РЕШЕНИЕ
№ 1863
гр. Варна, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Д.
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20253110100180 по описа за 2025 година
Пред Районен съд - град Варна е предявен отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 ГПК, от страна на В. И. Т., ЕГН **********,
адрес: град В., ж.к. Вл. В. № *, съдебен адрес: град В., бул. Вл. В. № * срещу
„Кр. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град С., бул.
П. В. № *, бизнес център Л. * * с искане да се признае за установено в
отношенията между страните, че В. И. Т., ЕГН ********** не дължи на „Кр.
И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК * сумите както следва: 6224,08 евро, представляваща
главница, произтичаща от Договор за кредит за текущо потребление от
13.10.2008г.; редовна лихва в размер 1192,59 евро за периода от 25.05.2010 г.
до 27.12.2011 г.; санкционна лихва в размер 735,76 евро за периода 13.05.2011
г. до 27.11.2011 г. на осн. чл.417, т.2 от ГПК, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на Заявлението в съда
28.11.2011г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
318,90 лева, представляваща реализирани от заявителя разноски, посочени в
Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, издадени
по ч.гр.д. № * г. по описа на Районен съд - град Варна, предмет на изпълнение
по изпълнително дело № * г. по описа на ЧСИ Илияна Станчева, с район на
действие Окръжен съд – град Варна, вписана под № 712 в КЧСИ, поради
изтекла погасителна давност след издаване на изпълнителния лист.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения, изложени в депозираната искова молба:
Въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
* г. по описа на Районен съд – град Варна е издаден изпълнителен лист в полза
1
на „Б. Д.“ ЕАД срещу длъжника В. Т.. Образувано е изпълнително дело № * г.
по описа на ЧСИ И. Ст. На 09.01.2012 г. е изпратена ПДИ. На * г. е изпратено
запорна съобщение, а на 13.04.2022 г. производството е прекратено, тъй като
считано от * г. не са искани и извършвани действия по изпълнението. На
21.11.2024 г. е образувано ново изпълнително дело № * г. по описа на ЧСИ
И.С. като са представени доказателства за цедиране на дълга в полза на
ответника. На 25.11.2024 г. е връчена ПДИ. Твърди, че не искано и
извършвано изпълнително действие по изпълнението от 26.06.2015 г. за
период повече от 5 години, поради което правото на взискателя за
принудително изпълнение е погасено по давност, поради негово бездействие.
Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
заявява, че признава исковата претенция като не оспорва, че правото на
принудително изпълнение е погасено по давност. Твърди, че не е давал повод
за завеждане на делото и моли да не се присъждат разноски в полза на ищеца.
В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на исковата
претенция.
С оглед признанието от страна на ответника относно дължимостта на
претендираните суми ищецът чрез процесуалния си представител, с валидно
учредена представителна власт, видно от представеното по делото
пълномощно, л.47 и л.10 от делото, в първото по делото заседание, е поискал
съдът да се произнесе с решение съобразно признанието. С протоколно
определение от 15.05.2025 г. съдът е намерил, че са налице предпоставките на
чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска, поради
което е прекратил съдебното дирене и е постановил, че ще се произнесе с
решение съобразно признанието.
Признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и със
същото страната може да се разпорежда, поради което не са налице
отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, препятстващи
възможността за постановяване на решение при признание на иска. С оглед
изложените мотиви, съдът намира, че исковата претенция следва да бъде
изцяло уважена, на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, като мотиви за нейната
основателност не следва да бъдат излагани, доколкото настоящото съдебно
решение се основава на признанието на исковите претенции – арг. от
разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК.
В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените разноски в исковото
производство, на основание чл. 78 ГПК. Отговорността за разноски е основана
на идеята за неоснователно предизвикване на делото и разноските се понасят
от ищеца /независимо от изхода на делото/, когато ответникът не е дал повод
за образуването на делото и признае иска, аргумент от чл. 78, ал.2 ГПК. В
настоящия случай не са налице кумулативно изискваните предпоставки на чл.
78, ал.2 ГПК, тъй като с извънсъдебното си поведение ответникът е дал повод
2
за завеждането на иска. От приобщеното изпълнително дело № * г. по описа
на ЧСИ с рег. № 712 и район на действие Окръжен съд – град В. се установява,
че с молба от 21.11.2024 г. ответникът е поискал предприемане на действия по
изпълнителното производство. С оглед гореизложеното следва изводът, че с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на настоящото исково
производство, поради което в тежест на същия следва да се възложат
сторените от ищеца разноски. Ищецът претендира адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. Нормата на чл. 38, ал.2, изр.2 от ЗА посочва, че
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. При
съблюдаване на тази норма следва изводът, че съдът е този, който определя
какво следва да е възнаграждението на процесуалния представител, указал
безплатна правна помощ. С оглед гореизложените мотиви и при съблюдаване
на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения следва, че дължимото възнаграждение в
настоящото производство възлиза на 1863,73 лева.
С Решение на СЕС от 25.01.24 г. по дело С-438/22 е прието, че чл. 101,
параграф 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед на
цитираното решение на СЕС, което съобразно чл. 633 ГПК е задължително за
всички съдилища, съдът не е императивно обвързан в преценката си за
размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско
възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в
хипотезата на чл. 38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба № 1/09.07.04 г.
минимални размери на адв. възнаграждения, и може да определи
възнаграждение и в по-нисък размер. В този смисъл и определение №
343/15.02.2024 г. по т. дело № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т. о.
Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир, а възнаграждението следва да бъде
определено според предвидените в ГПК обективни критерии: фактическа и
правна сложност на делото, обем на извършената от адвоката работа. В този
смисъл са Определение № 2948 от 12.06.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. №
1567/2024 г., Определение № 1570 от 13.06.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. № * г.
В конкретния случай, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото и извършените от пълномощника на ищеца процесуални
действия, съдът намира, че възнаграждението следва да е съобразено с обема
и съдържанието на предоставената от адвоката правна защита и съдействие.
Същият следва е справедлив, обоснован и съответства на достойнството на
професията. С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че следва да
3
определи възнаграждение в размер на 1000 лева. Определяне на по-ниско
възнаграждение не би изпълнило целта на закона за адекватно възмездяване
на положения от адвоката труд, изразяващ се в подготовка на исковата молба,
с обективирани в нея доказателствени искания и предприетите действия за
обезпечаване на исковото производство.
Именно в този размер следва да се присъди в полза на процесуалния
представител на ищеца възнаграждение за осъществената безплатна правна
помощ като същата следва да се възложи в тежест на ответната страна.
Предвид факта, че съдът определя възнаграждението, неоснователно се явява
възражението на ответника за прекомерност на претендираното
възнаграждение от страна на ищеца, заявено от страна на ответника.
Възнаграждението следва да се присъди в полза на първоначално
упълномощения процесуален представител, а не на преупълномощения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 ГПК, в
отношенията между В. И. Т., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. Вл. В. № *,
съдебен адрес: град В., бул. Вл. В. № * и „Кр. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: град С., бул. П. В. № *, бизнес център Л. * *,
че В. И. Т., ЕГН ********** не дължи на „Кр. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК * сумите
както следва: 6224,08 евро, представляваща главница, произтичаща от
Договор за кредит за текущо потребление от 13.10.2008г.; редовна лихва в
размер 1192,59 евро за периода от 25.05.2010 г. до 27.12.2011 г.; санкционна
лихва в размер 735,76 евро за периода 13.05.2011 г. до 27.11.2011 г. на осн.
чл.417, т.2 от ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на Заявлението в съда 28.11.2011г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 318,90 лева, представляваща
реализирани от заявителя разноски, посочени в Заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № * г. по описа
на Районен съд - град Варна, предмет на изпълнение по изпълнително дело №
* г. по описа на ЧСИ И. Ст., с район на действие Окръжен съд – град Варна,
вписана под № 712 в КЧСИ, поради изтекла погасителна давност след
издаване на изпълнителния лист
ОСЪЖДА „Кр. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: град С., бул. П. В. № *, бизнес център Л. * * да заплати на В. И.
Т., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. Вл. В. № *, съдебен адрес: град В.,
бул. Вл. В. № * сумата от 662,74 лева, представляваща заплатена държавна
такса, на основание чл.78 ГПК
ОСЪЖДА „Кр. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: град С., бул. П. В. № *, бизнес център Л. * * да заплати на адв. Д.
П. Й., член на Варненска адвокатска колегия сумата, личен номер *, адрес:
4
град В., бул. Вл. В. № * сумата от 1000 лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38 ЗА
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5