№ 370
гр. гр. Д., 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20223200500317 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от С. В. Т. от гр.Д. чрез особения й представител адв.Р. И. от
ДАК срещу решение №200/21.03.2022 г. по гр.д.№2270/2021 г. на Д.кия
районен съд,с което е признато за установено на основание на чл.422 ал.1 във
връзка с чл.415 ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца по делото „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България” ЕАД/ със
седалище и адрес на управление:град София, район „Младост”, ж.к.”Младост
4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********,и ответницата по делото С.
В. Т. с ЕГН ********** от гр.Д.,***,че ответницата дължи на ищеца сумите-
предмет на издадената по ч.гр.д. №1216 по описа за 2021 г. на ДРС заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №270 от 20.04.2021 г.,а именно:
-21,52 лева-дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 11.07.2019
г.,по който са издадени фактури с №№ **********/20.07.2019 г. на стойност
10,64 лв и **********/20.08.2019 г. на стойност 10,88 лв;
1
-231,10 лева-неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 11.07.2019 г. за мобилен номер ***,сформирана, както
следва:39,36 лева - трикратният размер на месечната абонаментна такса по
договор за мобилни услуги от 11.07.2019 г.,за абонаментен план Интернет
15.99 лв. за мобилен номер ***;191,14 лева - разликата между стандартната
цена на устройство TABLET nJoy Deimos 7 4G Black и заплатената за него
при предоставянето му по договор за лизинг от 11.07.2019 г.,съответстваща на
оставащия срок на договора,
като въззивницата е осъдена да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
/с предишно наименование „Теленор България” ЕАД /-гр.София разноски по
ч.гр.дело №1216/2021 г. на ДРС в размер на 205 лева и разноски по
настоящото установително производство в размер на 605 лева.
Според въззивника в първоинстанционното производство „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД не доказало кумулативното наличие на всички
предпоставки за основателност на исковете,вменени му с доклада по делото в
негова доказателствена тежест,а именно наличие на валидно облигационно
правоотношение между страните,точно изпълнение на ищеца по
договора,предсрочно прекратяване на договора от страна на ищеца,наличие
на валидна клауза за неустойка и настъпила изискуемост на задълженията по
договора в претендирания размер.Ищецът не доказал исковете по основание и
размер.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение като
неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и
необоснованост,респ. за отхвърляне на исковете.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата
страна „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД изразява становище за неоснователност
на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение,като
претендира присъждане и на сторените от нея разноски в настоящата
инстанция.Преповтаря доводите си по същество на спора,изложени в
първоинстанционното производство.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на
24.03.2022 г.,а жалбата е подадена по пощата на 04.04.2022 г. при изтекъл за
2
страната срок за въззивно обжалване на 07.04.2022 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-
страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е частично основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявените допустими установителни искове.По същество е частично
правилно и частично неправилно,като съображенията за последния извод са
следните:
Гр.д.№2270/2021 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№5169/15.07.2021 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с
чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД от „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България” ЕАД/ със
седалище и адрес на управление:град София, район „Младост”, ж.к.”Младост
4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********,срещу С. В. Т. с ЕГН
********** от гр.Д.,*** за установяване,че ответницата дължи на ищеца
сумите-предмет на издадената по ч.гр.д.№1216/2021 г. на ДРС заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №270/20.04.2021 г.,а именно:
-21,52 лева-дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 11.07.2019
г.,по който са издадени фактури с №№**********/20.07.2019 г. на стойност
10,64 лв и **********/20.08.2019 г. на стойност 10,88 лв;
-231,10 лева-неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 11.07.2019 г. за мобилен номер ***,сформирана, както
следва:39,36 лева - трикратният размер на месечната абонаментна такса по
договор за мобилни услуги от 11.07.2019 г.,за абонаментен план Интернет
15,99 лв за мобилен номер ***;191,14 лева - разликата между стандартната
цена на устройство TABLET nJoy Deimos 7 4G Black и заплатената за него
цена при предоставянето му по договор за лизинг от 11.07.2019
г.,съответстваща на оставащия срок на договора.
Изложено е в исковата молба,че между страните бил сключен договор за
3
мобилни услуги от 11.07.2019 г.,като ответницата била абонат на ищцовото
дружество с кл.№********* за тел.номер *** с избрана абонаментна
програма Интернет 15,99 лв,с уговорен срок на действие 24 месеца до
11.07.2021 г. С оглед сключения договорен абонамент на ответницата било
предоставено за ползване мобилно устройство TABLET nJoy Deimos 7 4G
Black c отстъпка от стандартната цена /т.7 от договора за мобилни
услуги/.Стандартната цена на мобилното устройство /в брой,без абонамент/
била 269,90 лв,а цената в брой или общата лизингова цена с избраната от
абоната програма Интернет 15,99 лв била 19,99 лв,като отстъпката от
страндартната цена възлизала на сума в размер на 249,91 лв.Въз основа на
посочения договор ответницата била ползвала предоставяните от ищеца
мобилни услуги,като потреблението било фактурирано.За потребените от
абоната услуги за периода от 20.06.2019 г. до 19.08.2019 г. дружеството
издало фактура №**********/20.07.2019 г. за отчетния период на
потребление от 11.07.2019 г. до 19.07.2019 г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 13,81 лв с ДДС.Дължимата сума
била платима в срок до 04.08.2019 г.Била издадена и фактура
№**********/20.08.2019 г. за отчетния период на потребление от 20.07.2019
г. до 19.08.2019 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 10,88 лв с ДДС.Дължимата сума била платима в срок
до 04.09.2019 г.Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на обща
стойност 24,69 лв.С кредитно известие №**********/20.09.2019 г. за
извършена корекция по дълга била сторнирана сума в размер на -5,16 лв с
ДДС за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на
абонамента такси,начислена била и сумата в размер на 1,99 лв за застраховки
и бил отразен незаплатеният баланс в размер на 24,69 лв за предходните два
отчетни периода,при което задължението за плащане възлизало на сума в
размер на 21,52 лв.Неизпълнението на абоната-ответник ангажирало
договорната му отговорност по т.11 от процесния договор за услуги,като във
връзка с чл.75 вр. с чл. 19б б.“в“ от ОУ на мобилния оператор последният
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответницата за
ползваните абонаменти.Датата на деактивация на процесния абонамент била
15.10.2019 г.,като същата се генерирала автоматично по вградената
електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието
на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
4
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент.Неизпълнението на ответницата обусловило правото на
мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната съгласно
изричната клауза,съдържаща се в т.11 от индивидуалния договор за мобилни
услуги,като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент.
В писмения отговор на исковата молба ответницата изразява становище
за недопустимост на предявените искове поради липса на идентичност между
вземанията по заповедта за изпълнение и вземанията-предмет на настоящите
искове,както и поради неподаване на исковата молба в срока по чл.415 ал.4 от
ГПК.По същество изразява становище за неоснователност на исковете и
настоява за отхвърлянето им.Оспорва исковете по основание и
размер.Оспорва наличието на валидно сключен между страните договор за
мобилни услуги с твърдяното в исковата молба съдържание,вкл. и
предоставяне на ответницата на посочената лизингова вещ.Оспорва за
процесния период да е ползвала мобилни услуги по договора от 11.07.2019
г.Твърди,че мобилният оператор не е упражнил надлежно правото си да
развали едностранно договора за мобилни услуги-не е отправил писмена
покана до абоната и не е дал на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение,че след изтичането на срока ще смята договора за
развален.Включените в договора и ОУ към него клаузи за автоматично
прекратяване и неустойки били неравноправни клаузи по смисъла на чл.143
ал.2 т.5 от Закона за защита на потребителите.
Предявените искове са допустими.Налице е пълна идентичност между
вземанията по заповедта за изпълнение и тези-предмет на настоящото исково
производство.Исковете са предявени в едномесечния срок по чл.415 ал.4 от
ГПК.Заявителят е уведомен за разпореждане №1026/07.06.2021 г. по ч.гр.д.
№1216/2021 г. на ДРС,съдържащо указания да предяви иск относно
вземанията,на 16.06.2021 г.,а исковете са предявени с искова молба вх.
№5169/15.07.2021 г.,подадена чрез куриер на 14.07.2021 г.,т.е. в рамките на
законоустановения едномесечен преклузивен срок,изтекъл на 16.07.2021 г.
По делото е представен договорът за мобилни услуги от 11.07.2019
г.,сключен между страните,с уговорен срок на действие до 11.07.2021 г. и със
съдържанието,посочено в исковата молба.Договорът е подписан от страните и
5
в частност и от ответницата С. Т.,като последната не е оспорила неговата
истинност,в частност автентичност,като частен диспозитивен документ.Не е
твърдяла,че не е автор на положения за потребител подпис,нито е искала
откриване на производство по реда на чл.193 от ГПК по оспорване
истинността на документа,в което по правилото на чл.193 ал.3 от ГПК
тежестта за доказване на неистинността му щеше да е на оспорващата
ответница,тъй като се касае за частен документ,носещ подписа на
последната.След като такова оспорване не е осъществено,следва да се
приеме,че частният диспозитивен документ е истински и в частност
автентичен,респ. че между страните е сключен твърдяният от ищцовото
дружество договор за мобилни услуги със соченото съдържание.Процесните
валидни облигационни правоотношения се регламентират от индивидуалния
договор между страните и от Общите условия на мобилния оператор,които са
неразделна част от договора между страните и,видно от декларация-съгласие
от 11.07.2019 г. /на лист 12 от делото на ДРС/,при сключване на
индивидуалния договор ответницата е получила екземпляр от ОУ,като е
изразила съгласие с тях и се е задължила да ги спазва.С подписване на
договора ответницата С. Т. е удостоверила /потвърдила/ отразения в него
факт на получаване от нея на предоставеното за ползване мобилно устройство
TABLET nJoy Deimos 7 4G Black c отстъпка от стандартната цена /т.7 от
договора за мобилни услуги/,като е подписала и изрична декларация в този
смисъл на стр.3 от договора.Уговорено е в т.11 от договора между
страните,че при предсрочно прекратяване на същия по вина или инициатива
на абоната последният дължи на мобилния оператор неустойка,формирана по
начина,посочен в исковата молба /неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок при максимален размер ненадвишаващ трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти,като се добавя към размера на неустойката
и такава част от разликата между стандартната цена на устройство TABLET
nJoy Deimos 7 4G Black и заплатената за него цена при предоставянето му по
договора,съответстваща на оставащия срок на договора/.
Искът за установяване дължимост на сумата от 21,52 лева-незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за
мобилни услуги от 11.07.2019 г. за периода от 11.07.2019 г. до 19.08.2019 г. е
основателен и правилно е уважен от първоинстанционния съд.Представените
6
по делото фактури,в които са обективирани претендираните суми за двата
подпериода /11.07.2019 г.-19.07.2019 г. и 20.07.2019 г.-19.08.2019 г./,не са
оспорени от ответницата като документи /не е твърдяна неистинност на
документа-невярност или неавтентичност/.Ответницата в отговора на
исковата молба е оспорила единствено факта на издаването им,което
оспорване е оборено с факта на представяне на издадените
фактури.Потреблението на услуги от абоната през горните подпериоди е
обективирано в неоспорените справки за потребление към всяка от
фактурите,които удостоверяват ползването на фактурираните
услуги.Ответницата не твърди да е заплатила дължимите суми и не представя
доказателства за осъществено плащане.Предвид горното
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено в
частта,с която искът за сумата от 21,52 лв е уважен.
В останалата част първоинстанционното решение е неправилно и следва
да бъде отменено,като искът за установяване на вземането за неустойка в
размер на 231,10 лв следва да бъде отхвърлен.Предпоставките за едностранно
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от страна на
мобилния оператор в случая са били налице.Дори и да са се осъществили
фактите,пораждащи правото на оператора да прекрати едностранно договора
за мобилни услуги,за да възникнат последиците от това право-вземането за
неустойка,то следва да бъде надлежно упражнено.Прекратяването на
договора е способ за погасяване на цялото договорно правоотношение.Според
разпоредбата на чл.20а ал.2 от ЗЗД договорите могат да бъдат прекратявани
само по взаимно съгласие на страните или на основания,предвидени в
закона.Договорите могат да се прекратяват и с едностранно волеизявление на
една от страните по тях,стига това да е предвидено в закон или да е налице
изрично споразумяване между страните при сключване на договора-чл.9 от
ЗЗД.При прекратяването договорът преустановява за в бъдеще своето правно
действие-прекратяват се правата и задълженията на страните,без обаче да се
заличават тези права и задължения,които вече са били породени.Във всички
случаи прекратяването на договорите има действие от деня на писменото
уведомяване.В случая нито се твърди,нито са ангажирани доказателства за
достигнало до ответницата Т. писмено изявление от страна на оператора-
ищец на датата 15.10.2019 г.,сочена от ищеца като дата на деактивация на
абонамента,респ. на изискуемостта на вземането му за неустойка.На клаузите
7
от Общите условия,регламентиращи едностранното прекратяване на
индивидуален договор,на които се позовава ищецът /чл.19б/,не е придадено
автоматично действие.Вярно е и,че клаузите на Общите условия не
предвиждат форма,в която изявлението на мобилния оператор за предсрочно
прекратяване на договорните отношения да бъде отправено към длъжника
/нормите на чл.19а,чл.31а,чл.36,чл.51 от ОУ уреждат различни форми на
уведомяване в хипотези,различни от хипотезата на едностранно прекратяване
от оператора на срочен договор поради неизпълнение на задължения от
страна на потребителя/.Липсата на предвиждания в договора и Общите
условия по отношение формата на уведомяване на потребителя не означава,че
същият въобще не следва да бъде уведомяван.В случая приложимо се явява
общото правило-писменият договор подлежи на прекратяване с изявление в
същата форма,доколкото не е уговорено друго в договора или предвидено в
Общите условия.Конклудентните действия,на които се позовава ищецът
/постепенно ограничаване на ползваните услуги,деактивация/,не съставляват
допустим начин за преустановяване на договорна връзка.Не съставляват
такъв и смс-известията за наличие на неплатени задължения или смс-
известието за спиране на телефона.Вън от горното извършването им не е и
доказано.Ищцовото дружество е представило по делото писмена покана за
доброволно плащане от 20.09.2019 г. /на лист 81 от делото на
ДРС/,изхождаща от оператора и адресирана до ответницата С. Т.,с която
същата се уведомява за размера на неплатените й задължения,дава й се срок
за доброволно плащане и същата се предупреждава,че при неплащане
договорът с нея ще бъде прекратен.Липсват обаче доказателства тази покана
да е била надлежно връчена на потребителя.Нито в рамките на заповедното
производство,нито в рамките на исковото производство е осъществено
надлежно връчване на ответницата Т. на препис от документ,изходящ от
ищцовото дружество /в частност исковата молба,която би могло да се
възприеме като изявление за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги/,преди датата 11.07.2021 г.-краен срок на договора,за да се
приеме,че такова предсрочно прекратяване на правоотношението
едностранно от оператора е осъществено.Исковата молба е подадена след
изтичане уговорения срок на договора за мобилни услуги,респ. е връчена на
ответницата Т. чрез особения й представител едва на 05.11.2021 г.,а
заявлението по чл.410 от ГПК не се връчва на длъжника.Заповедта за
8
изпълнение е съдебен акт,а не изявление на кредитора за предсрочно
прекратяване,поради което дори и при надлежното й връчване преди края на
уговорения срок на действие на договора не може да се приеме,че до
длъжника е достигнало писмено волеизявление на кредитора за предсрочно
прекратяване на договора.
След като ищецът не е доказал надлежно да е упражнил правото си
предсрочно да прекрати договора,не е доказал и възникването и
съществуването на вземането си за неустойка като последица от
предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя.При този
извод безпредметно се явява обсъждане на доводите за нищожност на
клаузата за неустойка като неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ал.2
т.5 от Закона за защита на потребителите.
При този изход от спора първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта за разноските,като отговорността за разноски следва да
се разпредели наново.Ищецът „Йеттел България“ ЕАД е претендирал
присъждане на сторените от него разноски в заповедното производство и в
първоинстанционното исково производство.Ищецът по делото има право на
разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК съразмерно на уважената част от
исковете.Ответницата С. Т. има право на основание чл.78 ал.3 от ГПК на
сторени в първата инстанция разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете,но такива не следва да й се присъждат поради липса на
доказателства да са сторени.Същата е представлявана по делото от особен
представител,назначен на основание чл.47 ал.6 от ГПК,чието възнаграждение
е изплатено от внесен от ищцовата страна депозит.
Ищецът-заявител е сторил следните разноски в заповедното
производство:25 лв държавна такса и 180 лв адвокатско възнаграждение.В
първоинстанционното исково производство са сторени от дружеството
следните разноски:180 лв адвокатско възнаграждение,125 лв държавна
такса,300 лв възнаграждение за особения представител на
ответницата.Първоинстанционният съд е приел,че е сезиран с три иска /един
за неплатени цени на услуги и два за неустойка/,по всеки от който се дължи
държавна такса за водене на делото в размер на по 50 лв /минимума по чл.1 от
ТДТКССГПК/.Така при един уважен иск за заповедното производство в полза
на заявителя се дължи държавна такса в размер на 8,33 лв /25 лв : 3/.Дължи се
9
и адвокатско възнаграждение в размер на 60 лв /180 лв : 3/ при
възприемане,че платеното адвокатско възнаграждение от 180 лв е в равен
размер по всеки от трите иска,доколкото друго не е уговорено в договора за
правна защита и съдействие.Така за заповедното производство в полза на
заявителя „Йеттел България“ ЕАД следва да се присъдят разноски в размер на
68,33 лв.За първоинстанционното исково производство му се следват
разноски в размер на 41,67 лв държавна такса /125 лв : 3/,60 лв адвокатско
възнаграждение /180 лв : 3/ и 100 лв /300 лв : 3/ от платеното от него
възнаграждение за особен представител на ответницата-общо 201,67 лв.
Във въззивното производство разноски са претендирани от въззиваемата
страна „Йеттел България“ ЕАД.С оглед частичното уважаване и отхвърляне
на въззивната жалба,респ. уважаването на единия от предявените искове и
отхвърляне на останалите два,за въззивната инстанция в полза на въззиваемия
следва да се присъдят разноски в размер на 60 лв адвокатско възнаграждение
/изплатено в общ размер по всички искове на 180 лв :3/ и 100 лв от
изплатеното в общ размер на 300 лв възнаграждение за особения
представител на въззивницата-общо за въззивната инстанция в размер на 160
лв.Въззивницата С. Т. не е сторила разноски в настоящата инстанция и такива
не следва да й се присъждат съразмерно на отхвърлените искове,респ. на
уважената част от въззивната й жалба.
Тъй като въззивницата С. Т. не е внесла държавна такса за въззивното
обжалване по причина,че жалбата е подадена чрез особен представител,който
не дължи заплащане на такса на основание чл.83 ал.1 т.5 от ГПК,при
частично отхвърляне на жалбата,респ. потвърждаване на
първоинстанционното решение в частта на уважения иск с цена 21,52
лв,дължимата за обжалването държавна такса по този иск в размер на 25 лв
следва да бъде заплатена от ответницата по делото С. В.Т..По жалбата в
уважената част при отмяна на първоинстанционното решение в частта на
произнасянето по исковете с цена 231,10 лв и отхвърляне на тези искове
дължимата държавна такса за обжалването по тези искове в размер на 50 лв
следва да се заплати от ищеца по делото и въззиваем „Йеттел България“ ЕАД.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА решение №200/21.03.2022 г. по гр.д.№2270/2021 г. на
Д.кия районен съд в частта,с която е признато за установено на основание на
чл.422 ал.1 във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца по
делото „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор
България” ЕАД/ със седалище и адрес на управление:град София, район
„Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********,и
ответницата по делото С. В. Т. с ЕГН ********** от гр.Д.,***,че ответницата
дължи на ищеца сумата-предмет на издадената по ч.гр.д. №1216 по описа за
2021 г. на ДРС заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №270 от 20.04.2021
г.,а именно:
-21,52 лева-дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 11.07.2019
г.,по който са издадени фактури с №№ **********/20.07.2019 г. на стойност
10,64 лв и **********/20.08.2019 г. на стойност 10,88 лв.
ОТМЕНЯ решение №200/21.03.2022 г. по гр.д.№2270/2021 г. на Д.кия
районен съд в останалата му част,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете,предявени от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с
предишно наименование „Теленор България” ЕАД/ със седалище и адрес на
управление:град София, район „Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК *********,срещу С. В. Т. с ЕГН ********** от
гр.Д.,***,за признаване за установено в отношенията между страните,че
ответницата дължи на ищеца суми-предмет на издадената по ч.гр.д. №1216 по
описа за 2021 г. на ДРС заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №270 от
20.04.2021 г.,а именно:
-231,10 лева-неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 11.07.2019 г. за мобилен номер ***,сформирана, както
следва:39,36 лева - трикратният размер на месечната абонаментна такса по
договор за мобилни услуги от 11.07.2019 г.,за абонаментен план Интернет
15.99 лв. за мобилен номер ***;191,14 лева - разликата между стандартната
цена на устройство TABLET nJoy Deimos 7 4G Black и заплатената за него
при предоставянето му по договор за лизинг от 11.07.2019 г.,съответстваща на
оставащия срок на договора.
ОСЪЖДА С. В. Т. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** да заплати на
11
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България”
ЕАД/ със седалище и адрес на управление:град София, район „Младост”,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК ********* сторени в
заповедното производство по ч.гр.д.№1216/2021 г. на Д.кия районен съд
съдебно-деловодни разноски в размер на 68,33 лв /шестдесет и осем лева и
тридесет и три стотинки/ и сторени в първоинстанционното исково
производство по гр.д.№2270/2021 г. на ДРС съдебно-деловодни разноски в
размер на 201,67 лв /двеста и един лева и шестдесет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА С. В. Т. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** да заплати на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България”
ЕАД/ със седалище и адрес на управление:град София, район „Младост”,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК ********* сторени във
въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 160 лв /сто и
шестдесет лева/.
ОСЪЖДА С. В. Т. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** да заплати по сметка на
Д.кия окръжен съд държавна такса за въззивното обжалване в размер на 25 лв
/двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование
„Теленор България” ЕАД/ със седалище и адрес на управление:град София,
район „Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК
*********,да заплати по сметка на Д.кия окръжен съд държавна такса за
въззивното обжалване в размер на 50 лв /петдесет лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12