№ 16608
гр. София, 09.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110152531 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца /фирма/ искове по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо В. К. П. на следните вземания: 106,23
лева (сто и шест лева и 23 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до
30.09.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /адрес/, аб.№ ******,
ведно със законна лихва за период от 15.06.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 30,34 лева (тридесет лева и 34 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2020 г. до 31.05.2023 г, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 33372/2023 г. на СРС.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника в качеството му на собственик въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано
от /фирма/ съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна
собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В. П. чрез особения представител
адв. Р. П. оспорва иска като неоснователен. Сочи, че по делото не е доказано
да е подписван договор между страните за запознаване с общите условия.
1
Счита, че по делото са представени доказателства за собственост върху имота,
но не е посочено кой е живял в имота, кой е бил ползвател на топлинна
енергия, като твърди, че имотът е продаден на Р. Д., която е подала декларация
за откриване на партида на 10.10.2019 г. Изтъква, че не е доказано, че
съобщението за общата фактура е получено от ответника. Релевира
възражение за давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
По реда на чл. 415, ал. 1, т. ГПК на заявителя са дадени указания за
предявяване на установителен иск, доколкото заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 33372/2023 г. по описа на СРС е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и са
събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, няма вписан работодател и
място за осъществяване на стопанска дейност. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК е
подаден иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, който е допустим.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника в
процесния период, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер. В тежест на ответника е при
доказване на горните факти да докаже положителния факт на погасяване на
дълга. За уважаване на исковете по чл. 86 ЗЗД: В тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен
падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия. В тежест на
ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си
възражения. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които
основава изгодни за себе си последици.
Между страните не се спори, че ответникът е бил собственик на
процесния период в исковия период, а и това обстоятелство се установява от
приетите като писмени доказателства по делото: нотариален акт за замяна на
недвижим имот с разрешение по чл. 21 от ЗСГ , дело № ***/88 г.,
удостоверение за наследници на Б. П.а, нотариален акт за дарение на
недвижим имот № **, том I, рег. № ****, дело № ** от 2012 г., нотариален акт
за продажба на недвижим имот № *** от 18.09.2019 г. , том ****, дело № ****
от 2019 г., видно от който В. К. П. е продал процесния апартамент на Р. М. Д..
Съгласно неоспорен от ответника споразумителен протокол от18.09.2019 г. с
нотариално удостоверени подписи с рег. № *****/18.09.2019 г. между същите
страни, последните са се споразумели всички задължения към /фирма/ до
датата на предаване на владението – 02.10.2019 г. за процесния апартамент да
са за сметка на продавача.
Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното
определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е
клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153,
ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва
енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр.
107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за
2
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Ето защо неоснователни се явяват
възраженията на ответника, че между /фирма/ и В. П. не е подписван договор.
Доводите за фактическото ползване на имота се явяват неотносими към
настоящото производството, доколкото ищецът се позовава на валидно
възникнало продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди по силата на чл.153,
ал.1 ЗЕ. В качеството си на собственик на имота, ответникът има качеството
на клиент на топлинна енергия, поради което е материалноправно
легитимиран да отговаря по предявения иск и е без значение по делото дали е
ползвала фактически топлоснабдения имот. По делото няма данни да е
вписано вещно право на ползване в полза на друго лице, нито да е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот от
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ с топлопреносното
дружество за процесния период.
В разглеждания случай, между страните е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, а и се установява от съвкупната преценка на
писмените доказателства по делото/ изравнителна сметка и протокол за отчет
на уреди/, че до топлоснабдения имот е доставено твърдяното количество
топлинна енергия в процесния период в претендираната с исковата молба
стойност. От изравнителната сметка се установява, че начислените суми за
периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. са в размер на 50,08 лева, а
потребеното количество топлинна енергия е в размер на 49,57 лева, а за
периода от 01.07.2019 г. до 30.09.2019 г. начислената енергия е в размер на
73,35 лева, а потребеното количество е в размер на 56,66 лева. Следователно
след изравняване, се установява, че е налице сума за получаване (а не
довнасяне) от абоната в размер на 17,20 лева, представляваща разлика между
начислената енергия по месечни фактури и реално потребената топлинна
енергия в процесния период.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите Общи условия от 2016 г.,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се
формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за
разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1
от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, следователно вземанията са изискуеми с
изтичането на уговорения срок по аргумент от чл. 84, ал. 1, предложение
първо ЗЗД.
Възражението за изтекла погасителна давност, въведено от ответника
своевременно в срока за отговор по чл. 131 ГПК се явява основателно по
следните аргументи:
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по
смисъла на чл. 111, буква „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок (Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС). При действието на общите условия
на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на
45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради което
и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо ЗЗД и по аргумент от чл. 114, ал. 1
ЗЗД започва да тече и погасителната давност. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за
3
мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение
на НС от 13.03.2020 г. и да преодоляване на последиците от него за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/. С § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.
/, спрелите да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП
срокове продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на
този закон в "Държавен вестник". /13.05.2020 г./, поради което течението на
давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният
давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни, считано от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. В светлината на гореизложеното,
вземането за периода м. 05. 2019 г. - м. 09. 2019 г. се явява погасено по давност,
доколкото вземането за м. 09.2019 г.. е станало изискуемо на 15.11.2019 г. и
при отчитане на периода от 2 месеца и 7 дни, по време на който давност не
тече съгласно ЗМДВИП, давността за него е изтекла на 23.01.2023 г., т.е. преди
подаване на заявлението на 15.06.2023 г. Искът се счита предявен по аргумент
от чл. 422, ал. 1 ГПК на датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 15.06.2023 г. Ето защо искът за топлинна енергия в
период от м.05.2019 г. до м.09.2019 г. се явява неоснователен.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. Предвид отхвърлянето на исковете,
ищецът няма право на разноски, а ответникът не претендира такива.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК ********* искове по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, да
бъде признато за установено, че В. К. П., ЕГН **********, с адрес: /адрес/
дължи на /фирма/ следните вземания: 106,23 лева (сто и шест лева и 23
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: /адрес/, аб.№ ******, ведно със законна лихва за
период от 15.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 30,34
лева (тридесет лева и 34 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2020 г. до 31.05.2023 г, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 33372/2023 г. на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца /фирма/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4