Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.06.2019 г.
СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
Кaто разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело № 329/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 ГПК. Образувано е по молба на Софийска градска прокуратура от 17.05.2019 г., с която се иска допълване на решение от 10.05.2019 г. по т.дело № 329/19 г., с което съдът по иск с правно основание чл.155, т.3 ТЗ е постановил прекратяване на „Б.С.“ ЕООД. Твърди се от молителя, че с исковата молба е направено искане за откриване на производство по ликвидация и назначаване на ликвидатор, но съдът не се е произнесъл по това искане. Иска се от молителя да се допълни решението и да се постанови откриване на процедура по ликвидация и назначаване на ликвидатор.
Ответникът по молбата „Б.С.“ ЕООД, представляван по реда на чл.29 ал.2 ГПК от особен представител, е представил становище, с което оспорва искането с довода, че исковата молба не съдържа искане за откриване на процедура по ликвидация и назначаване на ликвидатор. Освен това е недопустимо искът за прекратяване на търговско дружество да се съединява с искане за откриване на производство по ликвидация, която представлява охранително производство.
Искането по чл.250 ГПК е подадено в преклузивния едномесечен срок и е процесуално допустимо, поради което следва да се разгледа по същество.
Според съда искането е неоснователно. На първо място – исковата молба не съдържа искане за откриване на производство по ликвидация от съда и назначаване на ликвидатор. Исковата молба съдържа искане /петитум/ за прекратяване на ответното дружество, по което искане съдът се е произнесъл с решението си. Направено е искане за изпълнение на служебното задължение на съда да изпрати препис от решението за вписване в ТР, което обаче не е част от петитума на иска, но съдът изрично е постановил след влизане в сила на решението да се изпрати препис от него до АВ за вписване.
На следващо място – съдът не дължи служебно постановяване на нарочен диспозитив за откриване на производство по ликвидация и за назначаване на ликвидатор. Това е така, защото производството по ликвидация е извънсъдебно производство. Това извънсъдебно производство се развива не пред съда, а пред Агенция по вписвания. Водещ орган по това производство не е съдът, а длъжностното лице по регистрация от Агенция по вписвания.
Освен това по естеството си производството по ликвидация е охранително производство, поради което не намира опора в закона с един съдебен акт да се разрешава със сила на присъдено нещо спор между две насрещни страни и едновременно с това да се поставя начало на охранително безспорно производство по ликвидация.
Основната функция на съда е правораздавателна – да се разрешават спорове за материални права и само по изключение в изрично посочени в закона хипотези съдът е водещ орган в едностранни охранителни производства, но производството по ликвидация не се развива пред съд.
Правният извод на съда, че производството по ликвидация следва да се открие от длъжностното лице по регистрация към АВ, което длъжностно лице следва да определи срок за ликвидация, да назначи ликвидатор и да определи размер на неговото възнаграждение намира опора в нормите на чл.266 ТЗ. Според нормата на чл.266 ал.1 ТЗ след прекратяване на търговското дружество се извършва ликвидация, т.е. решението за прекратяване на дружеството е предпоставка и основание за започване на производство ликвидация. В нормата на чл.266 ал.2 ТЗ е посочено, че срокът за провеждане на ликвидация се определя от общото събрание или по единодушно решение на неограничено отговорните съдружници, както и че срокът може да се определи от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписването, когато то назначава ликвидатори. Съдът не е предвиден като орган, който разполага с компетентност да определя срока за ликвидация и да назначава ликвидатор.
Нормата на чл.266 ал.3 ТЗ предвижда, че ликвидаторите се вписват в търговския регистър, където се представят нотариално заверени съгласия с образци на подписите им. Това означава, че съдът не е орган, който има отношение към назначаването на определено лице за ликвидатор.
По изключение в нормата на чл.266 ал.4 ТЗ е предвидена компетентност на съда да освободи или назначи ликвидатор, но в този случай се има предвид хипотеза, при която първоначалното е бил определен ликвидатор не е от съда, а от друг орган.
След влизане в сила на ЗТР, сега ЗТРРЮЛНЦ, производството по ликвидация е извън компетентността на съда, който по изключение разполага с компетентност в хипотезата на чл.266 ал.4 ТЗ да освободи или назначи ликвидатор.
С оглед на изложеното съдът намира, че молбата с правно основание чл.250 ГПК следва да се отхвърли.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата с правно основание чл.250 ал.1 ГПК на Софийска градска прокуратура, с която се иска допълване на решение от 10.05.2019 г. по т.дело № 329/19 г. на СГС и откриване на производство по ликвидация.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРДЕСЕДАТЕЛ: