Решение по дело №2574/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12631
Дата: 26 юни 2024 г.
Съдия: Любомир Илиев Игнатов
Дело: 20231110102574
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12631
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110102574 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и следващите.
Образувано е по искова молба на А. К. И. с ЕГН **********, съдебен адрес .
(ищец) чрез упълномощения процесуален представител адв. Н. К.. Ищецът твърди, че
на 11. 11. 2011 г. срещу него е бил издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в
сила определение на съда, с който е бил осъден да заплати солидарно с М. А. А.
(спрямо която исковото производство беше частично прекратено) сумата 8 037 лева и
13 стотинки, представляваща главница, както и сумата 1 196 лева и 81 стотинки,
представляваща лихва за забава, или общо 9 233 лева и 94 стотинки. Въз основа на
изпълнителния лист било образувано изп. дело при частния съдебен изпълнител
Георги Дичев. В продължение на повече от пет години по това изпълнително дело не
били извършвани изпълнителни действия. При това положение ищецът твърди, че то е
прекатено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК още на 11. 11. 2014
г., а всички изпълнителни действия след това са незаконосъобразни. Освен това прави
извод, че погасителната давност е изтекла. Заявява обаче, че въпреки това се правел
незаконосъобразен опит да се приведе в изпълнение съдебен акт, вземането по който е
погасено по давност. Иска от съда да признае за установено, че не дължи на ответника
сумата 9 233 лева и 94 стотинки поради погасяването й по давност. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „.“ ЕООД, ЕИК
., съдебен адрес . (ответник), действуващ чрез упълномощения процесуален
представител адв. А. К.. Ответникът оспорва предявения иск като процесуално
недопустим. Обосновава липсата на правен интерес от предявяването му, като се
позовава на съдебна практика. По същество поддържа, че последното валидно
извършено изпълнително действие е от 2014 г. При това положение признава, че
изпълнителното дело е прекратено по право и петгодишната погасителна давност е
1
изтекла. Затова, ако съдът приеме иска за процесуално допустим, заявява, че го
признава и че не е дал повод за завеждането му. Иска от съда да прекрати
производството, евентуално да се произнесе с решение при признание на иска (ако
счете иска за допустим). Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно
упълномощен процесуален представител и е придружена с документ за внесена
държавна такса в необходимия размер, поради което е редовна, а предявения с нея иск
е процесуално допустими.
Съдът е сезиран с предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1 ГПК. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на правен интерес да води отрицателния установителен иск,
докато в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване
основание за спиране или/и прекъсване на течението на погасителната давност.
По проблемата за правния интерес от воденето на отрицателния установителен
иск по чл. 439, ал. 1 ГПК и фактическата обстановка съдът приема следното. От
приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че срещу
ищеца действително е бил издаден изпълнителен лист за събирането на твърдяната от
него парична сума в качеството му на солидарен длъжник. От приобщения към
доказателствените материали заверен препис от изп. дело № 20127810400079 по описа
на частния съдебен изпълнител Георги Дичев, рег. номер 781, ареал на действие
Софийския градски съд, се установява, че праводателят на ответника е образувал на 31.
01. 2012 г. изпълнително производство срещу ищеца. Страните не спорят, а и от
представените по делото доказателства се установява, че изпълнителното производство
се е прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК преди предявяването на
настоящия иск. Тук следва само да бъде отбелязано, че прекратяването на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва
автоматично по силата на закона. Не е необходим какъвто и да е последващ акт на
съдебния изпълнител (в това число и „резолюция“), а ако такъв бъде постановен, той
има само декларативно действие. В този смисъл са разясненията, дадени още с
Тълкувателно решение № 47 от 1. IV. 1965 г. по гр. дело № 23/65 г., ОСГК на ВС, които
бяха препотвърдени при действащия ГПК с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.
06. 2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
От друга страна, прекратяването на изпълнителното производство на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не изключва възможността на взискателя да образува ново
изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист. Тъкмо в този случай и
следва да бъде прието, че той дава повод за завеждането на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК
когато въпреки прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК и погасяването на паричните задължения по изпълнителния лист по
давност кредиторът инициира ново изпълнително производство въз основа на същия
изпълнителен лист. В едно подобно последващо изпълнително производство
съдебният изпълнител би бил обвързан от обективните и субективните предели на
изпълнителния лист, не би могъл да приложи служебно института на погасителната
давност, нито пък би могъл да разреши правен спор между длъжника и взискателя във
връзка с приложението му. Тъкмо оттук произтича и правния интерес на ищеца да
предяви отрицателния установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, така че да изключи
възможността да бъде екзекутиран при последващо изпълнително дело.
2
В дадения случай ответникът признава, че паричните притезания по издадения
изпълнителен лист са се погасили по давност, като това негово признание се подкрепя
и от събраните по делото писмени доказателства. Ето защо предявеният иск е
основателен.
Разноски. При уважаване на иска съдът по начало следва да присъди в полза на
ищеца сторените от него разноски. По изключение разноските остават за сметка на
ищеца, ако ответникът с отговора на исковата молба е признал иска и не е дал повод за
завеждането на делото. В дадения случай не е налице първата от двете предпоставки
разноските да останат в тежест на ищеца. Макар и с отговора на исковата молба
ответникът да заявява „признавам изцяло исковата претенция“ и „моля, да не бъдат
присъждани разноски в тежест на дружеството „.“ ЕООД“, в същото писмено
изявление ответникът също така е заявил, че оспорва предявения иск като процесуално
недопустим. За да бъде направено признание на иска, ответникът би следвало да
признае както процесуалната му допустимост, така и основателността му. След като не
е налице същинско признание на иска, то съдът не може да постанови решение при
признание на иска и съответно не е налице първото от двете цитирани условия
разноските да останат в тежест на ищеца.
Поради тези съображения следва да се приложи общото правило и ответникът да
бъде осъден да заплати сторените разноски. В случая ищецът И. е бил освободен от
съда от задължението да внесе държавна такса за разглеждането на исковата молба в
размер на 365 лева и 35 стотинки, поради което тази сума трябва да бъде присъдена в
полза на първостепенния съд. Що се отнася до адвокатското възнаграждение, понеже
адв. Н. К. е осъществявала безвъзмездна правна помощ в полза на ищеца, то на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в нейна полза следва да се присъди минимално адвокатско
възнаграждение. Според приложимата към момента на сключването на договора за
правна защита и съдействие редакция на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждение в размер на 1 223 лева и 39 стотинки.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс, че не съществува право на принудително изпълнение на ответника
„.“ ЕООД, ЕИК ., съдебен адрес ., за паричните притезания в размер на общо 9 233
лева и 94 стотинки, за които е бил издаден изпълнителен лист от 11. 11. 2011 г. по гр.
дело № 42466 по описа на Софийския районен съд, 119-и състав, за 2011 г., срещу
ищеца А. К. И. с ЕГН **********, съдебен адрес ..

ОСЪЖДА ответника „.“ ЕООД, ЕИК ., съдебен адрес ., да заплати в полза на
адв. Н. К., член на Софийската адвокатска колегия, личен номер на адвокат *********,
адрес ., сумата 1 223 лева и 39 стотинки, представляваща адвокатско възнаграждение
за безвъзмездна правна помощ в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА ответника „.“ ЕООД, ЕИК ., съдебен адрес ., да заплати в полза на
Софийския районен съд сумата 365 лева и 35 стотинки, представляваща държавна
такса за разглеждането на исковата молба.
3

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.

Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4