Решение по дело №815/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. А. Х. - [държава], подадена лично и като законен представител на малолетните деца: А. А. М., А. А. М., М. А. А. М. и И. А. М., с посочен адрес: [населено място], [жк], срещу Решение № 2326/07.03.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците.

Жалбоподателката счита решението за незаконосъобразно, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материалния закон. Твърди, че същото било издадено в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. При неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на които държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Изложила добросъвестно причините, по които напуснали [държава], но те били възприети и изтълкувани неправилно. Опасявала се за своята и на децата си сигурност вследствие на водещите се военни действия, продължаващи и досега. Справката, на която се позовавал административният орган в решението била силно противоречива относно ситуацията в района, където живеели, което се потвърдило от падането на режима на Б. А.. Счита, че в частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното в първата част на обжалвания акт преценил, че не е заявила за нея да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т. е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск за нея и децата й бил налице, и не можели да се завърнат в [държава], поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за животите им и личността им, нямало да търсят убежище в България, на хиляди километри от дома си. В практиката си ЕСПЧ приемал, че член 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранява изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на член 3 Държавата носела отговорност, когато е извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която било върнато – делото Hirsi Jamaa and Others срещу [държава]. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече се намирали в приемащата държава. Член 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят напуснал своята държава на произход. По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното решение, със законните последици от това.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в писмен отговор, депозиран чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет –подадени чрез Дирекция „Миграция“, С.-[община], с вх. №105450-6690/08.10.2024г. и чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ с вх.№4294/15.10.2024г., М. А. Х. от [държава] е поискала закрила от Република България за себе си и малолетните й деца – А., А., М. и И.. Тъй като чужденката не е разполагала с документи за самоличност, същата била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-35192/15.10.2024г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М. (собствено име) Х. (бащино име) А. (фамилно име), [държава], родена на [дата]. в [държава], [населено място].

На 15.10.2024г. лицето е регистрирано в ДАБ с имената М. А. Х., родена на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ***, религия – ***, без професия, с *** образование, [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родители, братя, сестри, съпруг и деца на търсещото закрила лице, повечето от които с местонахождение в [държава], с изключение на двама братя и две сестри – в [държава].

С писмо №РПЦХ-01-163/17.10.2024г. (изх.№УП-35192) на Директора на РПЦ – [община], на основание чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето, Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли е уведомен за подадената от М. А. Х. молба за международна закрила за малолетните й деца А. А. М., А. А. М., М. А. А. М. и И. А. М.. Поради това, с писмото е отправена молба за съдействие до приключване на административното производство и при последващи процедури, чрез определяне на социален работник, който да действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на децата, и да даде становище или да представи социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на децата.

С писмо с рег.№ УП-35192/17.10.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писма рег.№, № М-123, М-125, М-131, М-136 и М-145 от 08.01.2025г. – всички с рег.№ УП-35192/09.01.2025г. , За директор на ДАНС е посочил, че Агенцията не възразява да се предостави закрила на М. А. Х. и малолетните й деца, в случай, че отговарят на условията по ЗУБ.

Със Заповеди №, № : ЗД/Д-Х-Х-1145, ЗД/Д-Х-Х-1146, ЗД/Д-Х-Х-1147 и ЗД/Д-Х-Х-1148, издадени на 22.10.2024г. от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [община], на основание чл.26, ал.2 от Устройствения правилник на Агенция за социално подпомагане и във връзка с чл.15, ал.4 от ЗЗДет, е определен социален работник в отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – [община], който да присъства при провеждането интервю с децата.

На 06.02.2025г. с М. А. Х. е било проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП-35192/06.02.2025г. В хода на интервюто тя е посочила, че потвърждава казаното при попълване на регистрационния лист. Не използвала други имена, имала само с.ско гражданство. Посочила е, че е в България с четирите си деца, а съпругът и бил в [държава] от 3 години, но все още нямал предоставена закрила. Не притежавала документи за самоличност. До отпътуването си живяла в [населено място]. Напуснала [държава] с децата си в края на м.юли 2024г., нелегално, за [държава], където останали два месеца. На 29.09.2024г. влезли нелегално в България като един ден след преминаване на границата били задържани от полицията. Не притежавала разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. За първи път подавала молба за закрила. Споделила, че в държавата си по произход или в друга държава не била арестувана или осъждана, нямала проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не членувала в политическа партия или организация, нито участвала в религиозни организации, общност, секта. Напуснала [държава] заради войната, нямало сигурност, нямало училища за децата й. Сраженията продължавали и в момента. Поради честите престрелки хората се страхували за живота си и не излизали навън. Икономическото било лошо, всичко било много скъпо, не можела да издържа децата си. Съпругът и изпращал пари, но въпреки това пак не можели да живеят нормално. Роднините и в [държава] нямали проблеми. Родното й място в момента се контролирало от ТХШ. Лично не била виждала сражения, но се чували престрелки. Тя и семейството й не били пострадали от военните действия. Нямало заплахи към нея , нито към семейството й, не ѝ било оказвано насилие. Не би се завърнала в [държава], защото нещата нямало да се оправят. Подала молба за закрила в България, защото страната й харесвала, била мирна и спокойна, имало сигурност. Искала да получи закрила и децата й да се образоват тук.

Протоколът е подписна от чужденката, длъжностното лице на ДАБ, провело интервюто, социален работник и преводач.

Част от преписката са изготвени от социален работник при отдел „Закрила на детето“ в Дирекция „Социално подпомагане“ – [община], Доклади за оценка с рег.№УП-35192/17.02.2025г. на децата А. А. М. - съотв. за оценка по сигнал с вх.№ СИГ/Д-Х-Х/1502/17.10.2024г.; А. А. М. М. - съотв. за оценка по сигнал с вх.№ СИГ/Д-Х-Х/1503/17.10.2024г.; И. А. М. - съотв. по сигнал с вх.№ СИГ/Д-Х-Х/1505/17.10.2024г. и М. А. А. М. – съотв. по сигнал с вх.№ СИГ/Д-Х-Х/1504/17.10.2024г., като в същите е посочено, че децата живеят в семейна среда и са обгрижвани.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председателя на ДАБ при МС е адресирано Становище рег. №УП-35192/04.03.2025г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на М. А. Х. и малолетните ѝ деца.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. Х. и малолетните ѝ деца А. А. М., А. А. М., М. А. А. М. и И. А. М.. Решението е връчено лично на лицето на 25.03.2025г., в присъствието на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 31.03.2025г., видно от поставения входящ номер.

За нуждите на съдебното производство е представен Социален доклад №ДП/Д-Х-Х/116-003/30.04.2025г., изготвен от Директора на ДСП – [община]. В него са описани част от споделените от жалбоподателката обстоятелства при проведеното с нея интервю пред ДАБ. Посочено е, че децата са в добро здравословно състояние, посещават курсове на територията на центъра.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяната. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденката има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от жалбоподателката като разбираем и владян от нея, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюираната в присъствието на преводача и на разбираемия за нея език.

Спазени са и процедурните изисквания на чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето, като в административното производство, в което се засягат правата или интересите на малолетните деца на жалбоподателката, административният орган е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на децата, която дирекция е определила свой представител, присъствал на проведеното с майката интервю и преди вземане на процесното решение. От социален работник към отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли са изготвени и социални доклади от извършено проучване за положението на децата, представени пред административния орган.

Спазено е и изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от страна на орган на ответника е изискано писмено становище от ДАНС за жалбоподателката и децата й по молбата за предоставяне на международна закрила и такова е получено, съответно и взето предвид от издателя на оспорения акт.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В него се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на жалбоподателката и децата ѝ не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от оспорващата данни в бежанската им история като въз основа на изложеното в интервюто е приел за установено, че в случая няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че жалбоподателката не е направила релевантни твърдения за осъществено спрямо нея преследване по изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ причини, поради което не са налице субективния и обективния елемент на понятието „основателни опасения от преследване“ . Нямало изявления за осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ, а сочените причини за напускане на страната не отговаряли на разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Дискриминационни или други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване не били заявени. В случая не се касаело за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за лице, търсещо по-добър живот. Направил е извод, че не се установява спрямо жалбоподателката и малолетните й деца да е осъществено визираното в ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на статут на бежанец.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителката. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателката, респ. децата й, преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната им по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че от проведеното с жалбоподателката интервю не се установява спрямо последната да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващата не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия жалбоподателката не е направила в разказаната от нея бежанска история. Видно е от изложеното в проведеното интервю, че не е била арестувана, нямала е проблеми с официалните власти в [държава], не е била жертва на насилие и не е била отправяна заплаха към нея. Оспорващата не изтъква в страната си по произход да е била заплашвана, преследвана или да е била обект на репресии. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване, също не се установяват. От обективираните в протокола от проведено интервю с търсещата закрила чужденка обстоятелства не може да се направи извод за заявени от нея опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Изследвайки данните от бежанската история на интервюираната, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последната да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки по чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен.

По отношение на обстановката в [държава] към днешна дата съдът взе предвид информацията от справките на ДАБ за общото положение в тази страна и тази от общодостъпни източници за актуалното положение държавата след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А.. В актуалния новинарски поток за [държава] е налице информация за възникнала в началото на март 2025г. ситуация на конфликт, изразяващ се във въоръжени сблъсъци. Следва обаче да се има предвид, че тези обстоятелства са се случили в крайбрежната провинция Л., както и в Т. и Х., в Западна [държава], като има и данни за жертви сред цивилното население, повечето от които алевити. Според данните в медиите (вж. DW, БТА, 24 часа, [интернет адрес], ON AIR Bulgaria, [интернет адрес] и др.) в [държава] са загинали стотици лица в сражения между с.ските сили за сигурност и привърженици на бившия президент А., като около 300 от тях са били участници в сраженията. Посочва се, че официалната с.ска власт е положила усилия за овладяване на положението.

Следва да се има предвид фактът, че изложеното е спорадичен проблем със сигурността и че конфликтът не е обхванал значителни територии от тази държава. За да се приеме, че е налице преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ, изразяващо се в насилие, същото следва да е изключително и на цялата територия на съответната държава, което не се установява в случая. Ето защо съдът приема, че настъпилите нови обстоятелства не водят до извод за съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл.8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Съдържащите се данни в справките на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и информацията от медиите, не дават основание да се приеме, че както към датата на издаване на оспорения акт, така и към настоящия момент, съществуват фактически основания, релевантни за предоставяне на закрила по смисъла на някоя от хипотезите по чл.8 от ЗУБ.

Съдът намира, че по отношение на жалбоподателката и малолетните ѝ деца не са налице и предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Не се установява те да са били изложени и съотв. за тях да съществува риск от посегателства по смисъла на посочените разпоредби.

В конкретния случай не съществуват и основания да се приеме наличие на обстоятелства по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

В тази част на обжалваното решение, при позоваване на Справка вх. № МД-02-60/29.01.2025г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ, след като е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденката, административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква д) от същата директива, и е приел, че по отношение на търсещата закрила не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Посочил е, че споделеното в справката насочва на реалистични очаквания за затихване на конфликта в [държава], като се наблюдавала съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в насока подобрение на условията на живот. Следвало да се отчете и влиянието на редица международни организации на територията на [държава], предлагащи услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. Направил е извод, че в [държава] не е налице въоръжен конфликт, при който насилието да е на толкова високо ниво, че да съществува разумна вероятност да генерира риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице, единствено поради физическото му присъствие на тази територия. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидатката. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава], следвало да е изключително, каквото всъщност не било. Не се установявало спрямо заявителката да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието й на територията на държавата й по произход тя щяла да бъде изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Завръщането й в [населено място] било законно, физически достъпно, релевантно и разумно, и там тя можела да се адаптира отново в обществото. Предвид обстоятелството, че в [държава] все още се намирали и продължавали да живеят част от роднините й, вероятността с.ската гражданка и малолетните й деца да бъдат изложени на реална опасност от тежки посегателства била ниска. Същевременно липсвали данни за наличие на отрицателните предпоставки по чл.9, ал.4 и ал.5 от ЗУБ.

За кандидатката и малолетните й деца не били налице и предпоставките по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ, тъй като не заявила член на семейството й да е с предоставена международна закрила в България. Не можело да им бъде предоставен и статут по чл.9, ал.8 от ЗУБ, тъй като не се позовавали на други причини от хуманитарен характер.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано, като формираните от административния орган съображения, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани и са релевантни и към настоящия момент. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло, както и с личното положение на жалбоподателката, и тези обстоятелства са преценени с оглед възможността за относимостта им към на хипотези от чл.9 от ЗУБ, след което е изведен извод за неприложимостта им в случая.

Нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на член 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателката и децата ѝ, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещата закрила, върната в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Видно от информацията в приложената по административната преписка Справка вх.№МД-02-60/29.01.2025г. и в представената в хода на съдебното производство Справка вх.№МД-02-200/08.04.2025г., в периодите преди и около изготвянето им в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било явно по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. Наред с тези обстоятелства съществува и възможност за вътрешно разселване. В Справка с вх.№МД-02-60/29.01.2025г. са посочени данни от изявления на Генералния секретар на ООН и на Специални пратеник на организация за [държава], които изразяват оптимистични очаквания за преходния период в [държава], настъпил след смяната на властта в страната на 08.12.2024г. Обективирана е информация за хуманитарната обстановка в тази държава и за извършваните в тази връзка дейности, вкл. е отчетено наложеното от САЩ изключение по отношение наложените на [държава] санкции, с цел достигане на хуманитарна помощ до страната. Отразена е изразена от новата власт ангажимент за защита на правата на малцинствата в страната. Посочват се съобщения за въоръжени сблъсъци в части от [държава] и за военни удари на [държава] по други части територията на страната. В Справка вх. №МД-02-200/08.04.2025г. са посочени данни, според които новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на [държава] и нейните институции след отстраняването от власт на Б. А.. Президентството обявява сформирането на комисия от експерти, натоварена с изготвянето на конституционната декларация, регулираща преходната фаза в [държава]. Има и информация за проведената в Д. конференция за национален диалог, очертаваща пътя за новата [държава]. В Справка вх. №МД-02-200/08.04.2025г. се съдържат и данни, че към 27.03.2025г. 371 900 с.ци са се завърнали обратно в [държава] от съседни страни, а към 3 април 2025г. Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) изчислява, че, считано от 8 декември 2024г., техният брой е около 372 550. Посочено е също, че по отношение на последните политически събития в [държава], на 29 март 2025г. временният президент А. ал Ш. обявява сформирането на ново правителство, поставяйки акцент върху единството за възстановяване на държавата.

Предвид информацията в справките и данните от други – общодостъпни, източници на информация, съдът приема, че като цяло е налице подобряване на общата обстановка в [държава]. Поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променя положението в негативна насока, доколкото от данните става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по- скоро положителни и според данните от последните седмици от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на общото положение в [държава] се запазват. Налице са и данни за милиони с.ци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А..

На фона на гореизложеното, информациите в медийното пространство и данните за въоръжени сблъсъци в крайбрежни райони на [държава] в началото на март 2025г. не могат да обосноват извод за наличие на цялата територия на тази държава на фактически обстоятелства, които да са основание за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ в случая. Общото положение в [държава] е по-скоро обнадеждаващо, що се отнася до обстановката със сигурността в повечето области на страната и спазването на правата на човека на фона на положението в [държава] до 8 декември 2024г., когато се стигна до смяната на властта там. От така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателката и децата ѝ ще бъдат изложени на тежки заплахи срещу живота или личността им поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Макар обстановката в части от страната по произход на оспорващата да остава сложна и опасна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденката и децата ѝ да понесат тежки посегателства. Видно от изложеното по време на проведеното жалбоподателката интервю, тя е нямала взаимоотношения с армията и полицията, и не е извършвала политическа или друга особена дейност. Следователно не може да се направи извода, че личното и общественото ѝ положение предполагат същата да е в рискова група, чиято дейност да я постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. По смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от данните от приложените справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и от другите източници на информация.

Въз основа на тези изложени съображения съдът приема, че за оспорващата и малолетните ѝ деца не се установява наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява и да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателката, вследствие на събития, настъпили, след като напускане на държавата му по произход (чл.9, ал.3 ЗУБ).

Съдът намира за правилен и извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателката не са налице и основанията, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Последната не е заявила член на семейството ѝ да е с предоставена международна закрила, нито молбата ѝ за закрила е обоснована с други причини от хуманитарен характер.

Наред с горното, от съдържанието на оспорения акт и от данните и доказателствата по делото се установява, че административният орган е положил необходимото по закон усилие да извърши преценка за най-добрия интерес на децата. В решението е обсъдено задължението за спазването на този принцип в административното производство, предвид малолетните деца на чужденката. Преценката в тази насока съдът намира за законосъобразна и правилна, респ. адекватна на настоящото фактическо положение на жалбоподателката и малолетните ѝ деца като в най-добрия интерес на децата е те да бъдат със семейството си.

Предвид всичко изложено и с оглед актуално положение в [държава] към днешна дата, съдът прави заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. Х. - [държава], подадена лично и като законен представител на малолетните деца: А. А. М., А. А. М., М. А. А. М. и И. А. М., срещу Решение № 2326/07.03.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.