№ 1603
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513242 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20154896/09.07.2021 г., постановено по гр. д. № 34798/20 г. по описа на
СРС, 165 състав, „БДЖ – П.п.“ ЕООД е осъден да заплати на А.И. М. – Д. сумата от 2500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпил на 09.08.2015 г. в 21:45 ч.
в гр. Пловдив инцидент с влак МБВ 493, начална гара – София, крайна гара – Капъкуле, при
придвижване на локомотив № 7032.6 за прикачване към вагон № 51522143018 – 1 от състава
на влака, изразяващи се в причинени на ищцата фрактура на носните кости, неналожила
оперативно лечение, контузия на главата, хематом на горен и долен клепач на лявото око,
контузия на гръдния кош и корема и контузия на лявото коляно, стрес, цялостно
емоционално и физиологическо сътресение и смущение, ведно със законната лихва, считано
от датата на завеждане на исковата молба в съда – 31.07.2020 г. до окончателното плащане,
като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лв. С решението
„БДЖ – П.п.“ ЕООД е осъден да заплати на А.И. М. – Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 185 лв., представляваща разноски по делото, съобразно уважения размер на иска, а
на адв. М.Г. И. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 405 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата по делото. Освен
това А.И. М. – Д. е осъдена да заплати на „БДЖ – П.п.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 50 лв., представляваща разноски по делото, съобразно отхвърлената част от
иска.
1
Постъпила е въззивна жалба от „БДЖ – П.п.“ ЕООД срещу решение №
20154896/09.07.2021 г., постановено по гр. д. № 34798/20 г. по описа на СРС, 165 състав, в
частта му, в която предявеният иск е уважен. Твърди, че решението в обжалваната му част е
неправилно. Поддържа, че акт за злополука № 2/17.08.2020 г. е издаден 5 години след
инцидента, поради което искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
преклудиран. Твърди, че ПТП е настъпило на 09.08.2015 г. в 21:45 ч., а в епикриза с изх. №
46364/3257 е посочено, че ищцата е постъпила на 10.08.2015 г., поради което не може да се
приеме за доказана причинната връзка между вредата и събитието. Поддържа, че
присъденото обезщетение в размер на 2500 лв. е прекомерно и не отговоря на критерия за
справедливост, като не е отчетено, че стационарното лечение е продължило само четири дни
/от 10.08.2015 г. до 14.08.2015 г./, като е направена носна тампонада за 2 дни, а след
свалянето й е преценено, че не се налага друго локално или оперативно лечение. Посочва, че
от заключението на СМЕ се установява, че периодът на възстановяване на фрактурата на
носните кости е бил до 30 дни, а за останалите контузии и хематоми – до 15 дни. Иска се от
съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в частта му, в
която искът е уважен, като вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли
иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от А.И. М. –
Д.. В съдебно заседание процесуалният й представител оспорва въззивната жалба.
Претендира разноски на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА.
Постъпила е въззивна жалба и от А.И. М. – Д. срещу решение № 20154896/09.07.2021
г., постановено по гр. д. № 34798/20 г. по описа на СРС, 165 състав, в частта му, в която
предявеният иск е отхвърлен. Твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно,
тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа, че
при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е приложил
занижен критерий при определяне на обезщетението, като не е съобразил периода на
възстановяване, възрастта на пострадалата, обстоятелството, че получените травми са се
отразили негативно на общото й здравословно състояние като цяло, както и преживяните от
нея емоционални травми. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част като неправилно, и вместо него да
постанови друго решение, с което да присъди още 2500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 31.07.2020 г. до окончателното плащане, както и в частта, в която ищцата е
осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 50 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство. Претендира разноски. Процесуалният представител на
въззивницата претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „БДЖ –
П.п.“ ЕООД, в който поддържа становището, че въззивната жалба от А.И. М. – Д. следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като
2
обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 74 от Закона за железопътния транспорт.
Ищцата - А.И. М. – Д. твърди, че на 09.08.2015 г. по време на пътуване с пътнически
влак № 493 по дестинция от гр. София до гр. Д.град на гара Пловдив претърпяла инцидент.
Твърди, че докато седяла на седалката си, се е получил силен тласък, и тя си ударила главата
в предната седалка, при което й потекло кръв. Посочва, че от удара е получила травматични
увреждания в областта на главата, като е била откарана в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД в гр.
Пловдив, където е била приета на стационарно лечение в периода от 10.08.2015 г. до
14.08.2015 г. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати
сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, от настъпил на 09.08.2015 г. в 21:45 ч. в гр. Пловдив инцидент с влак
МБВ 493, при който е получила контузия в областта на главата, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 31.07.2020 г. до окончателното
плащане. Претендира разноски. Процесуалният представител на ищцата претендира
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Ответникът - „БДЖ – П.п.“ ЕООД оспорва иска по основание и размер. Твърди, че
акт за злополука № 2/17.08.2020 г. е издаден пет години след процесния инцидент, настъпил
на 09.08.2015 г., поради което не може да се приеме, че настъпилите болки и страдания са в
пряка причинно – следствена връзка с настъпилата злополука. Поддържа, че претендираният
размер на обезщетението е прекомерно завишен и не отговаря на критерия за справедливост.
Поддържа, че твърдяните от ищцата увреждания не са доказани. Твърди, че не е доказана
причинно – следствената връзка между издадените епикризи и медицински прегледи и
процесния индидент от 09.08.2015 г. с влак № 493 по маршрут София – Д.град. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
По делото не се спори между страните, а и от представения акт за злополука №
2/17.08.2020 г., издаден от „БДЖ – П.п.“ ЕООД, се установява, че пътничката А.И. М. – Д.
във влак № 493 по маршрут- София – Д.град, на 09.08.2015 г. в 21:45 часа в гр. Пловдив е
претърпяла травматично увреждане - при придвижване локомотив № 07032.6 за прикачване
към влак 493 същият се удря във вагон № 51 52 214 3018 – 1 от състава на МБВ 493, като
вследствие на удара пътничката е получила фрактура в областта на носа, и й е оказана
спешна медицинска помощ.
От заключението на СМЕ, изготвено въз основа на представената по делото
медицинска документация, се установява, че при процесния инцидент ищцата е получила
съчетана травма на главата, тялото и крайниците, както следва: на главата – фрактура на
носните кости /без данни за разместване и изкривяване на носната преграда/, контузия на
главата, хематом на горния и долния клепач на лявото око; на тялото – контузия на гръдния
кош и корема; на крайниците: контузия на лявото коляно. Била е хоспитализирана на
10.08.2015 г. в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, където е била консултирана с кардиолог,
рентгенолог, ортопед, УНГ, невролог и неврохирург, като са й проведени апаратни и
3
лабораторни изследвания. Освен това й е било проведено и лечение с водно – солиеви
вливания, аналгетици, антибиотици, витамини и антиеметици, с които е бил овладяна
болката. При проведеното рентгеново изследване на лявото коляно, белия дроб и корем,
както и ехографско изследване на коремната кухина, не са установени патологични
отклонения. При консултацията с невролог и неврохирург е поставена диагноза контузия на
главата и лицето, без данни за отпадна неврологична симптоматика. При УНГ – прегледа не
е установено изкривяване на носната преграда, направена е носна тампонада за 2 дни и след
свалянето й е преценено, че не са налага друго локално лечение. Хоспитализацията на
ищцата е продължила 4 дни, като е била изписана в добро общо състояние, без оплаквания.
От заключението на СМЕ се установява, че получените от ищцата травматични
увреждания са довели до болка с висок интензитет, която е била овладяна в хода на
лечението в лечебното заведение или за 4 дни. Според заключението срока за
възстановяване, който е до 30 дни, е било възможно да се появи отново умерена болка при
по – резки движения на главата, тялото и крайниците. Съгласно медицинските критерии за
пълното възстановяване от получените травматични увреждания за възрастовата група на
ищцата са необходими до 30 дни - за фрактурата на носните кости, неусложнена с
разместване и не наложила оперативно лечение, а само тампонада за 2 дни, и до 15 дни – за
останалите контузии и хематоми, представляващи повърхностни травми. Тъй като по делото
няма медицинска документация, обективираща евентуални усложнения на поставените
диагнози или допълнително лечение, не се налага удължаване на срока на възстановяване.
Според заключението на СМЕ церебрастенията /мозъчна умора/ и централният
вестибуларен синдром, диагностициран при ищцата, са характерна проява на застаряващия
мозък при лицата над 65 г. възраст, като степента на клиничната им проява зависи от редица
външни и вътрешни фактори – начин на живот, хранене, наследственост, остри или
хронични нарушения на мозъчното кръвообращение, остри или хронични възпалителни
процеси в мозъка и др. Травмата на мозъка, дори и при най – леката й форма, а именно –
мозъчно сътресение /комоцио/, може да провокира по – ранна и по – късна церебрастения,
особено на фона на атеросклеротични възрастови мозъчни промени, и тогава е налице
посттравматична церебрастения. Според заключението на СМЕ твърдяната от ищцата
„загуба на съзнание“ в анамнестичната част на епикризите от УМБАЛ „Александровска“
при процесния инцидент във влака не отговаря на медицинските факти, изложени в първата
епикриза от УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, в която са били диагностицирани всички
процесни травматични увреждания на ищцата, и в която не е посочена каквато и да е
мозъчна травма при консултите с невролог и неврохирург, поради което няма как проявите
на церебрастения при ищцата да бъдат означени като посттравматични, доколкото
контузията на главата при процесния инцидент, както и фрактурата на носните кости, не са
довели до мозъчна травма.
За установяване на обстоятелствата, при които е настъпил процесния инцидент, по
делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Г.П. Св. П. посочва,
че на 09.08.2015 г. на гара Пловдив е управлявал дизелов локомотив и при скачването му с
4
международния бърз влак № 493 е станал инцидент – спирачката на дизеловия локомотив
отказала при подхождането към международния влак, като последвал удар между
локомотива и вагона. Заявява, че не му е известно дали при инцидента е имало пострадали
пътници.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Н.Д. /съпруг на ищцата/. Св. Д.
посочва, че ищцата му се обадила на 09.08.2015 г. от гр. София, за да му каже, че се е качила
на международния бърз влак за гр. Д.град, и го предупредила да я чака. Заявява, че към 2
часа след полунощ отново му се обадила, за да му съобщи, че е в болницата „Св. Георги“ в
гр. Пловдив. На следващия ден св. Д. отишъл в болницата в гр. Пловдив, където ищцата
била на легло, със системи. Направило му впечатление, че общото й състояние не било
добро, носът й бил изкривен, а в окото й имало петна. Съпругата му останала в болницата 4
– 5 дни, а след като я изписали, с лек автомобил я завели в гр. Д.град. Ищцата му споделила,
че е седяла на седалката в първия вагон на влака, но тъй като разстоянието между седалките
било много малко, от последвалия удар й потекло кръв от носа. Посочва, че след като се
прибрала в гр. Д.град, съпругата му цяла седмица не излизала навън, а докато била вкъщи,
губела равновесие. През есента на 2015 г. св. Д. придружил съпругата си на преглед в
Александровска болница във връзка с оплакванията й от замайване. Били й изписани
лекарства, които тя пила в продължение на 1 – 2 месеца. Св. Д. посочва, че съпругата му се е
възстановила от травмата, но и към настоящия момент изпитва страх от падащи предмети,
избягва да се качва в градския транспорт и от време на време губи равновесие.
Съдът намира, че показанията на разпитаните свидетели следва да се кредират, тъй
като се базират на преки и непосредствени впечатления, и кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирана страна и е срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е
валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на
императивни материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби, по отношение на
правилността на обжалваното решение, въззивният съд намира следното:
Отговорността на превозвача при осъществяването на железопътен транспорт по чл.
74 от ЗЖТ е за всяко телесно или психическо увреждане на пътник, който се намира в
5
превозното средство, качва се или слиза от него, без оглед на това дали пострадалият е
изпълнил задължението да си закупи предварително билет. Отговорността е гаранционно -
обезпечителна, в обема на задължението за обезвреждане на всички вреди при деликт и не
произтича от сключването на превозния договор. Основанията за освобождаване от
отговорност са изчерпателно посочени в чл. 75 от ЗЖТ. Животът и здравето на
гражданите, ползващи железниците, не е предмет на договора за превоз и вредоносното
засягане на тези ценности е винаги непозволено, независимо от това дали лицето има
закупен билет. В този смисъл е Решение № 267/24.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №
998/2009 г., III г. о., ГК.
В случая от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
са налице всички предпоставки по чл. 74 ЗЖТ за ангажиране на гаранционно –
обезпечителната отговорност на ответното дружество. От съвкупната им преценка се
установява, че инцидентът е настъпил на 09.08.2015 г. в 21,45 ч. на гара Пловдив, като при
придвижване на локомотив № 07032.6 за прикачване към влак 493, същият се удря във вагон
№ 51 52 214 3018 – 1 от състава на МБВ 493, по дестинация гр. София - гр. Д.град, като
вследствие на удара пътничката във влака А. М. - Д. е получила фрактура в областта на
носа. Обстоятелството, че актът за злополука № 2/17.08.2020 г. е издаден 5 години след
процесния инцидент не преклудира правото на обезщетение за неимуществени вреди. Това е
така, тъй като за ангажиране отговорността на превозвача законът не поставя изискване за
съставяне на изричен писмен акт или писмено отразяване в съответни регистри, поради
което по - късното му съставяне не е основание за погасяване на правото на обезщетение за
неимуществени вреди на ищцата.
От неоспореното от страните заключение на СМЕ, изготвено въз основа на
представената по делото медицинска документация, се установява, че при процесния
инцидент ищцата е получила съчетана травма на главата, тялото и крайниците, а именно -
на главата – фрактура на носните кости /без данни за разместване и изкривяване на носната
преграда/, контузия на главата, хематом на горния и долния клепач на лявото око; на тялото
– контузия на гръдния кош и корема; на крайниците: контузия на лявото коляно.
Хоспитализацията на ищцата е продължила 4 дни, като е била изписана в добро общо
състояние, без оплаквания.
От заключението на СМЕ се установява, че получените от ищцата травматични
увреждания са довели до болка с висок интензитет, която е била овладяна в хода на
лечението в лечебното заведение или за 4 дни. В срока за възстановяване, който е до 30 дни,
е било възможно да се появи отново умерена болка при по – резки движения на главата,
тялото и крайниците. Пълно възстановяване от получените травматични увреждания за
възрастовата група на ищцата е възможно до 30 дни - за фрактурата на носните кости,
неусложнена с разместване и не наложила оперативно лечение, и до 15 дни – за останалите
контузии и хематоми, представляващи повърхностни травми.
На следващо място, от съвкупната преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и от заключението на съдебно – медицинската експертиза се
6
установява, че причинените на ищцата травматични увреждания са в причинно – следствена
връзка с настъпилия на 09.08.2015 г. инцидент. Обстоятелството, че процесното ПТП е
настъпило на 09.08.2015 г. в 21,45 ч., а в епикриза с изх. № 46364/3257 е посочено, че
ищцата е постъпила на 10.08.2015 г. в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД не изключва наличието на
причинно – следствена връзка, тъй като от момента на настъпване на ПТП до постъпването
на ищцата в болницата е изминало известно време поради забавяне на „Бърза помощ“
/данни, за което се съдържат в показанията на св. Д./.
Следващият спорен въпрос по делото е какъв е справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от ищцата болки и страдания. За отговора му съдът
съобразява следното:
От заключението на СМЕ се установява, че причинените на ищцата травматични
увреждания при възникването им са довели до болка с висок интезитет, която е била
овладяна по време на престоя й в лечебното заведение, т. е. за 4 дни, а в периода на
възстановяване на ищцата, който е до 30 дни, е било възможно да се появи отново умерена
болка при по – резки движения на главата, тялото и крайниците. Данни за евентуални
усложнения или допълнително лечение, което да налага удължаване на срока на
възстановителния период, не са налице по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост.
Съобразявайки установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, и посочените в
ППВС № 4/68 г. като релевантни за размера на обезщетението и за прилагането на критерия
„справедливост“ обективни обстоятелства, а именно - характера и интензитета на
претърпените болки и страдания /с продължителност до 4 дни/, възстановителния период –
до 30 дни, липсата на данни за евентуални усложнения, момента на настъпване на
увреждането /09.08.2015 г./, и възрастта на ищцата към момента на събитието /65 г./, съдът
приема, че ищцата има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 2 500 лв.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 74 ЗЖТ следва да се
уважи до размера на сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди за претърпени болки и страдания от причинените й травматични увреждания при
процесното ПТП, реализирано на 09.08.2015 г. в 21:45 ч. в гр. Пловдив с влак МБВ 493, с
начална гара – София и крайна гара – Капъкуле, при придвижване на локомотив № 7032.6 за
прикачване към вагон № 51522143018 – 1 от състава на влака. За разликата до пълния
предявен размер от 5000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 20154896/09.07.2021 г., постановено по гр. д. №
34798/20 г. по описа на СРС, 165 състав, следва да бъде потвърдено, в т. ч. и в частта му за
разноските.
Предвид изхода на спора „БДЖ – П.п.“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на
7
адвокат Б.Ц.И. от САК на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 405 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на А.И. М.
– Д. във въззивното производство, а А.И. М. – Д. следва да бъде осъдена да заплати на „БДЖ
– П.п.“ ЕООД на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20154896/09.07.2021 г., постановено по гр. д. №
34798/20 г. по описа на СРС, 165 състав.
ОСЪЖДА „БДЖ – П.п.“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ****, да заплати на адв. Б.Ц.И., с адрес на упражняване на дейността: гр. София,
ул. ****, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 405,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на А.И. М.
– Д. във въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А.И. М. – Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. ****, на
основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8