№ 430
гр. Русе, 26.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20244520201207 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ш. Я. И. чрез редовно упълномощен процесуален представител,
против наказателно постановление № 004329/23.05.2024 г., издадено от Директора на
национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1 800 лв. за нарушение по чл. 179 ал. 3а от
ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява, вместо него се явява редовно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща процесуален представител, който
взема становище за неоснователност на жалбата.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 29.11.2023 г. в 10 ч. на път II-21 км. 16 + 900 служители на АПИ осъществявали
контрол относно заплащането на съответните такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата.
Така установили движението на автобус „Мерцедес Спринтер“ с ДК№ ****, с обща
технически допустима максимална маса до 12 т., движещ се в посока към гр. Силистра,
който при движението си на 30.10.2023 г. в 09,54 ч. по път II-21, км. 6 + 959, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса,
съгласно чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата. Това превозно средство било спряно за
проверка от св. В. К. на длъжност инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Русе в
НТУ. Превозното средство било спряно за проверка, като проверяващите установили, че
негов водач е именно жалбоподателят. Била му разяснена причината за спирането, а именно,
че на 30.10.2023 г. в 09,54 ч по път II-21, км. 6 + 959, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, управляваното от него ППС е преминало без да е заплатена пътната такса по чл. 10
ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата. За констатираното нарушение св. В. К., служител на
Агенция „Митници“, съставил АУАН против жалбоподателя, който посочил, че има
възражения без обаче да ги конкретизира. Въз основа на него АНО издал обжалваното
наказателно постановление, с което за извършеното нарушение на основание чл. 179 ал. 3а
от ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба“ в размер на 1 800 лв.
1
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото
доказателства.
Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.189 ж ал. 5 от ЗДвП и от лице,
което има право на това.
Разгледана по същество е неоснователна. Съдът намира, че правилно е приложен
материалният закон и в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице по смисъла
на чл. 189е, ал. 12 ЗДвП, а АУАН съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 167а, ал. 2
от с. з. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 ЗАНН,
а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като то е съобразено с
нормата на чл. 57 ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл. 42 ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В случая
не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
АУАН и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Материалната компетентност на Директор на НТУ
към АПИ да издава НП за нарушения по ЗДвП се установява и доказва от Заповед № РД-11-
518/21.05.2024 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от която е налице
оправомощаване да издава НП по ЗДвП. Персоналното заемане на длъжността от издателя
на наказателното постановление се установява от приложената Заповед № ЧР-СП-
364/20.05.2024 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 ЗАНН, противно на възраженията в жалбата.
Административнонаказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 ЗАНН реквизити. Същият е
предявен и връчен на жалбоподателя. Жалбоподателят е посочил единствено, „че има
възражения“, без никаква конкретика по АУАН непосредствено след връчването му, като му
е предоставена възможност да представи и писмени такива в законоустановения срок, което
наред с депозирането на жалба срещу процесното НП обуславя извода за реализирано и
упражнено право на защита в пълен обем от страна на жалбоподателя, поради което
твърденията в жалбата за нарушено право на защита следва да бъдат отхвърлени. Въпреки
това бланкетно възражение от показанията на актосъставителя К. се установява, че „…като в
хода на изясняване на допълнителните обстоятелства той потвърди, че е управлявал
автобуса на 30.10.2023г. Това се доказва безспорно и от приложените по делото пътен лист и
сер. „А“ № 002674 и извлечение от пътна книжка на л. 59 и л. 60 от делото. В НП се
съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 ЗАНН реквизити. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, което отново опровергава
твърдението за нарушено право на защита на жалбоподателя. В преценката си дали да се
издаде наказателното постановление, административнонаказващият орган се основава на
фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които
при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на
административни наказания се считат за верни до доказване на противното. Видно от АУАН
е, че мястото и времето, както и обстоятелствата при които е извършено нарушението са
точно и конкретно посочени, както в АУАН, така и в обжалваното НП, поради което не може
да се приеме наличието на такива процесуални нарушения от категорията на съществените
и неотстраними такива, водещ безусловно до отмяна на разглежданото наказателното
постановление. В същото коректно е посочено въз основа на кое
административнонаказателно производство и въз основа на кой акт за установяване на
административно нарушение е съставено, като се препраща към последния. Както в АУАН,
2
така и в наказателното постановление точно, ясно и конкретно са посочени и законовите
основания, въз основа на които санкционният орган е приел, че се касае за административно
нарушение по ЗДвП и е наложил съответно наказание. Това налага извода, че при издаване
на НП санкционният орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата
фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
административно нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, съгласно който, водач, който управлява
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б ал. 3 от Закона за пътищата по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за
пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал
да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер на 1800 лева.
За безспорно доказано съдът приема, че горепосоченото ППС е преминало сегмент
на републиканската платена пътна мрежа, за който се дължи тол такса, съгласно приложение
към т. 1 на Решение № 680 на Министерски съвет от 21.09.2022 г. за приемане на Списък на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса на
30.10.2023 г. 09,54 ч по път II-21, км. 6 + 959, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
където е било засечено с контролно устройство в сегмент № **********. Установява се
посредством приложената справка от отдел „УИСИ“ към НТУ, л.48 от делото, че за датата и
часа на нарушението няма получени тол декларации, няма получена валидна маршрутна
карта със съответен номер, няма получена и платена тол декларация за сегмента на рамката,
когато е отчетено нарушението, също така няма получена и платена тол декларация за
предходен и следващ сегмент.
Предвид изложеното, съдът намира разглежданото нарушение за доказано по
безспорен и категоричен начин от обективна страна; това обстоятелство не се оспорва от
защитата нито с жалбата, нито в съдебно заседание.
Съдът намира, че АНО правилно е квалифицирал процесното нарушение и е
съобразил приложимата правна норма и правилно на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП е
санкционирал жалбоподателя със законоустановеното по вид и размер наказания за
констатираното нарушение, а именно наказание "Глоба" в размер на 1800 лева. Същото е
императивно установено от законодателя по вид и размер, и изключва възможността АНО и
съдът да преценяват приложението на разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, т.е. същото не
подлежи на индивидуализиране.
При това положение съдът намира, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразено и обосновано не са налице основания за неговата отмяна или изменение
и като такова следва да бъде потвърдено.
При такъв изход на делото и предвид изричното искане на процесуалния представител
на АНО, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати разноски по делото, а именно
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
С оглед на изложеното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 вр. чл. 63д ал.4 ЗАНН,
съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 004329/23.05.2024 г., издадено от
Директора на национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на
Ш. Я. И. с ЕГН ********** за нарушение по чл. 179 ал. 3а ЗДвП му било наложено
наказание Глоба в размер на 1 800 лв.
ОСЪЖДА Ш. Я. И. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 150 лв.
за разноски по делото.
3
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенски
административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4