№ 97
гр. Пазарджик , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201694 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „В. В“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. П., ж.к. „Тракия“ бл.149, вх.А, ет.6, ап.18, представлявано от В. И.
И., чрез пълномощника адв. С.Д. от АК- П., против Електронен фиш Серия Г №
0021751/02.10.2019 г. издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание
чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1 т.2 във вр. с чл.461 т.1 от Кодекс на
застраховането (КЗ), за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
В жалба обобщено се излагат твърдения за допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, водещи до незаконосъобразност на ЕФ, чиято
отмяна се иска. С жалбата се претендират и направените разноски.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата и излага обосновано
становище за основателността й. Прави искане за присъждане в полза на
дружеството-жалбоподател сторените разноски за адвокатско възнаграждение,
съгласно представения списък на разноските.
1
За въззиваемата страна, редовно призована не се явява представител. Не
депозира и писмено становище по същество. Не се прави искане за присъждане на
разноски за процесуално представителство, нито възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар на ответната страна.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като взе предвид
изложеното в нея и становището на процесуалния представител на въззивника,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакувания ЕФ за това, че на
02.10.2019 г., в 11,19 часа, на АМ Тракия, км 72, в посока гр. П., било засечено
МПС лек автомобил „П.“ с рег. № *** собственост на „В. В“ ЕООД гр. П.,
представлявано от В. И. И., като било установено, че ЮЛ притежаващо МПС,
което е регистрирано в РБ и не е спряно от движение, не е сключило застраховка
Гражданска отговорност. Нарушението било заснето и установено с АТСС- Twin
CAM с № SD2D0027.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен на
санкционираното дружество на 20.10.2020 г., а жалбата против ЕФ е подадена от
наказаното лице чрез наказващия орган до съда на 22.20.2020 г., поради което е
процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от лице,
активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакувания фиш пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и веществено доказателствено средство- снимка от
АТСС и снимка на разположението на АТСС, които са абсолютно
непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
неоснователна, поради следното:
ЕФ се атакува от гледна точка на неговата процесуалноправна и
материалноправна законосъобразност, като се сочат конкретни възражения
основните от които, че липсва пълно, ясно и точно описание на нарушението,
липса на конкретна правна квалификация на същото и неустановяване на водача
2
на МПС от страна на АНО.
Съдът намира така направените претенции за неоснователни.
На първо място видно от ЕФ, в същия е дадено пълно и ясно описание на
нарушението. Посочена е дата, час и място на извършването му. Посочено е че е
засечено движение на МПС, на посоченото място и в посоченото време, в това
число и посоката на движение на автомобила, както и това че движението на
автомобила е засечено от цитираното по модел и номер техническо средство.
Посочен е и собственика на МПС и това че същото е регистрирано в страната и не
е спряно от движение, но собственикът му не е сключил ЗЗ ГО на
автомобилистите. В този смисъл неоснователно се явява възражението за липса на
описание на нарушението и по-конкретно, че в него липсвало израза „по време на
управление“, така както изисква нормата на чл.647 ал.3 от КЗ. Няма спор, че
движението на МПС означава, че същото се управлява, тоест че е налице
управление на това ПС. Освен това не е необходимо всички обстоятелства-
елементи от състава на нарушението да бъдат посочени в едно изречение при
описанието на нарушението, каквото възражение е направено в жалбата. Такова
изискване процесуалният закон не поставя. Няма значение с колко изречения
наказващият орган е посочил съставомерните обстоятелства на нарушението,
достатъчно в това описание същите да бъдат посочени и от така направеното
описание да е ясно за какво нарушение се санкционира лицето. В настоящия
случай това е сторено.
На следващо място съдът не споделя възражението, че липсвала ясна
квалификация на нарушението. В ЕФ е дадена ясна правна квалификация с
направените съответни привръзки, посочена санкционна норма и съответната й
санкция.
Нарушението е квалифицирано по санкционния чл.638 ал.4 от КЗ, съдържащ
и състава на нарушението и според който „когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на
моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция“.
Правилно е посочена и нарушената разпоредба на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ,
според която „договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
3
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и
не е спряно от движение“. Поставената привръзка с чл.461 т.1 от КЗ сочи
задължителния характер на този вид застраховка. Посочената е и санкционната
норма на чл.638 ал.1 т.2 от КЗ, доколкото наказващият орган е ангажирал
отговорността на собственика на МПС- юридическо лице, налагайки му
съответната санкция- имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Неоснователно е и възражението ,че наказващият орган не бил установил
лицето, което е управлявало МПС. Веднага трябва да се каже, че това не е
необходимо, тъй като в случая както се посочи и по-горе, при засичане на
движение (управление) на МПС с АТСС, за което е установено, че няма сключена
ЗЗГО, се санкционира с ЕФ неговия собственик. Тоест в тези случаи е без
значение кой е водач на МПС. При всички случаи се санкционира собственика на
МПС. Правното основание за издаване на процесния санкционен акт е чл.647 ал.3
от КЗ, съгласно който „когато с автоматизирано техническо средство или система
е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на
собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна
разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати
глобата или имуществената санкция по чл.638 ал.4 и 6. Член 189 ал. 5 от Закона за
движение по пътищата не се прилага“. От съдържанието на текста става ясно, че
относно реда и условията за издаване на фиша препращането е към ЗДвП. Но с
оглед на последното изречение, реализира се отговорността единствено на
собственика на МПС, т.е. само той може да бъде субект на отговорността за това
нарушение.
На следващо място неоснователно е възражението, че ЕФ не съдържа всички
изискуеми от чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП реквизити. Видно от същия е, че е
посочено структурата на МВР, която го издава- ОДМВР- Пазарджик, на чиято
територия е установено нарушението. Както се посочи по-горе описани са дата,
час и място на нарушението, описано е и МПС по вид, марка и модел и рег.
Номер, посочен е собственикът му. Дадено е пълно описание на нарушението и
правната му квалификация, посочен е размерът на санкцията, сметката и начините
4
за плащане.
Несъстоятелно е възражението, че в ЕФ било посочено като описание на
нарушението „установено нарушение по КЗ“. От самия ЕФ и от направения по-
горе анализ, се установява че така направеното възражение не почива на
обективните факти.
Не може да бъде прието и възражението за липса на яснота относно това кое
е санкционираното лице- дали ЮЛ чрез неговия законен представител или
физическото лице В. И., поради наличието на официалното обръщение „Уважаеми
господине“ в ЕФ. Това възражение най-малкото звучи несериозно. Ясно е
посочено в ЕФ, че собственик на процесното МПС е ЮЛ „В. В“, чиито законен
представител е В. И.. Съвсем естествено и нормално е и е общо прието
официалното обръщение към законния представител на ЮЛ да бъде „Уважаеми
господине“ и то не може да доведе до объркване кое е санкционирано лице, при
положение, че е посочен собственика на МПС със законния му представител в
описанието на нарушението у,съответстващо на правната квалификация и на
санкционната норма, но и на вида на наложената санкция. Ясно е че не е налице
объркване, след като въззивната жалба е подадена именно от санкционираното
ЮЛ чрез законния му представител.
С оглед на изложеното може да се направи извода, че нарушението е ясно и
детайлно описано, като му е дадена и съответната правна квалификация, а това
прави възможна, в гарантирания от закона обем, защита против ЕФ.
Както се посочи по-горе дружеството-жалбоподател е собственик на
процесното МПС, а то е регистрирано в РБ и не е спряно от движение (виж
справка за собственост и регистрация на МПС на л.24). Установено е безспорно,
че към инкриминираната дата лек автомобил „П.“ с рег. № *** е бил без сключена
и действаща ЗЗ „ГО“. Това обстоятелство е установено при прегледа на записа от
засеченото с АТСС нарушение, след справка в
Административноинформационната система /АИС/ по зададения критерий-
„застраховка“ (Преглед на запис с нарушение на л.22-23). За това, че процесното
МПС към датата на засичане е било без ЗЗГО, става ясно и от справка в
информационната система на ГФ, от която се установява че процесният
автомобил към 02.10.2019 г. не е имал сключен договор за ЗЗГО.
Установи се безспорно по делото, че заснемането на движението на
5
автомобила е станало с мобилно автоматизирано техническо средство- Twin CAM
с № SD2D0027. Няма съмнение, че използваното АТСС е предназначено не само
за осъществяване на контрол за скоростта, но и за установени и заснети МПС без
сключен договор за ЗЗГО, в какъвто смисъл са и методическите указания за
експлоатация на същото (виж методически указания на л. 16-21). Процесното АТС
е било позиционирано на конкретно място за контрол, като преди активирането
му е спазено изискването да се обозначи мястото на контрол в съответствие с
нормата на чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП. В тази връзка е налице съставен от служител
при Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик- оператор на системата, Протокол за
използване на АТСС по чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г., приложима с оглед
препращането на ЗДвП, към който препраща КЗ. Спазено е и изискването на чл.10
ал.3 от Наредбата, като Протоколът е съставен на датата на нарушението, чиито
час попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство
е било в работен режим по зададените параметри (виж в протокола на л.14).
Отразено е и мястото за контрол- АМ Тракия участък към ОДМВР- Пазарджик,
вписано е вида и номера на техническото средство.
Използваното техническо средство е одобрен тип средство за измерване и е
било технически изправно към датата на заснемането (виж Протокол от проверка
на л.15). При това положение данните от ползвания измервателен уред са
достоверни.
Предвид гореизложеното е несъмнено, че на инкриминираната дата и място
процесното МПС, чиито собственик е дружеството-жалбоподател, се е движело по
АМ Тракия без да има сключен и действащ договор за ЗЗГО.
При това положение правилно е била ангажирана отговорността на
дружеството-жалбоподател, като наложеното му административно наказание е в
твърд размер и в съответния на субекта вид- имуществена санкция от 2 000 лева,
съгласно разпоредбата на чл.638 ал.1 т.2 от КЗ.
Въз основа на изложеното ЕФ, като правилен и законосъобразен следва да
бъде потвърден.
При този изход на делото претенцията на въззивника се явява неоснователна
и като такава следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд
6
Пазарджик, в настоящия състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия Г № 0021751/02.10.2019г.,
издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на „В. В“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. П., ж.к. „Тракия“ бл.149, вх.А, ет.6, ап.18,
представлявано от В. И. И., на основание чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1 т.2 във
вр. с чл.461 т.1 от Кодекс на застраховането КЗ), за нарушение на чл.483 ал.1 т.1
от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, като
законосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на дружеството-
жалбоподател за присъждане разноски в полза на същото за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7