Р Е Ш Е Н И Е
№1460/ 09.12.2019г., гр. Пловдив
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска
колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На двадесет
и шести ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Диана Плачкова
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско
дело №1092 по описа за две хиляди и деветнадесета година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Общи бележки:
1.Гр.дело
№1092/2019г. на ПОС е образувано въз основа разпореждане от 17.05.19г. по
гр.дело №2035/2018г. на ПРС, VІІІ гр.с-в, с което, въз основа на указанията,
дадени на този съд с Решение №355/21.03.19г. по в.гр.д. №2802/2018г. на ПОС,
въззивно отделение, гр.дело №2035/18г. е изпратено по компетентност на ПОС.
2.С Решение
№355/21.03.19г. по в.гр.д. №2802/19г. на ПОС, с мотивите, че ПРС е разгледал и
се е произнесъл по иск, който не му е родово подсъден- иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди с цена 60000лв., като спорът по този иск не
е трудов, е обезсилено постановеното от ПРС Решение №3449/17.10.18г. по гр.дело
№2035/2018г., в частта, с която ОД на МВР *** е осъдена да заплати на Б.К.Ц. сумата от 6000лв., представляващи
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, следствие претърпяна на 11.06.2017г. *** злополука, както и в частта, с която искът за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над уважения размер до сумата от 30 000лв.,
както и в частта, с която ОД на МВР-
*** е осъдена да заплати на Б.Ц. разноски в размер на 500лв. и разноски в полза
на бюджета на съдебната власт в размер на 240лв.- държавна такса и 100лв.-
депозит за СМЕ, и е изпратил делото в обезсилената част по компетентност на ПОС
/виж л.35-л.37 от в.гр.д. на ПОС/.
3. В гр.д. №2802/18г. на ПОС е било
образувано по жалба на Б.Ц. срещу постановеното от ПРС по гр.д. №2035/18г.
Решение №3449/17.10.18г., с което на Ц. е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 6000лв., а искът му за разликата до
претендираните 60000лв. е отхвърлен, с искане същото да се отмени за разликата
между 6000лв. и 30000лв. и искът да се уважи за сумата от 30000лв. /виж л.20 от
въззивното дело/.
Ищецът Б.К.Ц. моли
съда да осъди ответника ОД на МВР- *** да му заплати сумата от 30000лв., като
обезщетение за неимуществените вреди-болки, страдания, стрес, които е претърпял
вследствие телесно увреждане, претърпяно по време на изпълнение на *** като ***
с месторабота в ***, на 11.06.17г., в ***, когато, при *** на едно лице за ***,
същото оказало яростна съпротива и се опитало да избяга, а при опит да бъде ***
го блъснало и паднало върху него, притискайки го в областта на дясното коляно,
причинявайки му силна болка. Извършените впоследствие прегледи намерили
сериозно увреждане-изкълчване, навяхване, усукване и разтягане на колатералната
става, довели до оперативна интервенция и временна неработоспособност в
продължение на месеци, като събитието било признато за *** злополука с Протокол
№10/15.06.17г.
Пледира за уважаване
на иска, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 11.06.17г. и за
присъждане на разноските в производството по списъка, представен в с.з. от
26.11.19г. /л.28/. В дадения от ПРС в с.з. от 19.09.18г. едноседмичен срок за
представяне на писмена защита, не представя такава, нито иска възможност за
представяне на защита в производството пред ПОС.
С подаден в срока по
чл.131,ал.1 от ГПК отговор на исковата молба, ответникът ОД на МВР –*** оспорва
иска като недопустим, тъй като ищецът го е предявил като такъв по чл.200 от КТ,
а не по предвидения от чл.238,ал.1 от ЗМВР специален ред за изплащане на
обезщетения за вреди, претърпени по повод ***, а в случай, че съдът не прекрати
производството поради това негово възражение, оспорва иска както по основание,
така и по размер, тъй като ищецът го е предявил като такъв по чл.200 от КТ, а
не по предвидения от чл.238,ал.1 от ЗМВР специален ред за изплащане на
обезщетения за вреди, претърпени по повод ***, като не е подал изобщо заявление
за плащане на обезщетение по този ред, а в тази връзка- липсва и произнасяне на
ЦЕЛК-*** относно вида на претърпяната от него телесна повреда и причинната
връзка между нея и извършваните действия по ***. Не оспорва твърдението на
ищеца, че за случая е налице призната по установения от закона ред трудова
злополука. Повдига евентуално възражение за прекомерност на търсеното
обезщетение с оглед принципа за справедливост, закрепен от чл.52 от ЗЗД.
В с.з. от 19.09.18г.
и с писмена защита вх.№56986/26.09.18г. по описа на ПРС, както и като поддържа
всички извършени пред ПРС процесуални действия в с.з. от 08.10.19г., проведено
пред този съд, и с пледоария в с.з. от 26.11.19г., моли искът да се отхвърли,
тъй като ищецът е бил към датата на увреждането му *** по чл.142 от *** и
статутът му се урежда от ***, както и защото е представил в хода на процеса
неоспорени от ищеца доказателства, видно от които му е изплатил изцяло следващото му се съгласно 238,ал.1 от ***
обезщетение, в размер на шест месецни брутни възнаграждения, което прави искът
му неоснователен, евентуално- да се уважи до справедлив, съгласно закона,
размер /виж: протокола на л.158-л.159 и писмената защита на л.165-л.166 от
делото на ПРС; протоколите на л.17 и на л.29-л.30 от това дело/. Повдига
възражение за намаление на разноските на ищеца до размера на минималното
възнаграждение за защита по дела от подобен характер по Нар.№1/04г., и моли,
при отхвърляне на иска да му се присъдят разноските в производството,
включително юрисконсултско възнаграждение /виж съобщение на л.56 и отговор на
л.57-л.60 от делото на ПРС/. Не представя списък на разноските си.
Третото лице –помагач
П.М.Ю., привлечено от ответника, е подало отговор на исковата молба, с който е
оспорило иска като недопустим по същите съображения, както и ответникът, а в
случай, че съдът го приеме за допустим, е оспорило иска и по основание, и по
размер, като неоснователен, по съображенията, подробно изложени с отговора.
Повдигнало е възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, като твърди
той да е проявил груба небрежност, поставяйки се сам в повишен риск и
застрашавайки здравето си при извършеното ***, и конкретно, че: предприетите от
ищеца действия по осъществяване на *** не са били необходими с оглед
поведението му като ***, а необмислени, и че непремерената сила на приложената
от ищеца техника на подсичане при осъществяване на *** му е довела ищеца до
загуба на равновесие, при което е повлякъл след себе си и него, и именно при
така полученото падане и на двамата се е състояло навяхването на дясното му
коляно, а не поради виновно негово поведение, като ***; ищецът не е провел
правилно назначеното му от медицинските органи лечение, като не е спазвал
дадените му от тях предписания- свалил е преждевременно направената му,
съгласно медицинска бележка от 12.06.17г., туторна имобилизация, преди
определения срок от 15дни, което е довело до нестабилност на крака,
допълнително натоварване и до усукване и скъсване на кръстната колянна връзка.
Повдига и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди,
с оглед принципа на справедливост. Оспорил е искането за присъждане на законна
лихва върху главницата от датата на увреждането-11.06.17г., тъй като, съгласно
специалния ред за обезщетяване на вреди, претърпени от служители на ***,
предвиден от чл.238 от ***, ответникът издпада в забава само ако не плати след
получено писмено искане на ***, а такова, преди датата на исковата молба, не е
било налично /виж: искането за привличане в отговора на исковата молба на ОД на
МВР- ***; протоколно определение за привличането в с.з. от 24.04.18г.; отговор
на исковата молба от третото лице на л.113-л.116 от делото на ПРС/.
В с.з. от 19.09.18г.
и с писмени бележки, приложени към молба вх.№57064/27.09.18г. по описа на ПРС,
както и като поддържа всички извършени пред ПРС процесуални действия в с.з. от
08.10.19г., проведено пред този съд, моли искът да се отхвърли, евентуално- да
се уважи до справедлив размер и като се зачете възражението му за
съпричиняване, с произтичащите от това законни последици. Повдига възражение за
недължимост и за прекомерност на търсените от ищеца разноски. Претендира
присъждане на разноски, за които не представя списък /виж: протокола на
л.158-л.159 и писмената защита на л.169-л.171 от делото на ПРС; протокола на
л.17 от това дело/.
Съдът, като взе
предвид наведените от страните твърдения и възражения, развитите от тях
съображения и събраните по делото доказателства намери, че предявеният иск е допустим, разгледан по същество е основателен, но
следва да се уважи частично- до размер от 10 182.92лв., тъй като :
възражението на ответника и третото лице- помагач за
прекомерност на претендираното обезщетение е основателно и справедлив да
обезщети претърпените от ищеца неимуществени вреди е размер от 15000лв., а не
30000лв., както той претендира;
от намерения за справедлив размер следва да се приспадне
заплатеното вече от ответника на ищеца за същото увреждане обезщетение от
4817.04лв., по реда на чл.238,ал.1 от ЗМВР;
възражението на третото лице- помагач за съпричиняване на
вредите от ищеца не се доказа в процеса,
воден от следните
съображения:
І.По допустимостта.
Възраженията на
ответника и на привлеченото от него трето лице-помагач за недопустимост на
иска, тъй като е основан от ищеца на разпоредбата на чл.200 от КТ, който
материален закон е в случая неприложим, тъй като за защитата му е предвиден
специален ред- този по чл.238 от ЗМВР, са неоснователни, а предявеният иск е
допустим.
Действително, в
исковата молба ищецът е вписал като основание на иска си разпоредбата на чл.200
от КТ, но дадената от страната правна квалификация на претендираното от нея
право не ангажира съда, тъй като страната дава на съда фактите, а съдът
определя въз основа на твърдените от нея факти приложимото за претенцията и
материално право.
В конкретния случай,
твърденията на ищеца са, че е претърпял телесна повреда при изпълнение на
служебните си задължения, като *** при ***-***, за неимуществените вреди от
което увреждане претендира да му се присъди обезщетение, и същите, взети
предвид ведно с разпоредбите на
чл.142,ал.1,т.1 и чл.238,ал.1 от ЗМВР, несъмнено са в полза на тезата на
ответника, че ищецът е *** на *** и конкретно, ***- *** орган по смисъла на
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, поради което за статута му и за реда, по който може да търси обезщетение за вредите, претърпени
вследствие телесни повреди, понесени при ***, приложим е не общия ред по КТ,
който, съгласно чл.142,ал.5 във вр. с чл.142,ал.1,т.3 от ЗМВР се прилага заедно
със специалния закон за статута на *** на ***, които работят по трудово
правоотношение, а специалния ***.
В конкретния случай,
при завеждане на делото на 06.02.18г., ищецът е сочил общата норма на чл.200 от КТ, най-вероятно, за да преодолее ограниченията, съдържащи се в специалната норма
на чл.238,ал.1 от ЗМВР, видно от която, обезщетение се изплащат само за средна
и тежка телесна повреда, в размери от шест, съответно - десет месечни
възнаграждения, и като очевидно е считал, че дори да поиска такова, то
дължимото се по този ред ще е по-ниско от онова, което според него му се следва
за понесените неимуществени вреди, претендирано в размер на 60000лв., и като от
обстоятелствата, които е изложил, е видно, че никъде не твърди претърпяното да
съставлява средна или тежка телесна повреда, които са включени в хипотезата на
чл.238,ал.1 от ЗМВР за следващото се по нея обезщетение за телесна повреда пори
или по повод изпълнение на ***.
За вреди над
определените в ЗМВР обезщетения, практиката на ВКС по приложение на чл.255,ал.1
от ЗМВР/отм/, разпоредбата на който е изцяло идентична с тази на чл.238,ал.1 от ЗМВР, е възприела, че исковете следва да се разглеждат в хипотезата на чл.49 от ЗЗД и че по аналогия с
чл.
200 КТ, работодателят носи риска от увреждане на здравето на *** от *** при
или по повод изпълнение на ***, като не може да се приеме, че ЗМВР третира
по-неблагоприятно *** на МВР, от останалите ***, *** и *** /виж: определение №
827 от 23.06.2011 г по гр. д. № 361/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС, решение № 669 от
07.10.2009 г по гр. д. № 1284/2008 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС, решение № 288 от
15.01.2018 г по гр. д. № 59/17 г на ВКС, IV ГО, решение № 56 от 01.03.2011 г по
гр. д. № 117/10 г на ВКС, IV ГО и определение № 316 от 01.06.2011 г по ч. гр.
д. № 249/2011 г, ГК, ІV ГО на ВКС; в този смисъл и т. 23 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г по тълк. дело № 6/2012 г, ОСГТК на ВКС и решение №
311 от 08.01.2019 г по гр. д. № 1144/18 г на ВКС, IV ГО/.
Затова съдът счете,
че възражението на ответника и на третото лице- негов помагач за недопустимост
на иска е неоснователно, а искът за допустим, поради което следва да се
разгледа по същество.
ІІ. По
основателността.
Предвиденият
специален ред за присъждане на обезщетение за вреди от телесни увреди, понесени
от *** на *** при или по повод ***, изисква удостоверяване от прекия
ръководител на пострадалия на обстоятелствата, при които увредата е била
причинена, определяне на вида на понесената от него увреда от ЦЕЛК при *** и
определяне размера на следващото му се за увредата обезщетение /чл.238, ал.3
във вр. с ал.1 от ЗМВР/.
Ответникът е оспорил
с отговора основателността на иска, заради неспазване на посочените изисквания,
прилагайки примерни книжа, по които, на основание цитираната вече разпоредба на
чл.238,ал.3 и на приетата на основание чл.241 от ЗМВР от Министъра на
вътрешните работи Наредба №8121з-920/13.07.17г. за условията и реда за
изплащане на обезщетенията по глава единадесета по ЗМВР, се извършва
изплащането им, с твърдението, че ищецът не е подал изобщо заявление за
изплащане на обезщетение по приложимия за него ред /виж л.61-л.67, ПРС/.
При завеждане на иска
на 06.02.18г., измежду приложените към исковата молба доказателства
/л.5-л.52,ПРС/ действително липсват заявление до ръководителя на ОД на МВР –
*** и медицинско удостоверение от ЦЕЛК при ***, предвидени от чл.238,ал.5 във
вр. с чл.37,ал.1,т.2 и чл.238,ал.3 от ЗМВР, и ищецът не твърди с исковата молба
да е подал такова заявление и от ЦЕЛК при *** да е определен вида на причинената
му на 11.06.17г., при изпълнение на ***, телесна повреда.
Тези обстоятелства
обаче са се променили в хода на процеса, като в с.з. от 27.07.18г. на ПРС
ответникът сам е представил доказателства /виж протокола на л.128-л.129 и
писмените доказателства на л.108-л.112, ПРС/, видно от които, по подадено от
Б.Ц. на ***г. до Директора на ОД на МВР заявление за плащане на обезщетение по
чл.238,ал.1 от ЗМВР, за претърпяна на 11.06.17г. ***, като между страните е
признато за безспорно твърдението на ищеца, че инцидентът, който е претърпял по
*** на 11.06.17г., е признат за *** с Протокол №*** /виж и протокола на
л.8-л.9, ПРС/, телесната увреда от която е определена от ЦЕЛК при *** като
средна, със заповед от ***г. на Дироктора на ОД на МВР- *** му е определено за
изплащане обезщетение в размер на 6 месечни възнаграждения и по ведомостта за
изплащане на заплати за месец ***г. му е изплатено такова в размер на ***лв.
При тези настъпили
след предявяване на иска факти от значение за спорното право, ответникът е променил
и тезата си за неоснователност на иска, обосновавайки я с извършеното от него
плащане, съгласно предвидения ред - т.е, като е признал с плащането за налични
всички изискуеми се от нормата на чл.238,ал.1 от ЗМВР предпоставки за плащане
на търсеното обезщетение, с изключение на претендирания за него размер, и като
счита, че с извършеното плащане в установения от чл.238,ал.1 от ЗМВР размер,
правото на ищеца да получи обезщетение за претърпяната телесна повреда следва
да се счита погасено.
Затова, на практика,
спорният правен въпрос на който следва да се отговори в тази връзка, и от
отговора на който зависи признаването на предявения иск за основателен или
неоснователен, е, с изплащане на предвиденото от чл.238,ал.1 от ЗМВР
обезщетение за средна телесна повреда, загубил ли е ищецът, като *** на ***,
правото да получи обезщетение за същото събитие в размер, по-висок от онзи,
който е предвиден със специалния закон.
По този правен въпрос
настоящият състав стои на становището, че смисълът на специалната норма е да
облагодателства *** на *** тъй, че да им гарантира заради рисковете на тяхната
професия по-опростен и бърз ред, по който могат да получат едно гарантирано по
размер обезщетение за понесените по *** телесни увреди, според тежестта им, без
да се налага за целта да прибягват към съдебна процедура и свързаното с нея
забавяне и процесуални тежести по установяване на релевантните за правото им
факти, но не и да ги лиши от възможността, ако считат, че претърпените от тях
вреди значително надвишават по размер обезщетението, което им се следва по
специалния закон, да потърсят репарирането им, аналогично на дадената за това
възможност от общата разпоредба на чл.200 от КТ, защото няма житейска логика да
се приме, че специалният закон е имал за цел да ги поставени в това отношение в
по-неблагоприятно положение от служителите, работещи по *** ***, за които в
тези случаи приложим ще е КТ, в който ограничение в размера на обезщетението не
е нормативно предвидено, а то се се преценява от съда по справедливост, при спазванена
установените от съдебната практика за целта критерии.
Затова съдът счете,
че макар ответникът да е установил, щото е определил и изплатил на ищеца
обезщетение в размер на 4817.04лв. по чл.238,ал.1 от ЗМВР, доказването на тези
факти не е само по себе си достатъчно за обосноваване на извода, че предявеният
иск е неоснователен, както ответникът пледира, а счита, че искът му е
основателен, а преценката за неговия размер следва да се извърши, като се
отговори на възраженията на ответника и на третото лице- негов помагач за
прекомерност на търсеното обезщетение, с оглед принципа на справедливост,
установен от чл.52 от ЗЗД, при съобразяване и на вече изплатената от ответника
сума, както и след отговор на възражението на третото лице-помагач по чл.51,ал.2
от ЗЗД за съпричиняване на вредите от ищеца.
По тези две
възражения, съдът намери, че сума в размер от 15000лв. може да се смята за
достатъчна и справедлива да обезщети ищеца за претърпените от него
неимуществени вреди, поради което претенцията му за разликата над 15000лв. и до
30000лв. е прекомерна, както с основание възразяват ответникът и третото лице-
негов помагач, както и че обезщетението не следва да бъде намалено на основание
чл.51,ал.2 от ЗЗД, поради съпричиняване на вредите от ищеца, тъй като възражението
на третото лице за съпричиняване не бе установено в процеса.
За горните изводи,
съдът бе воден от следните съображения:
Ищецът твърди да е
понесъл вследствие на увреждането от 11.06.17г. болки, страдания, първоначален
шок и стрес, множество интервенции и емоционална промяна, във връзка с това, че
няма вече никога да е така енергичен и работоспособен, както преди.
Третото лице- помагач
на ответника е основало възражението си за съпричиняване на вредите от ищеца на
твърденията, че: е провел неправилно предписаното му лечение, като е свалил
преждевременно поставената му туторна имобилизация и именно това е довело до
нестабилност на крака, допълнително натоварване, усукване и скъсване на
кръстната колянна връзка; че е проявил груба небрежност и сам се е поставил в
повишен риск за здравето му, като действията му по осъщественото задържане са
били необмислени, непремерени, и не са били необходими, и че нараняването на
коляното на ищеца е не резултат от виновното му поведение на ***, а от това, че
прилагайки техника за подсичане, ищецът сам е загубил равновесие, при което го
повлякъл със себе си и именно така паднали и двамата, а ищецът бил наранен.
Преценката за
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да е винаги
конкретна, според обстоятелствата по случая, като при извършването и за казуси,
свързани с телесни увреждания, следва да се съобразят тежестта на увреждането,
силата, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, довело
ли е увреждането до други негативни последици за пострадалия, пълна ли е
степента на възстановяването му или увредата е довела до невъзвратими за
постралаия последици, каква е икономическата обстановка в страната, тъй че
обезщетението да даде адекватна и пълна компенсация за понесените вреди, но
същевременно да не нарушава принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване.
В конкретния случай,
като фактори, имащи отношение към преценката му, съдът взе предвид установените
със събраната медицинска документация, представена и от двете страни
/л.21-л.25, л.28-л.32, л.34-л.37, л.40-л.43, л.45, л.47-л.52, л.109, ПРС/,
приетото по делото първоначално и допълнително заключение на СМЕ, изготвени от
в.л.Б., макар второто да касае основно възражението на третото лице-помагач за
съпричиняване на вредите от ищеца, дадените от вещото лице обяснения при
приемане на заключенията /виж : заключенията на л.117-л.126 и л.146-л.156;
протоколи от с.з. на 27.06.18г. и на 19.09.18г., съответно на л.128-л.129 и
л.158-л.159, ПРС/, и показанията на свидетелите, разпитани в с.з. от 19.09.18г
/л.158-л.159,ПРС/, че:
Претърпени от ищеца
шок и стрес, вследствие на инцидента от 11.06.17г., не са установени с
показанията на св.Ц- негова майка, която е заявила единствено, че бил неспокоен
и се чувствал некомфортно, и казаното сочи на негативни емоционални
преживявания с по-ниска степен и сила, от твърдените шок и стрес.
Св.Ц. е дала и
показания, че били готови да правят сватба тогава, но синът и излязъл от строя,
и че си имали неприятности в семейството, тъй като синът и с желание влязъл да
работи в *** и се надявал, че всичко ще е по друг начин, които съдът не взема
предвид при оценка за справедливия размер на обезщетението, което следва да му
се присъди, тъй като такива неимуществени вреди той не е твърдял да е претърпял
и да търси обезщетение за понасянето им.
Не се установи от
ищеца да е претърпял и емоционална промяна във връзка с това, че вече никога
няма да е така енергичен и работоспособен, както преди, защото дадените от
св.Ц. показания, че синът и си стоял в къщи и бил ограничил контактите си, са
ясно обяснени като причинени от болките и затруднението в движението, които е
изпитвал, а не от настъпила характерова промяна, и макар да е посочила, че
синът и се е върнал на *** от м.февруари ***г., не е дала показания той де се е
оплакал след тази дата, че вече не може да се справя добре с работата си,
поради липса на енергичност, и като след *** месеца в болнични, *** му очевидно
е била възстановена, щом се е ***.
При гореказаното,
единствените сериозни неимуществени вреди, които се установи да са реално
претърпени от ищеца, остават понесените от него болки и страдания, свързани със самата телесна
повреда и следващите я оперативна интервенция и
възстановителен/рехабилитационен период, като за тези вреди показанията на
св.Ц. се ценят, като кореспондиращи в по-голямата си част на писмените
доказателства.
Претърпяното от ищеца
на 11.06.17г. изкълчване, навяхване и разтягане на външна/вътрешна/ колатерална
ставна връзка на дясно коляно, е било от началния си момент свързано със силна
болка, оток, невъзможност да свива коляното и да стъпва на десния крак, което
състояние е продължило и на следващия ден след инцидента /виж.л.32 и л.34/, но
не го е направило съвсем безпомощен, доколкото св.Б. е посочил, че след
падането е останал известно време на земята, без да може да стане, поради
болката, но после той го е придружил, а не отнесъл до *** автомобил, както и че
не помни да са викали Бърза помощ за ищеца, и че е разбрал впоследствие, че Б.
сам е посетил Спешен център. Показанията на св.Ц. за този начален момент са
също съответни и на медицинските данни, и на казаното от св.Б., като сочат, че
макар и с доста сериозно куцане, синът и е можел да ходи.
Отокът на коляното и
невъзможността за свиването на крака в коляното, са дали основание за съмнение
у лекаря, обслужил ищеца още на 12.06.17г., че освен навяхването, изкълчването
и разтягането, е налице и скъсана колянна връзка, и именно това, както и защото
след назначаване на изследване с ядрено магнитен резонанс /ЯМР/ се чака повече
от месец до извършването му, както вещото лице Б. е обяснило в с.з. от
27.06.18г., е била направена туторна имобилизация, имаща за цел да облекчи
болките и движенията на ставата, както и да осигури по-голямата и стабилност.
Наличието на такова
съмнение е било очевидно обосновано, защото същият лекар, който е направил
имобилизацията, е подал на 15.06.17г. искане до РЗОК за отпускане на
допълнителен регулативен стандрат за извършване на ЯМР на ищеца /виж л.49/.
За това, че
оплакванията на ищеца са продължили и след направата на туторна имобилизация,
въпреки целта и, както и че тези оплаквания са имали своята обективна основа,
сочат данните от проведените на 23.06.17г. и на 10.07.17г. прегледи /л.28 и
л.29/, видно от които се е оплаквал от болка и нестабилност при стъпване и
натоварване, а в снетия обективен статус е посочено, че свиването на коляното е
болезнено и затруднено, че има остатъчна болезненост в самата
става-парапателарно, и като при втория преглед е вече налична и хипотрофия на
бедрената мускулатура на засегнатия крак.
Пълното изясняване на
получената от ищеца при инцидента увреда е станало едва след направата на ЯМР
на 11.07.17г., т.е около месец след заявката за отпускане на стандарт за
извършването му, както е обяснило и в.л. Б., при което е установено, че освен
разтегнати, ищецът има и скъсани връзки, и конкретно- на заден рог на медиален
мениск и на предна кръстна колянна връзка /виж разчитането на л.23 и
първоначалната СМЕ в частта на л.122-л.123,ПРС/.
След извършеното
изследване с ЯМР, на 01.08.17г. ищецът е получил насочване за извършване на
пластика /виж л.37,ПРС/ и на 21.08.17г. е постъпил за оперативно лечение във
*** по повод установено скъсване на предна кръстна връзка на дясно коляно. При
постъпването му дясната колянна става е била все още с изразен вътреставен
излив, а движенията и са били ограничени и болезнени в крайните фази на флексия
и екстензия. Болничният престой е продължил седмица- до 28.08.17г., като след
него е препоръчано отбременяване на крайника за 30 дни и едва след това ставане
и движение с два броя патерици /виж л.21,ПРС/.
След изтичане на
препоръчания срок за отбременяване на крайника, ставане и раздвижване с две
патерици, на 24.11.17г. ищецът е бил насочен за провеждане на физиотерапевтични
процедури, като и при този преглед, все още е имал лек оток, болков синдром при
пипане и при движение на коляното, както и хипотрофична бедрена мускулатура
/л.36,ПРС/, а на 20.11.17г. му е било препоръчано коляното да се пази от
директно натоварване до 6- следоперативен месец /л.39,ПРС/.
При прегледа му на
15.12.17г., ищецът е имал самостоятелна походка, макар и с леко накуцване, и
движението все още е било ограничено в крайната фаза на флексията /л.22/.
Или, в обобщението на
горните данни съдът счете, че:
Възстановителният
период за травмата, претърпяна от ищеца вследствие на инцидента, е сравнително
продължителен- 7мес.3 дни /от 11.06.17г.-14.01.18г., до която дата е последния
издаден му болничен лист - виж л.22 и л.40-42, ПРС/, което изисква по-високо обезщетение
от случаи на травми, изразили се в прости счупвания, при които оздравяването
настъпва със самото зарастване на костта за около месец- два;
Търпяната от ищеца
болка и ограничение в движението, не са били с една и съща сила и степен за
целия възстановителен период, а като болката и отокът са намалявали с времето,
а ограничението на движението с времето се е свело само до крайната фаза на
сгъване и разгъване на коляното, като
при това, още от първия момент на инцидента и до възстановяването на работоспособността
му, ищецът така и не е оставал напълно обездвижен и на легло, изцяло зависим от
чужди грижи, а макар и със затруднение, е можел да се предвижва самостоятелно-
тези обстоятелства се прецениха в съвкупността им като неналагащи определяне на
обезщетение по-високо от обичайното по отношение на болките и до определяне на
обезщетение по-ниско от случаи, в които пострадалите са били абсолютно
обездвижени за подобен период от време;
Травмата е наложила
оперативно лечение, което е основание за определяне на по-високо обезщетение
отколкото в случаи, при които не е била проведена оперативна интервенция;
Травмата не е довела
до загуба на крайника или до трайно и невъзвратимо засягане на двигателната му
функция, а само до затрудняването и, макар и в един немалък период, което е
основание за определяне на по-нисък размер от случаи, в които травмата води до
загуба на крайните или до невъзвратимо окуцяване.
Икономическата
обстановка в страната за времето от лятото на 2017г. до приключване на устните
състезания по делото не бележи сериозни промени, които да налагат определяне на
обезщетението в по-висок размер, за да бъдат същите компенсирани, тъй че да се
наруши поради тази причина принципа на пълна обезвреда на пострадалия.
Затова, съдът счете,
че сумата от 15000лв. е справедлив размер за обезщетяването на претърпените от
ищеца неимуществени вреди от инцидента по служба, състоял се на 11.06.17г.,
като съобрази, че от тях следва да се приспадне обезщетението от ***лв., което
той вече е получил през май на 2018г. от ответника, тъй че платимо от този
справедлив размер по претенцията му да остане обезщетение от 10 182.96лв.
За да писпадне изцяло
от справедливия размер от 15000лв. сумата от ***лв. съдът счете още, че тя е
била заплатена на ищеца като обезщетение само за неимуществените вреди от
претърпяната от него средна телесна повреда, доколкото, както ответникът сам е
изтъкнал с отговора си на исковата молба, за възстановяване на разходите за
лечение, направени от *** негови ***, ЗМВР и ПУДМВР предвиждат друг ред /виж
абзац последен на л.58 и абзац първи на л.59, ПРС/.
За да счете за
недоказано възражението на третото-лице помагач за съпричиняване на вредите от
ищеца, съдът взе предвид следните установени факти:
Данните в
медицинската документация относно свалянето на поставената на 12.06.17г.
туторна имобилизация за 15 дни, след което да се извърши контролен преглед /виж
л.34/, са противоречиви, като в листа за амбулаторен преглед от 23.06.17г. е
посочено, че е свалена /л.28/, и в това отношение данните от листа противоречат
на дадените от св.Ц. показания, че шината не е махана, преди изтичане на
периода от две седмици, но пък в листа за амбулаторен преглед от 10.07.17г. е
посочено, че туторна имобилизация е свалена при този преглед /л.29/, което
означава, че ако е била отново направена на 23.06.17г., то казаното от св.Ц. е
вярно, защото от 23.06-10.07.17г. са изминали две седмици, и от 23.06.17г. до
10.07.17г. няма данни за други извършени прегледи.
С първоначалното
прието заключение на СМЕ е даден отговор, че както навяхването на дясната
колянна става на ищеца, така и разкъсването на предната кръстна връзка, за
което е проведено оперативно лечение, са в пряка причинна връзка с претърпяната
от ищеца трудова злополука, както и че предната кръстна връзка може да скъса
при свръхмерна флексия /свиване, сгъване/ в ставата /л.126/.
С допълнителното
прието заключение на СМЕ са дадени отговорите, че: скъсването на предната
кръстна връзка при ищеца е станало на 11.06.17г., а не впоследствие, при същите
съображения, които са изложени от вещото лице и в отговорите му в с.з. от
27.07.18г., че макар хипотетично да е възможно скъсването и да е станало и след
11.06.17г., тъй като е установено категорично с ЯМР на 11.07.17г., обективни
данни в подкрепа на тази хипотетична възможност по делото липсват, а наличните
такива са в подкрепа на извода, че скъсването датира още от инцидента,
доколкото сочат, че в посочения период между двете дати ищецът непрекъснато е
посещавал лекари, заради нестихващи оплаквания, няма данни в същия период да е
претърпял и друга травма, още при слагане на шината на 12.06.17г. специалистът
е отразил съмнение за скъсана връзка, заради което е направил искане за
извършване на ЯМР; преждевременното сваляне на туторната имобилизация ще доведе
до увеличаване натоварването на крака, ще наруши стабилността при движението
му, ще доведе до усилване на болките при движение и до увеличаване по този
начин на шанса от нови травми, но не и до второ скъсване на предната кръстна
връзка, тъй като тя не може да се скъса повече от веднъж, преди да бъде
възстановена целостта и, за което се знае да е станало едва с операцията на
22.08.17г.; предната кръстна връзка може да се скъса и при падане назад, ако
кракът е свит в коляното назад и продължи усилието от свиването, но не и при
изпънат крак /л.155-л.156,ПРС/.
Призованият от
третото-лице помагач св.Б., *** на ищеца, *** заедно с него в *** при
инцидента, е дал уклончивия отговор, че не помни каква точно техника е била
приложена при задържане на третото лице, но помни, че е оказало яростна
съпротива при опита за задържането му, при която паднал на коляното на колегата
му и го контузил, които не са в подкрепа на твърденията на третото лице за
обстоятелствата, свързани с неговото задържане и падането на ищеца /виж
л.115гръб-л.116лице, ПРС/.
При тези събрани от
третото лице доказателства, съдът не може да приеме за установено нито че
ищецът сам е съдействал за увреждането си, нито че скъсването на предната
колянна връзка е настъпило по-късно, а не на датата 11.06.17г., и то точно
поради по-рано сваляне на туторната имобилизация, направена на 12.06.17г., при
липса на каквито и да е събрани данни кога точно преди 23.06.17г. тя е била
свалена.
Воден от тези мотиви
съдът намери, че искът е основателен, но доказан частично по размер и следва да
се уважи до размер от 10 182.96лв., а за разликата до претендираните
30000лв. да се отхвърли.
По искането на ищеца
за присъждане на законна лихва от датата на увреждането- 11.06.17г. е
повдигнато възражение от третото лице- помагач, че съгласно установения в
специалния закон ред, ответникът изпада в забава само ако не плати след
подадено от пострадалия *** писмено искане. Това негово възражение също е
неоснователно, и доколкото претенцията се реализира по общия иск ред,
обезщетението се дължи от датата на увредата /*** злополука/, така, както се
претендира.
В частта за разноските.
Всички страни в производството претендират присъждане
на разноски.
С частично уважаване
на иска и частичното му отхвърляне, на основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК,
ищецът има право на разноски съразмерно с уважената, а ответникът- съразмерно с
отхвърлената част.
На третото лице, на
основание чл.78,ал.10 от ГПК, разноски не се присъждат.
Ищецът претендира по
списъка, представен в с.з. на 26.11.19г., присъждане на разноски в размер на
1200лв., съставляващи изплатен в брой адвокатски хонорар, направат ана които е
удостоверена с представения договор за правна помощ /виж списъка на л.28 и
договора на л.27/.
И ответникът, и
третото-лице са повдигнали възражение за прекомерност на заплатения хонорар, а
ответникът е поискал и намаляването му до минималния такъв по Нар.№1/04г.
При претенция в
размер на 30000лв., минималният предвиден от чл.7,ал.2,т.4 от Нар.№1/04г.
хонорар възлиза на 1430лв., тъй че и без да обсъжда въпросите сложен ли е
спорът от фактическа или правна страна, съдът не може поради забраната на
чл.78,ал.5 от ГПК за намаляването му под предвидения минимум да го намали.
Затова, съразмерно с
уважената част от иска му, от разноските в размер на 1200лв., ищецът има право
да получи 407.32лв.
Ответникът не е
представил списък на разноските си и не се установи в кориците на делото да е
направил разноски.
Ответникът е бил
представляван в процеса от *** И. П./виж пълномощно на л.81,ПРС и л.24,ПОС/, поради
което, на основание чл.78,ал.8 от ГПК има право да получи претендираното
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на 100лв., на
основание чл.25,ал.1 от НЗПП, във вр. с чл.37 от ЗПП, от което, по съразмерност
с отхвърлената част от иска, ответникът има право да получи 33.94лв.
При тези мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
Осъжда Областна
дирекция на МВР- ***, ЕИК ***, ***, да заплати на Б.К.Ц., ЕГН **********,***,
адв.С. Н., сумата от 10182.96- десет
хиляди сто осемдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки, като обезщетение
за неимуществените вреди, които е претърпял вследствие на телесно увреждане,
причинено му *** като *** с *** в ***, на 11.06.17г., в ***, признато за *** с
Протокол №***, ведно със законната лихва от 11.06.17г., като за разликата до
претендираните 30000лв., отхвърля иска, както и сумата от 407.32- четиристотин
и седем лева и тридесет и две стотинки- разноски по съразмерност с уважената
част от иска.
Осъжда Б.К.Ц., ЕГН
**********,***, адв.С. Н., да заплати на Областна дирекция на МВР- ***, ЕИК
***, ***, сумата от 33.94- тридесет и три лева и деветдесет и четири стотинки-
разноски по съразмерност с отхвърлената част.
Това решение се
постанови с участието на третото лице- помагач на ответника П.М.Ю., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, адв.С.В..
Решението подлежи на
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: