№ 670
гр. Плевен, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20234430202197 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 15-2300229 от 15.09.2023
година на Радослава Иванова, заемаща длъжността *** на Дирекция
„Инспекция по труда“ със седалище гр.Плевен, с което на основание чл. 416,
ал. 5 във вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ на ***, БУЛСТАТ:***,
със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, *** представлявано от
А.П.М., е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер 1500/хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.14, ал.3
от Наредба РД-07-3 за минималните изисквания за микроклимата на
работните места във връзка с чл.10, ал.1, т.6 от Наредба № 5 за реда, начина
и периодичността на извършване на оценка на риска.
В жалбата са излагат доводи, че наказателно постановление е
незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна, поради следните
съображения: Изложените мотиви в издадените АУАН и НП, послужили
като основание за налагане на имуществената санкция, не отговарят на
реалната фактическа обстановка. Видно от Протокол за извършена проверка
№ПР2324218/01.08.2023г., проверяващия екип е констатирал установените
1
от тях пропуски в спазване на трудовото законодателство от страна на „*** и
е направил предписания. За конкретното нарушение, за което е издадено
наказателното постановление е било дадено предписание /т.4 от Протокола/
и е определен срок до 18.08.2023г. за представяне на описаните документи. С
попълнена бланка Обр. 1 на Инспекцията по труда, представляващият „*** е
представил изисканите от нея документи. Представените във връзка с
предписанията доказателства са входирани в деловодството на Инспекция по
труда Плевен на 08.08.2023г., видно от входящия номер поставен на
документа.
Въпреки така представените документи – Сертификат за контрол
№1476/21.12.2011г. и №1869/03.10.2017г. за извършени замервания и Заповед
№1/01.08.2023г. за периодите за измерване на оценката на импенданса Zs на
дружеството е съставен АУАН. В срока на възражение срещу така
издадения АУАН е депозирано възражение от срещу изложените
констатации. Видно от издаденото НП, липсват констатации от АНО, относно
направените възражения, нито отбелязване, че възражението е бил предмет на
разглеждане.
Това поражда съмнение, че наказващия орган не е бил запознат с факта,
че е било подадено възражение срещу АУАН и с мотивите изложени в него.
На това основание наложената имуществена санкция е следствие от непълна
административна преписка, която не е дала възможност да се установи
реалната фактическа обстановка по случая, а оттам и да се преценят в
съвкупност всички факти и обстоятелства, водещи до налагане на
имуществената санкция. В заключение се прави искане да се отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно, издадено в нарушение
на закона.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се от
пълномощник в лицето на адвокат О. Б., който прави обстоен анализ на
събраните по делото доказателства. Моли да се отмени обжалваното
наказателно постановление. Претендира разноски.
Ответникът - редовно призован се представлява в съдебно заседание от
ст.юрк П. Ч., надлежно упълномощена от административнонаказващия орган
***а на Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен. Взема становище, че НП
е правилно и законосъобразно, постановено. Издадено е при спазване
2
сроковете по чл.34 ал.2 от ЗАНН, както и, е издадено от компетентен орган,
при спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, относно реквизитите на акта и
на чл.57 от ЗАНН, относно реквизитите на НП. Претендират се в полза на
Дирекция „ИТ“ - Плевен юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
На 28.06.2023г. свидетелите Д. И. Й. и Б. А. Н. главни инспектори в
Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен осъществели проверка на място в
обект: склад на едро хранителни продукти, намиращ се в гр. Плевен, ул. ***
стопанисван от „***, гр.Плевен , както и по допълнително представени
документи в сградата на Д "ИТ " Плевен на 01.08.2023г.
При проверката, свидетелите установили, че работодателят не
представя доказателства – протокол или сертификат от акредитирана
лаборатория за извършени измервания на температурата, влажността и
скоростта на движение на въздуха на работните места в обект: склад на едро
хранителни продукти, намиращ се в гр. Плевен, ул. *** стопанисван от „***,
гр.Плевен. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за
извършена проверка от 01.08.2023г., в който като предписания под № 6 било
записано: Работодателят да извърши задължителните периодични
измервания на параметрите на микроклимата - температура, скорост на
движение и влажност на въздух на работните места в обект: склад на едро
хранителни продукти, намиращ се в гр. Плевен, ул. *** стопанисван от „***,
гр.Плевен, съгласно изискванията на чл.14, ал.3 от Наредба РД-07-3 за
минималните изисквания за микроклимата на работните места във връзка с
чл.10 ал. 1 т. б от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността за
извършване на оценка на риска. Даден бил срок за изпълнение до
18.08.2023г.
АУАН №15-2300229/01.08.2023г. е съставен от Д. И. Й. на длъжност
Главен инспектор при Дирекция“Инспекция по труда“ -Плевен на основание
чл. 416, ал.1 от КТ на „***, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление -
3
гр.Плевен, *** с управляващ и представляващ дружеството А.П.М.,
ЕГН********** за следното нарушение:
При проверка на място, извършена на 28.06.2023 година в обект: склад
на едро хранителни продукти, намиращ се в гр. Плевен, ул. *** стопанисван
от „***, гр.Плевен, Булстат:***, представлявано от А.П.М. с ЕГН **********
и документална проверка, извършена в периода 27.07.2023г.- 01.08.2023г. в
Дирекция "Инспекция по труда" със седалище Плевен, се констатира
нарушаване на разпоредбите на трудовото законодателство по осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, а именно:
***, Булстат: ***, представлявано от А.П.М. с ЕГН********** в
качеството си на работодател не е извършил задължителните измервания на
микроклимата (температура, скорост на движение и влажност на въздуха) на
работната среда в горепосочения обект. Нарушението е извършено на
28.06.2023г., към който момент е следвало да бъдат извършени
горецитираните измервания. До момента на приключване на проверката на
01.08.2023г. работодателят не е представил доказателства - протокол или
сертификат от акредитирана лаборатория за извършени измервания на
температурата, влажността и скоростта на движение на въздуха на работните
места в обекта. С това е нарушил: чл.14, ал.3 от Наредба РД-07-3 за
минималните изисквания за микроклимата на работните места във връзка с
чл.10 ал. 1 т. б от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността за
извършване на оценка на риска.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление,
което санкционира жалбоподателя с имуществена санкция в размер на
1500/хиляда и петстотин/ лева.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства: Наказателно постановление
№ 15-2300229/15.09.2023 г. на ***а на Дирекция „ИТ' Плевен; АУАН № 15-
2300229/01.08.2023 г.; Заверено копие на обратна разписка от 21.09.2023 г. за
получаване на Наказателно постановление № 15-2300229/15.09.2023 г. на
***а на Дирекция ,,ИТ' Плевен; Заверено копие на Протокол за извършена
проверка ПР232418/01.08.2023г.; Заверено копие на Възражение с вх.
№23094192/04.08.2023г., ведно с приложенията към него (Сертификат за
контрол № 1476/21.12.2011г.; Протокол за контрол на микроклимат от
4
21.12.2011г.; Сертификат за контрол №1869/03.10.2017г.; Протокол за
контрол на микроклимат от 03.10.2017г.; Декларация за безпристрастност и
независимост от 03.10.2017г.; Заверено копие на Длъжностна характеристика
за длъжността „***"на Дирекция „ИТ" Плевен; Заверено копие на
Длъжностна характеристика за длъжността „Главен инспектор" в Дирекция
„ИТ' Плевен.
В подкрепа на горните факти са и показанията на разпитания
непосредствено в съдебно заседание актосъставител Д. Данаилова Дамянова,
от които са установява, че заема длъжността главен инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Плевен. Сочи, че извършили проверка в склад за
храни „Търговия на едро“ в гр. Плевен в присъствието на работодателя.
Твърди,че при първоначалния оглед на документите се установило, че
работодателят не представя всички документи посочени в призовката, която
му връчили. При приключване на проверката се установило, че заедно с
изисканите протоколи за измервания, които съставят факторите на работната
среда не са представени сертификат- протокол за измерване на микроклимата
и затова нарушение бил съставен АУАН.
От показанията на свидетеля Б. Димитров – главен инспектор в
„Инспекция по труда“ се установява че на 28.06.2023г. извършили проверка в
обект – склад за търговия с храна – намираща се в гр. Плевен , *** При
проверка на документите представени от работодателя извършена в периода
27.07.-01.08.2023г. установили, че работодателят не е направил измервания
на микроклимата в обекта и за допуснатото нарушение бил съставен АУАН.
От показанията на св. Е.Д.Д. се установява, че работи в областта на
трудовата медицина.Твърди, че от 15 години „***, гр.Плевен е клиент на
службата по трудова медицина.Твърди, че по време на проверка е била в
чужбина и след като се върнала и бил представен протокол за извършена
проверка, с предписанията дадени от проверяващия екип на ДИТ гр.
Плевен. Посочва, че представили документите, които били изискани -
сертификат и протокол за измерване.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е предявена в срока по чл. 59, ал.1 от
ЗАНН, от лице с правен интерес и съгласно чл. 59, ал.3 от ЗАНН на съдебен
5
контрол подлежи обжалваното наказателно постановление с оглед размера и
вида на наложеното административно наказание - "имуществена санкция" в
размер на 1500 лв. Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е
основателна, по следните правни съображения:
При издаването на НП и АУАН са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, съответно на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, които са от
категорията на "абсолютните", с които се нарушава правото на защита на
нарушителя и водещи до отмяна на НП.
По делото безспорно е установено, че „***, гр.Плевен се е явявал
"работодател" по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, спрямо работещите в
стопанисвания от дружеството обект: склад на едро хранителни продукти,
намиращ се в гр. Плевен, *** Съобразно разпоредбата на чл. 14, ал.1 от
Наредба № РД-07-3 от 18.07.2014 г. за минималните изисквания за
микроклимата на работните (ДВ, бр. 63 от 1.08.2014 г., в сила от 2.11.2014 г.),
издадена на осн.чл. 36, т.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд, Работодателят е длъжен да оцени риска за здравето и безопасността на
работещите от параметрите на микроклимата на работни места в сгради или
от неблагоприятните климатични въздействия при работа на открито и когато
е необходимо, да направи съответните измервания. Необходимостта от
измервания се определя след консултации с представителите на работниците
и служителите по и с комитета/групата по условия на труд.
Нормата на чл. 413, ал. 2 от КТ (ред бр. 58 от 2010 г., в сила от
30.07.2010 г.) предвижда административно наказание за работодател, който
не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание - имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., както и административно
наказание за виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - глоба в размер от 1000 до 10 000 лева. Според актосъставителя и
АНО дружеството е нарушило чл.14, ал.3 от чл. 14, ал.1 от Наредба № РД-
07-3 от 18.07.2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на
работните (ДВ, бр. 63 от 1.08.2014 г., в сила от 2.11.2014 г.), издадена на
осн.чл. 36, т.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. По
силата на чл.14, ал.3 от Наредбата необходимите измервания на параметрите
на микроклимата на работните места в сгради се извършват по реда на чл.217
6
от Наредба №7 от 1999г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване. Разпоредбата на чл.14, ал.3 от Наредба № РД-07-3 от 18.07.2014
г. не съдържа конкретно задължение към работодателя да извършва оценка
на риска. Тя е в пряка връзка с ал. 1, но нито в АУАН нито НП са описани
съставомерните признаци на нарушението. На следващо се твърди, че е
нарушена разпоредбата на чл.10, ал.1, т.6 от Наредба №5 от 11.05.1999г. за
реда, начина и периодичността на извършване на оценка за риска, по силата
на която: данни от проведени наблюдения и измервания на факторите на
работната среда и на специфичните показатели за безопасност на работните
процеси, работното оборудване и работни места.
Тази норма също е обща и пояснява, кои са източниците на
информация за оценяване на риска, но същата не е намерила словесно
отражение в АУАН и НП. В наказателното постановление словесно е
описано, че до момента на приключване на проверката на 01.08.2023г.
работодателят не представи доказателства – протокол или сертификат от
акредитирана лаборатория за извършени измервани на температурата,
влажността и скоростта на движение на въздуха и работните места.
Тази част от словесното описание на нарушението, съответства на
нормата на чл. 217, ал.5 от Наредба №7 от 1999г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване. Съгласно чл.217, ал.5 от Наредбата
документите за установяване на съответствието, вкл. резултатите от
проведените измервания, се включват в документацията на риска.
Цитираната разпоредба обаче не е посочена нито в АУАН, нито в
наказателното постановление. Констатираното противоречие между
описанието на нарушението и неговата квалификация, представлява
съществено нарушение на административно- производствените правила и по
никакъв начин не може да бъде санирано във въззивното съдебно
производство.
С оглед на изложеното в обжалваното НП описанието на нарушението и
неговата правна квалификация не съответстват на изискванията на чл. 42, т. 4
и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Тези реквизити в акта и в наказателното
постановление трябва да бъдат ясни и несъмнени, както и останалите
7
реквизити визирани в разпоредбата на чл. 42, респективно в чл. 57 от ЗАНН,
поради строго формалния характер на производството. Цитираните по- горе
норми са императивни и от своя страна осигуряват правото на защита на
привлечения към административно-наказателна отговорност. Това е
необходимо, за да може нарушителят в пълен обем да узнае точно
нарушението, за което е започнало административно-наказателното
производство, всички обстоятелства и доказателства по него, както и
цифровото обозначение на законовите текстове, нарушени от него и по които
му се налагат санкции.
На следващо място, съдът намира, че е основателно възражението
на защитата, че дружеството неправилно е било санкционирано, тъй като с
подаденото възражение срещу акта за установяване на административно
нарушение е представило на контролните органи - Сертификат контрол
№1476/21.12.2011г. и №1869/03.10.2017г. за извършени замервания и Заповед
№1/01.08.2023г. за периодите за измерване на оценката на импенданса Zs на
дружеството. Тоест към момента на проверката са били изпълнени
изискванията на чл. 14, ал.1 от Наредба № РД-07-3 от 18.07.2014 г. за
минималните изисквания за микроклимата на работните (ДВ, бр. 63 от
1.08.2014 г., в сила от 2.11.2014 г.), издадена на осн.чл. 36, т.2 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд.
По тези съображения обжалваното наказателно постановление следва
да бъде отменено.
При този изход на спора, съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
ЗАНН искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение следва да бъде уважено. В настоящото производство
жалбоподателят е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв. Настоящият състав, като съобрази фактическата и правна сложност на
делото, намира възражението на въззиваемата страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за неоснователно. Съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатско възнаграждение, при интерес от 1500 лева в настоящия случай,
минималното възнаграждение възлиза на 500 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15-2300229 от 01.08.2023
година на Радослава Иванова, заемащ длъжността *** на Дирекция
„Инспекция по труда“ със седалище гр.Плевен, с което на основание чл. 416,
ал. 5 във вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ на ***, БУЛСТАТ:***,
със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, *** представлявано от
А.П.М., е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер 1500/хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.14, ал.3
от Наредба РД-07-3 за минималните изисквания за микроклимата на
работните места във връзка с чл.10, ал.1, т.6 от Наредба № 5 за реда, начина
и периодичността на извършване на оценка на риска.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
гр.София да заплати на ***, БУЛСТАТ:***, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, *** представлявано от А.П.М. да сумата от 500/
петстотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по
а.н.д. № 2197/2023г. по описа на Районен съд Плевен.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9