РЕШЕНИЕ
№ 1085
гр. Варна, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Н.й Св. С. Въззивно гражданско дело №
20253100501516 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Варна, с адрес на
управление гр. Варна, бул. „О. П. полк” № 43, срещу Решение
№1942/29.05.2025г. по гр. дело №14081/2024г. на ВРС, 46-ти състав, с което е
прието за установено по отношение на ищеца е Г. М. С., ЕГН *********, че
ответникът Община Варна не е собственик на поземлен имот с
идентификатор №*********** по КК и КР, одобР. със Заповед №
*********** г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, район „П.“, с. о. „А.“,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план – *****, с площ 946 кв. м., при граници и съседи:
******,******,*****,****,***** и *******, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно и
постановено при непълен и избирателен анализ на събраните доказателства. В
НА №*********г., с който се легитимира ищеца, не е вписан документът, от
който произтичат правата на продавача, а ВРС не е предприел действия, чрез
които да изясни това, с което допуснал процесуално нарушение. Недоказано е
останало ищецът-купувач да е придобил собствеността върху спорния имот
1
със сделка, а и по давност, защото на такава той не се позовава. Ако беше
обсъдил тези обстоятелства ВРС би могъл да формира други правни изводи.
От друга страна наведеното от ответника придобивно основание по чл.25, ал.1
от ЗСПЗЗ е доказано, след като имотът е бил включен в баланса на ТКЗС; няма
и доказване от ищеца, който го дължи, че спорният терен не е бил коопериран;
а изводът на СТЕ, че имотът е бил съществуваща собственост на частни лица
не е подкрепен от доказателствата. Моли за отмяна на решението на ВРС и за
отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на разноски за две
инстанции, а в о.с.з. поддържа исканията си.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата и доводите в нея. Счита решението на ВРС за правилно
и обосновано, за което излага съображения по основните въззивни
оплаквания. Поддържа твърденията си за легитимация въз основа на сделка, с
оглед на което ответникът следва да докаже правата си на соченото
основание. Не са налице предпоставките по чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ в полза на
Общината. Моли за потвърждаване на решението на ВРС и за присъждане на
разноски пред ВОС, а в о.с.з. поддържа позицията си.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Г. М. С., ЕГН
*********, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът Община Варна не е
собственик на ПИ с идентификатор №*********** по КК и КР, одобР. със
Заповед № *********** г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, район „П.“,
с. о. „А.“, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план – *****, с площ 946 кв. м., при граници и съседи ПИ
№№: ******,******,*****,****,***** и *******.
Ищецът твърди, че на 21.12.2023г. закупил от Б.М.Н. и Н.И.Н.
процесния недвижим имот, с площ 946 кв. м., находящ се в гр. Варна, р-н „П.“,
кв. „В.“, м-ст „А.“, като сделката била обективирана в НА № *********г. на
нотариус В.П.. Поддържа, че преди сделката посредникът и нотариусът
изследвали имота за вещни и облигационни тежести и уверили купувача, че
теренът е бил лична собственост още от 1986г., за което съществувал
нотариален акт. Имотът никога не е бил актуван като държавен и като
общински, не е бил отчуждаван от Държавата или от Община Варна. При
последващи действия от негова страна за застрояване на имота, посещавайки
АГКК – Варна, установил, че през м. март 2024 г. в СВп бил вписан АЧОС от
2024 г. Посочва, че не е виждал този административен акт, но същият засяга
правата му на собственост върху имота, което обуславя и правния му интерес
2
от настоящия иск. По същество моли за отричане правата на ответника със
съдебно решение, както и за разноски, а в о.с.з. поддържа твърденията и
искането си до съда.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който
излага становище за допустимост, но неоснователност на иска. Твърди, че
Община Варна се легитимира като собственик на процесния имот на осн.
чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, в която връзка е бил издадени и АЧОС №**********г.,
вписан в СВп – гр. Варна. Правата на общината не са възникнали с издадения
АЧОС, а в предходен момент на посоченото основание по ЗСПЗЗ. Поддържа в
тази връзка, че теренът попадал в обхвата на ПНИ, одобрен със Заповед № РД-
1-7706-319/29.11.2006 г. на Областния управител на обл. Варна. Към датата на
влизане в сила на ЗСПЗЗ (04.03.1991г.) имотът не попадал в границите на
урбанизирана територия, поради което представлявал земеделски такъв по см.
на чл.2, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ. За спорния имот не били постъпвали
реституционни претенции; липсвали и решения за възстановено или за
признато право на възстановяване на собственост; липсвал ползвател,
трансформирал ползване в собственост по реда на пар.4а, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Ето защо счита, че са настъпили всички предпоставки за придобиване
на собствеността от общината в хипотезата на чл.25, ал. 1 ЗСПЗЗ. По същество
моли за отхвърляне на иска и за разноски, като в о.с.з. поддържа позицията и
искането си до съда.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С обективираната в приетия НА №*********г., том 5, рег. №****, нот.
дело №*****г. на н-с при ВРС сделка Г. М. С. е закупил от продавачите Б.М.Н.
и Н.И.Н. процесният ПИ №*********** по КК и КР на гр. Варна, с площ 946
кв. м., находящ се в гр. Варна, кв. „В.“, м-ст „А.“, срещу цена от 9 990лв. при
данъчна оценка от 23 126.90лв. В НА е посочено, че пред нотариуса е било
представено „нот. дело №…от 2023г.“.
От приобщената справка от СлВп-Варна се установяват вписванията по
партидата на №*********** по КК и КР на гр. Варна, с площ 946 кв. м., в гр.
Варна, м-ст „А.“ на КНА за собственост на Б.М.Н., ЕГН********** (вх. №
***********г.), а след него на НА №*********г. (следващ вх. №***** от
29.12.2023г.) за продажбата на терена на ищеца.
Видно от приетия АЧОС №**********г., с него е била констатирана
собствеността на Община Варна върху №*********** по КК и КР на гр.
Варна, с площ 946 кв. м., находящ се в гр. Варна, м-ст „А.“, на вписаното в
него основание „чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС“.
Цитираният АЧОС също е вписан справката от АВп по партида на имота
след посочените КНА и НА за продажба от 2023г.
В регистърната част към приобщената справка от АГКК-Варна на имота
са вписани за негови собственици (в низходящ хронологичен ред): 1/Община
Варна с АЧОС от 2024г.; 2/ Г. М. С. с НА от 2023г.; 3/ Д.Л.К. и К. С. Г. за по 1/2
3
ид. части – всеки, въз основа на НА №******г.
Видно от приобщения КНА №******г. н-с при ВРС, с него е било
констатирано правото на собственост по давностно владение на лицата Д.Л.К.
и К. С. Г. върху овощна градина от ***0 кв.м., находяща се в землището на гр.
Варна, м-ст „А.“, в съответствие с чл.5, ал.3, т.1 от ЗСГ (отм.), с посочени
съседи.
Заключението по приетата СТЕ съдът цени като обективно, обосновано
и неоспорено от страните. От него се установява, че е налице идентичност
между имота, описан в АЧОС № **********г., с новообразуван ПИ №*** по
ПНИ на с. о. „А.“ от 2006г., ПИ с идентификатор *********** по КК и КР и
терена, описан на НА за покупко-продажба №*********г., по
местонахождение, номер, площ и граници (съседи). За територията, в която
попада ПИ №*** са били изработени следните планове: 1/ КП на местност
„Св. Н.“/“А.“ от 1977г., с попълване 1999 г., съгласно който имотът
съответства и е част от имот № ***** (допусната е техническа грешка от
вещото лице, като е посочен имот № ****), целият с площ 981.50 кв. м.,
записан в разписния лист към плана – „гора на ГНС“; 2/ ПНИ на с. о. „А.“,
одобрен със Заповед № РД-06-7706-319/29.11.2006г. на Областен управител на
обл.Варна, съгласно който спорният терен е идентичен с НИ №***.*** с площ
946 кв. м. и е записан на И.И.Ш. и К. Г. за по 1/2 ид. част за всеки от двамата,
съгласно нотариален акт №******г. Съгласно помощния план към ПНИ, НИ
№*** е бил формиран от части от три стари имота от плана на старите имотни
граници, а именно: стар имот № ***, записан на Г. Н. С., стар имот № ***,
записан на Х.В., както и стар имот № ***, записан на наследници на И.Д.К.; 3/
КК на Варна, одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на ИД на
АГКК, съгласно която теренът е отразен като поземлен имот №***********, в
гр. Варна, район П., с.о. „А.“, вид собственост: частна, вид територия:
урбанизирана, НТП: ниско застрояване , с площ 946 кв. м., стар номер *****, а
като собственици са записани посочените по-горе лица, първите от които -
Д.К. и К. Г. въз основа на КНА от 1986г. Изяснява се от заключението по СТЕ
още, че процесният имот преди колективизацията и до 2000г. е бил
земеделски, като за него няма предходно съставен АДС. Територията, в която
попада теренът е била включена в баланса на ТКЗС, но конкретно за спорния
имот няма данни за включването му в ТКЗС или друго ДЗС. С оглед данните
експертът приема, че имотът е (бил) „съществуваща собственост“, а не такъв
по пар.4 от ПЗР ЗСПЗЗ.
В о.с.з. вещото лице поддържа заключението и уточнява, че спорният
терен не е бил част от блок на ТКЗС, а е попадал в зона, негодна за машинна
обработка (слабо продуктивни земи), която е била изключена от кооперативна
обработка, но е „стояла в баланса на земеделските земи“; тази земя не е била
„давна по пар.4“, а останала „съществуваща собственост“ вкл. към 1986г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта: Правен интерес от предявяването на отрицателен
4
установителен вещен иск е налице при твърдяно защитимо материално право
на ищеца, което неоснователно се оспорва от ответника. При наличие на тази
предпоставка ищецът разполага с възможността да избере процесуалния
способ за защита на субективното си право, като предяви отрицателен или
положителен иск (Решение №362/28.11.2011г. на ВКС по гр.д. №8/2011г., I г.о.;
Решение №352/14.10.2011г. на ВКС по гр.д. №1301/2010г., I г.о., и други).
С ТР №8/27.11.2013г. на ОСТГК на ВКС тази принципна постановка
беше допълнена в смисъл, че правният интерес следва да бъде доказан от
ищеца. В актуалната съдебна практика се възприема различно разбиране и
прилагане на цитираното ТР. Според част от практиката при недоказаност на
правата на ищеца производството по отрицателния иск за собственост следва
да бъде прекратено, с оглед буквално приложение на ТР. В друга част от
практиката се възприема разбирането, че при спор за материално право между
страните по делото и при ангажирани доказателства в подкрепа на правата на
ищеца, то искът е допустим, а спорът следва да бъде разрешен по същество.
До момента това противоречие не е разрешено по задължителен за
съдилищата начин, при което настоящият съдебен състав възприема изцяло
второто разбиране, което е в съответствие както с принципа на правната
сигурност, така и с целта на всяко исково гражданско производство –
разрешаване на спора за материално право въз основа на всички събрани по
делото доказателства.
В настоящия случaй извънсъдебният спор между страните по отношение
правото на собственост върху процесния терен се извежда ясно от насрещните
легитимиращи документи (НА за сделка на ищеца, респ. АЧОС на ответника),
а съдебният такъв – от процесуалните позиции на страните, всяка от които
сочи себе си за собственик на недвижимия имот. По-конкретно ищецът по
делото се легитимира като купувач по договор за покупко-продажба от
20.12.2023г., който е сключен в изискуемата от закона форма и включва
констатация на нотариуса относно формалното (по документи) право на
собственост на продавачите. Видно от приобщената справка от СлВп-Варна,
вписванията относно имот с №*********** по КК и КР на гр. Варна, с площ
946 кв. м., в гр. Варна, м-ст „А.“ включват като първо по ред такова - КНА за
собственост на Б.М.Н., ЕГН********** (вх. № ***********г.), а след него и
НА №*********г. (следващ вх. №***** от 29.12.2023г.) за сделката. От това
става ясно, че е налице доказателствено обосновано (съвсем не декларативно)
притежание от ищеца на защитимо вещно материално право, при вторични
(косвени) данни за също такова и на праводателя му, при което положение не
възниква съмнение за „доказания интерес“ от предявения иск и респективно за
допустимостта му в съответствие с ТР №8 от 27.11.2013г. на ОСТГК на ВКС.
Материалната легитимация на страните не може да се смесва с процесуалната
такава и е въпрос по основателността на предявения иск.
По предмета на доказване: Съобразно горната правна постановка, както
и цитираното ТР №8/27.11.2013г. на ОСТГК на ВКС, се достига до извода, че
по установителния иск за собственост ищецът следва да докаже своите
защитими вещни материални права, а ответникът – вещните си права,
противопоставими на ищеца, като на процесуално основание прценката на
5
легитимацията следва да започне от тази на ответната страна по отрицателния
установителен иск. В този смисъл въззивните доводи доколко ищецът е
доказал пълно и главно, че е собственик на процесния имот, следва да бъдат
разгледани след прецнката за несъмнена доказаност на правата на ответника
по делото.
По легитимацията на ответната страна: В издадения и приет по делото
АЧОС №**********г. процесният ПИ №*** по КК и КР на гр. Варна, м-ст
„А.“, с площ 946 кв. м., е отразен като публична общинска собственост на осн.
чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС. От принципна гледна точка актовете за държавна и
общинска собственост имат идентична правна същност с актовете за
установяване на права, издавани от нотариусите. Всеки от тях, ако е съствен
по надлежния ред и форма, има характеристики на официален свидетелстващ
документ за действията пред компетентния орган, но който само констатира
собствеността, без да я поражда. Съобразно ТР №11/21.03.2013г. по тълк д.
№11/2012г. на ОСГК на ВКС, КНА, АОС и АДС не се ползват с материална
сила относно констатациите за принадлежност на правото на собственост,
които следва да се докажат при спор, като се докажат предпоставките на
самото записно в акта годно основание. Обаче когато в КНА, АДС или АОС
изобщо липсва ясно, несъмнено и годно придобивно основание, официалната
констативна същност на акта, в частта за собствеността, се явява
дискредитирана. Когато в КНА, АОС и АДС е обективирана само правна
норма, послужила като основание за актуването (какъвто именно е
конкретният случай – като основание за актуване на имота е цитиран чл.2,
ал.1, т.7 от ЗОС) актът няма легитимиращо действие досежно правото на
собственост, защото собственост не се придобива изобщо, а само по
конкретен, определен в закона начин (чл.77 от ЗС) и следователно актовете,
които по силата на закона имат легитимиращ ефект за собствеността,
формират това си действие само по отношение на посочения в тях придобивен
способ за лицата, в чиято полза са издадени (така и Решение №67/16.06.2017г.
по гр. д. №3533/2016г. на ВКС, 2-ро ГО, и други). Цитираната законова норма
на ЗОС не установява конкретен придобивен способ, а само сочи начините,
посредством които Общината може да придобие права на собственост.
Съгласно нея „общинска собственост са имотите и вещите, придобити от
общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в
закон“. По същия начин съгласно чл.77 от ЗС обаче придобиват всички
субекти. Ето защо представеният АЧОС нито легитимира ответника като
собственик, нито, с оглед на последното, може да доведе до разместване на
тежестта на доказване в процеса с възлагането й върху ищеца (като оспорваща
страна) чрез доказване на неговите права. В този смисъл и съдът следва да
разгледа правото на собственост на ответника на заявеното от него в отговора
на исковата молба правно основание – чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Съгласно цитираната разпоредба, както в редакцията й към 1995г., така и
в актуалната й редакция, земеделската земя,която не принадлежи на граждани,
юридически лица или държавата, е общинска собственост. Част от съдебната
практика приема,че нормата на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ следва да бъде тълкувана
съвкупно с тази на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ в насока на едно общо придобивно
6
основание при следните изискуеми предпоставки: 1/ земеделският имот да е
бил обобществен (включен в баланса на ТКЗС, ДЗС и др.), но да не е бил нито
изкупен от ползвателите по някои от предвидените пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
способи, нито рестиуиран по надлежния ред; 2/ да са били реализирани и респ.
доказани по делото условията на чл.19, ал.1, изр.2, ал.2 и ал.3 от ЗСПЗЗ. За
съотношението на нормите на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ и на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ е
налице и друга практика (Решение №41/26.05.2022г. по гр.д. №3705/2021г. на
ВКС на 2-ро ГО на ВКС; Решение №70/05.04.2016г. по гр.д. №5556/2015г. на
1-во ГО на ВКС, и други), съобразно която в приложното поле на чл.25, ал.1 от
ЗСПЗЗ се включват и земите (земеделски по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ), за които
няма конкретни доказателства да са били предвидени за възстановяване или
на преобразуване след предоставено ползване на конкретно лице. Независимо
от отликите без съмнение се касае до остатъчно (резултативно) предвидено в
закона право на общината в случаите, при които за земеделския имот няма
данни да е принадлежал на други правни субекти.
В настоящия случай видно от приетия КНА №******г. н-с при ВРС, с
него е било констатирано правото на собственост по давностно владение на
лицата Д.Л.К. и К. С. Г. върху овощна градина от ***0 кв.м., находяща се в
землището на гр. Варна, м-ст „А.“, в съответствие с чл.5, ал.3, т.1 от ЗСГ
(отм.). Съобразно заключението по СТЕ в ПНИ на с. о. „А.“, одобрен със
Заповед № РД-06-7706-319/29.11.2006г. на Областен управител на обл.Варна,
спорният терен е бил записан като НИ №***.*** с площ 946 кв. м., собствен
на две физически лица, едно от които е К. Г. съгласно нотариален акт
№******г. Пак така в скицата от АГКК на ПИ №*** са вписани за първи по
време негови собственици Д.Л.К. и К. С. Г. за по 1/2 ид. части – всеки, въз
основа на НА №******г. При съвкупния анализ на тези данни се достига до
извода, че за спорния ПИ №*** в с.о. А. е бил издаден приобщеният КНА
№******г. на н-с при ВРС за собственост на двете физически лица по
давностно владение. Предвид особеностите на обществено-политическия и на
правния режим в страната преди 1990г. издаването на КНА за собственост на
физически лица ясно онагледява, че към този момент (1986г.) имотът не е бил
обобществен. Последното кореспондира с изводите на вещото лице по СТЕ
(противно на доводите за обратното), че конкретно за спорния имот няма
данни за включването му в ТКЗС или друго ДЗС, като същият е бил
„съществуваща собственост“, а не такъв по пар.4 от ПЗР ЗСПЗЗ. А това е
достатъчно да разколебае приложимостта на основанието по чл.25, ал.1 от
ЗСПЗЗ в полза на ответника Община Варна предвид разяснените му по-горе
предпоставки.
Нещо повече – както се установи в ПНИ на с. о. „А.“ от 2006г. спорният
терен е бил записан като НИ №***.*** с площ 946 кв. м., идентичен с ПИ
№*** по АЧОС № **********г. и НА за покупко-продажба №*********г.
съобразно СТЕ, и като собствен на две конкретни физически лица. При това
положение и тъй като съобразно чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ с ПНИ се
индивидуализират недвижимите имоти, правото на собственост върху които
се придобива или възстановява, по реда на пар.4к, ал.7 и при условията на пар.
4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, в т.ч. и незасегнатите от колективизацията имоти
7
с оглед нуждата от индивидуализация на всички теР. в местността,то фактът
на вписани в ПНИ конкретни правоимащи/собственици за процесния терен
изключва да се касае до такъв, който не е принадлежал на никого, за да бъде
придобит от общината на осн. чл.25 от ЗСПЗЗ. Всъщност единият от двамата
отразени в ПНИ собственици на НИ/ПИ №*** в с.о. А. е именно К. Г. съгласно
нотариален акт №******г., видно както от СТЕ, така и от скицата от АГКК,
което означава, че ПИ №*** е бил на физически лица и подкрепя приетото в
СТЕ, че теренът е бил изключен от кооперативна обработка и е останал
„съществуваща собственост“.
По изложените групи съображения, както поотделно, така и особено в
тяхната съвкупност, въззивният съд намира за напълно недоказано спорният
имот да е бил придобит от ответника по делото на осн. чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ,
което следва да бъде установено като краен резултат от производството, без
нужда от разглеждане на останалите спорни въпроси.
В заключение по изложените подробни съображения и поради съвпадане
на решаващите изводи на въззивния съд с тези на първоинстанциионния съд,
решението на последния следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред ВРС
не следва да бъдат ревизирани.
С оглед изхода по делото пред ВОС на въззиваемата страна се следват
разноски. Възражението за прекомерност на платения адв. хонорар пред ВОС
съдът намира за основателно, предвид значително по-малкия обем правна
защита и съдействие, съпоставено с първоинстанциото производство (едно
о.с.з. без събиране на доказателства), с оглед на което възнаграждението пред
ВОС не следва да бъде в пъти по-голямо от това пред ВРС, при отчитане и на
приетото в Решение от 25.01.2024г. по дело C‑438/ 22 на СЕС и практиката на
ВКС във връзка с него. Поради това на присъждане подлежи сумата 500.00лв.
за защита пред въззивния съд.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1942/29.05.2025г. по гр. д. №14081/2024г.
на ВРС, 46-ти състав.
ОСЪЖДА Община Варна, с адрес на управление гр. Варна, бул. „О. П.
полк” №43, представлявана от кмета, да заплати на Г. М. С., ЕГН *********,
сумата от 500.00лв. – адвокатски хонорар за защита пред ВОС, на осн. чл.78,
ал.1 и ал.5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9