РЕШЕНИЕ
№ 835
гр. Пловдив, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20245300501247 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Т. Д., ЕГН: **********, чрез
особен представител адв.В. М. от АК Пловдив срещу решение №
977/05.03.2024г. по гр.д. № 2977/2023г. по описа на РС Пловдив, с което
признато за установено, че М. Т. Д., ЕГН: ********** от гр. П., ул. *** дължи
на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от
изпълнителния директор проф. д-р К. Д. сумата от 458,20 лева главница,
представляваща цената на предоставена на пациента медицинска помощ в
периода от 25.05.2021г. до 27.05.2021г. на лице с прекъснати
здравноосигурителни права, които не са били възстановени през цялото време
на болничния му престой, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от постъпване на заявлението в съда- 31.10.2022г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена Заповед № 7793/03.11.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. №
15750/2022г. по описа на ПРС .
1
Решението се обжалва като неправилно и неоснователно. Сочи се, че не
е доказана твърдяната медицинска помощ, оказана на М. Д.. Сочи се, че
същият не е бил запознат от лечебното заведение, че е с прекъснати
здравноосигурителни права и че медицинската помощ ще следва да бъде
заплатена от него, по изискването визирано в определение № 378/14.04.2016г.
по дело №903/2016г. на ВКс, ІV г.о. Сочи се, че оказаната на М. Д.
медицинска помощ е такава при спешно състояние, по смисъла на чл.2 от
Наредба №25/1999 година. Сочи се, че не е установено по какъв начин е
формирана претендираната сума и дали за това е уведомен длъжникът Д..
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Б., с който се
оспорва въззивната жалба. Иска се потвърждаване на решението.
Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Първата инстанция е установила като безспорни факти, че на ***г. в **
часа ответникът М. Д. е постъпил по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД гр. Пловдив в Спешно отделение с оплакване от повръщане на
хематинови материи, но тъй като състоянието му не е могло да бъде
преодоляно в спешния сектор, пациентът е бил насочен към стационарно
болнично лечение във Втора клиника по хирургия на УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД. Ответникът е хоспитализиран в клиниката на *** в 20:43 часа с приемна
диагноза „****“. На същия е оказана болнична помощ с изпълнение на
алгоритъм по клинична пътека /КП/ №72.1 „Ендоскопско и медикаментозно
лечение при остро кървене от гастроинтестиниалния тракт“, чиито
изисквания са посочени в приложение № 17 на Националния рамков договор
за медицинските дейности от 2020г.–2022г. При постъпване на пациента е
2
съставена История на заболяването № 31572/2021г., като за лечението е
издадена епикриза, в която са описани извършените медицински дейности –
процедури, консултации и изследвания, включени в диагностично-лечебния
алгоритъм на КП №72.1. Ответникът е изписан на ***. с окончателна
диагноза „***. Установява се от приетите по делото доказателства към датата
на постъпване в лечебното заведение и в периода на болничното лечение, че
ответникът е бил здравно неосигурен по Закона за здравното осигуряване,
като той не възстановил правата си на здравноосигурено лице до изписването
си от болницата.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя М. Д., че същият не е
бил запознат от лечебното заведение, че е с прекъснати здравноосигурителни
права и че медицинската помощ ще следва да бъде заплатена от него. Видно
от декларацията за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и
прилагане на диагностични и лечебни процедури подписана от ответника М.
Д. /л.8-л.9/, същият е запознат, че НЗОК не заплаща болничната помощ,
когато не е завършен алгоритъма на клиничната пътека. Също така е бил
запознат с ценоразписа на медицинските услуги и ценоразписа за ден престой
/леглоден/. Бил е запознат с това, че ако напусне УМБАЛ „Св.Георги“ преди
да завърши алгоритъма на клиничната пътека, поема задължението да плати
на лечебното задължение стойността на дните престой в болницата, както и
цената на прегледите, манипулациите, изследванията и приетите лекарства.
Тоест ответника Д. е бил предварително запознат, какво трябва да плати, ако
самоволно напусне лечебното заведение. Тоест в казуса ответникът е бил
предварително уведомен за правните последици от предварителното си
напускане на лечебното заведение и не може да твърди, че не е знаел, че ще
дължи стойността на извършеното лечение, процедури, изследвания и цена за
ден престой. Освен това същият е бил запознат и с факта, че
здравноосигурителните му права са прекъснати.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя М. Д., че оказаната му
медицинска помощ е такава при спешно състояние, по смисъла на чл.2 от
Наредба №25/1999 година. Съгласно чл.7 от горната Наредба разходите по
оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на пациента се
поемат от държавата. Следователно разходите по медицинското обслужване в
това число и за спешни състояния, не се поемат от държавата, след
настъпването на един факт, а именно хоспитализацията на пациента. Горният
3
факт в казуса хоспитализацията /приемането на болнично лечение/ е
безспорно настъпил, ето защо държавата не дължи плащане за лечението на
ответника.
Извода на ПРС за основателност на иска по правно основание е
правилен. Нормата на чл.52 ал.2 от ЗЗО сочи, че неосигурените лица по този
закон заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от
лечебните заведения, с изключение на предоставяните им медицински и
други услуги по чл.82 от Закона за здравето. От друга страна съгласно чл.109
ал.1 от ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да
внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата
не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период
от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната
медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права
заплащат оказаната им медицинска помощ. В казуса е видно, от справка на
НАП Пловдив /л.65/, че жалбоподателят 2021г. за 36 месеца назад не е платил
общо 34 месечни здравни вноски. Тоест същият към момента на лечението е
бил здравноосигурен, но с прекъснати здравноосигурителни права и по
нормата на чл.109 от ЗЗО е бил длъжен да си заплаща оказаната медицинска
помощ. Възможността да му се възстановят здравните права е предвидена от
чл.109 ал.2 от ЗЗО, при условие че лицето е заплатило всички дължими
здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца. Такава хипотеза
нито се твърди, нито се доказва по това дело.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя М. Д., че не е
установено по какъв начин е формирана претендираната сума и дали за това е
уведомен длъжника, преди приемането му на лечение в болницата. Както вече
се изясни държавата заплаща на лечебните заведения за извършено лечение
суми по предварително определени клинични пътеки, които представляват
предварително установени алгоритми /програми/ за лечение на определени
заболявания. Като държавата плаща за тези пътеки, само ако същите са
извършени в цялост. В казуса ответника е бил приет по такава клинична
пътека КП №72.1. за лечение в болница с диагноза „***“. Клиничната пътека
не е завършена, защото ответника добровлно е решил и напуснал болницата,
преди завършване на горната клинична пътека в цялост. Ето защо плащане по
тази клинична пътека държавата не дължи и съответно ответника не дължи,
защото същата е недовършена. Но ответника дължи плащане на всички
4
медицински изследвания, прегледи, процедури, медикаменти, които са му
дадени, както и плащане на престой на ден /леглоден/ в болницата. За това
свое задължение същият е бил надлежно уведомен, както вече се посочи в
декларацията за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и
прилагане на диагностични и лечебни процедури и по точно в точки ІV, V, VІ
и VІІ от същата. Какви процедури и какви изследвания са правени на
ответника е видно от лист за преглед на пациент в КБД/СО, история на
заболяването, епикриза, писмени резултати от изследвания. За конкретната
калкулация на горните суми е издадена сметка на пациент №31572/2021г.
/л.14-15/, същата не е оспорена по това дело. Как точно са остойностени
извършените на ответника медицински изследвания, прегледи, процедури,
медикаменти, които са му дадени, както и плащане на престой на ден
/леглоден/ е видно от писмените доказателства заповед №89/05.02.2015г. на
изпълнителния директор на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив, с
която е утвърден ценоразписа на платените услуги предоставяни от това
болнично заведение /л.66-л.74/. Поради което искът е доказан и по размер.
Ето защо решението на РС Пловдив е правилно и законосъобразно и следва
да се потвърди.
На ищеца УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив се дължат разноски
за въззивната инстанция в размер на реално направените в размер на 250 лева
за внесен депозит за хонорара на особения представител на ответника за тази
инстанция /л.15-л.16/.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 977/05.03.2024г. по гр.д. № 2977/2023г.
по описа на РС Пловдив.
ОСЪЖДА М. Т. Д., ЕГН: ********** от гр. П., ул. *** да плати на
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66 сумата от 250 лева, за
разноски по въззивното производство за внесен хонорар на особения
представител на ответника за тази инстанция
Решението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6