Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
106 06.07.2021 г. гр. Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
административен съд, в открито заседание
на двадесет и девети юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Сезгин Османов разгледа докладваното от
съдията Марин Маринов КАН дело № 100 по
описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на с
чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по
жалба на „С и Н Ойл” с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в с.
Гецово, област Разград, срещу Решение № 70 от 12.03.2021 год., постановено по
АНД № 31/2021 год. по описа на Районен
съд – Разград. С него е потвърдено НП № 17-000700 от 30.11.2020 год. на
Директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Разград, с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 1500 лв. на основание чл. 414,
ал. 3 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1
от същия закон. Жалбоподателят твърди, че административният орган, не е доказал по безспорен начин, че в случая
е налице трудово правоотношение, което е в негова тежест. В настоящото хипотеза
не било налице трудово правоотношение, а оказана моментна помощ. Сочи се също
така, че приложеният към АУАН като доказателство протокол за извършена проверка
е издаден в нарушение на чл. 57 от АПК,
поради което не може да служи за издаване на АУАН. Касаторът иска съдът
да отмени обжалваното решение и да постанови ново по същество, с което
отмени НП.
Ответникът по
касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда” гр. Разград, чрез директора
си, оспорва жалбата като неоснователна и
иска от съда да потвърди решението на районния съд.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да потвърди обжалваното решение.
Административен
съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и
становищата на страните и
доказателствата по делото, и след като
извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от активно
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол, е процесуално допустима.
За да постанови
решението си районният съд е приел от фактическа страна, че на 21.09.2020 г.
около 16.00 ч. представители на Д"ИТ" – Разград извършили проверка по работни места в обект
кафе –бистро “Приста”, находящо се в гр. Разград, ж.к. Орел, който е стопанисван
от дружеството жалбоподател. Контролните органи установили, че в момента на
проверката, в полза на дружеството, в кухнята на обекта като общ работник работи
лицето В. И. Т. - работела с хранителни продукти, подготвяла
заготовки, белела зеленчуци. Същата обяснила на проверяващите, че помага в
заведението. В писмена декларация посочила, че не работи в обекта, а дошла да
помага в кухнята. Към момента на проверката между “С и Н Ойл” ЕООД и В. И. не бил
сключен писмен трудов договор – такъв изобщо не е представен и не се
спори, че такъв не е имало. Въз основа
на констатациите от проверката, на 30.10.2020 г. срещу дружеството бил съставен
АУАН № 17 – 000700 за това, че на 21.09.2020 г. В. Т. е била допусната от
работодателя /обжалващото юридическо лице/ да работи в обекта, без
предварително с нея да е бил сключен трудов договор в писмена форма. Деянието
било квалифицирано като нарушение на чл.
62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ. Въз основа на акта било издадено и
обжалваното НП.
Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни
доказателства районният съд приел, че отразените в акта и НП
обстоятелства са доказани по несъмнен начин. Т.е., че лицето В. Т. действително
работела в кухнята на обекта, осъществявайки дейност, която по естеството си е
трудова, в полза на обжалващото дружество, което изисквало уреждане на
отношението като трудово и в този смисъл наличие на писмен трудов договор,
какъвто не е бил налице.
При така
установените факти районният съд приел, че като издадено от компетентния за
това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното
постановление е законосъобразно от
формална страна. Счел е също, че санкционираното юридическо лице е осъществило
вмененото му нарушение. Районният съд е посочил, че съгласно чл.1, ал.2 от КТ
отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. Тези правоотношения според императивната норма на чл.62, ал.1
от КТ следва да бъдат уредени в писмена форма – чрез сключване на трудов
договор, като изпълнението на горното задължение е вменено в тежест на
съответния работодател. Неизпълнението на същото, осъществява и състава на
нарушението за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя в качеството му на работодател. Съдът приел, че въз основа на
установеното от фактическа страна безспорно е доказано предоставянето на
работна сила от страна на В. Т. към момента на осъществяване на проверката от
контролните органи и реално изпълнение на трудова функция – посоченото лице е
работило в кухнята на заведението, при това дори и в хода на самата проверка.
Съдът е посочил, че без значение за правния спор е твърдението, че в случая е
налице краткотрайно престиране на
работна сила. Вида на осъщественото нарушение според районния съд изключва приложението на разпоредбата на чл.
415в от КТ, тъй като според втората алинея на същия текст нарушенията на чл.
61, ал.1 и чл. 62 ал.1 от КТ не са маловажни. По отношение на размера на
санкцията съдът е посочил, че тя и в
минималния предвиден от закона размер.
Разградският
административен съд споделя изцяло фактическите и правни изводи на районния
съд. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след като е събрал
многобройни гласни и писмени доказателства и е обсъдил същите поотделно и в
тяхната съвкупност. Взел е решението си въз основа на вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото и въз основа на закона. Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви,
като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната
логика, опитните правила и научното знание. При постановяване на решението не
са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от ЗАНН.
Решението не
противоречи и на материалния закон. Изложените
от районния съд мотиви за материалната законосъобразност на обжалваното
пред него НП се споделят от настоящата инстанция изцяло и препраща към тях на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Касационната
инстанция счита, че събраните по делото доказателства по несъмнен начин установяват, че В. Т. е предоставяла работната
си сила в полза на касационния жалбоподател. Възникналото по този повод
правоотношение е трудово по своя правен характер. Безспорно Т. е извършвала работа възложена от
дружеството, с работно място – кухнята на заведението, с работно време. Извършваната трудова дейност е елемент и
част производствената верига
в предприятието и несъмнено е осъществявана под контрола на жалбоподателя. КТ императивно изисква с разпоредбата на чл.
62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ
това трудово правоотношение да бъде уредено с трудов договор в писмена
форма преди постъпване на работа от работника. Като не е сторил това жалбоподателят
е извършил нарушението, за което е наказан с обжалваното НП.
Твърдението на
касационния жалбоподател, че
съществуването на трудово правоотношение не било безспорно доказано е
неоснователно и недоказано. Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изречение
второ от КТ редовно съставените актове
по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. В тежест
на касатора е да обори описаните в АУАН
фактически обстоятелства, което той не е сторил. Противно на неговите твърдения
събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин потвърждават
описаните в АУАН и в НП факти.
Твърдението, че
в случая се касаело до оказване на
моментна помощ също не е доказано. Същото е израз на защитната позиция на
касационния жалбоподател. Отделен е въпросът, че обичайно човек помага на друго
физическо лице при наличие на някаква емоционална връзка с него, а в
случая жалбоподателят е търговско
дружество и няма никакви данни за наличие на каквато и да е емоционална връзка между дружеството и лицето В. И.
Неоснователно е
и позоваването на касационния жалбоподател на нормата на чл. 57 от АПК. Тази
норма урежда срока, в който се издават индивидуалните административни актове. Този
срок е инструктивен. Отделен е въпросът, че нормите на АПК не са приложими в
административно-наказателното производство, което се развива по ЗАНН, а
цитираният протокол, е писмено доказателствено средство в това
производство.
Ето защо решението на районния съд съответства на
материалния закон, поради което възраженията на касационния жалбоподател в
противната насока са неоснователни и недоказани.
По изложените
мотиви настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и е
в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата
касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде
оставено в сила като правилно.
Водим от
горното, Разградският административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 70 от 12.03.2021 год., постановено по АНД № 31/2021 год. по описа на Районен съд – Разград.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/