му в търговския регистър. Във връзка
с предявен от акционера Ф. К. Ч. иск, с правно основание чл. 74 ТЗ, срещу
решението на общо събрание на акционерите от 31. 07. 2015 г., с нарочен акт
на съда, регистърното производство е спряно, като е образувано търг. дело №
1263/ 2015 г. по описа на ВОС. С влязло в сила решение по това дело искът на
Ф. Ч. е отхвърлен. Датата на влизане в сила на решението по т. д. № 1263/
2015 г., е 28.08.2017 г. След произнасянето на ВКС, от ищцата е депозирана
молба по партидата на дружеството в Tърговския регистър при Агенция по
вписвания, въз основа на която регистърното производство по заявлението на
дружеството за вписването й като член на Съвета на директорите е
възобновено. Въз основа вписване на промяна на обстоятелствата по
партидата дружеството от 24.11. 2017 г., ищцата е вписана като член на
Съвета на директорите в Търговския регистър.
Безспорно е също така, че в разглеждания период ищцата не е избирана
за изпълнителен член на Съвета на директорите.
С разпоредбата на чл. 221, т. 5 ТЗ е предвидена възможността, Общото
събрание на акционерите да определи възнаграждението и на членовете на
надзорния съвет, съответно на членовете на съвета на директорите, на които
няма да бъде възложено управлението, включително правото им да получат
част от печалбата на дружеството, както и да придобият акции и облигации
на дружеството.
В случая, с решение по т. 8 от дневния ред на общо събрание на
акционерите от 09. 07. 2010 г., е определено възнаграждение на членовете на
СД, на които няма да бъде възложено управлението, в размер на „четири
брутни месечни работни заплати на дружеството".
Мандатното правоотношение с членовете на СД, възниква от датата на
решението на ОСА по чл. 221, т. 4 и т. 5 ТЗ. При разпоредено от законодателя
конститутивно действие на вписването в Търговския регистър на определени
обстоятелства, решението на общото събрание поражда незабавно действие
3
във вътрешните отношения в дружеството, а предвиденият конститутивен
ефект на вписването намира проявление по отношение на трети за
дружеството лица. В този смисъл, следва да се приеме, че изборът на ищцата
датира от датата на решението на ОСА, а не от вписването – 24.11.2017 г.
Безспорно между страните е, че в периода от 28. 08. 2017 г. до 24.11.
2017 г., ищцата не е получавала възнаграждение в качеството й на член на
Съвета на директорите на „С. и т. ф.“ АД.
До колкото се касае за мандатно правоотношение, правото на
възнаграждение по чл. 221, т. 5 ТЗ, възниква при осъществявана реална
дейност по представителство и управление на дружеството.
За установяване осъществяваната от ищцата дейност през релевирания
период, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите Д. А. и А. П., които се съобразяват от съда при
условията на чл. 172 ГПК, с оглед възможната им заинтересованост от изхода
на спора. Двамата свидетели са единодушни, поради което и в тази част
показанията им следва да се кредитират, че в период, предшестващ
процесния, включително и към момента на избора и за член на Съвета на
директорите, ищцата е заемала ръководна длъжност, свързана с
организацията на човешките ресурси в предприятието, както и че през
процесния период г- жа П. не е участвала в нито едно заседание на Съвета.
Установено по делото е, в предвид еднозначността на показанията в тази
насока, че избора, ищцата започва работа в „П. – В.“, като в периода *– * г. е
ползвала отпуск по болест. В частта, относно упражнявана от ищцата дейност
при ответника за процесния период, показанията на свидетеля П., се
съобразяват като заинтересовани, противоречиви и нелогични,
некореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, поради
което и не следва да се кредитират. Така, в първата част от показанията си, на
въпрос на съда, свидетелят излага, че в периода от септември до ноември * г.,
М.П. е осъществявала дейност, като член на Съвета на директорите, а след
това сочи, че ищцата не е допускана до засадения на съвета. Също така, г- н
П. твърди, че другите двама членове са заявили, че нямат нужда от ищцата, за
да управляват еднолично. Нелогично е, да се предостави възможност на лице
не е желано в управляващия орган, да сключва важни договори на значителна
стойност.
При формиране на крайните изводи за отношенията между ищцата и
управляващия орган дружеството, съдът кредитира показанията на свидетеля
А., които в тази част съобразява като последователни и логични, отразяващи
преки и непосредствени впечатления на лицето. От същите се установява, че
4
считано от м. май 2017 г. ищцата постъпва на работа при друг работодател,
освобождава работното си място. Ползва платен и неплатен отпуск,
болнични, така до окончателното и освобождаване през м. октомври 2017 г.
При тези данни, се налага извода, че в процесния период ищцата не е
упражнявала дейност в ответното дружество, още повече, свързана с
възложените и от общото събрание представителство и/ или управление.
Липсата на престация по мандатното правоотношение обуславя извода,
че за довереника не е възникнало правото и да получи възнаграждение,
съобразно определения от общото събрание на акционерите размер.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, на
основание чл. 286, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 221, т. 5 ТЗ.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника извършените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В предвид релевираното възражение за прекомерност, след съобразяване
на цената на иска, минималните размери, визирани в чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/ 2004 год. на Висшия адвокатски съвет, извършените от пълномощника
процесуални действия, фактическата и правна сложност на спора, броя на
проведените съдебни заседания, в рамките на които са разпитани двама
свидетели и вещо лице – счетоводител, се налага извода, че са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за редуциране на претендираното
адвокатско възнаграждение. В случая, след преценка на горните
предпоставки, в полза на ответното дружество следва да бъде присъден
адвокатски хонорар в размер на 450.00 лв.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 820
лв., представляваща извършени разноски, от които: 370.00 лв. –
възнаграждение за вещо лице и 450.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А. П., ЕГН: **********, с адрес: * срещу
„С. и т. ф.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500.00 (петстотин)
лева - част от претенция, цялата в размер 7896.00 (седем хиляди осемстотин
деветдесет и шест) лева, формирана като сбор от възнаграждения, дължими
на ищцата в качеството и на член на Съвета на директорите на „С. и т. ф.“ АД,
5
както следва: 166.00 (сто шестдесет и шест) лева – част от възнаграждание за
м. септември 2017 г., при заявен пълен дължим размер от 2632.00 (две хиляди
шестстотин тридесет и два) лева; 167.00 (сто шестдесет и седем) лева – част
от възнаграждение за м. октомври 2017 г., при заявен пълен дължим размер
от 2632.00 (две хиляди шестстотин тридесет и два) лева; 167.00 (сто
шестдесет и седем) лева – част от възнаграждение за м. ноември 2017 г. при
заявен пълен дължим размер от 2632.00 (две хиляди шестстотин тридесет и
два) лева, на основание чл. 286, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 221, т. 5 ТЗ.
ОСЪЖДА М. А. П., ЕГН: **********, с адрес: *, да заплати на „С. и т.
ф.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, сумата от 820.00 лв.
(осемстотин и двадесет) лева, представляваща извършени в производството
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6