№ 11181
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110109033 по описа за 2023 година
Ищецът Р. М. И. извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията
за валидно сключен устен договор с ответницата М. Х. Х., по силата на който договор,
твърди, че ответницата му е възложила да закупи за нея употребяван лек автомобил на цена
до 2200лева. Твърди, че изпълнил задълженията си по договора и предал автомобила на
ответницата на 24.2.2020г., след което претендирал от нея заплащане на сумата. Твърди, че
тя разписала разписка, с която се задължила да му изплати сумата 2200лева на 1.4.2020г. и
1.5.2020г. След плащане на сумата от 1000лева, останала неплатена сумата 1200лева, за
която предявява осъдителен иск.
Ответницата, получила лично препис от исковата молба, не е подала писмен отговор.
В открито съдебно заседание от 26.6.2023г., ответницата се яви лично, и призна
твърденията в исковата молба.
С оглед изложеното, ищецът направи искане да се постанови решение при признание
на иска, като съдът на основание чл.237 ГПК, приключи съдебното дирене по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
По делото са представена разписка от 24.2.2020г., неоспорена от ответницата, с която
тя е признала дължимостта на сумата 2200лева на Р. И., като се е задължила да му я изплати
до 1.4 или 1.5., съобразно посоченото в разписката.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
При направеното признание на твърденията в исковата молба, се налага изводът, че
1
страните по делото са сключили неформален договор за изработка, по силата на който
ищецът се е задължил да закупи за ответницата употребяван лек автомобил на цена до
2200лева, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора и предал автомобила на
ответницата на 24.2.2020г., след което претендирал от нея заплащане на сумата, тя разписала
разписка, с която се задължила да му изплати сумата 2200лева на 1.4.2020г. и 1.5.2020г., че
сумата от 1000лева е била платена на ищеца преди предявяване на иска, ето защо, на
основание чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, останалата неплатена сума от 1200лева се дължи, ведно със
законната лихва от предявяването на иска – 21.2.2023г., до плащането, с оглед на което
исковете са основателни изцяло и следва да се уважат.
На основание чл.78,ал.1 ГПК, на ищеца се следват всички сторени разноски, за които
доказва плащане, а именно - платена държавна такса от 50 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение от 420 лева.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Х. Х. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Р. М. И. ЕГН
********** с адрес ***, чрез адв.Т. Т., САК, сумата от 1200лева-остатък от заплатена цена
на употребяван лек автомобил, заплатен от ищеца с негови средства по възлагане на
ответницата въз основа устен договор; заедно със законната лихва от предявяването на иска
- 21.2.2023г., до плащането, както и сторените по делото разноски в общ размер 470 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2