Решение по дело №1631/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 167
Дата: 19 ноември 2021 г. (в сила от 19 ноември 2021 г.)
Съдия: Даниела Каролова Телбизова Янчева
Дело: 20215500501631
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. С.З., 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
гражданско дело № 20215500501631 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба от ИВ. В. Б. от гр.Г.,
чрез пълномощника си адв.Н.Г. А. от АК С.З. против решение № 260027 от
19.05.2021г., постановено по гр.дело № 456/2019г. по описа на Гълъбовския
районен съд, с което се отхвърля предявения от ИВ. В. Б. против „А.С.В.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., частичен иск за
признаване за установено, че ИВ. В. Б. не дължи на „А.С.В.” ЕАД сумата в
размер на 1000 лева, като част от общо цялата сума от 4077.16 лева,
включваща главница 1000 лева, 382.38 лева лихви, неолихвяема сума -
1606.28 лева, такси по изпълнението и разноски в размер на 739.19 лева и
349.31 лева в полза на ЧСИ, по изпълнително дело № 2015********** при
ЧСИ с per. № ** - К. А. с район на действие - Окръжен съд С.З., образувано
въз основа на изпълнителен лист по ЧГД 264/2015 г. по описа на Районен съд-
Г., като неоснователен..
Въззивницата сочи, че постановеното първоинстанционното решение е
незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд не се е съобразил с
факта, че дори наследодателят и да е имал някакви задължения, те не са били
потърсени по съответният ред. Тъй като делото било образувано преди
бащата на въззивницата да почине, а и след неговата смърт през 2017г.
1
липсват данни да е спазен редът за уведомяване на наследниците по закон,
въззивницата счита, че липсата на надлежно уведомяване е основание за
прекратяване на изпълнителното производство. Едновременно с това
въззивницата сочи, че по безспорен начин се установява, че ответникът по
настоящето дело е предявил претенциите си и пред други ЧСИ, в качеството
на присъединен взискател и по този начин е заявил претенциите си
неколкократно на едно и също основание. Излага подробни съображения.
Моли да бъде отменено първоинстанционното решение, като неправилно и
незаконосъобразно и да бъдат присъдени направените по делото разноски
пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемият „А.С.В.“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С.,
чрeз ст.юрисконсулт ИР. СТ. СТ. оспорват изцяло направените възражения
от другата страна. Претендират оставяне без уважение на въззивната жалба, и
след като съдът приложи разпоредбите на чл.235 от ГПК, задължителната
практика на ВКС, както и трайната практика на съдилищата да потвърди
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Излагат
подробни съображения.Претендират присъждане на направените по делото
разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от
ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 439 ГПК, който е предявен като частичен иск за
установяване на недължимост на сумата от 1000 лева от общо сумата 4077.16
лева, включваща главница 1000 лева, 382.38 лева лихви, неолихвяема сума -
1606.28 лева, такси по изпълнението и разноски в размер на 739.19 лева и
349.31 лева в полза на ЧСИ, по изпълнително дело № 2015********** при
ЧСИ с per. № ** - К. А. с район на действие - Окръжен съд С.З., образувано
въз основа на изпълнителен лист по ЧГД 264/2015 г. по описа на Районен съд-
Г..
Ищцата И.Б. твърди, че узнала чрез работодателя си от изпратено
запорно съобщение, че против нея, в качеството на наследник на баща
В.П.Б., починал на 09.12.2017г., е образувано изпълнително дело №2015
********** при ЧСИ К. А. с район на действие - ОС С.З.. Изпълнителното
дело било образувано въз основа на изпълнителен лист по ЧГД №264/2015 г.
по описа на PC Г. за сумата общо от 4077.16 лева, от която главница 1000
2
лева, 382.38 лева лихви, неолихвяема сума - 1606.28 лева, такси по
изпълнението и разноски в размер на 739.19 лева и 349.31 лева в полза на
ЧСИ.
Ищцата оспорва изцяло вземането към нея като неоснователно. Твърди,
че не дължи сумата на няколко основания: Наследодателят дори и да е имал
някакви задължения, то те не били потърсени по надлежния ред; Нямало
данни да е била уведомена за негови задължения, в това число и за
производството по ЧГД №264/2015 г. Това дело било образувано, преди баща
да почине; След неговата смърт през 2017 г. липсвали данни да е спазен
редът за уведомяване на наследниците по закон, конкретно ищцата; Били
нарушени правата като наследник на баща си; Изтекла била абсолютна
давност на изпълнението; Изтекъл е давностният срок за вземането.
Ищцата сочи, че е приела наследството на баща си, като е извършвала
действия в качеството на наследник - подавала е жалби, внасяла държавни
такси, обжалвала актове на съда и съдебните изпълнители. Извежда правния
си интерес от настоящото производство от факта, че бил нарушен редът за
уведомяване за дължимите суми от наследодателя . Държи да докаже
ненадлежно уведомяване по поисканите изпълнителни дела.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на „А.С.В.“ АД, БУЛСТАД ***, че ищцата не дължи сумата общо
от 4077.16 лева, която представлява главница 1000 лева, 382.38 лева лихви,
неолихвяема сума - 1606.28 лева, такси по изпълнението и разноски в размер
на 739.19 лева и 349.31 лева в полза на ЧСИ, съгласно образувано
изпълнително дело № 2015********** при ЧСИ с per. № ** - К. А. с район на
действие - Окръжен съд С.З. въз основа на изпълнителен лист по ЧГД
264/2015 г. по описа на Районен съд-Г., ведно с лихвите, като предявява
частичен иск от 1000 лева, като част от общото задължение.
Ответникът „А.С.В.“ АД оспорва предявената искова молба като
процесуално недопустима. Сочи, че установителният иск има за предмет
установяването на съществуването или несъществуването на едно вземане.
Излага, че конституираният по изпълнителното дело ищец не е оспорил по
основание и размер задълженията си като законен наследник на В.П.Б., срещу
когото е влязла в законна сила, издадената срещу него заповед за изпълнение,
въз основа на която е издаден изпълнителен лист и е образувано ИД с № 2190
от 2015 г. по описа на ЧСИ К. А.. Не е представил или посочил доказателства,
че изцяло е заплатил търсените от него суми, поради което следва, че дължи
изпълнение на неизплатените от него суми. Привежда доводи и за
3
неоснователност на исковата претенция. Счита, че при висящо изпълнително
производство, аналогично на висящото исково производство, кредиторът
няма задължение да уведомява или да изпраща покана до наследниците за
дължимите от наследодателя им суми. Предвид това и направеното
възражение, че ищцата не била надлежно уведомена, било несъстоятелно.
Претендира разноски.
По делото е безспорно установено, а това се установява от
приложеното ч.гр.д. № 264/2015г. на PC - Г., че съдът е издал в полза на
ответното дружество против В.П.Б. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК за сумата в размер на 1000 лева - главница по
договор за паричен заем № 6001322/25.11.2013г., 958,50 лева - договорна
лихва за периода от 25.11.2013 г. до 21.09.2014г., 36 лева - такса разходи,
266,56 лева - лихва за забава за периода от 25.12.2013 г. до 01.06.2015г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
01.06.2015г., както и за разноските по заповедното производство. Така
издадената заповед по чл. 410 ГПК е редовно връчена на длъжника на
18.06.2015 г. при условията на чл. 46, ал. 2 ГПК (на член от домашните му), а
именно на дъщеря му И.Б. - ищцата в настоящото производство (л. 15 от
ч.гр.д. № 264/2015г. на PC - Г.). В срока по чл. 414, ал.2 ГПК не е постъпило
възражение от длъжника и въз основа на влязлата в законна сила заповед по
чл. 410 ГПК е издаден изпълнителен лист на 03.07.2015г..
Видно от приложеното изпълнително дело 2190/2015 г. по описа на
ЧСИ К. А., същото е образувано на 03.08.2015г. по молба на „А.С.В.“ ЕАД (с
предишно наименование „А.С.В.“ ООД) въз основа на горепосочения
изпълнителен лист. На 10.08.2015г. лично на длъжника В.П.Б. е връчена
покана за доброволно изпълнение (л. 11 от изпълнителното дело). Извършени
са редица справки за проучвания на имуществото на длъжника, като е
наложен запор на пенсията на лицето на 10.08.2015 (л.8 и л.13) и са наложени
запори на вземанията му към банки през м. 09.2015 г. (л.19 и сл.). На
10.02.2017г. взискателят е поискал от ЧСИ А. издаване на удостоверение по
чл. 456 ГПК за присъединяване по изп. дело 1577/2015г. по описа на ЧСИ
Н.М. (л.38). Такова е било издадено и по делото са постъпвали парични
преводи през м.ноември и декември 2017г. (л.41-46), като на 24.01.2018г. ЧСИ
А. е бил уведомен, че длъжникът е починал на 09.12.2017г. във връзка с
наложения запор на пенсията му.
По делото не е спорно, а и това се установява от удостоверение за
наследници от 14.03.2019 г. (друго такова с дата 05.02.2018г. е налично и в
4
кориците на горепосоченото изпълнително дело), че след смъртта на В.П.Б. на
09.12.2017г., негови законни наследници за били съпругата му Д. Б., синът му
П.Б. и дъщеря му ИВ. В. Б. (ищцата).
Видно от горепосоченото изпълнително дело ЧСИ Кр.А., на основание
чл. 429 ГПК, е конституирал Д. Б., П.Б. и ИВ. В. Б. като длъжници по
изпълнителното дело в качеството им на наследници на длъжника (л.61 и сл.),
като и трите лица са с един и същ постоянен адрес и съобщенията до тях за
конституирането им са връчени на този адрес на 16.02.2018г. (л.68), получени
от лице Т.Я. (живуща на адреса), видно от обратната разписка. На
20.02.2018г. П.Б. е депозирал молба до ЧСИ А., към която е приложил вписан
негов отказ от наследство. На 14.03.2018г. е постъпила молба от взискателя с
искане за проучване на имуществото на Д. Б. и И.Б. и за налагане на запор на
банковите им сметки. На 07.03.2019г. е постъпила молба от взискателя с
искане за справка за трудови договори и за налагане на запор на трудово
възнаграждение на И.Б. (л. 84). На 12.03.2019г. е наложен запор на трудовото
възнаграждение на ищцата. Считано от 30.04.2019г. ежемесечно по
изпълнителното дело са постъпвали парични суми по наложения запор на
трудовото възнаграждение на И.Б. (л.91 и сл.), последно постъпилата сума е
на 04.06.2020г.
По делото са приложени и ч.гр.д. 46/2020 г. по описа на PC - Г., ведно с
приложените ч.грд. 1108/2020г. на ОС - С.З. и ч.гр.д.271/2020г. , видно от
които първоинстанционното производство пред PC - Г. е било образувано по
искане на ЧСИ Д.Д. с искане за вписване на загубване на право от И.Б. за
приемане на наследството, останало от баща й В. Б., поради това, че същата
не заявила в указания по чл. 51 ЗН срок дали приема или се отказва от
наследството на баща си по изпълнително дело 20198670400159 на ЧСИ Д..
Молбата е била уважена и с определение от 22.01.2020г. по ч.гр.д. 46/2020 г.
описа на PC - Г. съдът е определил да се впише в особената книга по чл. 49,
ал.1 ЗН, че И.Б. е загубила правото да приеме наследството, останало от баща
си. Същата е обжалвала това определение, като ОС - С.З. и впоследствие АС -
П. са приели, че жалбите са недопустими.
По делото са приети като доказателства данъчни декларации на ищцата
от 21.05.2020г., с които е декларирала, че е придобила по наследство,
оставено от баща ѝ, посочените в декларациите недвижими имоти
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна,
намира следното:
5
В разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидено, че искът срещу
изпълнението може да се основава на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е било издадено
изпълнителното основание.
Съгласно наложилата се съдебна практика ( в т.ч. и не само определение
№ 214/15.05.2018г. по ч.гр.д. № 1528/ 2018 г. на ВКС) влязлата в сила заповед
за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.
Затова заповедното производство може да бъде възобновено при наличието
на предпоставките на чл. 423 ГПК, а иск за оспорване на вземането на
основания факти, настъпили до изтичането на срока за подаване възражение
може да бъде предявен само при наличието на предпоставките на чл. 424
ГПК. Съгласно чл. 439 ГТТК няма пречка да бъде предявен и разгледан иск за
оспорване на вземането, но само на основание факти, настъпили след
изтичането на срока за подаване на възражение.
Следователно в настоящото производство (доколкото изпълнителния
лист срещу В. Б. е издаден въз основа на влязла в законна сила заповед за
изпълнение) следва да бъдат разгледани единствено и само възраженията,
касаещи факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, но не и такива предхождащи този
момент.
Първо, в случая, ищцата разполага както с процесуална, така и с
материална легитимация, и има и правен интерес да предяви настоящия иск,
тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че същата се
явява наследник на баща си В. Б. и че вписвания отказ на ищцата по реда на
чл. 51 ЗН в книгата по чл. 49, ал.1 ЗН при PC - Г., е нищожен. Възражение за
нищожност е направено, както от самата ищца, така и от ответника. Съгласно
съдебната практика (определение 184/02.11.2017 г. по ч.гр.д. 3684/2017 г. на
ВКС) наследникът може да установява нищожност на този отказ, поради това,
че е приел преди това наследството. Нищожността може да се релевира, както
с иск, така и с възражение. В случая още преди да бъде постановено по ч.гр.д.
46/2020 г. по описа на PC - Г. определение за вписване, че И.Б. губи право да
приеме наследството, останало от баща , тя вече е била завела настоящото
дело (на 03.09.2019г.) с твърдение, че е наследник на В. Б. и като наследник
оспорва изпълнението по изпълнително дело, заведено срещу баща .
Следователно същата несъмнено е извършила действия недвусмислено
манифестиращи приемането на наследството, останало от баща й преди
6
извършеното вписване в книгата по чл. 49, ал.1 ЗН (чл.49, ал.2, предл. първо
ЗН). Допълнителен аргумент в подкрепа на извода на съда, че същата е
приела наследството, останало от баща й преди вписването по реда на чл. 51
ЗН на загубване на право за това е и декларираното на наследственото й
имущество, видно от представените данъчни декларации (независимо, че са с
последващи дати).
Второ, ирелевантни в настоящото производство (с оглед характера му)
са всички възражения на ищцата за неспазена процедура по конституирането
като длъжник по изпълнителното дело и за неуведомяването в качеството
на наследник на първоначалния длъжник. В допълнение следва да се
посочи, че същите са и неоснователни, което се установява от приложеното
изпълнително дело - ЧСИ А. на основание чл. 429 ГПК е конституирал Д. Б.,
П.Б. и ИВ. В. Б. като длъжници по изпълнителното дело в качеството им на
наследници (л.61 и сл. от изп.дело), като и трите лица са с един и същ
постоянен адрес и съобщенията до тях за конституирането им са връчени на
този адрес ма 16.02.2018г. (л.68), получени от лице Т.Я. (живуща на адреса),
видно от обратната разписка. Следователно ищцата е била надлежно
конституирана като длъжник по изпълнителното дело и уведомена за това.
Въпреки че заповедта за изпълнение по ч.гр.д. 264/2015 г. е била издадена
срещу В. Б., поради което не е съществувало задължение за уведомяване на
ищцата за същата, доколкото се прави и такова възражение, съдът само ще
отбележи, че лично тя е получила тази заповед за изпълнение като член от
домашните на длъжника, т.е. при условията на чл. 46, ал.2 ГПК, т.е. това
нейно твърдение е невярно, макар че както бе посочени по - горе същото е
ирелевантно.
Трето, неоснователно е възражението на ищцата и за изтекла
погасителна давност. Съгласно чл. 116, б“в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Съгласно
задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС „давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
7
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за опреД.не на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.“
По време на висящността на изпълнителния процес давност не спира да
тече, но с предприемане на действие по принудително изпълнение тя се
прекъсва и от този момент започва да тече нова давност. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Следователно, считано от датата на влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК не е изтекла предвидената в закона 5 годишна
давност, защото всяка година, считано от 2015г. насам тя е била прекъсвана (с
налагане на запор, с подаване на молба от взискателя с посочване на
изпълнителен способ, с постъпване на суми от наложените запори) и
съответно е започвал да тече нов петгодишен давностен срок. Това се
установява безспорно от хронологичното проследяване на извършваните
действия по изпълнителното дело, подробно описани по дати при
изложението на фактическата обстановка, поради което съдът намира за
ненужно да ги преповтаря.
Така че неоснователно е възражението на ищцата, че от 2015г. била
изтекла петгодишната давност, защото същото не държи сметка за
ежегодното прекъсване на давността. Що се отнася до възражението за
„абсолютна давност“, макар и неясно какво разбира ищцата под това понятие,
следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 112 ЗЗД, според която с
изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу
физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е
отсрочено или разсрочено, влиза в законна в сила от 02.06.2021 г. и съответно
е неприложима в случая.
В хода на изпълнителното дело цедиране на вземането не е било
извършвано, така че неоснователни са доводите на ищцата и в тази насока.
8
Предвид гореизложеното, предявения от ищцата частичен иск за
установяване на недължимост на сумата от 1000 лева от общо сумата 4077.16
лева, включваща главница 1000 лева, 382.38 лева лихви, неолихвяема сума -
1606.28 лева, такси по изпълнението и разноски в размер на 739.19 лева и
349.31 лева в полза на ЧСИ, по изпълнително дело № 2015********** при
ЧСИ с рег. № ** - К. А. с район на действие - Окръжен съд С.З., образувано
въз основа на изпълнителен лист по ЧГД 264/2015 г. по описа на Районен съд-
Г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че
решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото
доказателства.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивницата
следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева,
определено от съда, на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП за настоящата
въззивна инстанция.
Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260027 от 19.05.2021г., постановено по
гр.дело № 456/2019г. по описа на Гълъбовския районен съд.
ОСЪЖДА ИВ. В. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Г., кв. ******, да
заплати на „А.С.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. **********, сумата в размер на 150 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в
настоящото производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9