№ 51783
гр. София, 20.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20221110137969 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.
Инициирано е по молба с вх. № 204508/20.06.2024г., подадена от „..“ ООД, за
изменение на постановеното по делото Решение от 29.05.2024г. в частта за разноските.
Ответникът моли, съдът да ревизира решението си относно приложението на чл. 78, ал.5 от
ГПК, като присъди пълния размер на претендираното за присъждане възнаграждение в общ
размер на 3950,00 лева. Счита, че съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 2, ал.5 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която
възнаграждение се дължи върху цената на всеки един от предявените искове. Също така
излага, че цената на така разгледания иск по чл. 109 от ЗС следва да се определи по данъчна
оценка на имота и върху която следва да се изчисли размера на адвокатското
възнаграждение.
В законоустановеният едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК
процесуалният представител на ищците – адвокат Ф. е взел становище по молбата, която по
същество счита за неоснователна. Сочи че са неоснователни аргументите за сложност на
делото от фактическа и правна гледна точка. Моли за отхвърляне на молбата.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението/определението е
необжалваемо – в едномесечен/ едноседмичен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението/определението да бъде изменено или допълнено в частта
за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по
отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално
направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза
съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски.
Изправени сме пред хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се
е произнесъл с решение по горепосоченото дело, което подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението, като молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в срок,
поради което съдът намира, че молбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По същество съдът и след повторна преценка намира молбата за неоснователна. С
решението съдът е посочил, как е определил възнаграждението. На практика е приложил чл.
78, ал.5 от ГПК, тъй като е релевирано възражение за прекомерност и доколкото се
претендира присъждане на възнаграждение по два договора за правна защита и съдействие,
по единият сума от 1800,00 лева, по вторият сума от 1900,00 лева, като съдът е присъдил
1
сумата от 1900,00 лева, както и допълнително възнаграждение на основание чл. 7, ал.9 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на
250,00 лева, или общо сумата от 2150,00 лева. Това възнаграждение съдът намира, че
отговаря на правната и фактическа сложност на делото и цената на исковете, като покрива
критериите и на чл. 2, ал.5 от Наредбата. Съдът не се солидаризира с виждането на
молителя, че цената на иска по чл. 109 от ЗС е данъчната оценка на имота. Цената на този
иск е стойността на поставените скоби в дворното място, защото именно това са
неоснователните действия, които ищците твърдят да нарушават собственическите им права,
която стойност е посочената от ищците с молба с вх. № 269455/05.12.2022г. от 420,00 лева и
върху която е събрана и държавна такса. Също така определеното възнаграждение от съда
следва да бъде съобразено от една страна с материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото, а от друга страна с осъществените от адвоката процесуални действия
по защита на представляваната страна, което възнаграждение да е в крайна сметка
справедливо спрямо двете страни в производството. Присъждането на пълно
претендираното възнаграждение в общ размер от 3950,00 лева би довело до неоснователно
обогатяване за сметка на ищците и не съответства на принципа на определяне на
справедливо и съотносимо на правната и фактическа сложност и цената на иска
възнаграждение.
По изложеното молбата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 204508/20.06.2024г., подадена от „..“ ООД, за
изменение на постановеното по гр.д. № 37969/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав Решение
от 29.05.2024г., В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2