Р Е Ш Е Н И Е

№

 

27.12.2019г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ЛУИЗА ИЛИЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1883 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление № 426854–F 478407/08.04.2019г. на *** на ОТДЕЛ „***“ – ***в ***, на „***“ ЕООД – ПЛЕВЕН е наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, за нарушение на чл.33 ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: липсва надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено; налице са противоречия между фактическата обстановка, изложена в съставения Акт за установяване на административно нарушение и тази, отразена в издаденото НП; липсва яснота дали се касае за извършителство или за допустителство по смисъла на чл.185 ал.2 ЗДДС; липсват мотиви във връзка с предпочетения от страна на административнонаказващия орган, размер на имуществената санкция. На тази основа, пледира за отмяна на обжалваното Наказателно постановление.

За ответната страна – ***, офис ПЛЕВЕН – се явява съответен юрисконсулт. Оспорва жалбата като счита, че в хода на административнонаказателното производство са спазени както изискванията на материалния, така и на процесуалния закон, издадено е законосъобразно и правилно Наказателно постановление, което пледира да бъде потвърдено.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F 478407/21.03.2019г. от страна на В.Ц.И. - инспектор по приходите при ЦУ на НАП, в присъствието на свидетелите Л.С.Ж. и Г.А.Д., както и представляващ „***“ ЕООД – ПЛЕВЕН – Н.Ж.Н.. Съставен е за това, че при извършена проверка на 13.03.2019г. в търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДС – магазин за месо, находящ се в гр.ПЛЕВЕН, ***експлоатиран от посоченото дружество е установено, че не всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми в касата. От наличното фискално устройство /ФУ/ модел „***“ е разчетена наличност в размер на 74,39 лева, видно от ***/13.03.2019г. 10:42 часа. В съставения АУАН по-нататък е посочено, че „Касовата наличност установена в обекта, преброена по банкноти и монети, вписана в описи от Георги Георгиев Петров на длъжност сервитьор е в размер на 188,65лв. Установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката е в размер на +114,26 лв. в това число е сумата от 14,00 лв./Контролната покупка на проверяващият екип за която не е издадена ФКБ и е съставен АУАН за това нарушение/ или сумата от 100,26 лв., не е отразена чрез ФУ, като „служебно въведени“ в касата суми.“. Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл.33 ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл.118 ал.4, чл.185, ал.2 и чл.185, ал.1 ЗДДС. При съставяне на АУАН не са направени възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

***е възприел отчасти изложената от страна на *** фактическа обстановка. Вместо цитирания по-горе абзац от съставения АУАН, изложил е следното „…фактическата наличност преброена по банкноти и монети, вписана в опис на паричните средства от присъствалият при проверката Н.Ж.Н. е в размер на 188,65лв. Установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката е в размер на +114,26лв., която не е отразена чрез ФУ, като „служебно въведени“ в касата суми.“. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на „***“ ЕООД – ПЛЕВЕН е наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, за нарушение на чл.33 ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

 Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице, съобразно представения по делото заверен препис на Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на ***. От друга страна, съобразно същата Заповед, правото да издават Наказателни постановления на основание чл.185 ЗДДС, наред с другото, е възложено на „…***„***“ в дирекция „***“ в ***…“. На свой ред, издалият обжалваното Наказателно постановление орган е посочил именно Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. като оправомощаваща го да издаде същото НП и е титулуван като „*** на Отдел „***“-***в ***“. Следователно, съобразно Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на ***, издалият обжалваното НП орган, не е притежавал необходимата материална компетентност да стори това – а оттук, издаденото Наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова – следва да бъде отменено.

Независимо от изложеното в предходния абзац обаче, следва да бъде отбелязано, че е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като санкционираното юридическо лице е ограничено в правото си да научи за какво нарушение, въз основа на кои факти и обстоятелства, бива ангажирана неговата отговорност. Този извод следва от съпоставката на цитираните по-горе части от фактическата обстановка, изложена в съставения АУАН, от една страна и тази, отразена в обжалваното НП – от друга. Кои лица са присъствали при извършване на проверката, респективно – са взели активно участие в същата и какъв е точния размер на фактическата наличност в търговския обект, са въпроси, попадащи в предмета на доказване по делото, а не подробности, на които би могло и да не се отдаде нужното внимание и прецизност. Действително, разпоредбата на чл.53 ал.2 ЗАНН гласи, че „Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.“, но същата правна разпоредба не дава възможност на административнонаказващия орган, своего рода да „санира“ допуснатите неточности или грешки чрез създаване на противоречие с изложените в АУАН факти и обстоятелства. Санкционната дейност е сериозна държавна дейност, има строго формален характер и в нея предположенията, допусканията и липсата на прецизност, нямат място.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 426854–F 478407/08.04.2019г. на *** на ОТДЕЛ „***“ – ***в ***, с което на „***“ ЕООД – ПЛЕВЕН е наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, за нарушение на чл.33 ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: