№ 117908
гр. София, 26.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20231110151434 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на [*****] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против Д. В. И. за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит.
По отношение на заявените вземания за сумата 110 лева - просрочена такса [*****], сумата
105 лева - разходи за извънсъдебно и съдебно събиране на вземанията, съдът намира
следното:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая се установява от заявените фактически основания на предявените вземания, че
длъжникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от ДР
на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Отделно от това нормата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява
задължение на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът отказва издаването на
заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
За посочените вземания заявлението следва да бъде отхвърлено, доколкото според
1
настоящия състав на съда са налице законови пречки искането да бъде уважено.
Съображенията за това са следните:
По отношение на неплатената такса [*****]:
От съдържанието на договора става ясно, че обсъжданата такса се дължи за експресна
обработка на кандидатурата на потребителя в срок до 20 минути от постъпването й при
кредитора, ако искането е постъпило в работен ден и се разглежда с приоритет на следващия
работен ден, ако е постъпило в неработен ден. Следователно допълнителната услуга се
явява свързана със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския
кредит. Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата
на чл.10а, ал.2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка следва
да се има предвид, че услугата касае действия, свързани с отпускането на кредита,
начисляването на такса за които попада в процесната забрана. Наред с посоченото, по този
начин в тежест на икономически по-слабата страна – потребителя, е възложена такса, срещу
която да получи приоритетно и бързо разглеждане на заявлението, с което неминуемо се
нарушава равновесието в отношенията между страните по правоотношението, едната от
които всякога има интерес да получи средствата във възможно най-кратки срокове. За
пълнота следва да се посочи, че в договора за потребителски кредит не се съдържа клауза,
изясняваща характера на дължимата насрещна престация при заплащане на „услугата“ -
неясен остава въпросът в какво се изразява приоритетното разглеждане на документи, какъв
е редовният срок за разглеждането им и какъв – приоритетният, респ. какво преимущество в
тази връзка получава кредитополучателят срещу заплащане на таксата. Ето защо съдът
приема, че възнаграждението, така уговорено с договора, попада в хипотезата на
императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Заявлението по отношение на процесната сума
следва да се отхвърли.
Претендираните такси в размер на 105 лева, представляващи разходи „за ангажиране на
човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл. 13 от договора“,
също са уговорени в нарушение на императивното изискване на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което не
допуска кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Събирането на вземането по кредита представлява част
от неговото управление. Също така, разноски за адвокатско възнаграждение се дължат в
съдебното производство и то при уважаване на исковата претенция. Всякакви извънсъдебни
разноски заплатени за консултации, съвети, писма, покани и т.н. остават за сметка на
лицето, което ги е направило. Освен това, по същността си тази клауза има
характеристиките на неустойка за неизпълнение на задължението за плащане на вноските в
срок. С така уговорената клауза се цели заобикаляне на нормативно установеното в ЗПК
ограничение относно максимално допустимия размер на обезщетението за забава спрямо
потребителя. Изпадането на длъжника в забава обуславя правото на кредитора да търси
единствено мораторна лихва за периода в размер на законната лихва, като всякакви други
2
договорни клаузи, уговарящи допълнителни задължения, независимо от тяхното
наименование като „такси“, „разходи“ „разноски“ и др., които по същността си имат за цел
обезщетяване на същата вреда за кредитора от настъпилата забава, са нищожни съгласно чл.
21, ал. 1 ЗПК и като такива не пораждат действие.
По изложените съображения, съдът приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено за
посочените суми.
Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и отхвърлена част на заявлението
и при произнасянето си по разноските за заповедното производство със заповедта за
изпълнение, като отхвърли искането за държавна такса за сумата над 17,48 лева до сумата от
25 лева, както и за сумата над 209,72 лева до сумата от 400 лева - адвокатско
възнаграждение, доколкото не се установява заявителят да е платил по-висок размер на
възнаграждение от договорения минимален такъв съгласно представения договор, сключен
на 23.03.2022 г. /преди последното изменение на Наредба № 1/2004 г./.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 257114/18.09.2023 г., подадено от [*****], чрез адв. А. Н., за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Д. В. И. в ЧАСТТА относно
сумата сумата 110 лева - просрочена такса [*****], сумата 105 лева - разходи за
извънсъдебно и съдебно събиране на вземанията,, както и в частта за разноските за сумата
над 17,48 лева до сумата от 25 лева, както и за сумата над 209,72 лева до сумата от 400 лева -
адвокатско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на заявителя, чрез адв. Н. на ел. адрес, посочен в заявлението, като й се
укаже да потвърди получаването.
В случай че потвърждение не постъпи в седмичен срок от изпращането, съдебните книжа да
се връчат по общия ред на адреса на пълномощника в гр. Търговище.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3